Решение по адм. дело №211/2019 на Административен съд - Габрово

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 5

 

гр. Габрово, 12.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 211 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Съдът е сезиран с жалба от „******“ ЕООД – с. Кашенци, община Трявна против Решение № 07/312/02928/3/01/04/01 от 11.06.2019 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден при противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответстие с целите на закона. Навеждат се доводи за  това, че нито в договора за отпускане на финнасова помощ, нито в приложенията към него е фиксиран обем на изпълнение на приходната част на инвестицията в проценти, разпределен по години; бизнес планът не е елемент от сключения договор; изискване за изпълнение на приходната част на инвестицията през първите 2 години от реалната експлоатация на обекта не е целесъобразен; налице е тенеденция към повишаване на процента на изпълнение на приходната част; липсва нередност по смисъла на чл. 2, т. 36   Регламент № 1303/2013 във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ; наличие на особени непредвидени обстоятелства – нелоялна конкуренция и дъмпинг на цените в района, наличие в близост до обекта на инсталация, обгазяваща района, негативни метеорологични условия; наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който Методиката, въз основа на който е определен размерът на финансовата корекция, е обявена за нищожна. Оспорващото дружество счита, че преди разваляне на договора е следвало да бъде даден подходящ срок за изпълнението му съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 47, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и се претендира присъждане на направените по делото разноски.  

             В открито съдебно заседание оспорващата страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по съображения, развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 715-716/.

Ответната страна – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“  - София не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирана по делото молба-становище /л. 655-658/ от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт се заявява становище за неоснователност на жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от оспорващата страна.

             Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. При наличието на данни за връчване на решението на лице, което няма каквато и да било връзка с оспорващото дружество на 17.06.2019 /л. 610/, жалбата е изпратена чрез куриерска фирма на 01.07.2019 година /л. 723-724/, от което следва, че оспорването е извършено в срок.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност,   съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорващото дружество е подало Заявление за подпомагане по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 година за проект с наименование „Изграждане на жилищна сграда – къща за гости“ в гр. Трявна“, идентификационен № на проекта 07/312/02928 от 31.05.2013 година /л. 659-671/. Към заявлението е представен Бизнес план /л. 672-697/ като в Раздел ІV „Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, т. 1 „Приходи“, подточка 1.1. „Приходи от дейността“, Таблица 2 „Производствена и търговска програма“ /л. 679/ са посочени очакваните приходи от нощувки, организиране на пикници, детско мероприятие и бране на гъби в гората, като са предвидени приходи в размер на 121 400 лева от първата до десетата година на инвестицията.

Между оспорващото дружество и ДФЗ е сключен Договор № 07/312/02928 от 09.10.2014 година за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л. 14-17/ според който договор /т. 1.1/ Фондът предоставя на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 07/312/02928 от 31.05.2013 година, а в т. 1.2 е посочено, че помощта се изплаща при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. Според т. 2.1 от договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 74 003.89 лева. В раздел IV от договора са посочени основанията, при  които Фондът има право да откаже изплащането на финансовата помощ. Към договора е приложена и Таблица за одобрените разходи по Проект с ИД 07/312/02928 /л. 18/, от която е видно, че размерът на разходите, за които се кандидатства, е бил 105 719.84 лева, одобрени за финансиране разходи са 105 719.84 лева, одобрената субсидия е в размер на 74 003.89 лева, от които 59 203.112 лева от ЕЗФРСР и 14 800.778 лева от Националния бюджет.

Последвало е подписването на 2 анекса между страните /л. 20-23/, които не засягат размера на одобрената субсидия.

По повод на подадено Заявление за окончателно плащане от 12.10.2015 година /л. 24-494/, е извършена проверка на място, последвана от допълнителни административни проверки и изискване на документи, вследствие на което е установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения /л. 496-552/.

С писмо № 01-2600/2296 от 27.04.2018 година, подписано от Изпълнителния директор на ДФЗ /л. 553-556/, представляващият оспорващото дружество е уведомен, че се открива производство по налагане на финансови корекции.

 След даване възможност за представяне на възражения и осъществена кореспонденция между ДФЗ и оспорващото дружество, Изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното в настоящото производство Решение № 07/312/02928/3/01/04/01 от 11.06.2019 година за налагане на финансова корекция в размер на 74 003.89 лева /л. 601-609/.

В оспореното решение се сочи, че при извършване на проверката на място след плащане и след извършени допълнителни административни проверки е установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения – неизпълнение на заложените и реализираните параметри/показатели в бизнес плана за посочени в доклада от проверката периоди, а именно 20.11.2015 – 19.11.2016 и 20.11.2016 – 19.11.2017 година. Посочено е, че за финансовата 2016 година в одобрения бизнес план са заложени приходи в размер на 121 000 лева, а са реализирани приходи в размер на 1 260 лева, представляващи 1.04 % изпълнение на бизнес плана за годината; за финансовата 2017 при заложени приходи в размер на 121 000 лева са реализирани приходи в размер на 3 085 лева, представляващи 2.54 % изпълнение на бизнес плана за годината; средноаритметично за двете проверявани години изпълнението на бизнес плана е в размер на 1.79 %, респ. неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови показатели е 98.21 %. Според административния орган е налице установено сериозно неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план по проекта.

С посочените в решението мотиви и на основание т. 8.1 във връзка с т. 4.13, 4.17 б. „а“ и 4.18 от договора, респ. чл. 46, ал. 1 и 2 вр. чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година и чл. 73, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7, т. 10 от ЗУСЕСИФ и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е наложена финансовата корекция в посочения по-горе размер.

По силата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ законът не е приложим към процесния случай, тъй като в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба № 29 от 11.08.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година е предвиден специален ред – Глава четвърта, раздел ІІ от Наредбата, като в чл. 46 са предвидени основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а в чл. 47 е регламентирана процедура за налагане на санкцииите.

В случая спрямо оспорващото дружество е изпълнена именно процедура по проверка на сключен договор, при която проверка е констатирано сериозно неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план по проекта. С оглед резултата от проверките и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 година е прието, че РА може да иска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях при условията на ал. 1 и ал. 2 от чл. 46 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, като в последната посочена разпоредба е предвидено, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Приходите, заложени в бизнес плана, са носители на информация за съответствието на проекта със задължителните условия по  чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, като са и съществена част от одобрения и финансиран проект като цялост от разходи, планирани и очаквани приходи. Съгласно § 1, т. 6 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година „икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година и са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва по предназначение и да дава възможност за заетост /създаване на нови работни места/, насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм.

Процесният бизнес план, приложен от самото дружество-жалбоподател към договора за отпускане на финансова помощ, е предвидил определени параметри на жизнеспособност, които са изпълнени в такава степен, посочена от административния орган в оспореното решение, които констатации изрично е заявено, че не се оспорват от дружеството, че е налице такова нищожно изпълнение на приходната част, което е еквивалентно на пълно неизпълнение, както правилно е приел и административният орган.

Наложената финансовата корекция в размер на 100 % от изплатената по договора финансова помощ  е в съответствие с чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, според която РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението; степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло; продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. От посоченото следва, че в самата Наредба има заложени критерии за преценка и такава преценка е била направена от административния орган при издаване на процесното решение, като прогласяването на нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013, утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /Решение № 15652 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС, ІV отд., оставено в сила с Решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 на ВАС, 5-чл. състав/ не представлява пречка за извършване на финансова корекция и определяне размера на последната. Разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година дават самостоятелно основание за налагане на финансова корекция. Последната в случая не е наложена въз основа на посочената по-горе Методика, а на посочените в процесното решение подзаконови разпоредби.

В случая оспорващото дружество се позовава на обстоятелства, свързани с нелоялна конкуренция в района и замърсяване на въздуха от находящ се в близост до къщата за гости цех за производство на мебели, за наличието на които обстоятелства са събрани свидетелски показания от свидетелите А.З. и М. Г.. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 и при спазване на условията по този член, като в ал. 2 е предвидено, че ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 27 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година „форсмажорни обстоятелства“ са: а/ смърт на ползвателя на помощта; б/ продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в/ експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; г/ тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; д/ разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е/ епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. Сочените от оспорващото дружество обстоятелства настоящият съдебен състав намира,          че не попадат в обхвата на цитираната дефиниция и не са основание за отпадане на отговорността за неизпълнение на задълженията на дружеството в качеството му на бенефициент по процесната програма. Преценката относно мястото на инвестицията с оглед екологичните, историческите, социалните, икономическите и други особености на населеното място, състоянието на инженерната и социалната инфраструктура, има основно място при изготвяне на проектното предложение при предоставяне на туристически услуги, поради което наведените от оспорващото дружество причини за ниската посещаемост не могат да бъдат споделени, а и както вече бе посочено, не представляват форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността за неизпълнение.

В горния смисъл са мотивите на Решение № 16114 от 27.11.2019 година по адм. дело № 13081/2018 година на ВАС, ІV отделение.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената с процесното решение финансова корекция е правилно определена и като размер, и като основа, върху която е определена, съобразявайки критериите, посочени в чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, както и това, че предоставената помощ касае средства от ЕЗФРСР и националния бюджет.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че Решение № 07/312/02928/3/01/04/01 от 11.06.2019 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. В случая ясно и конкретно са посочени законови норми на ЗПЗП и Наредба № 29 от 11.08.2008 година, относими към установените фактически обстоятелства за налагане на финансовата корекция и реда за налагането ѝ.

Искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски  е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „******“ ЕООД – с. Кашенци, община Трявна против Решение № 07/312/02928/3/01/04/01 от 11.06.2019 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА „******“ ЕООД – с. Кашенци, община Трявна с ЕИК ******* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно оспорване и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.    

                                           

                     

                                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: