О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на 25.09.2019г,
в състав: Председател ДЕСПИНА
Г.
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.
ч.гр.д.№
1670/2019
по описа на ВОС, съобрази следното
Производството е по реда на чл.121 ГПК.
Образувано е по частната жалба вх.№ 54480/24.07.2019
от Т.А. КУЛНИКОВА против определението от о.с.з. на 17.07.2019 на ВРС-ХLVІс-в по гр.д.№ 8602/2019, с което е оставено без уважение възражението й за
неподсъдност на българския съд предявения от
К.Н.С. иск за промяна режима на лични отношения с двете му деца, на осн.чл.127а СК.
Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като моли за
неговата отмяна и уважаване на възражението за международна неподведомственост
на делото на българския съд..
В срока по чл.276 ГПК ответната страна
по жалбата К. НИКЛОАЕВИЧ С. е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за оставянето й без уважение.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна
по следните съображения :
РС е сезиран с
искова молба от настоящия ответник по жалбата срещу Т. Ал.Кулинкова
с искане за определяне на режим на лични отношения на бащата с двете деца, като
бъде определено и местоживеенето на децата на посочен от майката адрес с цел
осъществяване на нормални контакти с децата.
Исковата молба е
била подадена пред РС-Бургас по постоянното местоживеене на ищеца, който е
гражданин на Руската федерация.
В подадения от
ответницата по иска писмен отговор същата е направила възражение за местна неподсъдност
на РС-Бургас, като е посочила, че постоянното й местоживеене ***.
По повод това
възражение РС-Бургас е прекратил делото пред себе си и го е изпратил на местно
компетентния съд – РС-Варна.
В първото по делото
с.з. пред ВРС, проведено на 17.07.2019г, ответницата отново е направила
възражение за местна неподсъдност, като се е позовала, че делото не е
подведомствено на българския съд, а следва да бъде разгледано от съда в
гр.Архангелск, Руска федерация, тъй като децата й нямали обичайно
местопребиваване на територията на Р България.
Както се твърди и в
настоящата ч.жалба, от 6.06.2019г тя и децата й са се завърнали в Русия. Излага
още, че поради постановените от РС-Варна привременни мерки й се налага да
пътува заедно с децата и 8-месечното й бебе до България, за да можел бащата да
осъществява РЛО. Счита, че процесът, воден в България, не е в интерес на
децата. Затова е по-подходящо всички процесуални действия да бъдат извършвани
от съда по обичайното местопребиваване на децата, което понастоящем е в
гр.Архангелск, Руска федерация.
Въззивният съдебен
състав намира частната жалба за неоснователна по изложените от ВРС съображения,
а именно: за международната подведомственост съдът следи служебно по всяко
време на производството. Съгл.чл.25 т.1 в.т.6 от Договора между Република
България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела,
компетентен да разгледа спора, касаещ отношения между родители, е съдът, на
чиято територия родителите и децата имат съвместно местопребиваване. С отговора
на ИМ ответницата не само не е оспорила компетентността на българския съд, но
изрично е заявила, че децата и родителите постоянно пребивават в България. Това
се установява и от приложените към отговора писмени доказателства: сл.бел. от
учебните заведения в гр.Варна, посещавани от децата. При това положение към
момента на завеждането на делото родителите и децата са имали общо съвместно
местопребиваване на територията на РБ.
Освен това,
твърдяното от самата жалбоподателката, че от 6.06.2019 трайно се е установила в
Русия, е обстоятелство, настъпило след образуването на настоящото дело на 19.07.2018.
Съобразно разпоредбата на чл.128 ГПК „настъпилите след подаването на ИМ промени
във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание
за препращане на делото“. Това важи и за международната подсъдност.
Разглеждането на делото следва да продължи пред съда, който е бил компетентен
към момента на подаването на ИМ. А, както, се посочи по-горе, към датата
19.07.2018г това е бил българският съд.
Предвид изложеното частната
жалба се явява неоснователна и постановеното от ВРС определение следва да бъде
потвърдено.
С оглед на горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-ХLVІс-в от с.з. н.а 17.07.2019 на ВРС-ХLVІс-в по гр.д.№ 8602/2019, с което е оставено без уважение възражението на Т.А. Кулинкова
за неподсъдност на българския съд по предявения от К.Н.С. иск за промяна режима
на лични отношения с двете му деца, на осн.чл.127а СК.
Определението може
да се обжалва с частна касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: