Решение по дело №359/2020 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….06.2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                             ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия

                          

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 359 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 5568/10.12.2019 год., постановено по гр. дело № 11090/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Ж.К.В., ЕГН **********,*** не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 6 603, 83 лева (шест хиляди шестстотин и три лева и 83 стотинки), представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 18.04.2018 г. до 17.04.2019 г. за обект, находящ се в с. Константиново, Варненска област, местност  Лазур, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/12.07.2019 год.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че процесната сума не се дължи от ищеца, тъй като не бил осъществен фактическия състав на продажбата. Твърди се, че сумата от 6603, 83 лева съставлява стойността на реално доставено от въззивника и потребено от обекта на въззиваемата количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 17.04.2019 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 33811 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 33811 кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството – доставчик.

           Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.  

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Ж.К.В. ***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. 

           В с. з., чрез процесуален представител, въззивникът поддържа жалбата си, а въззивмаемата поддържа отговора си на въззивната жалба.  

           При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

           Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

           В исковата си молба ищцата Ж.К.В. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в с. Константиново, Варненска област, с аб. № **********, доставяна и́ от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. През месец юли 2019 год. била уведомен, че дължи на ответното дружество сумата от 6603, 83 лева по фактура № *********/12.07.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 18.04.2018 год. – 17.04.2019 год. Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявала начисленото и́ количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да и́ бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия за минал период.

           В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 6603, 83 лева по фактура № *********/12.07.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 18.04.2018 год. – 17.04.2019 год. за обект на потребление с аб. № **********, находящ се в с. Константиново, Варненска област, местност „Лазур“.

            В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищцата са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление с аб. № **********, находящ се в с. Константиново, Варненска област, по който договор дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.

           На 17.04.2019 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която след извършени замервания е констатирано натрупано количество ел. енергия от 33810 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет. Посоченото количество ел. енергия е било потребено от обекта на ищцата, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия от 33811 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите характеристики. Количеството ел. енергия от 33811 кВтч е остойностено с фактура № *********/12.07.2019 год.

           По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищцата сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищцата ел. енергия, заплащането на която ел. енергия тя дължи на ответното дружество, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ (2013), вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.  Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Според представен на л. 26-27 от делото на ВнРС констативен протокол № 1400961/17.04.2019 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0213 6325 8044, монтиран на обекта на ищцата в с. Константиново, Варненска област, с аб. № **********, при която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 5039 кВтч; 1.8.2 – 15653 кВтч; 1.8.3 – 33810 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 54504 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 524792 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищцата, в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси, подписали протокола без забележки.

           Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза,  материализирана в протокол № 1264/02.07.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 33811 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.   

            Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 33811 кВтч за периода 18.04.2018 год. – 17.04.2019 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/12.07.2019 год. за сумата от 6603, 83 лева.

           От протокол № 1139208/18.03.2014 год. (л. 41 от делото на РС-Варна), е видно, че на посочената дата на обекта с аб. № ********** е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0213 6325 8044. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.

           От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1114 0213 6325 8044, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен тип; преминал е първоначална метрологична проверка през 2013 год. и към датата на проверката на 17.04.2019 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищцата ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по – конкретно – в тарифната му схема. Според заключението, цялата потребена от обекта на ищцата ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1114 0213 6325 8044, но показанията от 33811 кВтч, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея в резултат на софтуерното вмешателство и не са регистрирани при периодичните месечни отчети. Посоченото количество ел. енергия от 33811 кВтч е правилно (математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията за процесния период.

           В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесното количество ел. енергия от 33811 кВтч, отразено в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е преминало през измервателната система на електромера, поради което и то е доставено до обекта и съответно е потребено, тъй като се съдържа и в регистър 1.8.0 (т. нар. сумарен регистър), в който се записва цялото количество ел. енергия, преминало през електромера. Посочило е още, че електромерът с фабр. № 1114 0213 6325 8044 е монтиран с нулеви показания по първа и втора тарифи, което означава, че е бил нов при монтажа му на обекта на ищцата, от което следва, че показанията и по останалите тарифи също трябва да са били нулеви, защото производителят не допускал измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал задължителната техническа и метрологична проверка.    

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Сумата, която ответното дружество претендира да му бъде заплатена от ищцата и дължимостта на която сума ищцата оспорва с предявения иск, е в размер на 6603, 83 лева и представлява (съгласно отразеното във фактурата № *********/12.07.2019 год.) стойност на служебно начислено количество ел. енергия от 33811 кВтч ел. енергия за периода 18.04.2018 год. – 17.04.2019 год. 

          Според твърденията на ответника, наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисление на доставените в периода 07.12.2018 год. – 06.03.2019 год. количества ел. енергия до обекта на ищцата е извършено на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ (средството за търговско измерване), при което е установено точното количество доставена но неотчетена ел. енергия, съгласно представената от ответника справка от 10.07.2019 год. на л. 30 от първоинстанционното дело. Позовава се на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 год.) и твърди, че процесната сума представлява стойността на действително доставено и потребено от обекта на ищцата количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и се дължи от ищцата на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД.  

           Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, са приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 год. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018 год., при което към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия на дата 17.04.2019 год. ПИКЕЕ (2013) не са част от действащото право.

           При положение, че към момента на извършването на проверката на дата 17.04.2019 год. липсват норми, които да уреждат правилата за измерване на количеството ел. енергия, които правила да регламентират и условията, реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, то и липсва нормативно основание за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия и преизчисляване на сметките на потребителите за минал период.

           На следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

           Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 33811 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищцата по следните съображения:

           По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0213 6325 8044 на обекта на ищцата на дата 18.03.2014 год.  отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то сочи, че след като процесният електромер с фабр. № 1114 0213 6325 8044 е монтиран в обекта на потребление с нулеви показания по първа и втора тарифа това означава, че е бил нов при монтажа му на обекта на ищцата, от което следва, че показанията и по останалите тарифи, вкл. и по 1.8.3 и 1.8.0, също трябва да са били нулеви. По същността си това е предположение, а не извод, който може да бъде изведен от събраните доказателства.

           Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както това е направено при монтажа на дата 17.04.2019 год. на новия електромер с фабр. № 1127 0218 0405 3157, монтиран на мястото на процесния), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) от 33811 кВтч е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           По тези съображения сумата от 6 603, 83 лева, представляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода от 18.04.2018 г. до 17.04.2019 г. за обект, находящ се в с. Константиново, Варненска област, местност  Лазур, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/12.07.2019 год. е недължима.

           Искът е основателен и подлежи на уважаване.

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Възражението на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 600 лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция (1584 лева) надвишава почти трикратно заплатеното от въззиваемия.

           Водим от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5568/10.12.2019 год., постановено по гр. дело № 11090/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Ж.К.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.   

 

 

 

              2.