Съдия докладчик: Славка Кабасанова
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Изпълнителна агенция „....." БУЛСТАТ ....., със
седалище и адрес гр.С., ул. „....." № ...., представлявано от изпълнителния директор В.С.,
против наказателно постановление № № 21-0000969/10.09.2020 г. на директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Смолян, с което за нарушение на чл.152 КТ й е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. В жалбата не
се оспорват фактическите констатации по АУАН и НП, но се навеждат доводи за маловажен
случай на нарушение и поради това се иска отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От негово име в писмено
становище жалбата поддържа гл.юрисконсулт М..
Ответникът по жалбата Дирекция "Инспекция по труда" гр.Смолян се представлява от
ст.юрисконсулт В., който оспорва жалбата, като изтъква, че в процесния случай по
безспорен начин е доказано визираното в НП административно нарушение и то е издадено
при спазване на процесуалните правила. Предвид на това моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди наказателното постановление.
РП Смолян, ТО Чепеларе, не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени, че жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална
легитимация и е допустима, и след като се съобрази с представените и приети по делото
доказателства, прие за установено следното:
На 12.08.2020 г. била извършена проверка в хотел „.....“, находящ се в к.к. П., общ.Ч.,
стопанисван от Изпълнителна агенция „....." гр.С. по повод постъпил сигнал в Д“ИТ“
гр.Смолян за нарушения на трудовото законодателство. На свидетелката Р.К. – К. –
гл.инспектор в Д“ИТ“ гр.Смолян били предоставени графици за разпределение на смените
за месеците август и септември 2019 г., но не и таблиците за (не)явяване на работниците на
работа в този период. Указано било документите да се представят на 28.08.2020 г. в офиса
на дирекцията в гр.Смолян. На посочената дата при проверяващите се явил Й.Д. –началник
сектор „Почивно дело“ към ТО-Пловдив в Изпълнителна агенция „....." гр.София,
упълномощен да представлява агенцията пред Д“ИТ“ гр.Смолян. Той представил
присъствени форми за (не)явяване на работещите в хотела на работа за месеците август и
септември 2019 г. При проверката на документите свидетелите Р.К.-К. и Д.Г. установили, че
Р.А.Д. с ЕГН ....., на длъжност „изпълнител-готвач" в хотел „....." к. к. П., на 31.08.2019 г., е
работила втора смяна, с продължителност от 15:00 часа до 23:00 часа, и на следващия ден
01.09.2019 г. първа смяна, с продължителност от 07:30 часа до 15:30 часа.
За така установеното свидетелката Р.К.-К. съставила АУАН № 21-0000969/28.08.2020 г.,
срещу агенцията жалбоподател за това, че при извършена проверка по работни места на
12.08.2020 г., на обект на контрол хотел „....." к.к.П., стопанисван от Изпълнителна агенция
„....." гр.София и при проверка по документи на 28.08.2020 г. в офиса на Дирекция
„Инспекция по труда" гр. Смолян, е установено че изпълнителната агенция, в качеството си
на работодател, е допуснала Р.А.Д. с ЕГН ....., да работи на длъжност „изпълнител-готвач" в
хотел „....." к.к. П., на 31.08.2019 г., втора смяна, с продължителност от 15:00 часа до 23:00
часа, и на следващия ден 01.09.2019 г. първа смяна, с продължителност от 07:30 часа до
15:30 часа, без да й е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа-
нарушение на чл.152 КТ. В акта било посочено, че нарушението е извършено на 01.09.2019
г. в хотел „....." к.к. П., общ. Ч.. Той бил съставен в присъствието на свидетеля Г. и Й.Д.-
1
представител на жалбоподателя. Д. го подписал и получил копие от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта било депозирано писмено възражение, в което
се сочи, че нарушението е единичен случай; че е допуснато при непредвидени черизвичайни
обстоятелства.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.152 КТ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства-показанията на свидетелите К.-К. и Г., протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2022761/28.08.2020 г., таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през месец август 2019 г., таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през месец септември 2019 г., трудов договор № ЧР - 09 -
34/04.02.2011 г., и не се оспорва от страните. Съдът кредитира доказателствата, като
неоспорени, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания
на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Извършеното нарушение е
описано обстоятелствено и е квалифицирано правилно. Наказателното постановление е
издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено
със съответната материална компетентност за това. Както АУАН, така и НП, са подписани и
връчени на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. В
конкретния случай е безспорно установено, че лицето Р.А.Д. ЕГН ..... работи на длъжност
„изпълнител-готвач" по трудов договор в хотел „.....“ к.к.П., стопанисван от агенцията
жалбоподател на 31.08.2019 г., втора смяна, с продължителност от 15:00 часа до 23:00 часа,
и на следващия ден 01.09.2019 г. първа смяна, с продължителност от 07:30 часа до 15:30
часа, с което почивката на лицето между посочените дни е с продължителност 8 часа и 30
минути. Видно е, че междудневната почивка е значително по-малка от 12 часа, поради което
съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.152 КТ, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Цитираната норма е
императивна и следва да се изпълнява от работодателите, какъвто се явява жалбоподателят
по отношение на Р.Д..
Следва да се отбележи, че в случая е наложена имуществена санкция на юридическо лице,
работодател по смисъла на КТ, а съгласно чл. 83 от ЗАНН тази отговорност е безвиновна и
за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът на
нарушението единствено от обективна страна.
Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и
възможността за приложение разпоредбите на чл. 28 и чл. 415в от КТ, като правилно е
преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-
правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-
важните права на гражданите - трудовите, което в никакъв случай не може да се преценява
като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и
служителя. Тя е конкретен израз на закрилата на труда. Не е възможно нарушението да бъде
отстранено, тъй като вредните последици- не осигуряване на 12- часова почивка, са
настъпили за работника и няма как да бъдат отстранени. Жалбоподателят не ангажира
доказателства за непредвидени обстоятелства, довели до извършване на нарушението.
Наложената с атакувания санкционен акт имуществена санкция е в минималния размер,
предвиден от чл. 414, ал. 1 от КТ за работодател.
2
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по
настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно. Като такова, то следва да
бъде потвърдено.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото искането е основателно. В съответствие с
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за
юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за
справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 21-0000969/10.09.2020 г. на директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Смолян, с което на Изпълнителна агенция „....."
БУЛСТАТ ....., със седалище и адрес гр.С. ул.„....." № ...., представлявано от изпълнителния
директор В.С., за нарушение на чл.152 КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „....." да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Смолян сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Смолян в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
3