О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264405
21.12.2020 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VII граждански състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 14431 по описа на
съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл.130 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД е депозирал
искова молба срещу В.К.Г. за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 79,98 лева, предсталвяваща сбор от
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, незаплатени
лизингови вноски и неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД с
клиентски номер ***/18.05.2017 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 10009/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
С Разпореждане № 280158/03.11.2020
г., постановено по делото, с оглед преценката за допустимост на предявения иск,
е изискано за послужване ч. гр. д. № 10009/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив
При извършена съпоставка между
депозираната искова молба и Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10009/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, се установи разминаване както по отношение на длъжника, така и по
отношение на основанието и сумата по заповедта. Поради изложеното, с Разпореждане
от 13.11.2020 г., постановено по делото, исковата молба бе оставена без
движение, до посочване на конкретния номер на ч. гр. д., по което е издадена
Заповед за изпълнение срещу ответника В.Г..
С молба вх. № 284567/02.12.2020
г., депозирана по настоящото дело, ищецът е посочил, че е допуснал техническа
грешка и предявеният иск погрешно е заведен срещу друго лице – В.К.Г., вместо
срещу длъжника С.В.Ш.. Поради изложеното моли съдът да приеме поправена искова,
както и поправена техническа грешка, като искът да се счита предявен срещу С.В.Ш.
за сумата от 47,98 лева. Към молбата прилага искова молба и нови писмени
доказателства, описани в исковата молба.
Съдът, след преценка на
становището на ищцовата страна, при преценка за допустимостта на настоящото
производство, намира така предявеният иск за недопустим, като съображенията за
това са следните:
Действително, по делото се
установи, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 10009/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, е издадена по
отношение на С.В.Ш. за сумата по 47,98 лева, дължима по сключен между нея и
„БТК” ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
****/18.05.2017 г., вземанията, по който били прехвърлени първоначално на „С.Г.
Груп” ООД, което ги прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД. В указания с Разпореждане от
23.09.2020 г., постановено по ч. гр. д., и получено от заявителя на 30.09.2020
г., едномесечен срок е постъпила искова молба по чл. 422 ГПК. Същата обаче
касае лицето В.К.Г., сума в размер на 79,98 лева, която се твърди да е дължима
по сключен между лицето и „БТК” ЕАД договор с клиентски номер ***/18.05.2017 г.
Посочената искова молба не касае както длъжника по заповедното производство,
така и сумите и основанията, които се претендират в същото, пореди което според
съдебния състав не може да се приеме, че е изпълнено изискването за предявяване
на установителен иск в указания едномесечен срок от получаване на съобщението.
В тази връзка следва да се
посочи, че срокът за предявяване на иск по чл. 422 ал.1 ГПК е решаващ и не може
да бъде продължаван. Същият е идентичен със срока за предявяване на искова
молба по допуснато обезпечение на бъдещ иск. Досежно последния срок е
постановено Тълкувателно решение № 4/03.02.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, съобразно което срокът не може да бъде продължаван при условията
на чл.63 ал.1 ГПК над предвидения едномесечен срок. Доколкото двата срока са
аналогични, то следва да се приеме, че посочените разяснения в тълкувателното
решение се отнасят и до едномесечния срок по чл. 422 ал.1 ГПК. Доколкото в този
срок не е предявен установителен иск срещу длъжника в заповедното производство,
на твърдяното в същото основание и сума, то следва да се приеме, че срокът не е
спазен и производството се явява недопустимо.
От съдебния състав не се
възприема изложеното в уточняващата молба от ищеца, че се касае за техническа
грешка, която може да бъде поправена в срока за отстраняване на констатирани
нередовности в исковата молба. Предявеният със същата молба иск е съвсем различен
от първоначално предявения. В тази връзка следва да се има предвид принципната
постановка, че основни характеристики на иска са неговото основание и
посочените страни. Доколкото с уточняващата молба се сочи нов длъжник по
заповедното производство и различен договор, по който се претенидира процесната
сума, още повече, че същата е различна и по размер, като се представят и изцяло
нови писмени доказателства, то според съда се касае за предявен изцяло нов иск.
Същият обаче не е предявен в срока по чл. 422 ал.1 ГПК, доколкото е представен
с уточняваща молба от 02.12.2020 г., а срокът за предявяване на установителния
иск по заповедното производство е изтекъл на 30.10.2020 г.
Изложеното обуславя
недопустимост на настоящото производство. С приемането на обратното би се
стигнало до удължаване на решаващ срок, което както вече бе посочено е
недопустимо, в която насока е задължителната съдебна практика на ВКС.
Поради всичко изложено,
доколкото предявеният иск е недопустим, исковата молба следва да бъде върната,
а производството по делото прекратено. Издадената по чл. 410 ГПК Заповед
за изпълнение на парично задължение следва да бъде обезсилена с настоящото
определение, както изрично е указано в т. 13 от ТР 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така
мотивиран, на основание чл.130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ВРЪЩА искова молба вх. № 276462/02.11.2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, срещу В.К.Г.,
ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14431 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VII граждански
състав
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260011/14.08.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 10009/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, III
гр. с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от настоящото определение да
се връчи на ищеца.
След влизане на определението в сила, да се върне ч. гр. д. № 10009/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III
гр. с-в., ведно със
заверен препис от настоящото определение, поради отпадане на необходимостта от
същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
РЦ