Решение по дело №1644/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 965
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330201644
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 965

гр. Пловдив, 22.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД1644/2019 г. по описа на ПРС, XVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Обжалвано е Наказателно постановление №Р-10-101/13.02.2019г., издадено от Заместник Председателя на Комисия за финансов Надзор-София, с което на „Аркус асет мениджмънт” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 20 000/двадесет хиляди/ лева на основание чл.273, ал.5, т.10 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране/ ЗДКИСДПКИ/ за извършено нарушение по чл.86, ал.6 от  ЗДКИСДПКИ.

          Жалбоподателят „Аркус асет мениджмънт”, обжалва процесното наказателно постановление, чрез адв.Ч. намира същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага аргументи, че дружеството е извършвало дейност съобразена изцяло с издадения му лиценз.Алтернативно се навеждат основания за маловажност тъй като дружеството управлявало активи само на трима инвеститора, а освен това исканата информация по всяко време можело да се предостави на друг носител.

          Въззиваемата страна КФН-София, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание изпрати представител-юрк.В., която изложи аргументи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

          Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява неоснователна.

В конкретния случай дружеството жалбоподател „Аркус асет мениджмънт” АД е санкционирано за това, че е осъществило дейност, различна от дейността, за която е получило лиценз по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДКИСДПКИ в нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал. 6 от ЗДКИСДПКИ, тъй като на 01.09.2017 г. в гр.Пловдив УД „Аркус Асет Мениджмънт" АД е сключило договор за консултантски услуги с „Армако" АД, съгласно предмета на които УД поема функцинте на изключителен финансов консултант на „Армако" АД относно регистрирането и лицензирането на финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ.

 Съгласно чл. 86, ал. 2, т. 3 от ЗДКИСДПКИ дружество, което има издаден от КФН пълен лиценз за осъществяване на дейност като УД, може да предоставя консултации на трети лица, но само по отношение на инвестирането във финансови инструменти, като нито една от клаузите на консултантския договор от 01.09.2017 г. не се отнасял до инвестирането във финансови инструменти. В тази връзка с писмо, изх.РГ-08-47-8 от 01.08.2018 г., от УД „Аркус Асет Мениджмънт" АД са били изискани писмени обяснения, в конто да се изложат причините, поради конто е взето решение УД да поеме функциите на изключителен финансов консултант на „Армако" АД относно регистрирането и лицензирането на финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ; да се посочи правното основание, въз основа на което УД е сключило договор за предоставяне на горепосочените услуги, както и да се обясни доколко предоставените услуги по договора са в съответствие с предмета на дейност на УД „Аркус Асет Мениджмънт" АД. С писмото са изискани и всички документи, изготвени от УД „Аркус Асет Мениджмънт" АД при предоставянето на услугите, предвидени в договора за консултантски услуги от 01.09.2017 г.

Съгласно този договор ''Армако'' АД възлага на „Аркус асет мениджмънт” АД срещу сумата от 504 000лева следното:

         - изготвяне на необходимата документална база за регистрирането на финансовата институция в „Българска народна банка" АД (БНБ);

          - изготвяне на бизнес план;

- изготвяне на следните конкретни кредитни продукта заедно с необходимата документация - потребителски кредит; потребителски кредит с преференциални условия; ипотечен кредит; ипотечен кредит с преференциални условия; бизнес кредит; бизнес кредит с преференциални условия; финансов лизинг; финансова гаранция; факторинг; форфетинг; изкупуване на задължения.

Така изложената фактическа обстановка се доказва преди всичко от мнообройните писмени доказателства по делото, а именно –Бизнес план-Аркус Финанс ЕАД, договор за консултантск услуги, годишен финансов отчет, Лиценз, Оправомощителна заповед.В подкрепа на писмените доказателства са и гласните доказателства  по делото на актосъставителя Й.Г., които са единни и безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло.Всъщност по фактическата обстановка не се и спори.Спори се от правна страна дали има извършено нарушение, доколкото дружеството жалбоподател, вместа да извършва дейност по издадения лиценз, без да има право е предоставило друг вид услуги на ''Армако'' АД.

Съгласно чл.86, ал.6 от ЗДКИСДПКИ управляващото дружество не може да осъществява дейност, различна от дейността, за която е получило лиценз по ал. 1 и 2.Видно от писмените доказателства по делото безспорно „Аркус асет мениджмънт” няма лиценз да извършва дейност по изготвяне на бизнес план и консултации относно регистрация на кредитни институции по простата причина, че такива услуги изобщо не са предвидени в чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона.Практически, събирането на документи за регистрация на кредитна институция и консултации относно нейното успешно осъществяване е една почти изцяло правна услуга.Самия бизнес план на бъдещата кредитна институция би могъл да се изготви от всеки разбиращ материята икономист.В крайна сметка действително чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договаряне, което е характерно за една свободна пазарна икономика.Не са много дружествата на които в закон е запратено изрично предоставяне на определени услуги, именно този общ характерен за свободната пазарната икономика принцип да не бъде нарушаван.В ЗДКИСДПКИ обаче е предвидено, че дружествата които имат лиценз по този закон нямат право да извършват каквато и да е дейност, различна от тази за която им е издаден лиценз, което ограничение въведено от законодателя е значително и е в допустимо отклонение от общия принцип на чл.9 от ЗЗД заради крайно специфичните услуги на този тип дружества и най-вече защото е преценено, че е налице риск от съществен конфликт на интереси, като например едно дружество да изготви бизнес план за дейността на бъдеща кредитна институция и впоследствие да дава съвети на клиенти за покупка на акции или инвестира управлявайки парите им в същата тази кредитна институция.Подобна ситуация в случая разбира се не е налице, а е само хипотетична и е нагледен пример за причините за законодателното решение силно да се ограничи дейността на управляващи дружества регистрирани по ЗДКИСДПКИ.

Ето защо съда действително намира, че е налице нарушение на чл.86, ал.6 ЗДКИСДПКИ, тъй като дружеството жалбоподател е извършило дейност за която няма лиценз, какъвто дори не е предвиден и в закона.Нарушението на тази норма е санкционно уредено в чл.273, ал.5, т.10 от  ЗДКИСДПКИ която норма предвижда имуществена санкция в размер  от 20 000 до практически водещите до фалит почти всяко юридическо лице 5 000 000лева.Именно за да не се случи последното наказващия орган е определил санкция на предвидения минимум от 20 000лв.Според съда този размер на санкцията е напълно адекватен, тъй като не са констатирани каквито и да е вредни последици настъпили за „Армако” АД или който и да е друг стопански субект, физическо лице или държавата.

Както съда отбеляза нарушението в правилно квалифицирано по чл.86, ал.6 от ЗДКИСДПКИ, изброените доказателства напълно го доказват и наказващия орган правилно е определил санкционната разпоредба по чл.273, ал.5, т.10 от ЗДКИСДПКИ.

При издаването на АУАН и НП няма допуснати нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере защо е било наказано.

          При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуално правните разпоредби, съобразено е с целта на закона.

            За пълнота на мотивите съда следва да отбележи и следното. Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

            Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

          В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице.Както вече бе отбелязано дейността на управляващите дружества е строго регулирана и всяко отклонение от дейността която произтича от лиценза им фактически застрашава стопанския оборот.Деянието е формално на просто извършване и не се изисква да са настъпили каквито и да е вредни последици.За пълнота съда следва да отбележи, че поначало това не изключва приложението на чл.28 от ЗАНН принципно за такова нарушение.Ако примерно договора беше за изготвяне на бизнес план на малък квартален магазин за хранителни стоки то съда със сигурност щеше да приложи чл.28 от ЗАНН, което нямаше да се наложи, тъй като и вероятно наказващия орган щеше да прекрати преписката и приложи чл.28 от ЗАНН.В случая обаче се касае за изготвяне на бизнес план на кредитна институция по чл.3 от ЗКИ, което е една изключително значима дейност.Точно преди около пет години, събитията около една кредитна институция фактически застрашиха целия стопански оборот в държавата и се задаваше въпроса къде са БНБ, настоящия наказващ орган КФН/ който все пак следва да се отбележи, че няма контролни функции по същностната дейност на кредитните институции/ и др. контролни държавни органи.Ето защо според съда в случая чл.28 от ЗАНН няма как да намери приложение.

С оглед горните мотиви, Пловдивският районен съд, счита че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, наложената санкция е на предвидения минимум и следва да бъде потвърдено, поради което

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Р-10-101/13.02.2019г., издадено от Заместник Председателя на Комисия за финансов Надзор-София, с което на „Аркус асет мениджмънт” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 20 000/двадесет хиляди/ лева на основание чл.273, ал.5, т.10 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране/ ЗДКИСДПКИ/ за извършено нарушение по чл.86, ал.6 от  ЗДКИСДПКИ.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала : И.П.