Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1624 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 290577 от 02.12.2019 г., постановено по гр.д. № 89669/2017 г. на
Софийски районен съд, 144 състав, е признато за установено по отношение на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Инженеринг – С.П.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** не
дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 734,92 лв., като допълнително начислена
сума по фактура № **********/13.12.2017 г. след извършена проверка, за която е
издаден КП с № 3020059 от 30.10.2017 г. за периода от 02.08.2017 г. до
30.10.2017 г. за имот, находящ се в гр. Монтана, ул. „****** и клиентски номер
210004904187.
Със същото решение „Ч.Е.Б.” АД е осъдено да
заплати на ЕТ „С.И.– С.П.“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 лв.
разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, с която се
обжалва постановеното от СРС на 02.12.2019 г. съдебно решение, с което е уважен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК при твърденията,
че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон,
като същото е постановено в противоречие с разрешенията, дадени в Решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III ГО,
Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г., II ТО на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на II ТО на ВКС. Искането към съда е
да отмени решението, като искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата - ЕТ „С.И.– С.П.“, чрез пълномощника си адв. Д. Д., е депозирал в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор в 9 стр., с който оспорва въззивната
жалба по подробно изложени в него съображения. Счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, съобразено със задължителната съдебна практика.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да му бъдат
присъдени направените разноски за адв. възнаграждение.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на
сумата от 734,92 лв., посочена като дължима по фактура № **********/13.12.2017
год., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата
енергия, която е потребена от ищцовото дружество.
Спори
се между страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приетия пред СРС констативен протокол № 3020059 от 30.10.2017
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в
присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че
електромера за абоната се намира в табло. Липсва пломба на щита. Пломбата на
клемния блок е отваряна. Фирмените пломби са неоригинални. Стикерите са
отлепяни. Има съмнение за намеса в софтуера на електромера. При тези
констатации електромера е подменен с нов, редовен по БДС. Електромера е измерен
с еталонен уред марка ЕМСИСТ с фабричен № 0803109 и свидетелство за калибриране
№ Е-290 от 13.05.2015 г.
От представеното по делото пред СРС копие от констативен протокол № 1730/07.12.2017 г. на Български институт по
метрология се установява, че при извършване на метрологична експертиза на
електромера е установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. При четене на енергонезависимата памет се констатира, че форматът
на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която
не е от производителя.
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Св. Иван Д. Иванов, който работи в Федерацията на защита
на потребителите заявява, че е присъствал на проверката в гр. Монтана, заедно
със служители на ЧЕЗ и установили нарушение на електромера находящ се на обект
на ул. Трети март № 68. Електромера се намирал в табло извън заведението, но до
него имало достъп. Установило се, че пломбите на щита липсват, пломбата на
клемния блок е отваряна, метеорологичните пломби не са оригинални и че е имало
намеса в софтуера на електромера. При установяване на тези нарушения,
служителите на ЧЕЗ свалили електромера, сложили го в чувал и го изпратили в
метеорологията за установяване на нарушението, а на негово място сложили нов по
БДС. Свидетеля заявява, че потребителя е бил търсен, но не се е явил. Обекта
представлявал заведение за бързо хранене.
Разпитан св. М.П.Н.заявява, че работи при ответника като
техник ел.системи. Присъствал на извършената през месец октомври 2017 г.
проверка в гр. Монтана, като същата била рутинна на абонати със системни
нарушения. Таблото се намирало до фасадата, като отдолу било заведението за
бързо хранене. Заведението било обслужвано от два броя електромери, като единия
се водил на името на физическо лице, а другия на фирма. И двата електромера
обслужвали заведението, като при проверка се установило, че клемния блок бил
отварян, фирмените пломби на електромера на големия капак била неоригинална,
стикера бил разлепван с нарушена холограма. Стария електромер запечатали и
изпратили в БИМ, за което съставили протокол и поставили нов.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/13.12.2017 г. с
получател – ЕТ „С.И.– С.П.“ на стойност 734,92 лв.
От заключението на вещото лице инж. В. Близнаков по
изслушаната пред СРС комплексна съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява,
че Общото количество електроенергия неотчетено от СТИ - 4140 KWh за периода е
преизчислено при спазване на чл. 48„ ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ. При проверка на корекцията на сметката се установило, че изчисленията са
математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическата енергия
за процесния период от ДКЕВР. Няма данни за друга проверка на
СТИ за период до 90 дни преди 30.10.2017 г. СТИ с фабр. №
**********, производител ZPA 2013 г. е от одобрен тип и отговаря на
изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване и
към 30.10.2017 г. е било технически годно и изправно в ел. частта си. Измерва в
класа си на точност, но е с промяна на формата на записа.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Съгласно
възраженията наведени във въззивното производство относно наличието на
основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на корекции, в допълнение
на изложеното от СРС и във връзка с доводите и възраженията на двете страни
направени във въззивното производство, настоящата инстанция приема
следното:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за адрес:
гр. Монтана, ул. „******, с клиентски № 210004904187.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищцовото дружество. Съдът
възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства,
доколкото пряко кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата,
участвали при извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищцовото дружество да му дължи исковата сума на основание предвидена
отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012
г.).
Въззивният
съд споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че ответникът не установява
ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по силата на
законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
До
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. практиката на съдилищата, вкл.
постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, непротиворечиво приемаше, че и при
действието на ЗЕЕЕ (отм.), и при действието на ЗЕ липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия. Коригирането на сметките само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение
от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния
характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД).
Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на
едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи
условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП
и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД
и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – в
този смисъл решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, в което е цитирана и многобройна практика по реда на чл. 290 ГПК. В
решение № 487/29.11.2012 г. по
гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието още, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензианта е длъжен да осигурява, освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия, както и че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ
е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният
има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по т.
д. № 5/2013 г. на ВКС, І ТО е прието и че възможността за
корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда
от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по
договора да не въздейства върху СТИ - задължението е за бездействие, поради
което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при
доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта
на доказване е на доставчика на електрическата енергия.
Съгласно
измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр.
с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ,
като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да
съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в
ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при извършване на такава корекция,
както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1,
т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата,
създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на
сметки за минал период, е необходимо наличието и на двете предвидени в закона
предпоставки – изменение на съдържанието
на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто
условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., но по
делото не се установява да е реализирано първото условие. В приетите пред СРС
ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща
корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице произнасяне по реда на чл. 290 ГПК от ВКС – решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. №
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. След като ответникът, чиято е тежестта, не
е доказал да е променил съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
Общите си условия, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на вмененото
му от закона задължение. При това, предвидената в закона процедура не е
завършена и не се е породило право на ответника да коригира сметките на
клиентите за минал период.
Въпреки
изложеното, дори задължението за изменение на ОУ на доставчика да беше
изпълнено, настоящият въззивен счита, че не са налице основания за ангажиране
на обективната отговорност на потребителя - ищец. Обективната (безвиновна) отговорност на едно лице може да бъде
предвидена единствено в закон или по изрична законова делегация. Противно на
твърденията на ответника във въззивната жалба, настоящият състав намира, че в
ЗЕ не е предвидена обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия
за заплащане на стойност за минал период при неотчетена или неточно отчетена
електрическа енергия, а липсва и законова делегация, даваща право на ДКЕВР да
предвиди такава обективна отговорност. Внимателният прочит на чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ показва, че в обхвата на законовата делегация не е включено такова право
на административния орган - делегацията касае буквално създаване на „правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване”,
но не и право на ДКЕВР да предвижда безвиновна, обективна отговорност на
потребителя на електрическа енергия. Предвид изложеното, липсва изменение на
нормативната уредба, което да дава право на продавача да прави корекции на
сметки за минал период, без да е установена вина на потребителя или без да е
установен периода на неотчетена електрическа енергия и нейния размер, както е в
случая. Възраженията на ответника в посочения смисъл са изцяло неоснователни и
не се споделят от настоящия състав.
Не
на последно място, по делото не се
установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя. Категорично
установен от доказателствата - констативен протокол, свидетелски показания и
заключение на техническата експертиза - е само фактът на неточно отчитане на
електроенергия, но не и че въздействие върху СТИ е осъществено от или със знанието на потребителя.
Като
съобрази изложеното и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да се
потвърди.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се
присъди сумата от 300 лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция
разноски за адв.възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290577
от 02.12.2019 г., постановено по гр.д. № 89669/2017 г. на Софийски районен съд,
144 състав, вкл. в
частта за разноските.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЕТ „С.И.– С.П.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Д., със съд. адрес: ***,
направените по делото разноски за адв. хонорар в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д
въззивен състав, по въззивно гр. дело № 1624 на СГС за 2020г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за
това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г., но действащи през процесния период/, се установи възможност
за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период при условие
на стриктно спазване на предвидените в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, какъвто е и настоящият случай; при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за който
ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа енергия,
е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
В исковата молба ищецът, предявил
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сумите, претендирани от ответното дружество по процесната
фактура, се позовава на липса в общите условия, приложими към договора между
страните, на клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена електрическа
енергия. Възприемането на посочените доводи за основателни от мнозинството на
състава обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване пред настоящата
инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 141
от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4486/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 120
от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 11 от 1.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1745/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 20 от
1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 8 от
4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др. Съгласно
застъпеното в посочените решения становище договорите за покупко-продажба на
електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на
§ 1, т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост
от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел.
енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице –
нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните
последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на
договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/. Следователно правното
действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй
като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между
търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях
приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при
двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в
сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да
извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху
електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а
за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената продажна
цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на договорите –
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба,
вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна
сделка, при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. По силата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго,
т. е. за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение. С оглед специфичния характер на
движимата вещ-електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация
на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване
на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до
крайния клиент. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на
оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне
правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена,
доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период,
вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено
неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата
доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното
количество на реално доставена електроенергия поражда парично притезание в
патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално
доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ответникът е положил усилия да уведоми ищеца за корекционната
процедура, като последният е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната
сума с предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е.
осъществил е правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице
основания за прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че целта на
закона, съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена,
доколкото потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид
несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост на сумата по издадената
фактура.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната фактура сума
има своето основание и дали се дължи от ищеца.
Мл.
съдия:
/М.
Малоселска/