Решение по дело №44/2021 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                   28.04.2021 г.                               Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                      V-ти наказателен състав

На четиринадесети април

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                                          Председател: Деян  ИЛИЕВ

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 44 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0284-0002870 от 04.01.2021 г. на РУМВР Казанлък. Жалбоподателят Г.С.Б., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. П., която моли съда да отмени НП поради недоказаност на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител, но в писмено становище се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 19.12.20 г. в 17.20 часа на асфалтов път без номер, южно от ПП I-5 в землището на гр. Ш. на паркинга на могила "О.", жалбоподателят е управлявал л.а. "БМВ 318" с рег. № ****собственост на св. Й.А.Ч. като водачът използвал пътя за обществено ползване за други цели освен неговото предназначение за превоз и товари, като извършвал резки маневри, преднамерено извъждал МПС-во извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт), като не носил СУМПС и контролен талон и с което виновно е нарушил чл. чл. 104б, т. 2; 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 329733 от 19.12.2020 г., две докладни записки, ЗППАМ и показанията на свидетелите Д.Н.Г.П. и П.ф., които отчасти кореспондират на показанията на св. Й.Ч..

В с.з. адв. П. възразява, че жалбоподателят е управлявал автомобила на св. Й.Ч., забелязан от полицейските служители в положение на дрифт.

Съдът не приема това възражение.

От показанията на св. Ч. се установява, че той, жалбоподателят и др. лица са били на паркинга на могилата "О.". Към момента на идването на полицейските служители жалбоподателят е управлявал автомобила му, но не е извършвал дрифт. Другите автомобили извършвали дрифт - правили облаци и слънце, др. момчета с "БМВ" носили резервни гуми за да ги сменят, когато се износят.

По смисъла на тези показания жалбоподателят е управлявал МПС-во, но не го е поставял в дрифт.

Съдът не дава вяра на тези показания.

От показанията на св. Н., който е съставил акта, но не е очевидец на деянието, се установява, че по асфалтовото покритие имало пресни следи от дрифт, колегите му са видели жалбоподателят да извършва дрифт и не е имало спор кой е извършил дрифта и, че св. Н. е видял същият да излиза от мястото на шофьора.

От показанията на св. П. се установява, че по повод проверка на др. сигнал първо чули с колегата си шум, после поради облака дим видели автомобил в състояние на дрифт, отишли на място и видели автомобил "БМВ" да прави окръжности, установили жалбоподателя като водач на МПС-во. Имало резервни гуми за смяна.

От показанията на свн. Ф. се установява, че по повод сигнал за разбита вила в близост до гр. Ш. се чувало свистене на гуми от дрифтинг и се виждало в далечината пушек като това продължило около 30 минути. Полицейските служители се насочили към мястото и в близост до могилата "О." установили "БМВ", което се въртяло в кръг и при подаден светлинен и звуков сигнал водачът спрял и установили самоличността му.

Следователно съдът приема, че жалбоподателят е извършвал дрифт на паркинга на могилата "О." в землището на гр. Ш..

Съдът отбелязва, че в ЗДвП няма легална дефиниция за дрифт.

В обществените представи под понятието "дрифт" се разбира всяко умишлено презавиване на колелата на МПС-во чрез повишаване на оборотите на двигателя на ниска предавка на скоростната кутия, най-често на л.а. или мотоциклет, с продължителен характер, независимо дали в прав участък или в завой, водещо до загуба на сцепление с пътната настилка, като не е задължително да бъде изгубен контрол върху движението на превозното средство или това поведение само по себе си да създава опасно поведение. Такова поведение в обществото се свърза със създаването на непоносим шум, стрес за гражданите множество черни следи по пътя.

Според §6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В ЗДвП няма легална дефиниция за паркинг, но той представлява място за установяване на МРС-во в покой, като обикновено той е част от улица или по-голяма земна площ. По тези критерии паргинга е също път, достъпа до местата за установяване на двежинието на автомобила също се осъществява по път. Това се потвърждава и от показанията на св. П., според които пътят е бил асфалтиран и разчертан с паркоместа.

Очевидно е, че описаното поведение на жалбоподателя е преднамерено - избрано е било спокойно място за извършване на дрифт, той и участващите др. лица преднамерено са носили и резервни гуми, които да бъдат сменени заради ускореното износване от триенето. Това поведение цели забавление и повишаване на адреналина у дрифтиращите и наблюдаващите, и като цяло е акт на демонстрация на възможностите на водача и автомобила, жаргонно представлява преднамерено движение с "мръсна" газ, от което следва, че пътят не е бил използван за придвижване на пътници и товари, а именно за описаните цели, което напълно описва нарушението, прието в НП - чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

С Решение от 16.10.2020 г. на АС Стара Загора по КАНД № 226/20 г. е бил разгледан подобен случай, като съдът е направил извод, че демонстративното управление, каквото е и това на жалбоподателя в настоящия случай, e в противоречие с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и потвърдил решението на първоинстанционния съд.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право до управлява МПС-во за срок от 12 месеца по съответната абсолютна санкционна норма на чл. 175а, ал. 1, пр. III от ЗДвП.

Правилно АНО е приел, че са били извършени нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, за което правилно са били приложени санкционните норми на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и съставяне на АУАН, което дава основание на съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано.

Потвърждаването на НП прави основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски съгласно правилата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН.

В случая следва да се присъди минимално предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно препращащата норма на чл. 37, ал. 1 от Закона  за правната помощ.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0284-0002870 от 04.01.21 г. г. на РУМВР Казанлък, с което на жалбоподателя Г.С.Б. ЕГН ********** са били наложени административни наказания ГЛОБИ от по 10, 10 и 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС-во за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР Стара Загора, ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                  Районен съдия,