№ 530
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100508887 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. М. срещу решението по гр.д. № 27785/2020
г. на СРС, III ГО, 149 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща месечни
издръжки на детето си К. Н. М. над 250 лева до присъдените 700 лева, от 30.06.2019 г.,
както и в частта му , в която е осъден да заплати законната лихва за забава върху издръжката
за минало време. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за
издръжка за посочените суми. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна К. Н. М., малолетна, действаща чрез нейната майка и законен
представител К.Й. Д. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
С решението по гр.д. № 27785/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е осъдил Н. П. М. да
заплаща на детето си К. Н. М., малолетна, действаща чрез нейната майка и законен
представител К.Й. Д., на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, месечни издръжки в
размер на 700 лева, считано от 30.06.2019 г. до настъпване на законни причини, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е
допуснал предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и е осъдил
въззивника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 1344 лева, а на ищеца
разноски от 600 лева.
Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил материалните
възможности на въззивника да заплаща присъдената издръжка, че при постановяване на
решението си съдът не е взел под внимание конкретните нужди на въззиваемата, нито
материалните възможности и физическите способности на майката, която трябвало да
участва наравно с бащата в удовлетворяване на нуждите от издръжка на детето на страните.
Наведените доводи са неоснователни.
Районният съд е изложил мотиви за възможността на ответника-въззивник да
заплаща присъдената месечна издръжка, които мотиви изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав.
Детето К. Н. М. е на 12 години и е ученичка в VІ клас, като посещава допълнително
частни уроци по български и италиански език. Пред първата инстанция са ангажирани
доказателства за заплащана издръжка от бащата на детето през 2014 г. и до месец март 2015
г. в размер на по 500 лева месечно. Наред с това пред първата инстанция са ангажирани
доказателства за това, че въззивникът развива търговска дейност, чрез търговско дружество
„К.С.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е. Получава нетно месечно
възнаграждение в размер на 1163,67 лева и допълнителен доход от разпределени печалби на
дружеството, а именно получил е дивиденти в размер на 125 000 лева за 2018 г., в размер на
102 500 лева за 2019 г. и в размер на 65 075 лева за 2020 г.. Пред въззивната инстанция са
събрани доказателства, от които е видно, че 2019 г. печалбата на дружеството е 79 000 лева,
а за 2020 г. -55 000 лева, т.е реализиран е спад в печалбите на дружеството, но това само по
себе си не е основание да се приеме, че материалните възможности на бащата не позволяват
да заплаща на дъщеря си К. присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка.
Още повече, че пред въззивната инстанция са ангажирани доказателства, за това, че бащата
след присъждане на издръжката от районния съд и в изпълнение на постановеното
предварително изпълнение на решението, е заплатил общо сумата в размер на 20 000 лева за
издръжката на дъщеря си, като изрично е посочил, че същата се плаща въз основа на
2
атакуваното решение, което е индиция за това, че последният разполага с достатъчно
свободни средства за да може в рамките на един ден да заплати сумата в размер на 8400
лева (издръжка за времето от 30.06.2019г. -30.06.2020 г.) и сумата в размер на 6518.55 лева (
издръжка +законна лихва за времето от 01.07.2020 г. – 05.03.2021 г.), а след това да
продължи да изплаща по 700 лева месечно за месеците април, май, юни, юли, август и
септември 2021 г. Разбира се, извършените плащания по допуснатото предварително
изпълнение на решението следва да бъдат съобразени и приспаднати в евентуално
изпълнително производство.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Преценката за възможностите на
родителите е комплексна и включва освен доходите и материално състояние (движимо,
недвижимо имущество), също така и квалификация, трудоспособност, перспективи на
развитие, здравословно състояние, задължения към други лица с право на издръжка- чл. 141
СК. Според разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс интересите на детето да
има необходимите условия на живот имат първостепенно значение пред възможностите на
задължените лица. По въпроса свързан с нуждите на детето от гледна точка на обикновените
условия на живот, и с възможностите на задължените лица, съдът съобразява
Постановление № 5/16. ХІ.1970 г. на ПВС, което не е изгубило действието си. Според
възприетото становището общата издръжка следва да покрива разходите, произтичащи от
обикновените условия на живот, като целта на издръжката е да осигури нормална среда за
развитие и условия на живот, които детето би имало, ако родителите живеят заедно. От
установените по делото високи доходи на родителите и предоставяната издръжка от бащата
в миналото (по 500 лева месечно), когато детето е било на значително по-ниска възраст,
следва извода, че стандарта на живот на детето К. е бил по-висок стандарта на живот на
дванадесет годишно дете, чиито родители са получавали значително по –ниски доходи,
поради което и издръжката й следва да бъде адекватна на потребностите й, свързани с
условията на живот, които е имала, нейното прогимназиално обучение, нуждите й от
облекло, учебници и помагала, транспорт, здравеопазване и профилактика, като следва да
бъде отчетено и това, че нуждите на подрастващите, са големи в периода на развитието им,
защото децата бързо растат и оттам – бързо и съществено се увеличават и нуждите им.
Бащата следва да компенсира преките грижи за детето с по-голямо финансово участие в
неговата месечна издръжка, и следва да изпълнява това задължение добросъвестно.
Неговите възможности следва да бъдат определени именно на база установените доходи от
мандатно правоотношение, от дивиденти, трудоспособност и здравословно състояние,
квалификация, притежавано недвижимо имущество. Морално укоримо и несправедливо е
всички грижи да се поемат от майката на детето независимо дали същата има възможност за
това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно
задължение на родителя е да се грижи за детето си, да му осигури условия да отрасне, да се
образова, за да има добра житейска реализация. Делът на майката в издръжката на детето
3
трябва да бъде по-малък от този на бащата, въпреки че тя получава месечно брутно трудово
възнаграждение около 5060 лева, поради това, че непосредствените грижи за отглеждането
на детето и възпитанието на детето са поети и ще продължат да се поемат от нея. Усилията,
които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определя
размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на
Пленума на ВС. С обжалваното решение съдът е зачел нуждите на детето, възможностите на
бащата, грижите на майката в отглеждането и възпитанието на детето и при определена база
от 1000 лева месечна издръжка е постановил майката да участва с 300 лева месечно, а
бащата със 700 лева. Дори след изплащане на издръжката въззивникът, който няма други
алиментни задължения към ненавършили пълнолетие деца, да среща известни материални
затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, защото бащата има не само
правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете. В този смисъл затрудненията
на бащата не следва да се поемат от детето, а те са приоритетни и не може да са за сметка на
задължението на въззивника за издръжка на неговата майка, защото то е след задължението
за издръжка на детето, съгласно чл. 141 от СК.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция.
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част е
правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да
бъде потвърдено.
Претенция за разноски е заявена от двете страни, но при изхода на спора пред
настоящата инстанция на въззивника не се следват такива.
На въззиваемата страна при този изход на делото се следват направените в
настоящото производство разноски, които са в доказан размер от 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20052818, постановено по гр.д. № 27785/2020г. по
описа на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав, в обжалваната му част.
4
ОСЪЖДА Н. П. М., ЕГН **********, да заплати на К. Н. М., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител КР. Й. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 600
лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. П. М. за присъждане на разноски по
настоящото дело, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5