№ 113
гр. гр. Добрич, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500135 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№2634/10.02.2025г., подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.З. Ц.-САК, срещу решение
№16/12.01.2025г. по гр.д.№198/2024г.на ДРС, в частта , в която е отхвърлен
предявения от дружеството срещу П. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Добрич
иск на основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,издадена по ч. гр.д.
№2367/2023 г. по описа на Добрички районен съд, за сумата от 201.83 лева -
неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги № ********* от 24.01.2019г, изм. с допълнително
споразумение № ********* от 26.08.2020г. към договор за мобилни услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********, по вина на потребителя.
Въззивникът счита за неправилни и в противоречие с установената
фактическа обстановка изводите на районния съд във връзка с основанието за
възникване на вземането му за неустойка – предсрочно прекратяване по вина
на потребителя. В тази връзка излага повторно фактически твърдения за
1
предприетите от него действия във връзка с неизпълнени от потребителя
задължения за плащане цената на предоставената услуга-изпращане на покана
за доброволно плащане с указан подходящ срок за това и с предупреждение за
последиците от липсата на такова, връчването и по пощата при условията на
чл.36 от Закона за пощенските услуги на посочения от потребителя адрес за
кореспонденция, при липса на уведомяване от потребителя за промяна на
същия. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за
неустойка.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна чрез особен
представител адв.Г. Борисова е подала писмен отговор по въззивната жалба с
доводи за неоснователността и. Правилно било прието от районния съд, че
представените от ищеца покана за доброволно плащане от 05.12.2021г. и
удостоверение от Български пощи от 05.09.2024г. за доставена пратка, не
доказват връчването на уведомление за прекратяване. Иска потвърждаване на
решението в обжалваната част.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на 22.01.2025г., въззивната жалба, изпратена по пощата на
05.02.2025г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
и чл.261 от ГПК и е допустима
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№198/2024г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№1110/17.01.2024г. от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, с която срещу П. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Д., са
предявени положителни установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК за
установяване съществуването на парични вземания на ищеца- сумата от 93.94
лева незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги
и допълнителни такси, начислени за периода 05.08.2021г. - 04.12.2021г. по
2
договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2019г., изм. с допълнително
споразумение № ********* от 26.08.2020г. към договор за мобилни услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********; сумата от 201.83 лева
неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги № ********* от 24.01.2019г,, изм. с допълнително
споразумение № ********* от 26.08.2020г. към договор за мобилни услуги, с
който се предоставя мобилен номер ********** по вина на потребителя;
сумата от 133.08 лева незаплатени задължения за лизингови вноски по
договор за лизинг от 26.08.2020г., с който е предоставено ползването на
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual White, от
които; дължима незаплатена лизингова вноска за периода 05.08.2021г. -
04.12.2021г. в размер на 44,36 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка
в размер от 11,09 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 05.12.2021г. 26.07.2022г, в общ размер на 88,72 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на осем неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер
на 11,09лв. с вкл. ДДС; 27,00 лева незаплатени задължения за лизингови
вноски по договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 26.08.2020г.,
с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, от които:
дължима незаплатена лизингова вноска за периода 05.08.2021г. - 04.12.2021г. в
размер на 9,00 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от
2,25 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
05.12.2021г. -26.07.2022г. в общ размер на 18,00 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
осем неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,25лв. с вкл.
ДДС.
Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за сумата от общо 93.94 лева
незаплатени
задължения по договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2019г., изм. с
допълнително споразумение № ********* от 26.08.2020г., и за сумата от общо
133.08 лева незаплатени задължения по договор за лизинг от 26.08.2020г. и по
договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 26.08.2020г. не е
обжалвано.
В предмета на въззивното производство е само предявеният по реда на
3
чл. 422 ГПК иск за сумата от 201.83 лева неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********
от 24.01.2019г., изм. с допълнително споразумение № ********* от
26.08.2020г., по вина на потребителя.
Обосноваващи исковите претенции обстоятелства се свеждат до
твърдения за съществувала облигационна обвързаност между страните по
силата на три договора -договор за мобилни услуги № ********* от
24.01.2019г., изм. с допълнително споразумение № ********* от 26.08.2020г.
за мобилен номер **********; договор за лизинг от 26.08.2020г. и договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 26.08.2020г.; неизпълнение на
договорно поети задължения от страна на ответника по тях; последващо
прекратяване на договорите; инициирано заповедно производство,
приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2367/2023г. на ДРС.
Възникването на претендираното вземане за неустойка от 201.83лева се
обоснова именно с предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги
за мобилен номер ********** на основание на р.ІV, т.2 от т.11 от
допълнително споразумение № ********* от 26.08.2020г. Излага и, че сумата
представлявала сбор от следните суми : сумата от 84.99лева , представляваща
три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС/по 28.33лева всяка/,
сумата от 32.78лева добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечен абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора и сумата от 84.06лева добавена разлика между стандартна цена на
мобилен апарат SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual White без отстъпка,
съгласно последна актуална ценова листа към датата 26.08.2020г. и дължимата
преференциална цена по договор за лизинг.
Според ищеца за периода на потребление 05.08.2021г-04.12.2021г.
потребителя не е заплатил дължимите месечни абонаменти в размер на
93.94лева по договора за мобилни услуги. По причина на неизпълнението
ищецът едностранно прекратил договора на основание на р.ІV, т.2 от т.11 от
допълнително споразумение № ********* от 26.08.2020г. и начислил
претендираната неустойка, за която издал фактура . В хода на производството,
в писмена молба- становище вх.№23710/11.12.2024г., е изложил факти във
връзка с прекратяването – на 25.11.2021г. бил прекратен достъпа до
4
електронната съобщителна мобилна мрежа/т.нар.двустранно спиране на
номера/, от която дата спирал начисляването на месечна абонаментна такса и
започвал начисляване на неустойка; на предоставения от ответника адрес в
гр.Добрич била доставена покана за доброволно плащане от 05.12.2021г., с
която била уведомена за размера на начислените и към тази дата задължения
и, че при липса на доброволно плащане в срок до 10дни от датата на писмото
ще бъдат предприети действия по съдебно събиране на дължимите суми.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от
ГПК, назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника е изразил становище за неоснователност на претенциите на ищеца
по причина вземането му за неустойка да не е възникнало, тъй като договорът
за мобилни услуги, както и договора за лизинг, не са предсрочно прекратени
при условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Правната квалификация на установителния иск като такава по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.92 от ЗЗД, изхожда от изложените
от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен
иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за
установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК .
Не е спорно, установява се от сбраните по делото доказателства
облигационната обвързаност между страните по силата на сключен на договор
за мобилни услуги № ********* от 24.01.2019г., изм. с допълнително
споразумение № ********* от 26.08.2020г., за мобилен номер **********;
договор за лизинг от 26.08.2020г. , с който е предоставено ползването на
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual White и
договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 26.08.2020г.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с вх.
рег.№16149/15.09.2023г. до РС-Добрич за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за парично вземане от общо 455.85лева, от които неустойка
за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за
мобилни услуги в размер на 201.83лева. Заявлението е уважено изцяло като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1211/20.10.2023 г.. по ч. гр. дело №2367/2023 г. Добричкият районен съд.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал
5
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
03.01.2024г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 03.01.2024г.и край
03.02.2024г.заявителя е депозирало искова молба вх.№1110/17.01.2024г., чрез
изпращането и по пощата на 12.01.2024г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установителната претенция за сумата от 201.83 лева неустойка,
начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги е неоснователна.
Принципно неизпълнението на един двустранен договор не води само по
себе си до преустановяване на облигационната (създадената с договора)
връзка между страните, но страната по договора, която изпълнява (или
демонстрира готовност да изпълни) своите задължения, а спрямо нея
насрещната страна не изпълнява, може да има интерес да прекъсне
облигационната връзка и да потърси обезщетение за вредите от
неизпълнението. В случая, съгласно чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на
ищеца, приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, т.е. приети като доказателства по делото ведно с всички
книжа по ч. гр. дело №2367/2023 г. ДРС, мобилният оператор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите условия – в срока,
указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването –
чл. 27 от Общите условия.
Безспорно установен е факта, че предоставените и ползвани мобилни
6
услуги от П. Х. П. за периода от 05.08.2021г-04.12.2021г. , възлизащи на общо
93.94лева не са заплатени , което е породило правото на оператора за
едностранно прекратяване/чл.19б, б.“в“ от ОУ/ на договора и да претендира
уговорената неустойка за предсрочно прекратяване, в размера, определен по
правилата на р.ІV, т.2 от договора /минимум стандартните месечни вноски за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок на договора,
максимум – трикратния размер на стандартните месечни вноски, а в
допълнение към така опредЕ.та неустойка и –част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора, както и разликата между стандарната цена на устройството/в брой,
без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора
за ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му/в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия
срок на договора/.
Дори обаче да са се осъществили фактите, пораждащи правото на
оператора да прекрати едностранно договора за мобилни услуги, за да
възникнат последиците от това право-вземането за неустойка, следва да е
доказано, че то е надлежно упражнено.
Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото
договорно правоотношение .Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД
договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на
страните или на основания,предвидени в закона. Договорите могат да се
прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях,стига
това да е предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между
страните при сключване на договора-чл.9 от ЗЗД. При прекратяването
договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се
правата и задълженията на страните, без обаче да се заличават тези права и
задължения, които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването
на договорите има действие от деня на писменото уведомяване. В случая се
твърди договорът да е прекратен с връчването на покана за доброволно
плащане от 05.12.2021г., за което връчване не се сочи конкретна дата.
Ангажираните доказателства- самата покана от 05.12.2024г. и удостоверение
изх.№9300-26/05.04.2024г., издадено от Български пощи ЕАД-
РУ“Североизточен район „ Областна пощенска станция Добрич, не са годни
да обосноват извод за достигнало до ответника писмено изявление за
7
прекратяване на договора от страна на оператора-ищец на която и да е дата
след отправянето на поканата от 05.12.2021г. В документа се съдържа покана
от ищеца до ответника доброволно да заплати задълженията си /посочен е
размер/ по договорите за мобилни услуги в десетдневен срок от получаването
на поканата и изявление, че при неплащане на дължимата сума, мобилният
оператор ще бъде принуден да предприеме действия - договорът за
предоставяне на мобилни услуги "ще бъде прекратен". Покана за доброволно
плащане от 05.12.2021г. обективира предупреждение за действията, които
операторът възнамерява да предприеме, ако абонатът не изпълни забавените
задължения в 10-дневен срок- договорът ще бъде прекратен и абоната няма да
може да използва съответния мобилен номер, ще бъдат предприети мерки за
събиране на вземането. Документът не съдържа изявление за прекратяване на
процесния договор. Изявлението на пощенският оператор, обективирано в
представеното от ищеца удостоверение от своя страна не дава информация за
датата/кога точно/„хибридна пратка за П. П., ЖК „Балик“ №24, вх.В, ап.3,
9300 гр.Добрич,обл.Добрич е доставена на посочения от подателя адрес за
доставка, в срока на договора“ съгласно обявения начин на доставка- „до
пощенската кутия“, нито въз основа на така удостовереното извършване на
пощенска услуга може да се приеме, че подадел на пратката/доставена когато
и да е/ е оператора-ищец и, че тя е съдържала документ, обективиращ
изявлението на оператора-ищец за прекратяване на процесния
договор/какъвто по делото не е и представен/ или дори, че е съдържала
представената покана за доброволно изпълнение от 05.12.2021г., ако и тя да
няма характера на документ, обективиращ изявление за прекратяване. В
тежест на ищеца е да докаже, че претендираното вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги е възникнало и е
било изискуемо още преди датата на депозиране на заявлението, тъй като с
иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК се установява съществуването на вземането към
датата на депозиране на заявлението, което в случая не е сторил. Ищецът е
имал правото предсрочно да прекрати договора за мобилни услуги по вина на
ответника, но не е доказал да е упражнил това свое право, не е доказал и
възникването и съществуването на вземането му за неустойката като
последица на предсрочното му прекратяване .
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
8
Отговорност за разноски не следва да се разпределя, тъй като с оглед
изхода от въззивното производство/отхвърляне на жалбата/ въззивникът няма
право на разноски, а въззиваемата не е удостоверила извършването на
такива/участие в производството е взела чрез особен представител, назначен
при условията на чл.47, ал.6 от ГПК на разноски на ищеца/.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16/12.01.2025г. по гр.д.№198/2024г.на ДРС,
в частта , в която е отхвърлен предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу П. Х. П. с ЕГН ********** от
гр.Добрич, иск на основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,издадена по
ч. гр.д. №2367/2023 г. по описа на Добрички районен съд, за сумата от 201.83
лева - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № ********* от 24.01.2019г, изм. с допълнително
споразумение № ********* от 26.08.2020г. към договор за мобилни услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********, по вина на потребителя.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9