Решение по дело №159/2019 на Районен съд - Пещера

Р Е Ш Е Н И Е  № 79

гр. ПЕЩЕРА, 20.09.2019г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕЩЕРСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  четвърти наказателен състав, в публичното заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА

 

 

при секретаря Евелина Генинска, като разгледа докладваното от районен съдия  ПАВЛОВА  АНД №159  по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е  Наказателно постановление №13-001544 от 21.06.2019г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик от  Д.С.Ч. ЕГН **********, с  адрес ***,  с което на жалбоподателя  му е наложена глоба  в размер на 1 600 лева на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл. 414,ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62,ал.1 от КТ във връзка с чл. 1,ал.2 от КТ.

          С жалбата се претендира най –общо материално-правна порочност на атакуваното НП, излагат се съображения за маловажност и се настоява за неговата отмяна.

          В съдебно заседание  жалбоподателят,  се представлява от адв. Р.К., която поддържа жалбата си и настоява да се отмени НП, като ангажира доказателства в подкрепа на искането си.

       За въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно, като ангажира доказателства.

 

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима.Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

На  ЗП Д.С.Ч. ЕГН **********, с  адрес ***, е съставен от актосъст. В.Д.- гл. инсп. при Д“ИТ“- гр. Пазарджик, АУАН №13-001544/30.05.2019г., за това че  в качеството му на работодател, по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ е приел на работа  на 23.05.2019г.  С. Р. К.от с. Исперихово, роден на *** г. да работи като „берач на рози“ без сключен трудов договор в писмена форма.Нарушението е установено на 23.05.2019г. при извършена проверка на розов масив в землището на с. Исперихово, когато С. К. беше заверен да бере рози. Същият декларирал, че работи за ЗП Д.С.Ч.. При преглед на документацията представена от ЗП Д.С.Ч. , когато отново не се представи писмен трудов договор или трудов договор по чл. 114 а от КТ. Нарушението е извършено на 23.05.2019г. Посочено е  че са нарушени разпоредбите на чл. 62 ал. 1 във вр. чл. 1 ал.2 от КТ.

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, която е вписал възражение “Купил съм договори, но лицето Самет Рамизов не носи документ за самоличност и поради тази причина не мога да му пусна договор“.

Депозирани са и възражения в установения тридневен срок.

 

Въз основа на посочения по-горе АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление №13-001544 от 21.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на ЗП Д.С.Ч. му е  наложена глоба в размер на 1 600лв., на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 КТ за нарушение, извършено на 23.05.2019г.

 

Разпитани са по делото свидетелите - актосъставителя В.Д. както и св.А. С..

Св. Д., актосъставителя, депозира показания, че в деня на проверката към 10,00- 10,30 часа в розовия масив,стопанисван от ЗП Д.С.Ч.,  са се легитимирали на жалбоподателя и жена, която е била представена за негова съпруга, като са им посочили целта на проверката. В този момент от розовия масив излезли мъж и жена. Св. Д. им дал декларации да попълнят от кога работят там. Тъй като мъжът не си носел очилата, жената с Д.Ч., попълнила данните на мъжа под негова диктовка/на лицето, което излезло от масива-бел.м./, като лицето се подписало накрая.  Попитали жалбоподателя дали има закупени еднодневни договори, като жалбоподателя отговорил че има, но не са бил попълнени. При последващата проверка в Инспекцията не представили договори, включително и еднодневни.

Св. С., дерозира показания, че в деня на проверката, работела за жалбоподателя-  Д.С.Ч., като заедно със сина си берели рози. Знае, че имало още двама души –мъж и жена, в масива, но не им знаела имената. Познавала мъжа по физиономия, бил от с. Исперихово, но не му знаела името. Твърди, че тези хора били без лични карти, като твърди че и тези лица нямали договори. Нейния договор написали следобеда след проверката. Твърди че само тя със сина й работили до 30 май. Потвърди и че в деня на проверката жената на Д.Ч. е била на масива.

Приет е по делото Протокол № ПР1916734/20.05.2019г. за извършена проверка, съставен в присъствието на –Д.Ч.- земеделски производител, с който се констатитра, че на 23.05.2019г. земеделския производтил е приел на работа като берач на рози  С. Р. К.без да е сключил трудов договор в писмена форма. Протоколът е подписан от ЗП Д.С.Ч..

Приета е по делото Декларация по чл. 402 ал. 2 от КТ, в която е посочено, че лицето Самет Рамизов Кръчмалов, роден на ***г. , работи за ЗП Д.Ч. от 23.05.2019г. , в с. Исперихово, като берач на рози , с работно време от 4 часа, и трудово възнаграждение в размер на 1,30 лв. на килограм. Декларацията е съставена на 23.05.2019г. в 10,30 часа, като е подписана от лицето С. К..

Приети са по делото и извака от информационната система на ИА ГИТ София и два броя еднодневни договори, от които е видно , че  земеделски стопанин по ЕГН**********, е закупил  два еднодневни договори на 23.05.2019г. при 4-часов работен ден.

При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от фактическа страна Съдът  намира за установена  възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, а именно, че ЗП Д.С.Ч. в качеството му на работодател, по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ е приел на работа  на 23.05.2019г.  С. Р. К.от с. Исперихово, роден на *** г. да работи като „берач на рози“ без сключен трудов договор в писмена форма.Нарушението е установено на 23.05.2019г. при извършена проверка на розов масив в землището на с. Исперихово. Правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.62ал.1 КТ във вр. с чл.1ал.2 КТ.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй  като същите са взаимно свързани и кореспондират по между си. Безспорно св. С. потвърди, че освен нея и сина й още два души работели на масива- мъж и жена.

Към 23.05.2019г. отношенията между ЗП Д.С.Ч. и лицето С. К. фактически са били трудови, но не са били оформени надлежно с писмен трудов договор.

Последният извод се налага от приетата по делото Декларация по чл. 402 ал. 2 от КТ и гласните доказателства. В случая дори да се приеме, че лицето което е посочено да престира труд, не е било добросъвестно и съзнателно не е посочило личните си данни, то това по никакъв начин не „оневинява“ жалбоподателя,  който е длъжен да оформи отношенията си с него с писмен договор.

Отношенията са били трудово правни – посочено е място на работа, работодател, работно време, възнаграждение. Всички тези елементи отграничават това правоотношение от гражданския договор, при който се договаря резултат, т.е. сключва се за изпълнението на определен резултат. Следва да се посочи също, че характерът на осъществяваната работа не е определящ елемент за трудовите отношения. Те остават трудови дори и с оглед на обстоятелството, че не е необходимо такава работа да бъде извършвана ежедневно, а само при необходимост. Затова и от 2016 г. е въведено и изискването за еднодневни трудови договори по смисъла на чл. 114а ал.1 от КТ- за краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и работник.

В случая и самия жалбоподател не оспорва факта, че лицето С. Р. К.е работило за него на розовия масив в деня на проверката. Не се оспорва и качеството на работодателя – земеделски производител. Защитната линия на жалбоподателя се гради единствено около тезата, че след като работника не си носел личните документи, то оправдавало несъставянето на писмен трудов договор.Последното съдът го намира за неоснователно по изложените съображения по-горе. Както при обикновен, така и при закупен еднодневен трудов договор, законодателят е поставил изискване за писмена форма.

 

Изрична е разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови и тази норма императивно ограничава свободата на договаряне в смисъл, че когато предмет на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде единствено трудов договор, който се сключва в писмена форма.

Законодателят е въздигнал в нарушение деянието – несключването в писмена форма на трудовия договор , като значимостта му се определя и от  разпоредбата на чл.415в ал.2 КТ, с която законодателят изрично е изключил възможността нарушението на чл.62ал.1 КТ да бъде прието за маловажно. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, за определяне случая като маловажен по реда на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице специална норма, която дерогира тази възможност.

  При определяне размера на санкцията наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания , не се сочат други отегчаващи отговорността ообстоятелства, както и че деянието е извършено повторно, поради което съдът намира, че следва да намали размера на глобата до установения минимум от 1500 лева.

 

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 416,ал.1 от КТ, касаеща материалната и формална докателствена стойност на акта за установяване на административно нарушение, а именно че редовно съставените актове по Кодекса на труда имат доказателствена сила до доказване на противното. В аспекта на което, тежестта да докаже основателността на възраженията си, тежи върху жалбоподателя.

 

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено от компетентно лице, при спазване на материалния закон и при спазване на процесуалните правила, в законоустановената форма и в съответствие с целта на закона.

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №13-001544 от 21.06.2019г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на  ЗП Д.С.Ч. ЕГН **********, с  адрес ***,  му е наложена глоба  в размер на 1 600 лева на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл. 414,ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62,ал.1 от КТ във връзка с чл. 1,ал.2 от КТ,  като

НАМАЛЯВА размера на глобата  на 1 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

Районен съдия: