Определение по дело №603/2014 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 697
Дата: 20 октомври 2014 г. (в сила от 9 февруари 2015 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20143001000603
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………./ гр.Варна, ……..10.2014 год.

 

Варненският апелативен съд, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание в състав

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:            АНЕТА БРАТАНОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч.т.д. 603/2014 год. по описа на ВАпС, намира следното:

 

 

Производството е с правно основание чл. 701, ал. 3 ТЗ.

Постъпила е частна жалба от «СИТИ ЦЕНТЪР» ЕООД/в производство по несъстоятелност/, чрез управителя А.Б. против определение № 3614 / 16.09.2014 год., постановено по т.д. № 1301 /2013 год. по описа на ОС - Варна, с което съдът не е допуснал до разглеждане предложения от длъжника «Сити център « ЕООД/в п-во по несъстоятелност/ оздравителен план вх. № 22679/6.08.2014г.

В предявената частна жалба се излагат правни аргументи досежно твърдяната неправилност на обжалваното определение  и се претендира отмяната му  в цялост.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената частна жалба е депозирана в срок, от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същата е процесуално допустима и ангажира настоящата съдебна инстанция с произнасяне по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С молба вх. № 22679/6.08.2014г. длъжникът «СИТИ ЦЕНТЪР» ЕООД чрез законовия си представител – управител А.Б., в срока по чл. 698, ал.1 ТЗ/ видно от оттиснатия щемпел на пощенското клеймо върху плика,приложен по делото/ е предложил оздравителен план на дружеството. С определение № 3236/12.08.2014г. съдът по несъстоятелността, след като в решаващите си мотиви е констатирал несъответствието на предложения план с императивните изисквания на чл. 700, ал.1 ТЗ за дължимото негово  съдържание, е указал на длъжника – вносител да отстрани допуснатите нередовности, в срока и по сочения в чл. 701,ал.1,изр.1 ТЗ начин. В дадения от съда в стриктното изпълнение на закона 7-мо дневен срок вносителят е депозирал молба с вх. № 23712/19.08.2014г. за удължаването му на осн. чл.63 ГПК, което съдът предвид субсидиарното приложение на ГПК със свое разпореждане № 8931/20.08.2014г. е уважил, продължавайки го до 1.09.2014г. На 29.08.2014г. вносителят е депозирал втора молба с вх. № 2454 със съдържание и процесуално искане, идентично с това по предходната. Със съдебен акт № 9419/3.09.2014г. съдът по несъстоятелността го е приел за основателно/ с оглед ангажираните доказателства досежно здавословното състояние на вносителя/  и повторно е удължил срока за изправяне на нередовностите по внесения оздравителен план до 15.09.2014г. вкл. В рамките на дадения срок – на 12.09.2014г. с молба вх. № 25796 молителят- длъжник е сезирал съда по несъстоятелността с трето искане за удължаване на срока, поради твърдяно влошено здравословно състояние.

С обжалваното определение № 3614 от 16.09.2014г., след изтичане на срока, даден с разпореждане 9419/3.09.2014г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането от 12.09.2014г. с правно основание чл. 63 ГПК, което произнасяне като неподлежащо на обжалване е извън предмета на настоящата съдебна проверка, и - след констатиране, че неизправностите на внесения оздравителен план не са отстранени в дадения срок, е отказал допускането му до разглеждане.

В депозираната частна жалба вносителят е инвокирал твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт както в частта досежно отказа да се удължи дадения срок, които настоящата съдебна инстанция не може допустимо да обсъжда, вкл. и да цени представените медицински документи в тази връзка, така и   сочи правен аргумент, който въпреки безспорната му презумптивна сериозност, е правно ирелевантен към настоящото производство. Обсъждането на посоченият от жалбоподателя единствен правен довод следва да е в различна от процесно разглежданата фаза на производството по несъстоятелност.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя усилията на съда по несъстоятелността да даде възможност за оздравяване на длъжника, които усилия са  визуализирани недвусмислено в двукратното удължаване на срока по чл. 701, ал.1, изр.1 ТЗ. Видимо е разбирането на съда, което съвпада с това на настоящия състав на АпС- Варна, че  следва да се подпомага оздравяването на предприятието и като способ за приключване на производството с безспорни предимства, чиито изброяване предвид общоизвестността им е ненужно. Нещо повече - оздравяването на предприятието на длъжника е сочено като една от основните цели на производството по несъстоятелност, прогласени в чл. 607, ал.1 ТЗ. В противоречие с друг от основните принципи на производството по несъстоятелността обаче би било неопределено дългото изчакване и удължане на срока, много извън вмененото задължение на съда да предостави допълнителна възможност на вносителя да отстрани нередовностите в предложения оздравителен план. Съдът съобразява в тази връзка, че констатираните нередовности на предложения план са в категорията задължителни императивни реквизити на съдържанието на плана. Указанията в тази връзка на съда по несъстоятелността са точно, конкретно, недвусмислено и ясно формулирани в обжалваното  определение  от 12.08.2014г. с № 3236 от същата дата. При направената проверка за съответствието на предложения план с императивните изисквания за задължително съдържание по чл. 700, ал.1 ТЗ настоящата съдебна инстанция изцяло приема правния извод на съда по несъстоятелността по констатиране на пропуските и тяхното неотстраняване. Още повече, че жалбоподателят не инвокира по същество никакви възражения по направения извод за установеното в обжалваното определение несъответствие на съдържанието на предложения план с изискванията за минимално изискуемо съдържание съгласно чл. 700 ТЗ.

С оглед на всичко гореизложено и предвид съвпадащите правни изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав приема, че подадената частна жалба  следва да се остави без уважение, а определение № 3614/16.09.2014г. по т.д. № 1301/13г. на ОС- Варна,ТО, с което  не е допуснат до разглеждане предложения от длъжника «Сити център» ЕООД /в производство по несъстоятелност/, представлявано от А.Б., оздравителен план вх. № 22679/ 6.08.2014г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното, съдът :

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3614/16.09.2014г. по т.д. № 1301/13г. на ОС- Варна,ТО, с което  не е допуснат до разглеждане предложения от длъжника «Сити център» ЕООД /в производство по несъстоятелност/, представлявано от А.Б., оздравителен план вх. № 22679/ 6.08.2014г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: