Р Е Ш Е Н И Е
№ 878/18.11.2022г.
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при
секретар |
Димитрина
Георгиева |
и
с участието |
|
на
прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от
съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по
адм. дело № 757 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 166, ал.
2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на ЕТ
„Томи-В. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. „Единадесети август“ № 2 против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 13/04/1/0/03360/4/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/42
от 06.07.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който за извършени нарушения по изпълнението от жалбоподателя на
договор № 13/04/1/0/03360 от 02.03.2016 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма
за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията
„Изграждане на силозно стопанство в свинеферма в с. Априлци, общ.
Пазарджик“, е определено жалбоподателят да възстанови публично държавно вземане
в размер на 31 717,78 лева.
В
жалбата се твърди, че атакуваният АУАН е незаконосъобразен и се иска неговата
отмяна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си,
а именно Застрахователна полица № 98012010010852 от 20.03.2020 г.; Сметка
№ Р009133343; Добавък № 1 към полица № 98012010010852 от 20.03.2020 г.;
Протокол № 75/ПЛ от 31.01.2019 г.; Приемо-предавателен протокол към
предварителен договор за доставка Т – 251/2015 с „Анимекс“ ЕООД;
Застрахователна полица № 93002010029507 от 17.03.2020 г.; Добавък № 2 към
полица № 93002010029507 от 17.03.2020 г.; Приемо-предавателен протокол от
14.08.2018 г.; Застрахователна полица № 98012010010850 от 20.03.2020 г.;
Добавък № 2 към полица № 98012010010850 от 20.03.2020 г.; Приемо-предавателен
протокол от 06.02.2019 г.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В становище
с вх. № 8218 от 18.10.2022 г. жалбоподателят излага подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и моли за неговата отмяна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител
в представена молба с вх. № 7529 от 23.09.2022 г. Счита обжалвания акт за
законосъобразен и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. На свой
ред претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е Акт за установяване
на публично държавно вземане № 13/04/1/0/03360/4/01/04/01 с изх.
№ 01-163-6500/42 от 06.07.2022 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с който е определено жалбоподателят да възстанови публично
държавно вземане в размер на 31 717,78 лева.
Производството по издаване на оспорения
АУПДВ е открито с писмо с изх. № 01-163-6500/42#2 от 03.05.2022 г. от ДФ
„Земеделие” на основание чл. 24, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1, от АПК, във връзка
със сключен между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „ТОМИ-В. П.“ договор за подпомагане №
13/04/1/0/03360 от 02.03.2016 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие
на селските райони 2014-2020 г., с предмет на инвестицията „Изграждане на
силозно стопанство в свинеферма в с. Априлци, общ. Пазарджик“.
Производството се предхожда от
административна проверка за спазването на чл. 13, ал. 5 горепосочения договор,
според която разпоредба „Ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна
застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна
стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на
срока по чл. 6, ал. 5, без право на подзастраховане.“ Съгласно чл. 6, ал. 5, т.
1 от договор № 13/04/1/0/03360 от 02.03.2016 г. ползвателят е длъжен да
спазва всички договорни и нормативни задължения, за период от три години от
датата на получаване на окончателно плащане, което в конкретния случай е до
25.06.2022 г.
В хода на проверката с писмо с
изх. № 01-163-6500/42 от 15.02.2022 г., от страна на ДФ „Земеделие“ са
изискани подновени застрахователни полици за периодите: от 27.03.2020 г.
до 26.03.2021 г. и от 27.03.2021г. до 26.03.2022 г. от ЕТ „Томи - В.
П.“. Писмото е получено на 21.02.2022 г. от г-жа В. Дудова – деловодител. С
писмо с вх. № 02-163-6500/59 от 22.03.2022 г. от ЕТ „Томи – В. П.“ са
представени застрахователни полици, които са с период на покритие 22.03.2022 -
21.03.2023 г. Допълнително чрез електронна поща, от бенефициера отново са
изискани застрахователни полици за липсващите периоди - от 27.03.2020 г.
до 26.03.2021 г. и от 27.03.2021 г. до 26.03.2022 г., същевременно
е изискано да бъде предоставена актуална ЗП № 93002210013576 от
21.03.2022 г., отговаряща на изискваният на чл. 13, ал. 5, т. 1 от договор
№ 13/04/1/0/03360 от 02.03.2016 г. В отговор с придружително писмо с
вх. № 01- 163-6500/42# 1 от 31.03.2022 г. е предоставен единствено Добавък
№ 1 към ЗП № 93002210013576, отговарящ на горепосочените договорни
изисквания.
