Номер 1929 25.07.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесет и шести юни Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 7947
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, против Р.О.Р. искова молба, с която
се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер от 491 лв., от които 408,35 лв. – неплатена главница по Договор за
потребителски заем № ***/02.03.2016 г., 14,55 лв. – възнаградителна лихва, 68,10
лв. – законна лихва за забава, дължима за периода 20.09.2016 г.- 11.05.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 5016/2018 г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата
молба се твърди, че между страните е бил сключен горепосочения договор за
потребителски заем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника заем
в размер на 1 148,16 лв., който е следвало да бъде изплатен на 6 месечни вноски
в размер на по 211,45 лв., при ГПР в размер на 32,42 % и ГЛП в размер на 28,41
%. Твърди се също така, че ответникът е погасил 4 месечни погасителни вноски и
на 20.08.2016 г. е преустановил плащането на вноските по кредита, като
вземането на кредитора е станало изискуемо в пълен размер на 20.09.2016 г. –
датата на падежа на втората пропусната вноска, която дата е и крайната падежна
дата по погасителния план. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
са изложени твърдения за недопустимост и нередовност на исковата молба, които
съдът намира за неоснователни по мотиви, изложени в определение от 09.04.2019
г. По същество се твърди, че искът е неоснователен, като е оспорено твърдението
на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания по договора за
кредит. Твърди се също така, че клаузата от договора, предвиждаща настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост без уведомяване на длъжника за това,
противоречи на закона и на добрите нрави. Направени са доказателствени искания.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представено копие на Договор за потребителски кредит ***/26.02.2016 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД
(кредитор) и Р.О.Р. (кредитополучател), съгласно който на ответника е бил
отпуснат потребителски паричен кредит в размер на 1 148,16 лв. за
закупуване на стоки на обща стойност 1 104 лв., който е следвало да бъде
погасен на 6 погасителни вноски, всяка в размер на 211,45 лв., при общ размер
на плащанията – 1 268,70 лв., годишен процент на разходите – 32,42 % и
лихвен процент – 28,41 %. В договора са описани финансираните стоки и услуги по
вид и стойност, включително застраховка „Сигурност на плащанията” с премия в
размер на 44,16 лв. Посочени са и конкретните падежни дати на месечните
погасителни вноски, като е видно, че първата вноска е била дължима на
20.04.2016 г., а последната - на 20.09.2016 г.
Видно
от приложените Условия по договора, в т. 2 на същите е посочено, че месечните
погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, покриване на
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на
надбавка, представляваща печалбата на кредитора. Никъде обаче – нито в самия
договор, нито в погасителния план, нито в условията по договора, не е посочен
общият размер на дължимата от кредитополучателя надбавка, представляваща
печалба на кредитора, като липсва
посочване и на частите от тази надбавка, включени в отделните месечни
погасителни вноски.
Съгласно
т. 3 от условията по договора, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, без да е необходимо
изпращане на съобщение за предсрочната изискуемост.
В
т. 10 на условията по договора е предвидено правото на кредитополуателя да се
откаже от договора, чрез отправяне на писмено предизвестие в 14-дневен срок от
подписването му, в който случай в 30-дневен срок от датата на изпращане на
предизвестието той следва да върне предоставената му главница ведно с
начислената лихва до датата на плащането.
В
края на условия по договора се съдържа изявление, съгласно което с подписа си
като предитополучател лицето удостоверява, че е получило описаните в договора
стоки и услуги, както и че е получило опосредстван чрез стока/услуга кредит за
сумата, посочена в договора и платима от кредитополучателя на търговския
партньор при получаване на вещта.
Така
сключеният договор за потребителски кредит и условията по него са подписани от
кредитора и от кредитополучателя.
Като доказателство по делото е представен и Сертификат
№ *** от 26.02.2016 г. за застраховка „Защита на плащанията” със
застрахователи „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, клон България”, застраховано лице Р.О.Р. и ползващо лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и застрахована стока – бюро модел „Тренд” на
стойност 89 лв., като договорът е сключен с посредничеството на „Директ
Сървисис” ЕАД. Видно е, че една от стоките, закупени с отпуснатата на ответника
сума по процесния договор за потребителски кредит, е именно бюро „Тренд” на
стойност 89 лв. Приложени са и общите условия на договора за застраховка
„Защита на плащанията”.
Видно от приложените извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър, издадено от секретариата на Търговския съд в гр.
Париж, и нотификация за презгранично сливане, на 31.01.2018 г. е било
осъществено презгранично сливане между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” – френско
акционерно дружество и кредитора по процесния договор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, като видно от търговския регистър, българското дружество е
заличено от търговския регистър, считано от 24.04.2018 г., поради което следва
да се приеме, че то се е вляло във френското дружество. С оглед на това съдът
намира, че ищцовото дружество е универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и като такъв е придобило всички права и задължения на
това дружество по процесния договор.
Процесуалният представител на ответника е оспорил
автентичността на подписите, положени от името на Р.Р. върху договора за
потребителски кредит, условията към него, сертификата за сключена застраховка и
общите условия към договора за застраховка, във връзка с което е било открито
производство по чл. 193 от ГПК, като същият е поискал да бъде извършена
съдебно-графологична експертиза на тези подписи, но впоследтвие е оттеглил това
си искане, съответно експертизата не е била извършена и оспорването по чл. 193
от ГПК е останало недоказано. С оглед на това следва да се приеме, че подписите
за кредитополучател и застрахован са положени от ответника Р.Р., както е
посочено в самите документи.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, отпусната на ответника сума по договора за потребителски кредит е
била усвоена чрез превеждането й от кредитора на „Виденов груп” ООД като цена
на закупени от ответника движими вещи на обща стойност 1104 лв., като към
извършения превод са посочени номерът на кредита ***, името на
ответника и номерът на издадената му фактура за покупката на стоките. Вещото
лице е установило, че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер
от 845,80 лв., като са останали две неплатени погасителни вноски с падежи
20.08.2016 г. и 20.09.2016 г. и към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 30.05.2018 г., неплатените суми по договора са били в размер на
408,35 лв. – главницата и 14,55 лв – лихва. По изчисления на вещото лице,
лихвата за забава върху неплатените вноски по главницата за периода от
изпадането в забава за всяка от вноските до 30.05.2018 г. е в общ размер от
74,30 лв. Това заключение не е било оспорено от страните по делото, същото е
обективно и безпристрастно дадено, поради което следва да бъде кредитирано от
съда.
При така ангажираните
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен по
следните съображения:
В случая безспорно се установи, че ищцовото дружество
е универсален правоприемник на дружеството - кредитор по процесния договор за
кредит.
Съдът намира, че
сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р.О.Р. договор за кредит
представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички негови елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като в случая тези изисквания са
спазени.
Видно от съдържанието на договора, в случая обаче не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като съдържащият се в
договора погасителен план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и допълнителните разходи, което представлява основание да се приеме,
че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита
е в размер на 1 148,16 лв., поради което ответникът дължи връщане именно
на тази сума.
С оглед
констатациите на вещото лице, че кредитополучателят е изплатил по договора суми
в общ размер от 845,80 лв., то тази сума следва да бъде приспадната от
дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което съдът намира,
че дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 302,36 лв.,
представляваща неплатена част от главницата. На осн. чл. 23 от ЗПК ответникът
не дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде
уважен частично, а именно за главница в размер на 302,36 лв., а в останалата му
част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 400,27 лв., представляваща част от направените от
него разноски в заповедното и в исковото производство – общо 650 лв.
(включително ЮК възнаграждение в размер на 100 лв. за исковото производство и
50 лв. за заповедното производство), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Р.О.Р., ЕГН **********,***, дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес
на управление бул. „О.“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на
РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, сумата от 302,36 лв. (триста и два лв. и тридесет и шест ст.),
представляваща неплатена част от главницата по Договор за потребителски кредит ***/26.02.2016 г., която
сума е част от предмета на Заповед № 2567/04.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5016/2018 г. по
описа на РС- Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОСЪЖДА Р.О.Р., ЕГН **********,***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. №
*********, със седалище и адрес на управление бул. „О.“ № 1, 75009 Париж,
Франция, действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 400,27
лв. (четиристотин лв. и двадесет и седем ст.), представляваща част от
направените от него разноски в исковото и в заповедното производство, съответна
на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
НД