Номер 313524.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО III възз. състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христинка К. Христова Божкова
Членове:Мирослава Тодорова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20201100603382 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба, подадена от Р.М. – частен тъжител
по н.ч.х.д. № 4006/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
102- ри състав, чрез адв. А.Д. – повереник, срещу определение от 09.06.2020
г. по същото дело, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Р.М. е осъдена да заплати на подсъдимата
по делото А.С.-Г., сумата от 750.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС и СГС.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. В подкрепа на това се
твърди, че разпоредбата на чл. 190 от НПК не се прилага служебно от съда, а
е последица от упражняване на изрично искане на страната, каквото в случая
не е направено. Според жалбоподателя произнасянето на съда по въпроса за
разноските при липсата на процесуално валидно волеизявление за
реализиране на субективно право е довело до постановяване на съдебен акт
„свръхпетитум“, което е процесуално недопустимо. Редом с това се твърди
недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, поради липса на доказателства за сключен договор за процесуално
представителство пред СГС, както и документи за платено адвокатско
възнаграждение. На последно място се излагат съображения за противоречие
в мотивите на обжалваното определение относно определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителства
пред СГС. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение
и постановяване на съдебен акт, с който искането за присъждане на разноски
да бъде оставено без уважение. Иска се и присъждане на направените в
настоящето производство разноски в размер на 200,00 лева.
Препис от частната жалба е изпратен и връчен на насрещните страни, но
1
до момента писмено възражение не е постъпило.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния
жалбоподател, въз основа на събраните по делото доказателства и закона
приема за установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
От материалите по делото се установява, че по повод тъжба на Р.М.
срещу А.С.-Г. е образувано н.ч.х.д. № 4006/2018 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 102-ри състав. Производството по делото е
приключило с присъда от 16.04.2019 г., потвърдена с решение № 286 от
28.04.2020 г. по в.н.ч.х.д. № 795/2020 г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, XVII въззивен състав, с която подсъдимата е
призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК оправдана по
повдигнатото й обвинение.
С молба с вх. № 41514 от 18.05.2020 г. по описа на СГС, изпратена по
компетентност на СРС, подадена от адв. В.В., в качеството й на защитник на
подсъдимата А.С.-Г. е направено искане за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС и СГС.
Софийски районен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от
НПК с определение от 09.06.2020 г., с което е уважил изцяло направеното
искане и на основание чл. 190 ал. 1 от НПК е осъдил Р.М. да заплати на А.С.-
Г. общо сумата от 750,00 лева, представляваща направени във връзка с
производството /пред СРС – 500,00 лева и пред СГС – 250,00 лева/ по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт, районният съд е
приел, че са налице законовите предпоставки за уважаване на подадената
молба. Обосновал е извода си с наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1
от НПК. На първо място е счел, че пред СРС са направени разноски за
адвокатска защита в размер 500,00 лв., изводимо от приложения по делото
договор № 704477/29.05.2018г. за правна защита и съдействие. На второ
място е приел, че пред СГС са направени разноски за представителство в
размер на 250, 00 лева. Последните съдът е определил служебно поради липса
на документи, установяващи направени разноски на подсъдимата за
адвокатска защита, прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1 от 09.06.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Настоящият състав на СГС споделя частично този извод на съдията –
докладчик от първата инстанция.
Възлагането на разноските при постановяване на оправдателна присъда
2
е предвидено в чл. 190, ал. 1 от НПК, което противно на разбирането на
частния жалбоподател не предвижда сезиране на съда с искане в тази насока
като предпоставка за произнасяне по въпроса. Действително, процесуалният
кодекс предвижда хипотеза, при която решаването на въпроса за разноските е
обусловено от изрично искане в тази насока, но това е хипотезата на чл. 189,
ал. 3 от НПК и тя засяга случаите с признат за виновен и осъден подсъдим, а
не тази по чл. 190, ал 1 от НПК. При решаване на въпроса на кого да се
възложат разноските единственото изискване е по делото да са налични
доказателства за размера на разноските и за това, че те действително са
заплатени. В настоящия случай, както правилно е приел
първоинстанционният съд, в материалите по н.ч.х.д. № 4006/2018г. по описа
на СРС, на л. 30, е приложен договор за правна защита и съдействие, от който
е видно, че оправданата А.С.-Г., на 31.05.2018г., действително е заплатила в
брой възнаграждение за адвокат в размер на 500, 00 лева. В допълнение на
това и в отговор на заявеното от жалбоподателя, следва да се отбележи, че
установените в ГПК правила за произнасяне по въпросите във връзка с
разноските не намират субсидиарно приложение в наказателното
производство, поради което в случая е ирелевантно дали от страна на
подсъдимата е направено изрично искане, дали е представен списък на
разноските, както и не може да бъде извършвана преценка за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Независимо, че в наказателния процес не се съдържа подобен на
използвания от жалбоподателя термин „свръхпетитум“ на постановения от
СРС съдебен акт, и изложените аргументи за „отчетност по Закона за
счетоводството“ да са иррелевантни в производството по чл. 306, ал. 1 т. 4 от
НПК, претенцията му за неправилност на обжалвания съдебен акт, касаеща
частта му, с която са присъдени разноски за процесуално представителство
пред СГС, се явява основателна.
Прилагането по аналогия разпоредбите на Наредба № 1 от 09.06.2004г. и
служебно определяне на адвокатско възнаграждение, при липса на
доказателства, установяващи направени разноски на подсъдимата за
адвокатска защита /договор за правна помощ, пълномощно, фактура или
банково нареждане, или друг платежен документ/ е незаконосъобразно.
Както стана ясно по – горе, при решаване на въпроса на кого да се
възложат разноските по делото е необходимо да са налични доказателства за
размера на разноските и за това те действително да са заплатени. В случая, от
материалите по в.н.ч.д. № 795/2020г. е видно, че липсва пълномощно от
подсъдимата А.С.-Г., а пълномощното пред СРС касае представителната
власт от адв. В.В. само за тази съдебна инстанция. Ето защо, при липса на
доказателства за направени разноски, независимо от искането на адв. В. в
пледоарията си пред въззивната инстанция, съдът не дължи уважаването им.
Въпросът за разноските не се ползва със сила на присъдено нещо, поради
което няма пречка да бъде решен в последствие по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК, при надлежно представяне на необходимите за това доказателства.
3
Недопустимо е прилагането по аналогия на разпоредбите на Наредбата, тъй
като не е налице празнота в закона, а и НПК не препраща към този
нормативен акт.
По отношение на направеното в частната жалба искане за присъждане
на разноски в размер на 200, 00 лева, за което е приложен и договор за правна
помощ и съдействие, същото е неоснователно. Така направеното искане не
засяга проверката, относно правилността на обжалвания съдебен акт, по
отношение на направените разноски по наказателното производство,
приключило с влязъл в сила съдебен акт, а представлява искане за
присъждане на направени от частния тъжител разноски за адвокат в
настоящето производство пред СГС. Въпросът за присъждане на разноските
по делото е обвързан с произнасянето на съда по въпроса за вината. В случая,
тъй като подсъдимата е призната за невиновна на нея й се дължат разноски, а
не на частния тъжител, поради което искането на последния, за присъждане
на разноски за подаване на частна въззивна жалба, не може да бъде
удовлетворено.
По посочените аргументи определението на СРС следва да се измени
като в частта, с която частната тъжителка Р.М. е осъдена да заплати на
подсъдимата А.С.-Г. сумата от 500,00 лева за направени в производството
пред СРС разноски за адвокатска защита се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а в частта, с която частната
тъжителка е осъдена да заплати на подсъдимата сумата от 250, 00 лева,
представляваща направени разноски за адвокат пред СГС следва да бъде
отменено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК,
въззивният съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение от 09.06.2020 г. по н.ч.х.д. № 4006/2018 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав като:
-ОТМЕНЯ в частта, с която Р.М. е осъдена да заплати на А.С.-Г. сумата
от 250, 00 лева за направени разноски за адвокатска защита в производството
в.н.ч.х.д. № 795/2020 г. по описа на СГС;
-ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частната тъжителка Р.М. за
присъждане направените в настоящото производство разноски в размер на
200,00 лева.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5