Съгласно АУПДВ
№ 13/04/1/0/03360/4/01/04/01 по договор № 13/04/1/0/03360 от
02.03.2016. г. е подадена и изплатена заявка за окончателно плащане на стойност
1 005 173,38 лева, от които разходите в размер на 951 533,55 лева
представляват инвестиционни разходи, направени по проект „Изграждане на силозно
стопанство в свинеферма в с. Априлци, общ. Пазарджик“ и за тях е следвало
ежегодно да се предоставя подновена застрахователна полица.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването,
поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Оспореният
в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и
чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“,
функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“. Според чл.
20а ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, а съгласно ал. 5 на същия член изпълнителният директор
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК.
Видно от т. 2 от решение по т. 14 от Протокол № 189 от 02.03.2022 г. от
заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ за изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е назначен Н. К.. От посочената
нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ – РА е издаването АУПДВ по подмярка 4.1 „Инвестиции
в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Следователно оспореният Акт за установяване на
публично държавно вземане № 13/04/1/0/03360/4/01/04/01 с изх.
№ 01-163-6500/42 от 06.07.2022 г. е
издаден от материално компетентен административен орган – Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване на законово регламентирани
правомощия по чл. 27, ал. 7 във вр. с чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП.
Актът
е обективиран в писмена форма, но при проверката за неговата законосъобразност
съдът констатира, че при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Разпоредбата
на чл. 27, ал. 7 от ДОПК предвижда, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. От своя страна чл. 166, ал. 2, изр. 1 от ДОПК гласи
следното „Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в Административнопроцесуалния кодекс“. С оглед на което при издаването на АУПДВ
е следвало да бъде съобразен редът за издаване на индивидуални административни
актове, регламентиран в АПК.
Съгласно
чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
Пред
настоящата съдебна инстанция са представени доказателства за изпълнение на
задълженията на бенефициера, произтичащи от сключения с ДФ „Земеделие“ договор,
чието твърдяно неизпълнение е дало повод за издаване на оспорения
административен акт. Въпреки че са представени за първи път пред съда, същите
не са нововъзникнали обстоятелства и административния орган е следвало да ги
съобрази при издаване на своя акт. Видно от представените към жалбата
доказателства жалбоподателят е изпълнил договорните си задълженията, като е
сключил застрахователен договор в полза на ДФ „Земеделие“ през 2020 г.
С
оглед на това обстоятелство настоящата съдебна инстанция приема, че
административният акт е издаден при неизяснени факти и обстоятелствата от
значение за случая.
Доколкото
по делото не е предоставена информация относно активите, за които следва да е
налице застраховка, за съда е налице невъзможност да извърши проверка дали
задължението е изпълнено в цялост или не, както и да определи евентуалния
размер на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, в случай че
задълженията не са изпълнени в цялост.
Също
така следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 13, ал. 5 от договор № 13/04/1/0/03360
от 02.03.2016 г. ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна
застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, по неговата действителна
стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на
срока по чл. 6, ал. 5. С определението за насрочване на
делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че
последната лежи върху административния орган, като той трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и
дали са спазени законовите изисквания при издаването му. Въпреки това по делото не е
представена заявка за плащане, определена в договора като начална дата за
изпълнение на задължението за поддържане на застраховка. Това обстоятелство
възпрепятства възможността да бъде установен периодът, за който е следвало да
бъде налице застрахователен договор, а от там и да се направи преценка по
фактическите основания за издаване на административния акт.
Допуснатото
нарушение на чл. 35, ал. 1 от АПК е съществено, доколкото неизясняването на
фактите и обстоятелствата от значение за случая безсъмнено е повлияло върху
съдържанието на оспорения административен акт, като ако бяха изяснени
необходимите обстоятелства е могло да се стигне до друго решение на въпроса.
С
оглед изложеното оспореният АУПДВ се явява незаконосъобразен, поради което
подадената жалба следва да бъде уважена като основателна.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на жалбоподателя ЕТ „Томи-В. П.“, следва да бъдат присъдени своевременно
претендираните разноски в размер на 50 лева, представляващи платена държавна
такса.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на ЕТ „Томи-В. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2 Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№ 13/04/1/0/03360/4/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/42 от 06.07.2022
г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на ЕТ „Томи-В. П.“, ЕИК ********* е установено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 31 717,78 лева.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ – София, с адрес гр. София бул. „Цар Борис III“ № 136
да заплати на ЕТ „Томи-В. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2
сумата от 50 (петдесет) лева, направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ: