№ 175
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500200 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Д. Т. К., чрез особен
представител адв.Д.П. от АК – София, против Решение № 579/13.12.2021г.,
постановено по гр.д. № 1635/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Излага подробни съображения. Счита,
че в хода на първоинстанционното производство въззиваемият не доказал по
основание и по размер претенцията за присъждане на обезщетение в размер
от 15 000 лева за претърпените неимуществени вреди, в резултат от
причинената му на 11.08.2018г. многостепенна лека телесна повреда, която
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, извън случаите чл.128 и чл.129 от НК, включваща претенция за
обезщетение от 5 000 лв. за претърпени от въззиваемия физически болки и
страдания и претенция за обезщетение от 10 000 лв. за претърпени от
въззиваемия душевни болки и страдания. Въззивникът твърди, че не били
ангажирани никакви доказателства той да бил извършил конкретни действия,
с които да е причинил вреди на въззиваемия. Счита, че съотношението на
вината между тримата участници в деянието не било равно. Безспорно в
наказателното производство се установило, че М.И. имал значително по-
голям принос в осъществяване на деянието на 11.08.2018г. от останалите
двама участници (ответници в първоинстанционното производство) - той
предизвикал конфликтната ситуация, станала причина за случилото се, той
бил инициатор на принудителните действия спрямо въззиваемия и той имал
1
най-голямо участие в осъществяването на самото изпълнително деяние, т.к.
взел лично участие и в двете форми на принуда психическа - чрез отправяне
на заплахи и физическа - чрез упражняване на сила. Счита, че
първоинстанционният съд следвало да присъди задължението да бъде
платено не по равно от тримата участници в деянието, а съобразно тяхната
лична задълженост.
Моли съдът да се произнесе по спора като постанови решение, с което
да определи в полза на въззиваемия по-нисък справедлив размер на
обезщетение и да присъди задължението да бъде платено не по равно от
тримата участници в деянието, а съобразно тяхната лична задълженост, а
именно: 50% - М.Д.И., 25%- Г.Й.К. и 25%- Д.Т.К.. Претендира присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна Г. Б. Ш.. В съдебно заседание, не изпраща представител и не
взема становище по въззивната жалба.
Въззиваемите М.Д.И. и Г. Й. К. не се явяват в съдебно заседание, не
изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД .
Ищецът Г. Б. Ш. твърди в исковата си молба, че на 11.08.2018 год.
заедно с приятелите си И.Х.Х. и М.В.М. отишли на дискотека в клуб „П.П.“ -
град С.З.. Преди да отиде в дискотеката Ш. изтеглил от банкомат 90 лева,
като в заведението от тях похарчил 50 лева, след което му останала сумата от
40 лева. По същото време в дискотеката били и М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К..
Около 04.30 часа, М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К. отишли до него. М.И. го блъснал
и между двамата възникнал кратък спор по повод грубото поведение на И..
Охранителите на дискотеката решили, че М.И., Д.К., Г.К. и Г.Ш. ще се сбият,
и за да предотвратят бой в дискотеката, веднага ги извели навън през
аварийния изход. Извън дискотеката, на най-горната площадка на аварийните
стълби към улицата, между клуб „П.П.“ - С.З. и съседния магазин „Билла“,
М.И. му казал да извади всичките си вещи от джобовете си и да се съблече
гол, като го заплашил, че ако не изпълни това, ще бъде пребит от тримата
ответници. Ищецът отказал да се подчини. За да го принуди да извади
всичките си вещи от джобовете си и да се съблече гол, ответникът М.И. го
ударил с юмрук по носа. От удара носът му започнал да кърви, а от болката се
присвил и клекнал. След това М.И. втори път му казал да извади всичките си
вещи от джобовете си и да се съблече гол, като пак го заплашил, че ако не
изпълни това, ще бъде пребит. В подкрепа на заканата Г.К. го ударил с юмрук
по главата, за да го принуди да извади всичките си вещи от джобовете си и да
се съблече гол, а Д.К. го ударил с крак по лявата скула на лицето. Бил
принуден да се подчини и сам дал всичките си вещи: 1бр. портфейл от
2
естествена кожа, заедно със съдържащите се в него пари - 40 лева, мобилният
си телефон и връзката с 8бр. ключове, в ръцете на М.И., който ги изхвърлил
долу на тротоара. Тогава М.И. му извикал: „Събличай се бе, педераст!“, и
започнал да дърпа надолу късите дънкови панталони, с които бил обут, за да
ги съблече насила, а Д.К. и Г.К. започнали да дърпат нагоре тениската му. Те
успели да съблекат тениската му и я хвърлили на тротоара. От дърпането на
късите дънкови панталони, М.И. скъсал единия им крачол. Тримата го удряли
с юмруци по главата и го принудили да разкопчае късите си панталони, след
което М.И. успял със сила да издърпа и ги събуе и ги хвърлил на тротоара.
М.И. го накарал да си събуе и обувките. Пострадалият се подчинил и събул
маратонките си, дал ги в ръцете на И., който ги хвърлил долу на тротоара.
Така останал по боксерки и чорапи. В същото време И.Х. и М.М., излезли
през главния вход на дискотеката. Видели полицейски патрулен автомобил с
двама униформени служители и ги уведомили за инцидента. След това
всички отишли до аварийния изход на дискотеката. Когато ги видял,
пострадалият извикал за помощ. Полицейските служители задържали на
място Д.К. и Г.К., а М.И. успял да избяга. М.М. видял дрехите и портфейла
му хвърлени на тротоара, взел ги и му ги предал. След това заедно с И.Х. и
М.М., както и задържаните Д.К. и Г.К. били откарани в 01 РУ Стара Загора,
където дали сведения за случилото се.
В резултат на нанесените юмручни удари и ритници му били причинени
контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на
очите, кръвоизлив под слизестите обвивки на лявото око, кръвонасядания и
отоци на лицето и главата. Било образувано досъдебно производство №
839/2018год. по описа на 01 РУ - Стара Загора (преписка № 4095/2018год. по
описа на Районна прокуратура - Стара Загора). С Присъда № 260030 от
26.10.2020год., постановена по НОХД № 534/2020год. по описа на Районен
съд - Стара Загора, М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К. били признати за виновни в
това, че на 11.08.2018 год., в град С.З., като извършители, в съучастие
помежду си, принудили другиго - Г. Б. Ш., да извърши и претърпи нещо
противно на волята му, като употребили за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С Решение №
260012 от 19.02.2021 год., постановено по ВНОХД № 2487/2020год. по описа
на ОС - Стара Загора, първоинстанционната Присъда № 260030 от
26.10.2020год., постановена по НОХД № 534/2020год. по описа на Районен
съд - Стара Загора била потвърдена, като била изменена в частта, касаеща
размера на наказанието, наложено на М.И., което било увеличено от една на
две години „лишаване от свобода”, изтърпяването на което било отложено за
срок от четири години. Присъдата влязла в сила на 19.02.2021 год.
В настоящия случай били налице всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане. Предвид наличието на влязла в сила
присъда, с която М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К. били признати за виновни в
извършено престъпление, фактът на извършеното престъпление, неговото
авторство, противоправността на деянието и виновността на ответниците
3
били безспорно установени по силата на чл. 300 ГПК. Съгласно тази норма,
влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за
гражданския съд, който разглеждал гражданските последици на деянието,
относно посочените по - горе обстоятелства. В случая било безспорно
установено, че М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К., на 11.08.2018 год., в град С.З., го
принудили да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като
употребили за това сила и заплашване, както и че в резултат на използваната
сила му причинили телесни увреждания. В резултат на противоправното им
деяние, ответниците М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К. му причинили на
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и
страдания, настъпили вследствие на престъплението по чл. 143, ал. 1 НК-да
стори нещо противно на волята си, след упражнени върху него сила и
заплашване, както и физически и душевни болки и страдания, изразяващи се
и настъпили в резултат на телесни увреждания - контузия на главата,
сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на очите, кръвоизлив под
слизестите обвивки на лявото око, кръвонасядания и отоци на лицето и
главата, причинени от нанесените му удари посредством употребена сила,
последната била елемент от фактическия състав на деянието по чл. 143, ал. 1
НК. В резултат на противоправното си деяние, ответниците М.Д.И., Д. Т. К. и
Г. Й. К. му причинили на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
физически и душевни болки и страдания, вследствие на причинените му
телесни увреждания и оказаната върху него принуда посредством
използването на сила и заплашване. Непосредствено след инцидента - на
11.08.2018 год. посетил Спешна медицинска помощ при УМБАЛ „Професор
доктор Тодор Стоянович” АД Стара Загора, където му бил извършен преглед
и проведено амбулаторно лечение. Била извършена консултация с
неврохирург и офталмолог. При прегледа му били установени хематом на
ляво око, наличие на кръвонасядания по челото вляво и лявата скула. След
прегледа в Спешното отделение, посетил и специалист по съдебна медицина,
който констатирал телесните увреждания, причинени му вследствие на
нанесения върху него побой. Съгласно съдебномедицинското удостоверение,
тези травматични увреждания били от действието на твърди, тъпи предмети и
могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщавало в
предварителните сведения, а именно - чрез нанасяне на удари с юмруци и
ритници. В съдебномедицинското удостоверение се посочвало още, че
описаните травматични увреждания били причинили на пострадалия
разстройство на здравето му, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. След
посещението при съдебния лекар, се прибрал у дома. През цялото време
изпитвал болки в травмираните места, като главоболието и световъртежа се
засилвали. Гадело му се през цялото време. Тъй като симптомите на
главоболие и световъртеж не отшумели през вечерта, на следващия ден -
12.08.2018 год., посетил Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Професор
доктор Тодор Стоянович” АД Стара Загора, където след извършения му
преглед, бил настанен за лечение. От клиниката бил изписан на 14.08.2018
4
год. Била му поставена диагноза: „Контузия на главата. Сътресение на
мозъка”. В продължение на около два месеца след инцидента, продължавал да
чувства болки в областта на лицето - лявата лицева половина и областта на
носа. Изпитвал ежедневно главоболие. Наложило се да приема обезболяващи
лекарства в течение на тези два месеца. Травмите по лицето му заздравели за
около 30 дни, но през този период, докато личали отоците и
кръвонасяданията, чувствал психически дискомфорт, тъй като на работното
му място и при срещи с приятели и познати се налагало да обяснява за начина
на тяхното получаване. Изпитвал срам и неудобство, които усещания били
налице и към момента. Освен физическите страдания, които изпитал по време
и след инцидента в резултат на нанесените му удари, изпитал и морални
страдания, предизвикани от противоправните действия на тримата ответници
в резултат на упражнената върху него принуда, чрез използването на сила и
заплашване. По време на отправянето на заплахите и използваната срещу него
сила, ищецът бил в състояние на силен стрес и уплах, преживял негативни
емоции и чувства, усещал ескалиращо напрежение и тревожност. Резултатът
от преживяното провокирал стрес със силен интензитет по съдържание и
емоционална наситеност. Вследствие престъпното деяние, започнал да
изпитва страх от посегателство върху него. Страхувал се да се придвижва сам
в града и да посещава заведения в С.З.. Имал затруднена концентрация и
понижена работоспособност. В резултат на безцеремонното и насилствено
събличане на дрехите му на публично място, било засегнато достойнството и
чувството му на чест. Споменът за случилото се, който бил особено
мъчителен, продължавал да се връща и до сега. Преживеният стрес,
унижение, негативни емоционални състояния го правели несигурен, което
рефлектирало върху поведението и контактите му с околните. Сочи, че никога
нямало да може да преодолее и забрави случилото се, унижението и гаврата,
на които бил подложен и срама, който изпитал. Към настоящия момент
преживяното продължавало да предизвиква силни отрицателни емоции у
ищеца. Претърпените от него, вследствие на извършеното от ответниците
престъпление, за което те били признати за виновни с влязла в сила Присъда
№ 260030 от 26.10.2020 год., постановена по НОХД № 534/2020 год. по описа
на Районен съд - Стара Загора неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на причинена на 11.08.2018 год. многостепенна лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка,
кръвонасядане на клепачите на очите, кръвоизлив под слизестите обвивки на
лявото око, кръвонасядания и отоци на лицето и главата - в лявата слепоочна
на главата, към челото, по лявата скулна област и върху тръбната повърхност
на външния нос и болка в страничните повърхности на гръдния кош, които
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, както и в претърпени
душевни болки и страдания, настъпили вследствие на оказаната принуда
върху ищеца - да стори нещо противно на волята си, след упражнени върху
него сила и заплашване, оценява на сумата от общо 15 000 лева. Счита, че
5
посочената сума била съобразена с критериите за справедливост при
определяне на обезщетения за неимуществени вреди, както и с трайната
съдебна практика. Следвало да бъдат отчетени, както характера на
уврежданията, начина на извършването им, обстоятелствата, при които били
извършени. В конкретния случай били причинени множество увреждания -
многостепенна лека телесна повреда. Уврежданията били нанесени при
завишен интензитет, в части на тялото на пострадалия, които можели лесно да
бъдат увредени по начин, който да е бил довел до по-сериозни травми, респ.
здравословни проблеми. Освен това трябвало да се посочи, че побоят бил
извършен на публично място, в центъра на град С.З.. Също така при
определяне размера на обезщетението трябвало да бъде отчетена принудата,
факта на самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено
негово право било нарушено и че то било подложено на унижаващо го
третиране по един очевидно засягащ достойнството му начин, което вън от
съмнение представлявало неприятно преживяване и само по себе си това
обективно обстоятелство подлежало на обезщетяване.
В настоящия случай била налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД. Тъй като
уврежданията на ищеца и акта на принуда, чрез използване на сила и
заплашване били причинени от ответниците М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К., което
било установено с присъда, счита, че тримата ответници следвало да бъдат
солидарно осъдени да заплатят претендираната сума.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди М.Д.И., Д. Т. К. и Г.
Й. К. да му заплатят солидарно сумата от общо 15 000 лева, от която, сумата
от 5 000 лева, представлява обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в резултат на причинена на 11.08.2018 год.
многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата,
сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на очите, кръвоизлив под
слизестите обвивки на лявото око, кръвонасядания и отоци на лицето и
главата - в лявата слепоочна на главата, към челото, по лявата скулна област и
върху тръбната повърхност на външния нос и болка в страничните
повърхности на гръдния кош, които причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от ИК, и сумата от 10 000 лева за претърпени душевни болки и страдания,
настъпили вследствие на оказана върху ищеца принуда - да стори нещо
противно на волята си, след упражнени върху него сила и заплашване,
вследствие на извършено от ответниците престъпление, за което са признати
за виновни с влязла в сила Присъда № 260030 от 26.10.2020 год., постановена
по НОХД № 534/2020 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
11.08.2018 год., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът М.Д.И. оспорва размера на двете искови претенции. Търди,
че конфликтът във въпроснаита вечер възникнал основно поради действията
и поведението на ищеца. Същият се държал предизвикателно и агресивно в
заведението, в което се намирали и станал причина за конфликта помежду
6
им. В тази връзка оспорва изцяло твърденията в исковата молба за причините
за възникване на конфликта, как и по какви причини било причинено
телесното увреждане на ищеца. Оспорва също: че причинил описаната в
исковата молба многостепенна телесна повреда на ищеца; че ищецът посетил
болнично заведение и съдебен експерт, поради нанесени му на 11.08.18г.
увреждания, както и че в резултат именно на тези увреждания на ищеца се
наложило да осъществи болничен престой; че в продължение на два месеца
след инцидента ищецът продължавал да чувства болки в областта на лицето -
лявата лицева половина и областта на носа; че изпитвал ежедневно
главоболие и че то било в пряка и причинна връзка с настъпилия инцидент,
поради което трябвало в течение на два месеца да приема лекарства; че
травмите на ищеца заздравели за около 30 дена, през което време си личели
отоци и кръвонасядания, а ищецът изпитвал срам, дискомфорт и неудобство;
че ищецът продължавал и към момента да изпитва тези чувства и то именно
във връзка с инцидента; че по време на инцидента ищецът бил в състояние на
силен стрес и уплах, както и че преживявал негативни емоции и чувства, че
усещал ескалиращо напрежение и тревожност; че ищецът вследствие на
действията им претърпял унижение, срам, че била накърнена честта и
достойнството му; че вследствие на случилото се на 11.08.18г. ищецът
започнал да изпитва страх от посегателство върху него, както и че се
страхувал да се придвижва сам из града, да посещава заведения в С.З., както и
че имал затруднена концентрация и работоспособност; че Ш. не можел да се
справи със спомена за случилото се и че преживеният стрес, унижение и
негативни емоционални състояния правели Ш. несигурен.
Счита, че ищецът хиперболизирал преживяното от него и с твърденията
си целял да предизвика съчувствие и съответно да получи по-високо
обезщетение. В случая квалифицирана психологическа помощ не била
потърсена, а било посетено медицинско заведение. Оспорва твърденията, че
описаното в медицинските документи състояние и увреждания на ищеца били
причинени и били възникнали именно в резултат на случилото се на
11.08.18г. Ищецът видно от представените писмени доказателства отказал да
бъде хоспитализиран, което водело до извод, че състоянието и уврежданията
му не били в такава тежка степен, както се твърдяло в исковата молба. Дори и
да се приемело, че дължи някакво обезщетение на ищеца твърди, че
претърпените болки и страдания от него не били нито толкова тежки, нито
били и в посочения в исковата молба обем и вид. Ищецът не бил променял
живота си по някакъв необичаен начин. Моли съда да отхвърли двете искови
претенции относно претендирания размер, като неоснователни и недоказани,
респективно, ако уважи същите, присъденото обезщетение да бъде
определено по справедливост и съобразно доказаните от ищеца търпени
болки и страдания, които са в пряка и причинна връзка с деянието, извършено
от него.
Ответникът Д. Т. К., чрез адв. П. - особен представител оспорва
претенцията за присъждане на обезщетение в размер от 15 000 лева за
7
претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат от причинена му на
11.08.2018 г. от тримата ответници многостепенна лека телесна повреда,
която причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, извън случаите чл.128 и чл.129 от НК, включваща претенция за
обезщетение от 5 000 лв. за претърпени от ищеца физически болки и
страдания, и претенция за обезщетение от 10 000 лв. за претърпени от ищеца
душевни болки и страдания. Счита, че не бил налице правопораждащият
фактически състав, обуславящ задължението за заплащане на претендираните
суми. Оспорва претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата от
датата на увреждането -11.08.2018 г., до окончателното плащане на сумата.
Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски. Оспорва твърденията
на ищеца, че тримата ответници следвало да отговарят солидарно и да бъдат
осъдени да платят солидарно претендираното от него обезщетение.
Съотношението на вината между тримата ответници не било равно.
Безспорно в наказателното производство било установено, че ответникът
М.И. имал значително по-голям принос в осъществяване на деянието на
11.08.2018г. от останалите двама ответници по настоящото дело. Той
предизвикал конфликтната ситуация, станала причина за случилото се, той
бил инициатор на принудителните действия спрямо ищеца и той имал най-
голямо участие в осъществяването на самото изпълнително деяние, т.к. взел
лично участие и в двете форми на принуда - психическа - чрез отправяне на
заплахи, и физическа - чрез упражняване на сила. С оглед по-големия принос
на ответника М.И. му било наложено два пъти по-голямо наказание - две
години лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за срок
от четири години. Пак с оглед значително по- малкия им принос в
изпълнителното деяние на всеки от останалите двама ответници - Д.К. и
ответникът Г.К., било наложено два пъти по- малко наказание - една година
лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено за срок от две
години. Оспорва твърденията на ищеца: че претърпял твърдените от него
неимуществени вреди - физически болки и страдания с посочения в исковата
молба вид, интензитет и продължителност; че претърпял твърдените от него
неимуществени вреди - душевни болки и страдания с посочения в исковата
молба вид, интензитет и продължителност. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за претърпени физически болки и страдания -
5000 лв., като прекомерен и размера на претендираното обезщетение за
претърпени душевни болки и страдания - 10000 лв., като прекомерен.
Оспорва и всички други съдържащи се в исковата молба твърдения, ако се
приемело, че имало такива. Прави възражение, че степента на вината на
тримата участници била различна и било несправедливо доверителят й да
бъде осъден да плати солидарно,т.е. поравно с останалите двама ответници.
Счита, че с влязлата в сила присъда по нохд №534/20г. по описа на РС -
Ст.Загора, изменена с Решение №260012 от 19.02.2021г., по внохд
№2487/2020г. по описа на ОС-Ст.Загора, влязла в сила на 19.02.21г., била
оборена презумпцията по чл.127 ал.1 от ЗЗД за равна задълженост във
8
вътрешните отношения между солидарните длъжници - тримата ответници по
настоящото гр.д. Доверителят й Д.К. не отговарял наравно с другите двама
солидарни длъжници. Съотношението на отговорността за плащане на
търсеното обезщетение между ответниците било същото както
съотношението на вината им за извършване на деянието на 11.08.2018г., а
именно 50 % - М.Д.И., 25 % - Г.Й.К. и 25 % - доверителят й Д.Т.К..
Моли съда да приеме, че установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници М.Д.И., Д.Т.К. и Г.Й.К. била оборена от данните по делото. В
случай че съдът приеме, че ответниците следвало да бъдат осъдени да платят
солидарно на ищеца обезщетение за вреди причинени от деянието им на
11.08.2018г., то моли да не присъжда задължението да бъде платено поравно
от тримата ответници, а съобразно тяхната лична задълженост.
Ответникът Г. Й. К. не е представил отговор в срок. В съдебно
заседание не се явява, не изпраща представиле и не взема становище по иска.
Районният съд за да постанови решението е приел от фактическа страна
следното: С присъда № 260030 от 26.10.2020 г., по НОХД № 534/2020 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, подсъдимият М.Д.И. е признат за
виновен в това, че на 11.08.2018 г., в гр. С.З., като извършител, в съучастие с
подсъдимия Д. Т. К. и подсъдимия Г. Й. К. - също извършители, принудил
другиго - Г. Б. Ш., да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като
употребил за това сила и заплашване и на основание чл.143, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три
години. Със същата присъда подсъдимият Д. Т. К. е признат за виновен в
това, че на 11.08.2018 г., в гр. С.З., като извършител, в съучастие с
подсъдимия М.Д.И. и подсъдимия Г. Й. К. - също извършители, принудил
другиго - Г. Б. Ш., да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като
употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на една година
лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за
изпитателен срок от три години. С присъдата и подсъдимият Г. Й. К. е
признат за виновен в това, че на 11.08.2018 г., в гр. С.З., като извършител, в
съучастие с М.Д.И. и Д. Т. К. - също извършители, принудил другиго - Г. Б.
Ш., да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като употребил за
това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е отложено за изпитателен срок от три
години. С решение № 260012 от 19.02.2021 г. по ВНОХД № 2487/2020 г. ,
Окръжен съд Стара Загора е изменил присъдата на РС Стара Загора, като е
увеличил размера на наложеното на подсъдимия М.Д.И. наказание лишаване
от свобода от една на две години, както и срокът на отложеното му
изпълнение от три на четири години.
Съдът е приел за безспорно установено, че тримата подсъдими със
9
задружни усилия - в началото чрез заплаха спрямо телесния интегритет на
пострадалия, отправена от подсъдимия М.И., противно на волята си е бил
принуден към активно действие - да им предаде личните си вещи и да се
съблече гол, последвано от използването на физическа сила и от тримата
подсъдими - нанасянето на удари по лицето и главата, за да го принудят да
претърпи нещо противно на волята си - да бъде съблечен по бельо на
публично място, след като пострадалият сам се противопоставил да стори
това. Тримата подсъдими са действали в съучастие помежду си като
съизвършители, тъй като всеки от тях е взел участие в изпълнителното
деяние. Подсъдимият И. е взел участие и в двете форми на принудата,
упражнена върху личността на пострадалия - и във физическата, и в
психическата принуда, докато подсъдимите К. и К. са взели участие във
физическото въздействие, упражнено спрямо пострадалия за сломяване на
волята му, но това е напълно достатъчно за ангажиране на отговорността на
всеки от тях в извършване на престъпление по чл.143, ал.1 от НК в съучастие
помежду им като съизвършители по см. на чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
За изясняване на делото пред районния съд са допуснати гласни
доказателства. От показанията на свидетеля М.В.М. съдът е установил, че
заедно с пострадалия и И.Х. били в клуб „П.П.“. М. дошъл на тяхната маса и
изблъскал Г.Ш.. И.Х. се намесил да ги разтърве, но охраната веднага видяла,
че се случва нещо, хванала Г.Ш. и М. и ги изкарала извън дискотеката. И. и
свидетелят отишли да търсят Г.. Отвън пред дискотеката, заедно с И. видели
патрулка. Не видели Г., само чували крясъци, обиди, чували как Г. крещи,
чували обиди, насилие. Обидите били от сорта на „педераст“ и др. Помолили
полицията да предприеме мерки и след като дошло подкреплението, Г. слязъл
гол по боксерки и чорапи, М. избягал, а другите две момчета останали и били
заловени от полицията. Не знаел защо М. изблъскал Г.Ш.. М. и Г.Ш. не се
познавали. Г. бил обезобразен, имал рани под очите, на слепоочията, устните.
Намерили вещите му в радиус на 50 метра наоколо. Доста хора излизали и те
били свидетели на унижението. След случката около една седмица не се
чували, след това решил да му звънне, не му се говорило за случката. След
случилото се Г. се асоциализирал, просто на сила го карали да излиза. От
случката вече три години, само веднъж излезнали на неговия рожден ден,
стоял един час и си тръгнал, като всякакви контакти от негова страна били
спрени.
Свидетелят Б.Г. Ш. - баща на ищеца, сочи, че сутринта след инцидента
на 11.08.2018 г. Г. му звъннал, бил в полицията. Отишъл до I РПУ, гр. Стара
Загора, заварил го с отоци и крънонасядания по очите, охлузвания по лицето,
оплакал му се от главоболие, болки в гърдите и премрежено зрение. След
като приключили в РПУ посетили спешния център, където му оказали помощ,
извикали очен специалист и след това се прибрали вкъщи. Главоболието се
задълбочило, появил се и световъртеж, гадене и предприели на следващия ден
посещение при неврохирург. Там установили, че Г. имал сътресение на
мозъка и били посъветвани да остане под наблюдение. След изписването му
10
главоболието продължило в порядъка на около още два месеца, като през този
период пиел обезболяващи лекарства. Травмите по лицето отшумяли може би
след около месец, но през този период му се налагало да обяснява на близки,
познати, приятели, на новите си колеги, какви са причините за състоянието
му, което водело до неприятни емоции в него, срам, дискомфорт. Свидетелят
сочи, че този инцидент оказал влияние върху Г., претърпял психологически и
емоционални травми, агресията, която му била причинена, насилствените
действия, всичко това довело до отключване на уплах, страх. Доста дълъг
период не се разхождал сам в града, не посещавал заведения, места със
събрани много хора - кина, концерти, спортни мероприятия. Споделял му, че
има занижена концентрация, което съответно води до понижена
работоспособност. Свидетелят сочи, че не са отшумели емоционалните
травми от нанесения побоя и насилствените действия на нападателите му.
Комуникацията му след инцидента с нови хора станала много трудна, станал
предпазлив, мнителен, виждал понякога заплаха в определени действия на
хората, емоционално не се е отърсил от случая. Когато отишли в спешния
център изпитвал панически страх да не бъде отново посетен от нападателите,
затова решили да го върнат вкъщи, надявали се, че всички тези гадения,
световъртеж, главоболия ще отминат и след като за едно денонощие не
отминали посетили неврохуругията. Разказал му, че участниците са били
трима човека, насилствено е изведен, принуден е да съблече дрехите си, да
изхвърли портфейла си настрани, което е една срамна и унизителна ситуация
за един 25-годишен младеж.
Свидетелите Н.Г.Г., Д.Г. И. и Ж.А.А. не установяват факти и
обстоятелства, касаещи инцидента и свързаните с него последици.
От заключението по назначената съдебно комплексна психолого-
психиатрична експертиза, съдът е установил, че извършеното от ответниците
М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К. престъпление, за което са признати за виновни с
влязла в сила Присъда №260030 от 26.10.2020 год., постановена по НОХД
№534/2020г. по описа на РС - Стара Загора, се е отразило негативно върху
психичното състояние на ищеца. По време на инцидента осв. Ш. е бил в
състояние на Остра стресова реакция, без проява на други психични
разстройства и цялостна поведенческа дезорганизация. Острата стресова
реакция е настъпила непосредствено след въздействието на стресогенното
събитие. Първоначалната фаза е на зашеметеност. Острата стресова реакиия е
преминала в Разстройство в адаптацията, възникнало като последица на
стресогенно жизнено събитие, вследствие извършеното от ответниците
спрямо него престъпление. Вещите лица сочат, че към момента на
изследването, последиците от преживяния стрес са намалили своята сила и
интензитет. Все още се констатират непреработени емоционални
преживявания, свързани с инцидента, както и усещания за несигурност за
бъдещето, неопределена и неясна заплаха и вътрешна напрегнатост, с които
освидетелстваният Ш. се опитва да се справи, благодарение на своя
личностов потенциал и подкрепата на близките си. Индивидуалните качества
11
на личността имат важна роля като фактор, както за появата и оформянето на
симптомите на разстройствата в адаптацията, така и за тяхното преодоляване.
Личностовият ресурс на освидетелствания Ш. - е добър атестат за
преодоляване на този проблем.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел за
безспорно установено по делото, че ответниците се извършили
противоправно деяние срещу личността на ищеца, представляващо
противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не
желае, въздействие върху психиката му - физическо въздействие /употреба на
сила/, заплашване и злоупотреба с власт. На процесната дата 11.08.2018 г.
ответниците са предизвикали конфликтна ситуация, като деянието е било
извършено на публично място пред повече хора, ответниците и пострадалият
не са се познавали преди инцидента и не е имало личен мотив за извършване
на деянието, а последното разкрива пренебрежение към установения в
страната правов ред, общоприетите норми на поведение в обществото и
човешката личност, поради което деянието се явява извършено по хулигански
подбуди. И тримата ответници със задружни усилия - в началото чрез заплаха
спрямо телесния интегритет на пострадалия, отправена от ответника М.И.,
противно на волята си са принудили ищеца към активно действие - да им
предаде личните си вещи и да се съблече гол, последвано от използването на
физическа сила и от тримата ответници - нанасянето на удари по лицето и
главата, за да го принудят да претърпи нещо противно на волята си - да бъде
съблечен по бельо на публично място, след като пострадалият сам се
противопоставил да стори това. Тримата ответници са действали в съучастие
помежду си като съизвършители, тъй като всеки от тях е взел участие в
изпълнителното деяние.
Съдът е намерил, че са налице признаците от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане и исковете следва да бъдат уважени. При
преценка на размера на дължимото обезщетение и на основание чл. 51, ал. 1
ЗЗД и чл. 52 ЗЗД съдът и определил и размера на присъденото обезщетение,
като е взел предвид всички установени по делото факти и обстоятелства,
които определят тежестта на понесените неимуществени вреди, последиците
за личността на пострадалото лице, на което е нанесен побой на публично
място пред други лица, вследствие на което е претърпял телесни увреждания
и остра стресова реакция. Понятието "справедливост" като морално- етично
такова следва да включва и съотношението между деянието и възмездието,
получено в наказателното производство, като бъде отчетено човешкото
достойнство на пострадалото лице, с оглед на което паричното обезщетение
следва да се определи по размер с оглед на претърпените вследствие на
инцидента емоционални и физически отрицателни последици, които са
свързани с продължаващите непреработени емоционални преживявания,
свързани с инцидента, както и усещания за несигурност за бъдещето,
неопределена и неясна заплаха и вътрешна напрегнатост. Събраните по
12
делото доказателства са мотивирали съдът да приеме, че искът за репарация
по справедливост на претърпените неимуществени вреди се явява доказан по
основание и размер. Приел е, че не са налице доказателства за наличието на
съпричиняване на претърпените от ищеца вреди. Тъй като в случая
солидарността произтича от закона- чл. 53 от ЗЗД, ищецът е този, който
решава срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си. Според
съдът възражението на пълномощника на ответника К. са неоснователни и не
подлежи на изследване конкретният принос на всеки от съпричинителите на
вредите.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от районния съд. С присъда № 260030 от 26.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 534/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
подсъдимият М.Д.И. е признат за виновен в това, че на 11.08.2018 г., в гр.
С.З., като извършител, в съучастие с подсъдимия Д. Т. К. и подсъдимия Г. Й.
К. - също извършители, принудил другиго - Г. Б. Ш., да извърши и претърпи
нещо противно на волята му, като употребил за това сила и заплашване и на
основание чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият Д. Т. К. е признат
за виновен в това, че на 11.08.2018 г., в гр. С.З., като извършител, в съучастие
с подсъдимия М.Д.И. и подсъдимия Г. Й. К. - също извършители, принудил
другиго - Г. Б. Ш., да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като
употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на една година
лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за
изпитателен срок от три години. Подсъдимият Г. Й. К. е признат за виновен в
това, че на 11.08.2018 г., в гр. С.З., като извършител, в съучастие с М.Д.И. и
Д. Т. К. - също извършители, принудил другиго - Г. Б. Ш., да извърши и
претърпи нещо противно на волята му, като употребил за това сила и
заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението
на което наказание е отложено за изпитателен срок от три години. С решение
№ 260012 от 19.02.2021 г. по ВНОХД № 2487/2020 г., Окръжен съд Стара
Загора е изменил присъдата на РС Стара Загора, като е увеличил размера на
наложеното на подсъдимия М.Д.И. наказание лишаване от свобода от една на
две години, както и срокът на отложеното му изпълнение от три на четири
години. Ответниците се извършили противоправно деяние срещу личността
на ищеца, представляващо противоправно мотивиране на пострадалия към
поведение, което той не желае, въздействие върху психиката му - физическо
въздействие /употреба на сила/, заплашване и злоупотреба с власт. На
процесната дата 11.08.2018 г. ответниците са предизвикали конфликтна
ситуация, като деянието е било извършено на публично място пред повече
хора, ответниците и пострадалият не са се познавали преди инцидента и не е
имало личен мотив за извършване на деянието, а последното разкрива
13
пренебрежение към установения в страната правов ред, общоприетите норми
на поведение в обществото и човешката личност, поради което деянието се
явява извършено по хулигански подбуди. Тримата ответници със задружни
усилия - в началото чрез заплаха спрямо телесния интегритет на пострадалия,
отправена от ответника М.И., противно на волята си са принудили ищеца към
активно действие - да им предаде личните си вещи и да се съблече гол,
последвано от използването на физическа сила и от тримата ответници -
нанасянето на удари по лицето и главата, за да го принудят да претърпи нещо
противно на волята си - да бъде съблечен по бельо на публично място, след
като пострадалият сам се противопоставил да стори това. Тримата ответници
са действали в съучастие помежду си като съизвършители, тъй като всеки от
тях е взел участие в изпълнителното деяние.
За изясняване на делото пред районния съд са допуснати гласни
доказателства. Свидетелят М.М. установява фактите от инцидента, който са
установени по приложеното НОХД. Също така разказва, че Г. е слязъл гол по
боксерки и чорапи от аварийното стълбище на дискотеката, М. е избягал, а
другите две момчета са били задържани от полицията. Твърди, че Г. е бил
обезобразен, имал е рани под очите, на слепоочията, устните. Намерили са
вещите му в радиус на 50 метра наоколо. Доста хора са излезли и са били
свидетели на унижението. След случката около седмица не са се чували, след
това му е звъннал, на на Г. не му се е говорило за случката. След случилото се
Г. се е асоциализирал, на сила са го карали да излезе. След случката вече три
години, само веднъж са излезли на неговия рожден ден, Г. останал един час и
си тръгнал.
Свидетелят Б.Г. Ш. - баща на ищеца, установява какво се е случило след
инцидента. Сутринта на 11.08.2018 г. Г. му е звъннал, бил е в полицията.
Отишъл е до I РПУ, гр. Стара Загора, заварил го е с отоци и крънонасядания
по очите, охлузвания по лицето, оплакал му се е от главоболие, болки в
гърдите и премрежено зрение. След като са приключили в РПУ, са посетили
спешния център, където са му оказали помощ, извикали са очен специалист и
след това са се прибрали вкъщи. Главоболието се е задълбочило, появил се е
и световъртеж, гадене и на следващия са посетили неврохирург. Там са
установили, че Г. има сътресение на мозъка и е бил посъветван да остане под
наблюдение. След изписването му, главоболието е продължило още около два
месеца, като през този период Г. е пиел обезболяващи лекарства. Травмите по
лицето са отшумяли след около месец, но през този период му се е налагало
да обяснява на близки, познати, приятели, на новите си колеги, какви са
причините за състоянието му, което е водило до неприятни емоции в него,
срам, дискомфорт. Свидетелят установява също, че този инцидент е оказал
влияние върху Г., претърпял е психологически и емоционални травми,
агресията, която му е била причинена, насилствените действия, всичко това е
довело до отключване на уплах, страх. Доста дълъг период не се е разхождал
сам в града, не е посещавал заведения, места с много хора - кина, концерти,
спортни мероприятия. Споделял му е, че има занижена концентрация, което
14
съответно води до понижена работоспособност. Свидетелят сочи, че не са
отшумели емоционалните травми от нанесения побоя и насилствените
действия на нападателите му. Комуникацията му след инцидента с нови хора
е станала много трудна, станал е предпазлив, мнителен, виждал е понякога
заплаха в определени действия на хората, емоционално не се е отърсил от
случая. Когато отишли в спешния център е изпитвал панически страх да не
бъде отново посетен от нападателите, затова са решили да се прибере вкъщи,
надявали са се, че всички тези гадения, световъртеж, главоболия ще отминат.
След като за едно денонощие не са отминали са посетили неврохуругията.
Ищецът му е разказал, че участниците са били трима човека, насилствено е
бил изведен, принуден е бил да съблече дрехите си, да изхвърли портфейла си
настрани, което е била срамна и унизителна ситуация за един 25-годишен
младеж.
От заключението по назначената по делото пред първата нистанция
съдебно – медицинска експертиза се установява, че при нанесения на
11.08.2018г. побой на Г. Б. Ш. са приличенени следните увреждания: 1.
контузия на главата: контузия на лява очница- оток и кръвонасядане по
клепачите и кръвоизлив под слизестата обвивка, оток и кръвонасядане по
лява слепоочна област на лицето, кръвонасядане по лява скулна област на
лицето, оток и кръвонасядане по външния нос; 2. Мозъчно сътресение без
загуба на съзнание и без степенни промени в съзнанието; 3. Контузия на
гръдния кош. Всички тези травматични увреждания са причинили
разстройство на здравето, без опасност за живота и са извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК. Контузията на лява очница- оток и кръвонасядане по
клепачите и кръвоизлив под слизестата обвивка е с период на оздравяване до
2 седмици след инцидента. Отокът и кръвонасядането по лява слепоочна
област на лицето е с период на оздравяване до 10 дни след инцидента.
Кръвонасядането по лява скулна област на лицето е с период на
възстановяване до 10 дни след инцидента. Отокът и кръвонасядането по
външния нос е с период за възстановяване до 10 дни от инцидента. Мозъчно
сътресение без загуба на съзнание и без степенни промени в съзнанието е с
период на възстановяване до 3 седмици след инцидента. Контузията на
гръдния кош е с период на оздравяване до 10 дни. Описаните и установени
травматични увреждания, според вещото лице отговарят да са получени от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и
време, както се съобщава в документите, представени по делото, описанието
на свидетелите и медицинските документи, а именно при нанасяне на удари с
юмруци и ритници в областта на лицето, главата и зоната на неврокраниума и
гръдния кош.
От заключението по назначената съдебно комплексна психолого-
психиатрична експертиза, съдът е установли, че извършеното от ответниците
М.Д.И., Д. Т. К. и Г. Й. К. престъпление, за което са признати за виновни с
влязла в сила Присъда №260030 от 26.10.2020 год., постановена по НОХД
№534/2020г. по описа на РС - Стара Загора, се е отразило негативно върху
15
психичното състояние на ищеца. По време на инцидента осв. Ш. е бил в
състояние на Остра стресова реакция, без проява на други психични
разстройства и цялостна поведенческа дезорганизация. Острата стресова
реакция е настъпила непосредствено след въздействието на стресогенното
събитие. Първоначалната фаза е на зашеметеност. Острата стресова реакиия е
преминала в Разстройство в адаптацията, възникнало като последица на
стресогенно жизнено събитие, вследствие извършеното от ответниците
спрямо него престъпление. Вещите лица сочат, че към момента на
изследването, последиците от преживения стрес са намалили своята сила и
интензитет. Все още се констатират непреработени емоционални
преживявания, свързани с инцидента, както и усещания за несигурност за
бъдещето, неопределена и неясна заплаха и вътрешна напрегнатост, с които
освидетелстваният Ш. се опитва да се справи, благодарение на своя
личностов потенциал и подкрепата на близките си. Индивидуалните качества
на личността имат важна роля като фактор, както за появата и оформянето на
симптомите на разстройствата в адаптацията, така и за тяхното преодоляване.
Личностовият ресурс на освидетелствания Ш. - е добър атестат за
преодоляване на този проблем.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В този смисъл от влязлата в сила
присъда е установено наличието на следните елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане: извършеното от ответниците деяние на
11.08.2018г., неговата противоправност и вината на тримата извършители –
ответници в гражданското производство. Причинната връзка на деянието на
ответниците и причинените на ищеца неимуществени вреди се установява по
категоричен начин от заключението по назначените съдебно – медицинска и
комплексна психолого – психиатрична експертизи, както и от показанията на
разпитаните по делото М. и Ш..
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, белези и загрозявания и др. Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е
16
абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени
факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност за пълно възстановяване и социализиране,
обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат от инцидента.
От събраните по делото доказателства се установиха причинените на
ищеца увреждания: контузия на главата, изразяваща се в контузия на лява
очница- оток и кръвонасядане по клепачите и кръвоизлив под слизестата
обвивка, оток и кръвонасядане по лява слепоочна област на лицето,
кръвонасядане по лява скулна област на лицето, оток и кръвонасядане по
външния нос; мозъчно сътресение и контузия на гръдния кош, които
травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, без
опасност за живота и са извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Всички тези
увреждания са с период на озравяване до 2 – 3 седмици след инцидента. От
показанията на свидетелите се установи, че около два месеца след инцидента,
ищецът е продължавал да изпитва болки в областта на лицето както и
главоболие. Приемал е обезболяващи лекарства през тези два месеца.
Травмите по лицето му заздравели, но дотогава ищецът е изпитвал
психически дискомфорт, срам и неудобство, които усещания и към момента
не са отзвучали. Освен физическите страдания, които е изпитал по време и
след инцидента в резултат на нанесените му удари, ищецът е изпитал и
морални страдания, предизвикани от противоправните действия на тримата
ответници в резултат на упражнената върху него принуда, чрез използването
на сила и заплашване. По време на инцидента ищецът е бил в състояние на
силен стрес и уплах, преживял е негативни емоции и чувства, усещал е
напрежение и тревожност. Резултатът от преживяното е провокирал стрес със
силен интензитет по съдържание и емоционална наситеност, продължил и
след инцидента. Вследствие престъпното деяние, ищецът е започнал да
изпитва страх, да се придвижва сам в града, да посещава заведения. Имал е
затруднена концентрация и понижена работоспособност. В резултат на
инцидента, извършен на публично място, е засегнато сериозно чувството му
на чест и достойнството. Преживеният стрес, унижение, негативни
емоционални състояния са разколебали увереността му, което е рефлектирало
върху поведението му и контактите му с околните. Към момента на
психологическото изследване от вещите лица – години след инцидента,
последиците от преживения стрес са намалили силата и интензитета си, но не
са отзвучали изцяло. Вещите лица са констатирали непреработени
емоционални преживявания, свързани с инцидента, както и усещане за
несигурност в бъдещето, неопределена и неясна заплаха и вътрешна
напрегнатост, с които ищецът се опиктва да се справи.
17
Претърпените от ищеца, вследствие на извършеното от ответниците
престъпление, за което те са признати за виновни с влязла в сила Присъда №
260030 от 26.10.2020 год., постановена по НОХД № 534/2020 год. по описа на
Районен съд - Стара Загора и Решение по НОХД № 2487/2020г. на ОС – Стара
Загора неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат
на причинена на 11.08.2018 год. многостепенна лека телесна повреда,
включваща: контузия на главата - контузия на лява очница- оток и
кръвонасядане по клепачите и кръвоизлив под слизестата обвивка, оток и
кръвонасядане по лява слепоочна област на лицето, кръвонасядане по лява
скулна област на лицето, оток и кръвонасядане по външния нос, мозъчно
сътресение и контузия на гръдния кош са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, както и претърпени душевни болки и страдания, вследствие на
оказаната принуда върху ищеца - да стори нещо противно на волята си, след
упражнени върху него сила и заплашване, съдът намира, че ще бъдат
справедливо обезщетени със сумата 15 000 лв. Като при определяне на
обезщетението за обезвреда се вземат предвид, както характера на
уврежданията, начина на извършването им, обстоятелствата, при които са
извършени. В конкретния случай са причинени множество увреждания -
многостепенна лека телесна повреда. Уврежданията са нанесени в главата и
гръдния кош - части на тялото, които могат лесно да бъдат увредени по
начин, който да доведе до сериозни травми или здравословни проблеми.
Следва да се отчете обстоятелството, че побоят е извършен на публично
място, в центъра на град С.З.. Също така при определяне размера на
обезщетението съдът намира, че следва да вземе предвид начина на
извършване на престъплението от ответниците чрез принуда да извърши
нещо противно на волята си. При всички тези данни за тежестта на телесните
увреждания и негативните психологически преживявания, периода на
възстановяване и отражението и влиянието на претърпения инцидент върху
здравето и психиката на ищеца, който за продължителен период е бил
възпрепятстван да води обичайния си начин на живот и да изпълнява
обичайните си ежедневни задължения, съдът намира, че обезщетение в размер
на 15 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за обезвреда на всички
причинени неимуществени вреди.
Предвид изложените по – горе съображения, въззивната инстанция
намира за неоснователни оплакванията на въззивника в жалбата му, че
ищецът не е доказал, че е претърпял неимуществени вреди – физически болки
и страдания в посочените в исковата молба вид, интензитет и
продължителност. Неоснователно е и оплакването, че не били ангажирани
доказателсктва въззивникът Д.К. е извършил конкретни действия, с които да е
причинил вреди на ищеца.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД. Тъй като
уврежданията на ищеца са причинени от тримата ответници М.Д.И., Д. Т. К. и
Г. Й. К., което е установено с влязла в сила присъда, те носят солидарна
18
отговорност за възмездяване на вредите. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба на въззивника К., че призумпцията по чл.127 ЗЗД за равна
задлъженост на съучастниците в престъплението е преодоляна и ответниците
да бъдат осъдени разделно, съобразно участието си в престъпното деяние. В
производството по иска за обезщетение за причинени вреди, съдът не е
длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй
като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД
пострадалият може да търси изпълнение на цялото задължение за обезвреда
от всеки един от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет
на иск по чл. 127 ЗЗД, където се разглеждат вътрешните отношения между
длъжниците. В този смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 123 от
19.06.2012г., по гр.д.№ 171/2011г. на ІV ГО на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено,
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 579/13.12.2021г., постановено по гр.д. №
1635/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН **********, живущ в С.З., *** да заплати на Г.
Б. Ш., ЕГН **********, живущ в С.З., *** сумата 980 /деветстотин и
осемдесет/ лв., представляваща направените по делото разноски за
назначеният му особен представител.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка:
Райфайзенбанк, IBAN: BG87RZBB91551005292247; BIC: RZBBBGSF.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19