Решение по дело №810/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на И.К.Ф. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас, чрез адв.В.С., съдебен адрес:*** срещу решение № 169/16.02.2023 г. постановено по адм.дело № 1616/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Прави искане за неговата отмяна, както и да бъде уважен изцяло предявения иск. В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателни.

Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на И.Ф., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието в Затвора гр.Бургас против ГД „Изпълнение на наказанията“, с искане да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 21 000 лева, разпределени по 7 000 лева, за всеки от периодите описани в исковата молба, по повод на което посочва, че на 01.04.2018г. е задържан в ареста в гр.Плевен за 1 месец, след това е бил 14 дни в Затвора в гр.Плевен, след това е преместен в ТПО – Плевен за месец и половина, откъдето е преведен в затвора в Ловеч за 7 дни, след което е преместен за 7 месеца в ТПО Велико Търново. На 25.04.2021г. е задържан за 1 месец в Следствения арест в гр.Сливен, за 2 седмици в Затвора гр.Варна в приемно отделение, 5 месеца в Затвора в с.Разделна и 4 месеца в Затвора в гр.Троян. Посочва още, че от 01.06.2022г. до настоящия момент е задържан в Затвора гр.Бургас. Фактическите основания, на които лицето претендира обезщетението са пренаселени килии с под 3 км. нетна жилищна площ, лоша хигиена, наличие на насекоми и гризачи, липса на течаща топла и студена вода, както и санитарен възел, невъзможност за физическа активност, липса на достъп до чист въздух и естествена светлина. Твърди, че посочените условия са му причинили неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло исковата претенция общо в размер на 21 000 лева и по-конкретно по 7 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди за три обособени в исковата молба периода, а именно след 01.04.2018 г., след 25.04.2021 г. и от 01.06.2022 г. до предявяването на иска. За да постанови този резултат, съдът е приел, че установените по делото факти сочат, че в съществената си част оплакванията на ищеца са неоснователни. В решението е посочено, че през несъществена част от периода на задържането Ф. е бил настаняван в пренаселени помещения, а самото надвишаване на капацитета на помещенията не е било съществено през по-голямата част от периода на надвишаване. За неоснователни са намерени оплакванията на ищеца, че в периода на задържането е бил принуден да търпи лоша хигиена – хлебарки, гризачи, мухъл, липса на течаща вода и санитарен възел, липса на условия за поддържане на лична хигиена, както и че, не е била установена липса на проветрение, недостатъчна осветеност, прекалено ниска или висока температура в помещенията. По отношение на предоставяната храна и вода, съдът е намерил, че са били с добри показатели, както и че помещенията са били с осигурени както дневна, така и изкуствена светлина. В решението е прието, че възможностите за престой на открито са били занижени, но не дотолкова, че да обосноват извод за отклонение, квалифицирано като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Съдът е обосновал извод, че в съвкупността си условията на осъщественото по отношение на ищеца задържане не могат да обосноват извод за осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно психически тормоз, дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода и искът е отхвърлен изцяло като неоснователен.

Съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Видно от исковата молба от И.Ф. е заявена претенция в общ размер на 21 000 лева, разделена на три иска по 7 000 лева, за три периода, без два от тях да са надлежно индивидуализирани. По отношение на първия и втория период от време, са посочени като начален момент „след 01.04.2018 г.“ и „след 25.04.2021 г.“, но не е посочен крайния момент до които се твърди, че са претърпени вредите, съответно до който се претендира обезщетение, а всеки един период от време се определя от своя начален и краен момент. В този смисъл, следва да се има в предвид и че не през целия период от време от 01.04.2018 г. до завеждане на исковата молба - 13.09.2022 г. ищецът е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода, което е видно от представената от ответника справка и заявеното от ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание по делото на 15.06.2023 г. След като през част от тези периоди ищецът не е бил лишен от свобода или задържан под стража, за това време исковата му претенция по ЗИНЗС е процесуално недопустима.

В случая, не става ясно и какви са конкретните твърдения и оплаквания на ищеца за всеки един период от време, за всяко едно от места за лишаване от свобода и задържане под стража, от които твърди, че е претърпял неимуществени вреди. От изброените множество места за лишаване от свобода и задържане под стража, са изложени общи твърдения за извършени нарушения на чл.3 от ЗИНЗС от органите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като не става ясно какви са конкретните оплаквания касаещи всяко едно от тях.

С писмен отговор вх.№ 9806/27.10.2022г. от ответника са изнесени подробни данни за периодите на престой на ищеца Ф. в отделните пенитенциарни заведения, които се разминават с тези посочени от него. В тази връзка с протоколно определение от 31.10.2022г. съдът е указал на ищеца да уточни точните периоди на престой, за които се претендира обезщетение и съответстват ли те на периодите, посочени от ответника в приложените справки, в отговор на което с молба вх.№10104/07.11.2022г. от пълномощникът на ищеца е посочено, че периодите за които се претендира обезщетение са тези по справките от ответната страна, като така извършеното уточнение не е достатъчно. Исковата молба е следвало да се остави без движение, като се укаже на ищеца, че следва да посочи изрично от лошите условия в кои места за лишаване от свобода твърди, че са настъпили претендираните вреди, през кои периоди от време са настъпили те и какви са конкретните, отделни оплаквания касаещи всяко едно от местата за лишаване от свобода в които е пребивавал ищеца. Представената от ответника справка би могла да служи за ориентир при индивидуализиране на исковете претенции, но е недопустимо ищеца единствено да се позовава на нея. Едва след като се направят уточненията, на конкретните факти и обстоятелства касаещи исковата претенцията, съдът е следвало да пристъпи към разглеждане на делото по същество.

На следващо място, съдът е приел, че в съществената си част оплакванията на ищеца са неоснователни, в частност за жилищната площ на помещенията в които е бил настаняван, тъй като касаят несъществена част от периода на задържането, през която Ф. е бил настаняван в пренаселени помещения, а самото надвишаване на капацитета на помещенията не е било съществено през по-голямата част от периода на надвишаване. Мотивите на съда са общи, като не става ясно за кой период от исковата претенция се отнасят, съответно за кое от местата за лишаване от свобода. Също така, общото посочване на различни обстоятелства във връзка с битовите и санитарно-хигиенни условия, без конкретизация на периода от време за които се отнасят, водят до неяснота на волята на съда относно това кои конкретни оплаквания на ищеца, в кое конкретно място за лишаване от свобода са приети за основателни и кои за неоснователни. В случая, липсва конкретна оценка именно на обстоятелства по делото, въз основа на която да се определи интензитета на търпените от ищеца вреди, във всяко едно от местата за лишаване от свобода, през отделните периоди от време, като следва да се има предвид, че волята на съдебния състав в тази насока не може да бъде извличана по тълкувателен път от съдържанието на решението му, а следва да е ясно и конкретно формулирана.

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който след изясняване на твърденията и претенциите на ищеца и фактите и обстоятелствата от значение за делото да извърши преценка за допустимостта и основателността на исковата молба.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 169/16.02.2023 г. постановено по адм.дело № 1616/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията по прилагане на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: