№ 1023
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000500850 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 562 от 31.01.2024 г., Софийски градски съд, Първо ГО, 14 състав по гр.д.
14660/2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Р. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Ветово 7080,
ул. Йордан Йовков – 1, общ. Ветово, обл. Русе срещу Т. Р. М., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, жк „Младост 1“, бл. 66, вх. 7, ап. 76 в условията на евентуалност искове: 1.
иск с правно основание чл. 42, б. „а“ от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност на
саморъчно завещание от 10.09.2012 г., със завещател С. М. Д. в полза на Т. Р. М. като
извършено в полза на лице, което няма право да получава по завещание като неоснователен;
2. иск с правно основание 42, б.„б“ от Закона за наследството /ЗН/ във вр. с чл. 25, ал.1 от
ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност поради неспазена форма на завещанието,
тъй като не е написано собственоръчно и подписано от завещателя като неоснователен; 3.
иск за унищожаване на завещанието, с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, поради
това, че завещателят по време на съставянето му не е бил способен да завещава поради
влошено физическо състояние като неоснователен; 4. иск за унищожаване на завещанието, с
правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН поради това, че завещателното разпореждане е
извършено поради упражнено психическо и физическо насилие спрямо завещателя като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. М. срещу Т. Р. М. иск с правно основание чл. 30, ал. 1
от ЗН за намаляване на извършено от С. Д. М., починала на 01.10.2012 г., завещателно
разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 10.09.2012 г. в полза на Т. Р. М. и
възстановяване на запазената част на наследника Б. Р. М. като погасен по давност.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Б. Р. М. с оплаквания за неправилност,
недопустимост, незаконосъобразност, нищожност. Посочени са норми от ГПК, които
гарантират принципите на равенство на страните, състезателност в процеса и установяване
1
на истината. Поддържа, че С. М. не е била собственик на целия имот в ж.к. Дружба, гр.
София и не е можела да го завещава целия. Имотът, предмет на саморъчното завещание, не
е индивидуализиран надлежно, поради което завещанието е нищожно в тази част. В
заключението на вещото лице са описани само медицински диагнози и направления, без да
са описани „лекарства и медикаменти“. Вещото лице не било изследвало въпроса дали след
изписването на пациента С. М. е насочена към здравно онкологично заведение, има ли
онкологично досие, направена ли е справка от НЗОК за други медицински дейности и
лечения. Съдът е постановил решението си, без да е изяснил фактическата обстановка. Иска
от въззивния съд да назначи допълнителна/повторна СПЕ за изясняване на посочените
обстоятелства.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника чрез адв. Р. С., в който жалбата се
оспорва, моли се за потвърждаване на решението и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение.
По доказателственото искане съдът е приел следното. Неоснователно е оплакването, че
докладът е непълен и не е указана доказателствена тежест – с определението от 17.10.2022 г.
е указана тежестта по всеки от исковете. Приетата съдебно-психиатрична експертиза е
обоснована и не възниква съмнение в нейната обективност и правилност, същата е
назначена по въпросите, поставени от ищеца, сега жалбоподател (с определението от
17.10.2022 г.). Въпросите, по които въззивният жалбоподател желае да работи вещото лице,
не са били изследвани от първоначалната експертиза и за тях не може да бъде назначена
повторна експертиза. Не следва да се назначава и допълнителна задача на експертизата, тъй
като вещото лице няма как да отговори на тези въпроси, то самото не може да събира
доказателствата, които страната следва да събере.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Във връзка с правилността на акта, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Исковете на Б. Р. М. срещу Т. Р. М., предявени по делото, така, както са уточнени, са 1.
иск с правно основание чл. 42, б.“а“ от ЗН, с който се иска прогласяване на нищожност на
саморъчно завещание от 10.09.2012 г. на С. М. Д. в полза на Т. Р. М., тъй като е извършено в
полза на лице, което няма право да получава по завещание; 2. иск с правно основание чл. 42,
б.„б“ от Закона за наследството /ЗН/ във вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, с който се иска прогласяване
на нищожност на завещанието поради неспазена форма, тъй като не е написано
собственоръчно и подписано от завещателя; 3. иск за унищожаемост на завещанието с
правно основание чл. 43, ал.1, б.“а“ от ЗН поради това, че завещателят по време на
съставянето му да не е бил способен да завещава поради влошено физическо състояние, 4.
иск за унищожаемост на завещанието с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН, тъй като
разпореждането е извършено поради упражнено психическо и физическо насилие над
завещателя; 5. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, във вр. с чл. 29, ал.1 от ЗН, с които
се иска да бъде намалено с ½ част завещателното разпореждане от 10.09.2012 г. и да бъде
възстановена запазената част на ищеца в размер на ½ ид.част от наследството на С. М. Д..
Установява се, че ищецът и ответникът са братя и са единствени наследници по закон
на С. М., починала на 01.10.20212 г. По делото е представено завещание със следния текст:
„Завещание Днес, десети септември две хиляди и дванадесета година аз долуподписаната С.
Д. М., ЕГН ********** от гр. София на 75 години с пълно разбиране на акта, който
извършва правя следните разпореждания с имуществото, което ще остане след моята смърт:
завещавам на сина ми Т. Р. М. всичките си движими вещи и недвижим имот. Това е моята
воля с която желая да изпълнят наследниците ми. Завещанието написах и подписах
саморъчно без поправки, прибавки и съкращения. 10.09.2012 г. гр. София, завещател“ –
подпис и трите имена. Завещанието предадено за пазене на 11.09.2012 г. на нотариус А. Ш.,
2
рег. № *** на НК и е обявено с протокол от 03.08.2016 г. на същия нотариус, вписан в АВ с
вх. № 601/04.08.2016 г.
Пред първата инстанция ищецът е твърдял, нищожност на завещанието, тъй като
изпълнителят на завещанието не може да бъде едновременно заветник, поради специалния
ред, предвиден за правата и задълженията на изпълнителя на завещанието в чл.45 и чл.46 от
ЗН. Няма текст в завещанието, според който негов изпълнител е Т. М.. От изречението „това
е моята воля с която желая да изпълнят наследниците ми“ не може да се направи такъв
извод. Няма въззивни доводи срещу приетата неоснователност на иска на първото изложено
основание и въззивният съд не намира нарушение на императивните норми в обжалваното
решение.
Срещу приетата от СГС неоснователност на твърденията, че саморъчното завещание не
е съставено и подписано от С. М. няма въззивни оплаквания. Доколкото въззивната жалба е
срещу решението изцяло с доводи за недопустимост и неправилност, въззивният съд
съобразява, че заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвено от Г. Б. Д., е
категорично относно автентичността на завещанието. Както подписът, така и текстът са
изписани от С. М.. Посочена е датата на съставяне му и е поставен подпис на завещателя.
Подписът е положен след датата – на по-долен ред от ръкописно изписаната дата в началото
на завещанието, както и на един и същи ред с цифреното посочване в края на завещанието.
В последния случай, подписът е положен в дясната част на реда и като се има предвид
посоката на изписване от ляво на дясно, граматически и смислово той следва датата. Извън
това, не са задължителна част от съдържанието на завещанието каквито и да е конкретни
изрази или формулировки, с които завещателят да изразява волята си, вкл. и означение на
завещанието като „саморъчно“ или „последна воля“. Ето защо, решението е правилно в тази
част.
По повод доводите, че завещаното имущество не е индивидуализирано, следва да се
съобрази, че в случаите на универсално завещание не е налице изискване за
индивидуализиране на завещаното имущество, вкл. когато в него е включен недвижим имот.
Вярно е, както се посочва и въззивната жалба, че съгласно договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 154, том VIII/86 г. от 22.04.1986г. на л.
194 от делото Главна дирекция за изграждане на София при СНС продава на Р. Т. М., С. Д.
М. и Т. Р. М. новопостроено жилище № 42, находящо се в сграда блок № ***, вх. *, ет. * в
жк. „***“, площ 79,53 кв.м. и избено помещение № 18, ведно с 1,623% ид.части от общите
части на сградата. Представена е схема № 15-1008143-28.10.2020 г. за имот с идентификатор
68134.1505.2258.4.18, представляващ апартамент № 4,2 находящ се в гр.***, жк. „***“,
бл.***, вх.*, ет.*, с площ от 79,53 кв.м., ведно с избено помещение № 18 и 1,623% ид.части
от общите части на сградата. В схемата е посочено, че собственици по данни на КРНИ са Р.
Т. М., С. Д. М. и Т. Р. М. въз основа на договор № 154, том VIII от 22.04.1986 г., издаден от
Главна дирекция за изграждане на София при СНС. С оглед съвпадение на редица
индивидуализиращи белези, съдът намира, че апартамент № 42 в жк „***“, бл. ***, вх. *, ет.
* с идентификатор 68134.1505.2258.4.18 по представената схема на СГКК е идентичен с
апартамент № 42 в жк „***“, бл. ***, вх. *, ет. * съгласно договора от 22.04.1986 г. Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че в схемата като акт за собственост е посочен
договорът от 22.04.1986 г. Със записка за вписване на нотариален акт за продажба №
128/17.12.1942 г., на Асеновградски окол. съд, е видно Б. и Е. Д. П. да продават на Ю. Х. К. и
В. Ю. К. недвижим имот в с. ***, представляващ къща, ведно с двор от 200 кв. м. С
нотариален акт за публично завещание В. Ю. К. е завещала на С. Д. М. горепосочения имот.
Видно от справка от СВ-гр. София /л. 272/, с № от вх.рег.21725/31.03.1999 г., № от дв. вх. рег.
6222, партида 70384 С. Д. М. е дарила на Т. Р. М. поземлен имот, пл. № - 172, парцел V
171,172,173, площ 230 кв.м., имот пл. № 172 по плана, а по документи 124 кв.м., парц. V 171,
172, 173, кв. 16.
Без значение е че в завещанието „недвижим имот“ е в единствено число, а
завещателката е имала имоти в София и в Асеновград. Записано е „завещавам на сина ми Т.
Р. М. всичките си движими вещи и недвижим имот“, което означава, че завещава цялото си
3
имущество. „Извършва“, вместо „извършвам“, не води до извод, че волята на завещателката
е била заместена и че тя не е имала намерение да остави завещанието. Установява се
изразена воля на завещателката да остави цялото си имущество на Т. Р. М. и
индивидуализация на всички вещи не е нужна. Изцяло неотносими към настоящия случай са
въззивните доводи за пороци на завещателната воля, тъй като не е ясно в кой град се намира
имотът, улица, квартал, вида на имота и т.н. Неприложима към случая е съдебна практика,
според която в едно саморъчно завещание не е необходимо имотът да е индивидуализиран с
всички характеристики на недвижимия имот, но следва да има поне минимум белези, които
ясно да го определят като вид и местонахождение, както с цел индивидуализирането му,
така и с цел преценка на волята на завещателя.
За исковете за унищожаемост на завещанието на посочените по-горе основания съдът
съобрази следното.
По повод доводите, че към момента на съставяне на завещанието С. Д. М. е страдала от
онкологично заболяване, повлияло на способността й разсъждава от значение е следното.
Във въззивната жалба се твърди, че при повечето случаи на онкологични заболявалия на
болните се предписват наркотични вещества, при употребата на такива се включва като
ефект загубата на способността да се разсъждава нормално, поради което извършената
съдебно психиатрична експертизи е неточна, пропуснати са медицински документи от
онкологията и лекуващия лекар, не е отразен точно лечението на онкологичното заболяване
с какви медикаменти е извършено лечението, и не е отговорено на точно на поставените
въпроси. Според жалбоподателя в заключението на ВЛ са описани само медицинските
диагнози и направления, без да са описани лекарства и медикаменти. Пак според
жалбоподателя е абсурдно на пациент с толкова тежка диагноза - пръстеновиден клетъчен
карцином на стомаха и последваща операция да му бъде изписано само едно лекарство и то
за гастрит. Обществено известен е фактът, че на пациенти с Са ventriculi - злокачествени
образувания на стомаха се изписват множество наркотични аналгетици, които могат да
доведат до промяна на съзнанието, като успокояват болката на пациента. Вещото лице не
било изследвало въпроса дали след изписването на пациента С. М. е насочена към здравно
онкологично заведение, има ли онкологично досие, както и направена ли е справка от НЗОК
за други медицински дейности и лечения.
Както е посочено и по повод доказателственото искане, вещото лице не може да събира
доказателствата, които страната следва да събере. Липсата на представени доказателства от
страната не може да бъде компенсирана от активност на вещото лице, на което не може да се
възложи в тежест да издирва пациентското досие на починалата, в кои лечебни заведения е
била настанена и какви лекарства са й били изписани. Ищецът като наследник по закон би
имал право да получи информация от НЗОК, от евентуалните лечебни заведения, ако беше
проявил активност в срока, в който съответната информация се съхранява.
В доклада по делото съдът (определение от 17.10.2022 г. и първо с.з. от 19.12.2022 г.) на
ищеца изрично е указано, че по исковете с правно основание чл.42, б.а от ЗН и чл.43, ал.1,
б.а и б.б от ЗН е негова доказателствената тежест да установи основанията, които твърди, че
обосновават нищожност и унищожаемост на завещанието: ответникът е лице, което няма
право да получава по завещание, неспособност на завещателя да се разпорежда с имущество
поради влошено здравословно състояние, упражнена психическа и физическа принуда от
страна на ответника спрямо С. М..
Заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на д-р Л. С. К. е
обосновано и не възниква съмнение в неговата обективност и правилност. От него се
установява, че С. М. е приета в МБАЛ Софиямед - Клиника по гастроентерология на
31.08.2012 г., където е диагностицирана с карцином на стомаха, като на 11.09.2012 г. е
извършена оперативна интервенция. Вещото лице посочва, че при постъпването й в
болницата няма данни за психично заболяване или слабоумие, поради което в деня на
съставяне на саморъчното завещание, не са били налице медицински причини тя да не може
да разбира и ръководи действията си и да осъзнава последствията от своите постъпки. В
медицинските документи става ясно, че е била контактна, ориентирана за собствена личност,
4
време и място. Не е отбелязано нещо особено в поведението й по отношение налична
психотична или общомозъчна симптоматика, която да е повлияла болестно поведението й.
В заключението е отбелязано също така, че никой от предписаните във връзка с болничния
престой медикаменти не е от групата на „обезболяващи“ и не са от характер да повлияят на
базовите психични годности на индивида, който ги приема.
При постъпването на завещателката в лечебното заведение не са били налице данни за
психично заболяване или слабоумие, поради което не може да се направи извод, че тя не е
разбирала свойството и значението на постъпките си. Не се установява също така тя да е
приемала медикаменти, които да повлияят на психическите й възможности. Ето защо, не
може да се приеме, че поради влошено физическо и психическо здраве госпожа М.а не е
била способна да завещава. Решението е правилно и в тази си част.
На следващо място, по делото няма никакво доказателство за упражнено насилие от
страна на ответника по иска. Единственият опит за доказване в тази връзка е представеното
писмо от МВР, дирекция „Национална система 112“, в което е посочено, че не се съдържат
данни относно постъпили обаждания относно инциденти на адрес гр. ***, жк ***, ***, вх. *,
ет. *, ап. ** за периода от 10.09.2007 г. до 10.09.2012 г., тъй като всички данни, съхраняващи
се в регистъра на спешните повиквания за този период са унищожени поради изтичане на
срока за съхранението им. Но от съдържанието на писмото не могат да се направят никакви
изводи. Твърдението за системна злоупотреба на алкохол от страна на Т. М. и посещения на
полицията на адреса, където той е живял със съпругата си и майка си, е недоказано. Ето
защо искът по чл. 43, б. „б“ от ЗН е неоснователен.
По повод доводите за психическо насилие съдът излага следните мотиви. Изложените
твърдения, че при посещенията на ищеца при майка му тя се опитвала да му каже нещо, като
правела мимики и жестове, не се доказват. Няма доказателства, че ищецът наистина е
посещавал майка си. Но дори и да са докажат, те не биха могли да обосноват значим за
делото извод.
Следва да се посочи, че от факта, че г-жа М.а с написала завещанието си, докато е била
в лечебното заведение, а синът й, ползващ се от завещанието, го е предал за съхранение на
нотариус в деня, в който е извършена хирургична интервенция, не могат да се правят изводи
във връзка с основанията, на които се твърди унищожаемост. И двете действия - на
завещателката и на ответника по иска имат своята житейска логика предвид риска,
съществуващ при всяка медицинска интервенция особено при тази диагноза.
По повод иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Със завещанието от 10.09.2012 г.
наследодателката е оставила цялото си имущество на своя син Т. Р. М.. Тъй като ищецът
упражнява правото си срещу лице, което е наследник по закон, по арг. от противното от чл.
30, ал. 2 от ЗН не е налице изискване да приеме наследството по опис. Съгласно чл. 29, ал. 1
от Закона за наследството ищецът и ответникът имат запазена част общо 2/3 от имуществото
на наследодателя, съответно разполагаемата част в случая е 1/3 от наследството. Доколкото
те са единствени наследници, припадащата част на всеки от тях е 1/3. Именно с припадащата
се част на ищеца от 1/3 завещанието следва да се намали и да се възстановят неговите права.
Искът за намаляване на завещанието и възстановяване на запазена част за разликата над 1/3
до 1/2 част от наследството би бил неоснователен.
Правилно е преценена основателност на възражението за погасителна давност. Правото
по чл. 30, ал. 1 от ЗН да се иска намаляване на едно завещание до размера, необходим за
допълване на запазената част от наследството, се погасява на общо основание с петгодишна
давност. Съдебната практика е била изправена пред въпроса от кой момент започва да тече
тази давност. В т. 3, б. "г" на ППВС № 7/1973 г. е прието най-общо, че това е моментът, в
който заветникът упражни правата си по завещанието. В последвалата практика на ВС и
ВКС е уточнено, че упражняването на правата по завещанието е фактически въпрос и може
да се изрази в правни и фактически действия - в този смисъл решение № 679/25.11.96 г. по
гр. д. № 848/96 г. на ВС, I ГО. В редица съдебни решения се приема, че обявяването на едно
саморъчно завещание от заветника може да се приеме като действие по упражняване на
5
правата по него - решение № 580/10.08.92 г. по гр. д. № 384/92 г. на ВС, I ГО, решение №
868/20.07.11 г. по гр. д. № 1685/09 г. на ВКС, I ГО, решение № 860/23.11.09 г. по гр. д. №
2161/08 г. на ВКС, IV ГО и др. Същевременно действието по обявяване на завещанието не
бива да се абсолютизира, тъй като е напълно възможно един наследник да обяви завещание,
без да знае неговото съдържание и следователно - без обявяването да означава непременно,
че той упражнява правата по него. От друга страна наследниците, на които се
противопоставя това завещание, могат изобщо да не знаят за неговото съществуване и при
това положение за тях не би следвало да започне да тече погасителната давност за
упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Затова съдът следва да държи сметка и за
двата факта - налице ли са действия по упражняване на правата по завещанието и дали тези
действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя това
завещание. При отговора на поставения правен въпрос следва да се отчете и новата
разпоредба на чл. 112, б. "и" от ЗС /ДВ, бр. 34/2000 г./. С нея е предвидено вписване на
обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Вписването
се извършва в службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот - чл. 7
от Правилника за вписванията. При тази правна уредба наследниците винаги могат да
извършат проверка в съответната служба по вписванията за налични саморъчни завещания и
своевременно да узнаят за тях. Предхождащите действия по обявяване на тези завещания
може и да не бъдат узнати, тъй като те могат да бъдат извършени от всеки нотариус, без
оглед на връзката между района на неговото действие и недвижимите имоти, предмет на
завещанията - арг. от чл. 570, ал. 2 от ГПК /стар чл. 466/2 ГПК/. Ето защо вписването на едно
саморъчно завещание създава по-голяма гаранция за узнаването му от наследниците, на
които то се противопоставя, особено когато в него изрично са изброени завещаните
недвижими имоти и не се създава проблем за определяне на местно компетентната служба
по вписванията. Както обявяването на саморъчното завещание, така и вписването му
представляват действия по упражняване на правата по него по смисъла на т. 3, б. "г" на
ППВС № 7/1973 г. Във всеки конкретен спор, който се съсредоточава върху това от кой
момент тече погасителната давност за упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН - от
обявяването на завещанието или от вписването му, съдът следва да държи сметка за това
кога наследниците, на които се противопоставя това завещание, са могли да узнаят за него.
Когато няма данни, обявяването на завещанието да е узнато от тези лица, следва да се
приеме, че давностният срок тече от по-късния момент на вписването. (Решение № 208 от
7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 820/2011 г., I г. о., ГК).
Завещанието е обявено по реда на чл. 27 от ЗН на 03.08.2016 г. и е било вписано в СВ-
гр. София с вх. № 601/04.08.2016 г. Погасителната давност за предявяване на иска по чл. 30,
ал. 1 от ЗН е изтекла на 04.08.2021 г. и към датата на подаване на исковата молба в СРС –
13.09.2021 г. е била изтекла.
Във въззивната жалба се посочва, че С. М. е притежавала други недвижими имоти в гр.
*** кв. ***, наследени от родителите, които са в съсобственост в наследниците на брат й С.
Д., които са представени по делото от ищеца: решение № 228/18.11.2002 год. на ВКС; нот.
акт № 141, том V том д. № 1800/1996 год.; нот. Акт № 142, том V том д. № 1801/1996 год.;
записка за вписване на нот. акт 1942 г.; скици - 5бр.; записка за вписване на нот. акт 1942 г.;
удостоверение за наследници на Й. К.. Посочва се още, че въпреки указанията на съда
ответникът по иска Т. М. да представи доказателства касаещи недвижимите имоти той с
процесуалното си бездействие е в неизпълнение на указание на съда и не ги е представил в
открито съдебно заседание на 25.09.2023 г. въпреки че срокът за тяхното събиране е удължен
с 30 дни.
От жалбата не става ясно към кои мотиви на съда се отнасят тези оплаквания, но ако се
приеме, че са по отношение на индивидуализацията на имотите в завещанието, въззивният
състав подчертава, че завещателното разпореждане е универсално и без значение е колко
имота е имала завещателката – всички те преминават в патримониума на наследника по
завещание. От друга страна, ако тези доводи се отнасят към иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, в
обжалваното решение не е обсъждана наследствената маса, защото в случая съставянето й
6
не е нужно поради липсата на дарения в полза на ищеца.
Изложените оплаквания за нарушено право на защита и неизяснена фактическа
обстановка не са конкретизирани и доколкото може да се тълкува волята на жалбоподателя,
бяха обсъдени на съответното място.
Изводите на двете инстанции съвпадат и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция в размер на 320 (триста и двадесет) лева за адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 562 от 31.01.2024 г. на СГС, Първо ГО, 14 състав по гр.д.
14660/2021 г.
ОСЪЖДА Б. Р. М., ЕГН ********** да заплати на Т. Р. М., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 320 (триста и
двадесет) лева за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7