Р Е Ш
Е Н И Е
№ 539/05.08.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и втори юли две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 98 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД срещу Д.Т.П..
Ищецът твърди, че на 22.01.2016 г. ответникът сключил с „Банка ДСК” ЕАД договор за кредит № 160306, по силата на който му била предоставена сума в размер на 626,77 лева срещу задължението да я върне на 22 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя (договорна възнаградителна лихва)
съгласно раздел 3 от Общите условия по договора /ОУД/ за заем и посочени в погасителния план от договора. Той, обаче преустановил обслужването на заема, като падежът на първата непогасена вносна бил на 17.09.2016 г., а на цялото задължение - на 22.11.2017 г. Според раздел 6 ОУД при забава на
погасителните вноски се дължало обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва. На 09.12.2016 г. между „Банка ДСК" ЕАД и „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД било сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 18.10.2016 г., по силата на което титуляр на гореописаните вземания станало ищцовото дружество. В изпълнение
на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Банка
ДСК" ЕАД упълномощило „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземания, за което бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български
пощи" ЕАД, но пратката се върнала в цялост. Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът в качеството си на цесионер по договора за заем подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образуваното ч. гр. д. № 2091/2018 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед
за изпълнение, но длъжникът подал възражение срещу нея. Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 750,19
лева, от която 553.91 лева – главница по договор за кредит № 160306 от
22.01.2016 г. между Д.Т.П. и „Банка ДСК" ЕАД, 89.52 лева
- договорна възнаградителна лихва за периода от 17.09.2016 г. до 22.11.2017 г.
и 106.76 лева - лихва за забава за периода от 18.09.2016 г. до 23.08.2018 г.,
прехвърлени на 09.12.2016 г. с Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
18.10.2016 г. между „Банка ДСК" ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл", ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2091/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково, до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото
производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Признава се, че сключил с „Банка ДСК" ЕАД договор за кредит №
160306 от 22.01.2016 г., но прехвърлянето на този
договор на ищеца не породило действие
спрямо длъжника, тъй като не бил надлежно
уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2016 г. в гр. София ответникът и „Банка ДСК" ЕАД са сключили договор за стоков кредит № 160306, който е представен по делото и от него е видно,
че има описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което не
следва да се излага отново текстуално съдържанието му, като при необходимост неговите
клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях
С рамков договор за покупко-продажба
(цесия) на вземания от 18.10.2016 г. и Допълнително
споразумение към него от 09.12.2016 г. „Банка ДСК" ЕАД е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД вземания по предоставени стокови кредити, подробно описани в приемо-предавателен протокол, сред които и спрямо
ответника.
С писмо /без номер и дата/ към
същия договор „Банка
ДСК" ЕАД
е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор.
С пълномощно /без номер и дата/ „Банка
ДСК" ЕАД е упълномощило „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД да уведоми
длъжниците по вземанията, предмет на горепосочения договор от 18.10.2016 г., като му е
предоставено правото и да подпише от името на цедента писмени съобщения по чл.
99, ал. 3 ЗЗД.
С писмо /без номер и дата/ „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е уведомил ответника за извършената цесия, като по делото няма данни за
неговото изпращане и получаване.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2091/2018 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 16529/30.08.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 926/03.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 30.08.2018 г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски – 25 лева за д.т., 50 лева - юрк. възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 04.12.2018
г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си
в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 , които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
Не се спори между страните, а и от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че между ответника и „Банка ДСК" ЕАД е бил сключен валиден договор за дтоков кредит.
Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представения договор № 160306/22.01.2016 г. Този документ е подписан и от ответника, като автентичността му не е
оспорена от него. Ето защо следва да се приеме, че е
породил уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 626,77 лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането
на определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо място няма
спор, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно
уговореното, както и размерът на непогасения остатък на дължимите от него
вноски. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за
изплащането им. От приетите и неоспорени рамков договор
за покупко-продажба (цесия) на вземания от 18.10.2016 г., Допълнително споразумение
към него от 09.12.2016 г. и приемо-предавателен протокол се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно
на ищеца. Направеното от
особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено
му от цедента е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е било получено от ответника-длъжник. Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на
вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от
исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото
и в двете
производства то е извършено при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но
следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което
има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение,
след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се
приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения
предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения
от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да се приравни
на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие,
предвид характера на представителството и обема на правомощията. В
този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и
последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и много др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента „Банка
ДСК" ЕАД, което обуславя извод, че цесията не е
произвела действие спрямо него. При това положение е безпредметно
да се
обсъждат останалите доводи на страните.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, срещу Д.Т.П., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Д.Т.П., че дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумата 750,19 лева, от която 553.91 лева – главница по договор за кредит № 160306 от 22.01.2016 г. между Д.Т.П. и „Банка ДСК" ЕАД, 89.52 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 17.09.2016 г. до 22.11.2017 г. и 106.76 лева - лихва за забава за периода от 18.09.2016 г. до 23.08.2018 г., прехвърлени на 09.12.2016 г. с Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 18.10.2016 г. между „Банка ДСК" ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2091/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково, до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.К.