Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 09.12.2019г. град А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.ки
районен съд
IV
граждански състав
На
двадесет и седми НОЕМВРИ две хиляди и
деветнадесета година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Дучева
С
участието на секретаря Яна Петкова
като
разгледа докладваното от съдията М. Дучева
гражданско
дело № 790 по описа за 2019 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба от Р.И.И., ЕГН: **********, Адрес: *** чрез адв.Й.Ж.,*** със
съдебен адрес:*** ** срещу Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА HA
HACEЛEHИETO" пpи MBP, Адрес: ***, представлявана от главен комисар Н.Н..
В молбата се твърди, че в периода
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност Началник на дежурна смяна в Регионална служба за пожарна безопасност и
защита на населението — гр.А. към MBP и е изпълнявал служебните си задължения
на 24 часови смени пo график, при тримесечно сумарно отчитане на работното
време. Ищецът има статут на държавен служител и работи пo служебно
правоотношение съгласно ЗМВР, получава брутно месечно възнаграждение, което се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които е и това за извънреден труд - пo силата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Нормалната продължителност на работното
време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно aл. 1 от същия член тя е
с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни — по дневно, a за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени — сумирано за тримесечен период, като
съгласно aл.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период
или 280 часа годишно.
B процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г./в сила от 01.04.2015г./ и
Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в двете наредби са идентични, според които
"При работа Ha смени е възможно полагането на труд u през нощта между
22,00 u 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период ". Наредба № 8121 з-592 е отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на BAC no адм.д. № 5450/2016 r., влязло в сила от датата на
постановяването мy и обнародвано-29.07.2016г. Тези два наредби cе предхождат от
друга аналогична Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014 r. която урежда същите
въпроси за работното време, и в нея изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава пo 0,143 — чл.31, ал.2 от наредбата. B
следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Затова
no аналогия се прилага KT и no специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.Съгласно тскста - при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове cе превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитанс на работното време за съответното
работно място или 8:7=1,143. Съгл. чл.140 om KT нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа., или 35
часа седмично./
За периода 01.07.2016 г до 30.06.2019г.
ищецът е положил около 2016 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 2304 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води пo
извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Преизчисляването е на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл.187 ал.б от ЗМВР. Основното месечно възнаграждение на държавните
служители се определя в Наредба № 8121з-919 oт 13 юли 2017 г., обн. и влязла в
сила с ДB бр.60/ 25.07.2017г.
През процесния период ищецът безспорно с
получавал заплащане за извънреден труд, нo дo определения брой часове, който е
отчел и може да cе заплаща, т.е. пo 70 часа на тримесечие. Извънредният труд,
получен след преизчисляването на нощен в дневен такъв, нe e платен до момента
на ищеца,
Затова за него възниква плавен интерес и
моли съда да постанови решение, съгласно което да осъди ответника да заплати
2016 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден тpуд в размер на 288 часа за целия процесен период 01.07.2016г до
30.06.2019г, получен в резултат на преизчисляване нa положения нощен труд с
коефициент 1,143 и 3аконовата лихва върху главницата от 2016 лв. от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В отговора се съдържа
становище, че исковете са процесуално допустими , но неоснователни . В отговора
на ИМ се твърди, че при изчисление на нощния труд на ищеца приложим е не КТ, а
ЗМВР, който се явява специален закон. На следващо място. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията преди 16.08.2016г. на осн.чл.114 ЗЗД.
На следващо място ответникът твърди, че посочените часове труд, не могат да
бъдат приети за извънреден такъв, т.к. ЗМВР прави ясно разграничение между
нощен и извънреден труд. И се навеждат доводи, че в ИМ не се прави
разграничение между нощен и извънреден труд. На това основание се навеждат
доводи за отхвърляне на иска.
Съдът приема, че е предявен иск с правно
основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и по чл.86 ЗЗД.
Съдът, като прецени твърденията
на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените данни се установява, че ищецът заема длъжността длъжност Началник
на дежурна смяна в Регионална служба за
пожарна безопасност и защита на населението — гр.А. към MBP за процесния
период.
Безспорно, също така, е и
обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от
01.07.2016г. до 30.06.2019г. е положил 1832
часа нощен труд на 24-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1.143, нощният труд от 1832 часа става 2093,98 часа. На ищеца е начислен и изплатен
нощен труд за 1880 часа,изплатени по 0,25ст или 470 лева, които са заплатени заедно с трудовото
възнаграждение. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен
труд възлиза на 261,98 часа.
Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 261,98 часа възлиза на 1785,55 лева. Разликата в часовете между
преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не
са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е
предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от
с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период
01.07.2016г. до 30.06.2019г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140,
ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за
една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7
часа за първия.
Тук следва да се посочи, че
трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно
се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.
Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше
посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за част от
отработения нощен труд за исковия период – общо 470
лева.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се
явява доказана по своето основание – за времето от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата
част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Както стана ясно, от
заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент
1.143, е 2093,98 часа. Разликата от 261,98 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно
трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1785,55
лева.
Няма доказателства ответникът да
е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения
извънреден труд в горния размер.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания преди 16.08.2016г, съдът прецени като неоснователно,
т.к. вземането за трудово възнаграждение възниква на първия ден от месеца
следващ този, за който се дължи възнаграждението. В случая на практика
подавайки ИМ на 16.08.2019г ищецът не може да претендира вземане за м.август
2019г, т.к. месецът все още не е изтекъл.
В този смисъл съдът счете, че
искът се явява доказан по основание и до размера от 1785,55 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а над
уважената част до претендираната сума от 2016
лева
следва да бъде отхвърлен.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 200 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение
(определени от съда по справедливост съобразно фактическата и правна сложност
на делото, т.к.
липсва размер на възнаграждението в адв.пълномощно).
На
осн.чл.78, ал.6 ГПК Ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда – държавна такса в размер на 71,42 лева и 160 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: *****, да заплати на Р.И.И., ЕГН: **********, Адрес: ***, сумата от 1785,55 лева /хиляда седемстотин осемдесет и пет лева
и 55ст./ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 2093,98 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положeния
от него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., 1832 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2019г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендираната
сума от 2016лв. /две хиляди и шестнадесет лева/.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: *****, да заплати на Р.И.И., ЕГН: **********, Адрес: ***, сумата от 200
лева /двеста лева/ разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: ***** да заплати по сметка на Районен съд-А. държавна такса в размер на 71,42
лева /седемдесет и един лева и 42ст./ и 160 /сто и шестдесет / лева за
експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването-09.12.2019.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: