Р
Е Ш Е Н И Е
№
1642
гр.
П., 28.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 02758 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу К.И.Г. ***,
с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1563,87 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., ул. „***, от които: главница в размер на 1278,59 лева за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. включително, сумата от 285,28 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 08.07.2016г. до 08.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01363/2019г. по описа
на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника му адв.
Г.Б., е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер
предявените искови претенции, за което излага подробни аргументи. Релевирано е и възражение за погасяване на вземанията,
поради изтекла погасителна давност спрямо същите.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца пледира за основателност
на предявените искове, респ. за уважаването им. Ответникът, представляван от
пълномощника му, пледира за отхвърляне на предявените установителни
искове, поради погасяването им по давност.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1061 от
25.02.2019г. по ч. гр. д. № 01363 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена
на длъжника (ответника по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че
настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен
срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за
допустими и дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
По делото са приети и неоспорени от
ответника Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-П.
ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на
директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите
условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва непрекъснато
през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на
границата на собственост на абонатната станция или на място съгласувано между
страните, които са с автономно захранване, като отчитането на средствата за
търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по съгласуван между
страните график, при което има право да участва и купувачът по договора.
Предвидено е също в чл. 31 и сл. от общите условия, че купувачите заплащат
цената на топлинната енергия, която се определя съгласно действащото
законодателство, ежемесечно въз основа на издадена данъчна фактура по начините
и сроковете, уговорени между страните.
Отношенията между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика.
Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния
период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени
договори при общи условия. В случаите, в които страна е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия
се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг.
от чл. 150 от ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за
небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди.
Регламентираната в императивна материалноправна норма
на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба
на топлинна енергия между топлопреносното предприятие
и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност
на сделката.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч.: заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № ***. на нотариус И.П.– Б.с район на действие ПРС, се
установява, че ответникът е вещен ползвател на процесния
имот. С оглед на това съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege
(по силата на закона),
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
Ответникът не оспорва обстоятелството,
че до процесния обект е доставяна топлинна енергия за
процесния период на стойност, идентична с тази,
посочена в петитума на исковата молба, поради което
съдът е обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Ответникът,
обаче, е направил възражение за погасяване на сумите по давност. Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение на
парично задължение. В този случай, задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната
заповед е подадено на 22.02.2019г.,
поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди 22.02.2016г. са погасени по давност. Съдът
намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 1270,87лв.
(съобразно последната изравнителна сметка в размер на „-339,82лв.”) за периода
01.05.2014г. до 31.12.2016г., поради което и установителния
иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За останалата част от
иска за главница в размер на 7,72 лв. за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2016г.
съдът намира, че ищецът е доставил топлинна енергия на процесния
топлофициран имот, поради което и установителният
иск за него следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с
погасяването по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните
вземания. Поради това съдът намира, че погасени по давност са вземанията за
лихва в размер на 280,37 лева за периода от 08.07.2014г. до 09.02.2016г. вкл, което води до отхвърляне на иска в тази му част като
неоснователен.
За
останалата част от иска за лихва за забава в размер на 4,91 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 09.03.2016г. до 09.06.2016г. установителният
иск за лихва е основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 7,72 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.02.2019г. до окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение.
В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства, от които: 150.00 лева – за исковото
производство и 50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 262,56 лева, от които: 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
31,28 лв. – държавна такса в исковото производство, 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 31,28лв.
– държавна такса в заповедното производство. В съответствие с уважената част от
исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2,12 лв. за
направените по делото разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че ответникът
е доказал разноски в размер на 1100 лева. Ищецът, обаче, в исковата си молба и
представените писмени бележки, е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден
такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004
г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за
двата обективно съединени иска срещу всеки един от тях в исковия процес е в
размер на 339,47лв. и в размер на 169,74 лева – в заповедното производство,
поради което и съдът намира, че възражението на ищеца е основателно.
С
оглед изхода на делото и предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 505,10лв., представляваща
направени в исковото и заповедното производства разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу К.И.Г. с адрес: ***,
че К.И.Г. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 7,72 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. включително и
сумата от 4,91 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 08.07.2016г. до 08.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2019г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
01363/2019г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ ИСКОВЕТЕ В ЧАСТИТЕ ИМ, с които се
иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 1270,87лв.
за периода 01.05.2014г. до 31.12.2016г.., и сумата от 280,37 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.07.2014г. до 09.02.2016г .
ОСЪЖДА К.И.Г. с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 2,12 лв.,
представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение, в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация- П.”АД,
с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Г. с адрес: ***,сумата от 505,10лв., представляваща направени
исковото и заповедно производства разноски за
адвокатско възнаграждение, в съответствие с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане
на решението в сила ч. г. д. № 01363/2019г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: