Р Е Ш
Е Н И Е
№ 176 21.06.2018г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 152
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.213, ал.7 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Л.Д. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. П.Х. ***, против Заповед УРИ:1959з – 92 от 02.03.2018г.,
издадена от Началника на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл.213, ал.5
във вр. с чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата
на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Байкал“ кал. 9х18, № ХЕК 1068 и 24
броя боеприпаси кал. 9х18.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му от
некомпетентен орган, в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че
доколкото постоянния му адрес е в района на Второ Районно управление – Стара
Загора, издаването на заповедта е било извън правомощията на Началника на Първо
РУ - Стара Загора. Твърди, че оспорената
заповед и разпореденото със заповедта отнемане в полза на държавата на притежаваното
от Л.Д. късоцевно огнестрелно оръжие, противоречат на чл.17, ал.3 от Конституцията
на РБългария и на Закона за собствеността. Направено е искане за отмяна на
обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата – Началник на Първо Районно
управление – Стара Загора при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваният административен акт, като издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на ЗОБВВПИ, е правилен и
законосъобразен. Обосновава, че след изтичане на срока за съхранение на оръжието по
чл.213, ал.2 и ал.4; по чл.213а, ал.4 и по чл.214, ал.2 от ЗОБВВПИ, правото на
собственика да се разпорежда с вещта вече не съществува и съответно оръжието се
отнема в полза на държавата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На
19.10.2009г. в РПУ - Стара Загора жалбоподателят в настоящото
производство - Л.Д.Д., е предал късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „Байкал - 442“, кал. 9х18, № ХЕК 1068
и 24 броя боеприпаси кал. 9х18. За предаването на оръжието е изготвен предавателно-приемателен
протокол рег.№ 7948-к от 19.10.2009г. по описа на РПУ към МВР - Стара Загора. Като
основание за предаването на оръжието и боеприпасите е посочено напускане на
страната.
С писмо УРИ: 195900-2600 от 19.02.2018г. на Началника
на Първо РУ – Стара Загора, на основание чл.26 от АПК Л.Д. е уведомен, че
предаденото с приемателно-предавателен протокол и съхраняваното в Първо РУ –
Стара Загора оръжие - пистолет „Байкал
442“, кал. 9х18, № ХЕК 1068 и 24 бр. боеприпаси кал. 9х18, ще бъдат отнети в
полза на държавата. На Л.Д. е указано да се яви в 7 дневен срок в звено „КОС“ в
Първо РУ - Стара Загора, за изясняване на обстоятелства във връзка с оръжието.
С оспорената Заповед УРИ:1959з -92
от 02.03.2018г., издадена от Началника на Първо Районно управление – Стара
Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.213, ал.5
във вр. с чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на
късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Байкал“ кал. 9х18, № ХЕК 1068 и 24 броя
боеприпаси кал. 9х18. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с обстоятелството, че на Л.Д.Д. е било издадено разрешение за носене
на късоцевно огнестрелно оръжие обр.3 серия СТ № 0338020 от Първо РУ Стара
Загора, срокът на което е изтекъл на 24.11.2009г. Оръжието е било предадено от Л.Д.
на 19.10.2009г. на съхранение в РПУ - Стара Загора, за което е изготвен
предавателно-приемателен протокол за приемане на ВВООБ рег. № 7948-к от
19.10.2009г. по описа на Първо РУ – Стара Загора. Посочено е, че от момента на
предаване на посочените огнестрелно оръжие и боеприпаси на 19.10.2009г. до
датата на издаване на заповедта, Л.Д. не е подавал заявление и не са му издавани
разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, като в срока
по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, Д. не е предприел и мерки за прехвърляне на
собствеността на вещите си.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване
на Заповед УРИ:1959з -92/02.03.2018г. на Началника на Първо РУ - Стара Загора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено
следното:
Заповед № 1959з – 92 от 02.03.2018г.
на Началника на Първо РУ - Стара Загора е съобщена на жалбоподателя Д. чрез
нейното връчване на 07.03.2018г. и при прилагането на чл.149, ал.1 АПК във вр. с чл.213, ал.7 от ЗОБВВПИ, срокът за нейното оспорване по съдебен ред изтича на 21.03.2018г. От
доказателствата по делото се установява, че жалбата против заповедта е била
подадена на 21.03.2018г. чрез предаване на документа, в който е обективирана,
от пълномощника на жалбоподателя - адв. П.Х., на гл. юрисконсулт на ОД на МВР -
Стара Загора – М. А.. Посочените обстоятелства се установяват както от
заявеното в молба вх. № 1503/ 11.04.2018г. на адв. П.Х. /че е предал жалбата
лично на юрисконсулта на ОД на МВР - Стара Загора, като длъжностно лице, за да се
запознае с нея и да я заведе в деловодството/, така и от Докладна рег. № 349р-6430
от 26.03.2018г. на гл. юрисконсулт М. А., с която уведомява Началника на Първо РУ - Стара
Загора, че на 21.03.2018г. е получил от адв. П.Б.Х. жалба против Заповед №
1959з-92/ 02.03.2018г. /л.14 по делото/. Доколкото от една страна по несъмнен
начин се установява целта на предаването
на жалбата от адв. Х., съответно и приемането й от гл. юрисконсулт Алексиев -
жалбата на Л.Д. да бъде заведена в регистратурата на ОД на МВР - Стара Загора и
комплектована за съда, а от друга страна извършилите предаването и приемането
на жалбата лица са били оправомощени за тези действия - предалият жалбата
адвокат се е легитимирал като пълномощник на Л. Д., а приелият жалбата гл. юрисконсулт
А. с оглед функциите и задълженията на заеманата длъжност, е имал право да
получава и представя за регистриране жалби срещу актове на органи на ОД на МВР
Стара Загора /съгласно писмо с характер на удостоверение УРИ: 349000-6092/ 12.04.2018г.
от Началник отдел „Административен“ на
ОД на МВР - Стара Загора/, съдът приема, че подаването на жалбата е извършено на
21.03.2018г., независимо, че жалбата е регистрирана в регистратурата на ОД на МВР
– Стара Загора на 26.03.2018г. С оглед
на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
посочената като правно основание за издаването на обжалваната заповед
разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли
собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно
разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4,
вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл.155, ал.1 – т. е органът, който е издал
съответното разрешение. В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че
на Л.Д.Д. е било издадено разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие
обр.3 серия СТ № 0338020 от РПУ - Стара Загора /сега Първо РУ – Стара Загора/,
поради което именно Началникът на Първо РУ – Стара Загора е органът,
компетентен да се постанови отнемането на огнестрелното оръжие, за което това
разрешение се е отнасяло. Следователно обжалваната Заповед УРИ:1959з -92/ 02.03.2018г.
на Началника на Първо РУ – Стара Загора е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган по чл.213, ал.5 във вр. с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че към
настоящия момент постоянният адрес на лицето попада в района на Второ РУ –
Стара Загора /създадено след издаването и изтичането на срока на действие на
разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие обр.3 серия СТ № 0338020/,
е ирелевантно за упражняването на правомощието по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ,
доколкото законът регламентира издаването на заповед за отнемане в полза на държавата
на огнестрелни оръжия и боеприпаси в компетентността на органа, който е издал
разрешителното. Отделно от това безспорно е, че от момента на предаването на
оръжието /19.10.2009г./ и към датата на издаването на обжалвания
административен акт, оръжието и боеприпасите – предмет на разпореденото
отнемане в полза на държавата, са се съхранявали в Първо РУ – Стара Загора,
което обстоятелство също определя Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Стара
Загора като компетентен орган да издаде заповедта по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. При издаване й не
са допуснати нарушения на административно-производствените правила. С писмо
УРИ: 195900-2600 от 19.02.2018г. на Началника на Първо РУ – Стара Загора, Л.Д.
е бил надлежно уведомен на основание чл.26 от АПК за образуваното производство
по отнемане в полза на държавата на пистолет „Байкал 442“, кал. 9х18, № ХЕК 1068
и 24 броя боеприпаси кал. 9х18. В съответствие с изискването на чл.35, ал.1 от АПК, заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за упражняването на
административното правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
От фактическа страна не е спорно по делото,
а и се установява от представения и приет като доказателство
Предавателно-приемателен протокол рег. № 7948-к от 19.10.2009г., че на 19.10.2009г. жалбоподателят Л.Д. *** притежаваното от него огнестрелно
оръжие – пистолет „Байкал“ № ХЕК 1068 кал. 9х18 и боеприпаси – 24 броя патрони,
за които е имал издадено разрешение за носене съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси обр.3 серия СТ № 0338020, със срок на валидност
до 24.11.2009г. Няма данни а и не се твърди Д. да е подавал заявление за
подновяване /респ. издаване на ново/ разрешение за носене и съхранение на
късоцевното огнестрелно оръжие и боеприпаси - предмет на отнемане с оспорената
заповед, нито да е прехвърлил собствеността върху същите.
Съгласно посочената като правно основание за издаването
на обжалваната заповед разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато
собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за
издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в
сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на
органа по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Следователно законът регламентира две хипотези за упражняване на административното
правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ за издаване на заповед с разпореждане за
отнемане в полза на държавата на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и
пиротехническите изделия, а именно: 1. когато собственикът не прехвърли
собствеността и 2. когато не подаде заявление за издаване на съответно
разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал.2 или ал.4.
В случая
разпореденото отнемане в полза на държавата на късоцевно огнестрелно оръжие
пистолет „Байкал“ кал. 9х18, № ХЕК 1068 и 24 броя боеприпаси кал. 9х18, както от
фактическа, така и от правна страна, е обосновано с неподаване от собственика
на огнестрелното оръжие на заявление за издаване на съответно разрешение и
непредприемането на действия по прехвърлянето на собствеността в срока по
чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ. Съгласно ал.2 на чл.213 от ЗОБВВПИ собственикът на
вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и
пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в
срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство,
търговия или придобиване. Собственикът на
вещите по ал.1 е този, на когото е издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ за
отнемане на разрешението за осъществяване на дейност с взривни вещества,
оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или на когото е прекратено разрешението
поради прекратяване на дейността. Следователно при издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ или при прекратено действие на разрешението поради прекратяване на
дейността, когато собственикът не прехвърли собствеността на оръжието и
боеприпасите в едногодишен срок, за държавата възниква правото да го отнеме, а
за компетентния орган - да постанови отнемането. Съответно втората хипотеза на
чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ регламентира право на органа да отнеме в полза на
държавата вещите по чл.3, чл.4, чл. 7 и чл.8
от ЗОБВВПИ тогава, когато собственик, който няма разрешение за придобиване,
съхраняване, носене или употреба на оръжие, не подаде заявление за издаване на
съответното разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал.2.
Ако собственикът на вещите е имал съответното разрешение, но то е с изтекъл
срок, той се явява лице, което притежава без надлежно разрешение вещите по чл.3, чл.4, чл. 7 и чл.8 от ЗОБВВПИ. Вярно е,
че изтичането на срока на разрешението законодателят не е посочил като предпоставка
за изземване на вещите, а само е предвидено задължение в определен от закона
срок преди изтичане на срока на разрешението, притежателят на вещите да подаде
заявление за подновяването му, като неспазването на срока за подаване заявление
за подновяване на разрешението е основание единствено за реализиране на административнонаказателна
отговорност. Но независимо от това дали са предадени или иззети вещите, в
случаите, когато лице с изтекло разрешение, не поиска подновяване /издаване на
ново/ разрешение или не предприеме действия по прехвърлянето на собствеността на
вещите в нормативно определените срокове, тези вещи могат да бъдат отнети в
полза на държавата при прилагането на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ. Този извод
следва от обстоятелството, че предвиденото правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, е обективно следствие от разрешителния режим на притежаване на вещите
по чл.3, чл.4, чл. 7 и чл.8 от ЗОБВВПИ и
факта на тяхното незаконно притежание. Действително в закона не е
регламентирано нарочно задължение за предаване на вещите, съответно основание
за изземването им в хипотезата на неподадено заявление за подновяване на
разрешение за извършване на дейности по ЗОБВВПИ. Наличието на такова задължение
обаче се извежда по аргумент от чл.213а, ал.1 от ЗОБВВПИ, съгласно която
разпоредба в случаите на отказ за подновяване на разрешение лицето, спрямо
което е постановен отказът, предава изделията - обект на разрешението, на
органа, издал разрешението, а при отказ да ги предаде те се изземват с протокол
по реда на чл. 213, ал. 1. Правните
последици на отказа за подновяване на разрешението и неподаването на заявление
за подновяване на разрешението преди изтичане на срока на неговата валидност, са
едни и същи – лицето няма издаден разрешителен административен акт за
съответната дейност по ЗОБВВПИ. Ето защо макар законодателят да не е
регламентирал изрично задължение на лицето, чието разрешение е с изтекъл срок
на валидност и което не е подало заявление за неговото подновяване, да предаде
доброволно вещите по чл. 3,
чл.4,
чл.7 и чл.8 от ЗОБВВПИ, то това задължение следва от общото правило, че
притежаването на тези вещи е допустимо само при наличието на надлежно
разрешение. Съответно целта на изземването е вещите, предмет на разрешителния
режим, е да не бъдат във владение/държане
на лице, което няма съответното разрешение. Следователно упражняването
на административното правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ е допустимо и при
неподновено разрешение за извършване на дейности по ЗОБВВПИ, чийто срок на валидност
е изтекъл, още повече че препращането към чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ не се отнася
до материалноправните предпоставки за упражняването на правомощието по чл. 213,
ал.5 от ЗОБВВПИ, а определя компетентния орган, който да постанови отнемането
на вещите в полза на държавата, респ. препращането към ал.2 на чл.213 от ЗОБВВПИ е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. На лице,
на което разрешението е с изтекъл срок и което не е подало заявление за
неговото подновяване или заявление за издаване на ново разрешение и чието
оръжие не е било иззето, началният момент на срока по чл.213, ал.5 във вр. с ал.
2 от ЗОБВВПИ, е датата на доброволното предаване на оръжието на компетентните
органи на МВР. Ако предаването е извършено преди изтичането на срока на
издаденото разрешение за дейности по ЗОБВВПИ, срокът по чл.213, ал.5 започва да
тече от датата на изтичане на срока на съответното разрешително.
В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че
издаденото на жалбоподателя Л.Д. разрешение за носене на късоцевно огнестрелно
оръжие обр.3 серия СТ № 0338020 - пистолет „Байкал“ кал. 9х18, № ХЕК 1068, е
било със срок до 24.11.2009г. Съгласно изискването по чл. 5, ал.6, т.1 от ППЗКВВООБ
/отм./, Д. е следвало да подаде заявление за подновяване на разрешението в 30
дневен срок преди изтичане на срока на валидност на издаденото му разрешение - т.е.
до 23.10.2009г. От доказателствата по
делото се установява, че на 19.10.2009г. оръжието е предадено за съхранение в
РПУ - Стара Загора /сега Първо РУ - Стара Загора/ с предавателно-приемателен
протокол рег. № 7948-к от 19.10.2009г. Предаването на оръжието за съхранение в
РПУ – Стара Загора е било на основание чл. 50, ал.1 от ППЗКВВООБ /отм./,
съгласно която разпоредба при напускане на страната,
когато няма издадено разрешение за износ, лицата, придобили огнестрелни оръжия,
са длъжни да ги предадат в службите на МВР, където се водят на отчет, или в
определено от органите на МВР място за съхраняване. Съхраняването на вещите от
компетентните органи в хипотезата на чл. 50, ал.1 от ППЗКВВООБ /отм./, сега чл.98,
ал.4 от ЗОБВВПИ, не освобождава лицето от задължението преди изтичане на срока
на разрешението да подаде заявление за неговото подновяване. При изтичане на
срока на разрешението, ако не е било подадено заявление за подновяване на
разрешението или ако е бил постановен отказ за подновяване на издаденото
разрешение, задължението на органите на МВР за съхранение на предадените им на
основание 50, ал.1 от ППЗКВВООБ /отм./ респ. чл.98, ал.4 от ЗОБВВПИ вещи, се
трансформира в задължение за съхраняване на вещи, за които не е налице валидно
разрешение. Ако не е подадено заявление за издаване на разрешителен
административен акт, нито е упражнено правото на прехвърляне на собствеността, се
погасява правото на лицето да се разпорежда с вещите – предмет на разрешението
с изтекъл срок на валидност, респ. за държавата възниква правото да отнеме
вещите, за извършване на дейности с които на лицето не е издадено съответното
разрешение. В случая от датата на изтичане срока на разрешението за носене на
късоцевното огнестрелно оръжие и боеприпаси /24.11.2009г./, Л.Д. вече е нямал
право да извършва посочените в разрешението дейности. Към датата на изтичането
на срока на разрешението за носене на късоцевно огнестрелно оръжие обр.3 серия
СТ № 0338020, оръжието и боеприпасите са били предадени от Д. ***, с което е
била изпълнена и целта, към която в общия случай е насочено изискването за
