Решение по дело №1475/2014 на Районен съд - Дупница

           Р Е Ш Е Н И Е

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                                  10.03.2015г., град Дупница

 

 

IV

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	24.02.		2015

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1475		2014

 

                                      дело №                                    по описа за                                  год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба от С.Г.Д. с ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.Р.К. с ЕГН **********, чрез адвокат И.А. *** срещу: Р.К.Б. с ЕГН **********,***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс.

           В исковата молба се твърди, че с решение по гр.д. № 4/2013 год. по описа на ДРС, ответникът бил осъден да заплаща издръжка на К.К., чрез ищцата, като негова майка и законен представител в размер на 110 лв. месечно. Твърди, че ответникът Б. не полага грижи за сина им и не допринася финансово за неговата издръжка, въпреки значителните финансови възможности, които има, като работещ в Република Италия (над 1200 евро заплата). Притежава идеална част от недвижим имот в с. Джерман, автомобил и поддържа висок жизнен стандарт. Сочи, че тя се грижи изцяло за детето, като покрива всички разходи по неговото отглеждане, въпреки ниските й доходи, видно от представеното Удостоверение от агенция социално подпомагане. Твърди, че Р.Б. не е изплащал дължимата по спогодбата издръжка за детето и срещу него е образувано досъдебно производство. Възрастта на К. се е увеличила, както неговите нужди, свързани с израстването. Освен нормално растящите потребности, при него са налице и допълнителни здравословни проблеми, свързани с извънредни разходи. Детето страда от изоставане в нормалното психично развитие, обективирано в приложената епикриза и се нуждае, както от медикаментозно лечение, така и от системна работа с логопед. Това е съпътствано с големи разходи на време и средства от нейна страна, част от които би следвало да се поемат от бащата. С оглед на изложеното, моли съда да постановите решение, с което на основание чл. 150 от СК да измените първоначално определения размер на издръжка за малолетното дете К.Р.К. от 110, 00 лв. на 250, 00 лв. месечно, считано от завеждане на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

           В законоустановения едномесечен срок,  по делото е постъпил писмен отговор от ответника.  Оспорва предявения иск като завишен по размер. Излага съображения за влошеното си здравословно състояние от началото на годината.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Видно от събраните по делото писмени доказателства - удостоверение за раждане № **********/06.01.2012г., издадено от Община Дупница малолетното дете К.Р.К., ЕГН ********** е дете на страните в производството, родено на ***г***.

           С решение влязло в законна сила на 11.07.2013г., постановено по гр.д. № 4/2013 год. по описа на ДРС на 23.04.2013г., ответникът Б. е бил осъден да заплаща издръжка на К.К., чрез ищцата – негова майка и законен представител в размер на 110 лв. месечно.

           От представеното удостоверение изх. № 009-00018539/25.08.2014г., изд. от Агенция Социално подпомагане се установява, че С.Г.Д. е получила месечни помощи за отглеждане на дете  като неосигурена майка на основание чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗСПД в размер на 2494, 27 лв. за периода от 15.12.2013г. до 24.08.2014г.
           Видно от представеното копие на експертиза изх. №1154/18.08.2014г., изготвена от от проф. д-р В. Божинова и д-р М. Колева детето К.К. има поставена диагноза :F8 Смесени специфични разстройства в психологичното развитие, от което следва назначено медикаментозно лечение, придружено от системни занимания с логопед.
           От приетото по делото копие, преведено на български език на Епикриза  № 1257 от дата 31.01.2014г., се установява, че ответникът е претърпял остър инфаркт на миокарда без ST- елевация, която епизкриза изготвена от от д-р Енрико Пузинери, като от преведено на български език изследване - Коронарография от дата 31.01.2014г. на лицето Р.К.Б. се потвърждава наличието на заболяване на лицето, издадено от Поликлиника Сан Донато - Институт за хоспитализация и лечение с научен характер.
           По делото е приет социален докалад, изготвен от ДСП – Дупница, както и са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Тодорка Никифорова Д. – майка на ищцата и Багряна Йорданова Бучинска – майка на ответника. Свидетелят Д. заявява, че С. се грижи за децата, а тя й помага. Бащата не й помага. Той е в Италия, там работи. Не се обажда на С., не комуникира изобщо с децата. Първата година само като си дошъл от Италия - за отпуска тогава дошъл, когато К. нямал още годинка. Не е изпращал пари. Само миналата година изпратил някакви дрехи по автобус. Родителите и роднините на Р. не общуват с внуците си, не се интересуват от тях и не им помагат по никакъв начин. Дрешките, които изпратил по автобус били за К. - изпращал му обувки и някакви дрешки. Не плащал определената издръжка. Детето К. е болно, водят го на лекари, има проблеми с говора, както и други здравословни проблеми, понеже се родил в осмия месец. Водят го в София, защото не може да говори. Има нужда от психиатър, психолог и логопед. Предписани са му много лекарства, стоял в болница една седмица, за да му направят изследвания, като минат шест месеца след като изпие лекарствата, които са му предписали пак ще го водят. За всичко това си плащали. Водили го в болница „Свети Наум” в гр. София. Лекарствата си ги плащат – всички лекарства, прегледите също плащат. Давали му лекарства три месеца, сега почива и след това ще ги пие още три месеца. Детето ходи на ясла.

           Свидетелят Бучинска заявява, че синът й  момента не работи в Италия. Преди един два - месеца работел от време на време, но сега  за момента не работи.  Получил инфаркт 2014 г.  на 31.01. и оттогава се опитва да работи, но не искат да го взимат.  Не е добре със здравето. От тогава работи не на постоянно само от време на време, за да се препитава, около 300 евро на месец са му лекарствата. Миналата година когато получи инфаркта си идвал за 10 дни и си заминал обратно в Италия. Той като приработва си плаща издръжката за детето, сега четири вноски внесъл. Закрили фирмата, в която работил. Не получава социални помощи някакви в Италия. Така ходи по един два дни да работи, за да си подсигурява средства за препитания.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

           Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Същевременно в разпоредбата на чл. 150 от СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът се явява задължено да заплаща издръжка лице, както и че за периода от определяне на първоначалния размер на издръжката до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпила трайна промяна на нуждите на детето. При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., Решение № 154 от 16.07.2012г. по гр. дело 1435/2012г., трето г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК (В този смисъл Решение 1046/1976 г. на II г.о. на ВКС). Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.  150 от СК. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Решение № 90-1969г .на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др. В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът има качеството „родител” на малолетното дете К.К., както и че с че с решение по гр.д. № 4/2013 год. по описа на ДРС, ответникът бил осъден да заплаща издръжка на К.К., чрез ищцата като негова майка и законен представител в размер на 110, 00 лв. месечно. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на влизане на решението, с което е определен първоначалния размер на издръжката, дължима от ответника до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция (24.02.2015г.), е настъпило такова съществено изменение на обстоятелствата, което да е поставило ищеца в състояние, което да обективира изменение на първоначално определената издръжка. С оглед на това, че от датата на определяне на издръжката в първоначалния й размер е изминал период от време почти от две години - през този период, съществено се е променила и обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт, както и че в този период са установени специалните грижи за здравословното състояние на детето К.К., съдът счита, че са налице предпоставките за изменяване на първоначално определената издръжка. Ищцата сочи, че детето има здравословни проблеми, изискващи специални нужди, ангажирала е надлежни писмени доказателства за тези сочени от нея обстоятелства. Ето защо, съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на детето възлизат на около 220, 00 лв. месечно с оглед установените по делото специални здравословни проблеми на детето, свързани с говора. Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата му родители, като се вземе предвид, че майката полага ежедневните и преки грижи за детето.

           По делото е не е безспорно установено кой от двамата родители е с по - висок доход. Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. В случая съдът счита, че ответникът може и следва да заплаща на сина си издръжка в размер на 140, 00 лева месечно, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че въпреки дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да установяват, че нуждите му обуславят плащане на издръжка в размер на 250, 00 лева месечно, какъвто е размерът на иска за месечната издръжка.

           С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът – предмет на настоящото производство с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично – да бъде увеличена първоначално определената издръжка с 30, 00 лева, а до пълния претендиран размер от 250, 00 лева месечна издръжка за детето К.К., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

           По разноските:

           Ищцата не е претендирала разноски, като с оглед изхода от делото и доколкото разноски са претендирани от ответника, следва да му бъдат присъденитакива, като по делото са ангажирани доказателства за сторени разноски за адвокатски хонорар и съобразно отхвърлената част от иска възлизат на сумата в размер на 117, 86 лева. Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 50, 00 лева, която сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е изчислена на база сбора на платежите за три години.

           Водим от горното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

           ИЗМЕНЯ размера на първоначално определената издръжка с  решение на РС – Дупница от 23.04.2013г. постановено по гр. дело № 4/2013г. по описа на същия съд, с което ответникът в настоящото производство Р.К.Б. с ЕГН ********** е бил осъден да заплаща на сина си К.Р.К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.Г.Д., ЕГН **********- ищцата в настоящото производство месечна издръжка в размер от 110, 00 лева, като увеличава размера на издръжката с 30, 00 (тридесет лева),  като
           ОСЪЖДА Р.К.Б. с ЕГН **********  да заплаща на сина си  К.Р.К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.Г.Д., ЕГН ********** издръжка в размер на 140, 00 лв. (сто и четиридесет лева) месечно, считано от 04.09.2014г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния му предявен такъв от 250, 00 лв. месечно, като неоснователен.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Г.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на Р.К.Б. с ЕГН **********,*** сторените по делото разноски в размер на 117, 86 (сто и седемнадесет и лева и осемдесет и шест стотинки) за адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от иска.

           ОСЪЖДА Р.К.Б. с ЕГН **********,*** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 50, 00 (петдесет лева), която сума представлява държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 
           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 10.03.2015г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.

                                                                                             

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: