№ 207
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600502 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по рeда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба, на подсъдимия Р. С. А., чрез служебно
назначения му защитник- адвокат Л. Н. от ПлАК срещу присъда № 70 от
20.06.2025 г. на Плевенския районен съд по НОХД № 741/2025 г., с която
съдът в процедура по глава ХХVІІ признал подсъдимия Р. С. А. за виновен в
това, че на 14.01.2025г. в гр. Плевен, в условията на повторност, в
немаловажен случай отнел чужди движими вещи: 2бр. бутилки уиски марка
„Джони Уокър" - 1л. на стойност 177.58лв и 1 бр. бутилка уиски марка „Джони
Уокър - блек“ 0,700мл. на стойност 67.19лв или вещи на обща стойност
244.77лв, от владението на „Радости 09" ЕООД, без съгласие на
представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от
свобода, като размера на определеното наказание след това на основание чл.
58а, ал. 1 от НК редуцирал с 1/3, и определил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от една година и четири месеца при първоначален общ
режим на изтърпяване, като е приспаднато времето на задържането му по реда
на НПК и ЗМВР. С присъдата си съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
възложил разноските на подсъдимия.
Според жалбоподателя присъдата е явно несправедлива, тъй като
1
съдът не е взел предвид ниската възраст на подсъдимия, стойността на
инкриминираните вещи, процесуалното му поведение. Излагат се доводи, че
това са обстоятелства, които първоинстанционният съд е следвало да вземе
предвид при определяне размера на наказанието. Моли присъдата да бъде
проверена досежно нейната правилност, законосъобразност и справедливост.
В срока по чл. 322 НПК не са подадени писмени възражения от
страните срещу жалбата на подсъдимия, а и с нея не се правят
доказателствени искания, което е разбираемо поради характера на
първоинстанционното производство, което е протекло по реда на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът от ОП-Плевен дава становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наказанието отговоря на
целите, визирани в чл. 36 от НК, наказанието е определено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и че наказанието не е
несправедливо и незаконосъобразно. Пледира присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Р. С. А. поддържа въззивната жалба.
Счита, че наложеното наказание се явява прекомерно тежко и е явно
несправедливо. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства
можело да се направи извод за превес на смекчаващи вината обстоятелства, че
подзащитния му не е лице със завишена степен на обществена опасност, както
и че в случая деянието не е с повишена обществена опасност с оглед ниската
стойност на откраднатите вещи. Моли да бъде намален размерът на
наказанието.
В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че поддържа
защитника си, а в последната си дума моли за намаляване на наказанието.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на
страните, материалите по делото и като служебно провери на основание чл.
313 и 314 от НПК изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
съобразявайки се и с пределите си на въззивен контрол при съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г.
на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ПлРС. Производството
2
по делото е протекло пред ПлРС по реда на диференцираната процедура на
глава ХХVІІ НПК- по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото са събрани
в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото от досъдебното производство, проверен и приобщен от
съда по реда на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в
своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка,
споделена изцяло от въззивния съд:
На 14.01.2025г. подсъдимият А. посетил търговски обект от веригата
магазини „Лайф“, собственост на „Радости 09“ ЕООД, находящ се в гр.
Плевен, бул. „Русе“ № 87. При преминаване покрай витрината с бутилки
алкохол от различни видове подсъдимият А. решил да открадне няколко
продукта. В изпълнение на формирания замисъл той взел 2бр. бутилки уиски
марка „Джони Уокър“ - 1л. и 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокър, блек“ -
0,700мл. и като ги прикрил с тялото си, излязъл от търговския обект без да ги
заплати на касата.
Действията му били регистрирани чрез системата за видео наблюдение.
На следващия ден - 15.01,2025г., чрез преглед на записа от
охранителните камери деянието на подсъдимия А. било установено от
свидетеля В. Нейкова - ръководител на търговския екип на магазина.
Малко по-късно същия ден подсъдимият А. отново посетил търговския
обект. При придвижване из магазина той се разминал със свидетеля Н., която
го разпознала, и незабавно уведомила охраната и служители на 02 РУ - гр.
Плевен.
В хода на образуваната незабавна проверка свидетелката Н. предала
доброволно записите от охранителните камери, които онагледяват действията
на подсъдимия А.. Във връзка с инцидента било образувано настоящото
досъдебно производство.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, се
подкрепят от събраните при разследването материали: показанията на
свидетелите И.Д., В. Н., Р.Б., приложените към делото писмени доказателства
и доказателствени средства: видеотехническа експертиза, свидетелство за
съдимост на подсъдимия Р. А.; характеристична справка на подсъдимия А..
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по
делото, които не са оспорени от подсъдимия, се подкрепят от направеното от
него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
доколкото производството пред ПлРС е протекло съгласно диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. ПлРС е дал отговор на основание чл. 373,
ал. 3 от НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени
обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В
3
този аспект първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от
досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени
и безпротиворечиви. От друга страна, самопризнанието на подсъдимия на
свой ред придава съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала
от възможни непълноти. Решаващият съд се е съобразил със задължителните
указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2009 година на ОСНК, че прилагането на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е допустимо само при
налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепящи признатите факти, така че да не се влезе в колизия
с прокламирания в чл. 31, ал. 2 от Конституцията принцип, възпроизведен и в
чл. 116, ал. 1 от НПК за недопустимост на обвинението и присъдата да се
основават само на направено самопризнание. В тази насока при мотивиране на
своето вътрешно убеждение, ПлРС е изложил достатъчно убедителни
аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция
няма основания да не приеме направените в атакувания съдебен акт
фактически констатации, в това число и относно авторството на деянието.
Затова и ПлРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на
доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери
всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите
си по фактите от кръга на чл. 102 от НПК. ПлРС е действал в съответствие с
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
При така приетата фактическа обстановка и направеното признание
деянието на подсъдимия законосъобразно е квалифицирано като
квалифицирана кражба при условията на повторност в немаловажни случай -
чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194 от НК.
Правото на собственост е едно от основните права във всяко общество
и неприкосновеността на частната собственост е гарантирана в разпоредбата
на чл. 17 от Конституцията на РБ. Правото на собственост и други
имуществени права, които са свързани с придобиване, упражняване и
запазване на правото на собственост като съвкупност от обществени
отношения са родов обект на престъпленията против собствеността,
регламентирани в глава V от НПК.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което обаче не
е изключителен собственик на вещта. При това той не следва да упражнява
фактическа власт върху вещта.
От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде
само чужда движима вещ, която има определена стойност. Съгласно ППВС
№6/71г. предмет на кражба може да бъде обществена или лична движима вещ,
която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност,
изчислима в пари. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане, прекъсване
на фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху
инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт. На последно
място, елемент от обективната страна на престъплението е и отсъствието на
4
съгласие от страна на собственика или държателя за отнемане на вещта.
Такова съгласие ще липсва винаги когато лицето, което упражнява фактическа
власт върху вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно
деецът да установи свое владение върху нея.
От субективна страна кражбата може да бъде извършена само при
пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че отнема от владението на другиго
чужда движима вещ и установява върху нея своя фактическа власт, както и
това, че действа без съгласието на държателя на вещта. Елемент от
субективната страна на деянието е специфичното намерение за
противозаконно присвояване на вещта, което ще е налице, когато деецът желае
да си служи с вещта и я използва като своя, съобразно предназначението й по
начина, по който това би могъл да стори собственикът, или да се разпореди с
нея (фактически или юридически) в свой или чужд интерес.
Налице е квалифициращото обстоятелство по точка 7 на чл. 195, ал. 1
от НК - в немаловажни случаи, ако е извършено повторно. Престъплението е
извършено повторно, ако деецът го е извършил, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление (чл. 28 от НК), като
еднакви по вид престъпления са тези, с които се осъществяват едни и същи
или различни състави на едно и също престъпление, включително когато то е
квалифицирано или привилегировано - ППВС № 2/70г. Необходимо е както
предходното осъждане за кражба, така и настоящето деяние да не са
маловажен случай. По принцип дали случаят е маловажен е правен извод и
той следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението
при съобразяване критериите, посочени в чл. 93, т. 9 от НК- в този смисъл е
Решение № 667 от 2003г. на І н.о., настоящият съдебен състав намира, че
деянието е осъществено от обективна и субективна страна, но също така
настоящият съдебен състав намира, че разсъжденията на първоинстанционния
съд относно наличието на обективните и субективните признаци не е
извършено в пълен обем.
Съобразно доводите в жалбата, ПлОС следва да прецени
справедливостта на наложеното наказание на подсъдимия, както и дали се
налага да се намали същото. Както бе посочено, в настоящия случай
производството пред ПлРС е протекло съгласно диференцираната процедура
по глава ХХVІІІ НПК по чл. 371, т. 2 от НПК. Този облекчен ред на
протичане на наказателното производство е свързан с последиците на чл. 373,
ал. 2 от НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да приложи
разпоредбата на чл. 58А от НК. В настоящия случай, видно от мотивите на
атакувания съдебен акт, ПлРС е определил наказанието на подсъдимия при
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в закона
размер от 2 години, като го е намалил с 1/3 съгласно посочената разпоредба,
или е определил окончателен размер на наказанието ЛС в размер на 1 година и
четири месеца.
5
ПлОС счита, че наложеното на подсъдимия Р. С. А. наказание е
справедливо и не са налице основания нито за неговото намаляване, нито за
увеличението му. Правилно то е определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от
НК. ПлРС е изтъкнал аргументирани доводи относно наличието на
смекчаващи спрямо този подсъдим обстоятелства- съдействието в хода на
проведеното досъдебно производство, като още на досъдебното признава
вината си, съдейства на разследващите органи, като дава подробни обяснения,
изразява критичност към стореното и цялостното добро процесуално
поведение. Извън тези обстоятелства настоящата инстанция не намира други,
които да обосноват приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
респ. да приложи наказанието под предвидения в закона минимум.
Не може да се отчете като допълнително смекчаващо такова
обстоятелство самопризнанието на подсъдимия, след като производството е
протекло по реда на глава XXXIX от НПК. Следва да се подчертае, че когато
производството се разглежда по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, по принцип като
смекчаващо отговорността обстоятелство не следва да се отчита
самопризнанието на подсъдимия. Приетите от ПлРС смекчаващи
отговорността обстоятелства не са основание за приложение на чл. 55 от НК,
доколкото нито са многобройни, нито са изключителни; а същевременно
спрямо него в хода на настоящето производство са постъпили данни, че
лицето е многократно осъждано. Тези присъди настоящата инстанция отчита
като отегчаващо отговорността обстоятелство. Следва изрично да се посочи,
че минималният размер на наказанието по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от НК
е ЛС в размер на 1 година. ПлРС, отчитайки предвидения в закон минимум на
наказанието, е наложил същото при превес на смекчаващите (въпреки че в
мотивите е написал при баланс) в размер на 2 години и е редуцирал същото с
1/3, като след редукцията по реда на чл. 58А, ал. 1 от НК е определил и
крайният му размер – лишаване от свобода за срок от 1 година и четири
месеца. При наличието на предходни осъждания, отчетени от въззивния съд
като допълнително отегчаващо обстоятелство, няма основания за приложение
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и за определяне на наказанието под законовия
минимум. Според настоящата инстанция определения от ПлРС размер на
наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца е напълно е
достатъчен и чрез него ще се изпълнят целите на специалната превенция по
чл. 36 от НК, както и на генералната превенция - предупредително-възпиращо
спрямо другите членове на обществото. В този аспект жалбата на подсъдимия
се явява неоснователна.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието ПлРС се е
съобразил с обстоятелството, че същото следва да е ефективно. Режимът на
изтърпяване на наказанието "строг" е определен в съответствие с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" ЗИНЗС.
По тези съображения ПлОС намира, че присъдата на ПлРС, е
правилна, обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди.
6
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. 338
от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 70/20.06.2025 г. постановена по НОХД
№741/2025г. по описа на Районен съд-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7