доброволно предаване на вещите, притежаването на които е свързано с въведения разрешителен
режим по ЗКВВООБ /отм./ и сега действащия ЗОБВВПИ, съответното упражняването на
правомощието за тяхното изземване при липса на издаден разрешителен
административен акт. В срока по чл. 213,
ал.2 от ЗОБВВПИ, считано от датата на изтичане на срока на разрешението за
носене на късоцевно огнестрелно оръжие /т.е от 24.11.2010г./, Л.Д. нито е
прехвърлил собствеността върху оръжието и боеприпасите, нито е подал заявление
за издаване на ново разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси за самоотбрана. В съответствие и при правилно приложение на
закона Началникът на Първо РУ – Стара Загора е приел, че са налице
материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.213, ал.5
от ЗОБВВПИ, поради което съдът намира, че оспореният акт и разпореденото със
заповедта отнемане в полза на държавата на притежаваното от жалбоподателя Л.Д. късоцевно
огнестрелно оръжие пистолет „Байкал“ кал. 9х18, № ХЕК 1068 и 24 броя боеприпаси
кал. 9х18, са съобразени с материалните изисквания на закона.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че с разпореденото с оспорената заповед отнемане
в полза на държавата на притежаваните от него късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси, се нарушава конституционно установения принцип по чл.17, ал.3 от Конституцията на РБългария за неприкосновеност на частната собственост. Очевидно
е че законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и
отчитайки повишената степен на опасност, свързана с дейностите с огнестрелно
оръжие, е регламентирал специални условия и ред за тяхното придобиване,
съхранение и употреба. Анализът на приложимите норми и въведената с тях
императивна правна регламентация на режима за придобиване, носене и употреба на
огнестрелно оръжие води до извода, че притежаването на огнестрелно оръжие е
обусловено от наличието на надлежно издаден и валиден разрешителен
административен акт. Поради обстоятелството, че се касае за вещи, за притежанието
на които е въведен разрешителен режим, притежаването на огнестрелно оръжие без
съответното разрешение е основание за квалифициране на това притежание като
незаконно, което пък е предпоставка за отнемането на оръжието в полза на
държавата. Но именно съблюдавайки принципа на неприкосновеност на частната собственост,
законодателят е създал правни механизми за да гарантира на собственика възможността
да прехвърли правото си на собственост върху огнестрелното оръжие, като е регламентирал
един разумен срок в който собственикът, за когото е налице пречка вече да
притежава огнестрелно оръжие /вкл. поради липса на разрешителен административен
акт/, да прехвърли правото си на собственост върху това огнестрелно оръжия
другиму. Логиката на закона е да се даде разумен срок на лица, които по една
или друга причина нямат валидно разрешително за носене и съхранение на
огнестрелни оръжия, да се разпоредят с тях или да поискат издаването на ново
разрешение за тяхното носене и съхранение, но след като в този срок лицата
бездействат, те губят и правото си на собственост именно поради това си бездействие.
В случая от датата на изтичане на срока на издаденото му разрешение за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие /24.11.2009г./, което
оръжие е било предадено за съхранение в РПУ – Стара Загора на 19.10.2009г., до
датата на издаване на оспорената заповед /02.03.2018г./, Л.Д. не е предприел
каквито и да е било действия по прехвърляне собствеността върху притежаваното от него
огнестрелно оръжие пистолет „Байкал“ кал. 9х18, № ХЕК 1068 и боеприпаси, нито е
подал заявление за издаване на съответно разрешение, поради което възражението
на жалбоподателя, че постановеното на основание чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ
отнемане на оръжието в полза на държавата противоречи на основни конституционни
принципи и на целта на закона, е неоснователно.
С оглед на изложеното
съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е
от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при
правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д. ***, против
Заповед УРИ: 1959з - 92/ 02.03.2018г., издадена от Началника на Първо Районно
управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която
на основание чл.213, ал.5 във вр. с чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено
отнемане в полза на държавата на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Байкал“
кал. 9х18, № ХЕК 1068 и 24 броя боеприпаси кал. 9х18, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: