Разпореждане по дело №190/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 57/18.06.2010 година, постановено по Г.дело № 305/2010 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на С. М. И., с постоянен адрес в Г. К. против О. К. за допускане на промяна на бащиното и фамилното му име на М. и Я., като неоснователен и недоказан.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от С. М. И., с постоянен адрес в Г. К., който обжалва постановено решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не интерпретирал задълбочено разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, съгласно която промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Свидетелите потвърдили, че знаели молителя с имената С. М. Я. и че имал фирма за акумулатори и навсякъде се представял и изписвал по документи с тези имена. Това били важни обстоятелства по смисъла на закона. Жалбодателят моли въззивния съд да отмени решението на Кърджалийския районен съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постанови решение по същество, с което допусне промяна на бащиното име на молителя от М. на М. и фамилното име от И. на Я. В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща представител и не взема становище по молбата.

От заинтересованата страна О. – К. не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание същата не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Контролиращата страна О. П. – К., чрез своя представител в съдебно заседание, счита жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – за правилно, поради което счита, че следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по подадена молба с правно основание чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация от С. М. И., който твърди, че в акта си за раждане бил записан с посочените в молбата имена. Сред роднините, приятелите и съседите си бил известен с бащино име М. и с фамилно Я., поради което желаел да промени бащиното и фамилното си име с тези, с които го наричали. Моли за решение в този смисъл.

Прието като доказателство по делото е удостоверение за раждане от 12.01.2005 година, изд. въз основа на акт за раждане № 1001/16.08.1975г. от О. К., от което е видно, че молителят е записан с имената С. М. И., като за негов баща е вписано лице с имена М. И. Х. Разпитани от първоинстанционния съд са двама свидетели, които сочат, че се познавали с въззивника от много години, като трите му имена били С. М. Я.

При тези доказателства, съдът намира молбата за промяна на бащиното и фамилното име на въззивника за недоказана. Според чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на името се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това. Тъй като въззивникът с подаването на молбата си до компетентния районен съд не е конкретизирал наличието на коя от хипотезите на посочената разпоредба налага промяната на бащиното и фамилното му име, въззивният съд следва да посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява бащиното и фамилното имена, с които молителят е записан в удостоверението за раждане - М. И., - да са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи. В подкрепа на това, следва да посочи, че като бащино или фамилно име, същите са често срещани и употребявани в турската етническа общност. Включително от въззивника не се обосновава обстоятелството, което налага промяната на бащиното име от М. на М., която е видно, се състои в промяна само на звученете на името. Що се отнася до последното основание по чл.19, ал.1 ЗГР, при което може да се промени името /и което се твърди от пълномощника на молителя в хода на устните състезания/ – наличието на важни обстоятелства, то от доказателствата по делото не се установяват такива. Такива не се установяват включително от показанията на двамата свидетели: че на същите, както и на приятелите на С., той бил известен с бащиното и фамилно име М. Я. /исканата промяна е на Я./. Соченото не представлява важно обстоятелство по смисъла на закона, която да налага промяната на бащиното и на фамилното име на въззивника. Самите свидетели сочат, че към молителя се обръщат с малкото му име – С., което впрочем е нормалното житейско обръщение към приятел и познат, а не обръщението по бащино и фамилно име. Тези показания впрочем съдът не кредитира, тъй като са изолирани, в недостатъчна степен убедителни, и не се подкрепят от други доказателства /твърдението на свидетелите, че въззивникът имал фирма и на всички документи се подписвал с името Я., не е подкрепено от съответните писмени доказателства/. Ето защо въззивният съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал.1 ЗГР, вкл. липсват важни обстоятелства по смисъла на тази разпоредба, за промяна на бащиното и фамилното име на въззивника от М. на Мухиттин и от И. на Ялчин, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/18.06.2010 година, постановено по Г.дело № 305/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.