Решение по дело №340/2024 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1807
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 27 май 2024 г.)
Съдия: Георги Чемширов
Дело: 20247060700340
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1807

Велико Търново, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
Членове: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

При секретар С.А. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ канд № 20247060600340 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт М. Д., в качеството й на пълномощник на началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“/КРПО/ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“/АРОК/ при Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Решение №51/01.02.2024г. по АНД/НАХД №1154/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №8235/16.06.2023г., с което на С. Д. Д. от гр. Карнобат, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. трето от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. второ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, издадена от МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по същество от касационната инстанция, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – С. Д. Д. от гр. Карнобат, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената касационна жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №51/01.02.2024г. по АНД/НАХД №1154/2023г. състав на Великотърновския районен съд е отменил Наказателно постановление №8235/16.06.2023г. на началник отдел КРПО в Дирекция АРОК при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С. Д. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. трето от ЗДвП, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. второ от Наредба №11/03.07.2001г., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения при посочване на правната квалификация на деянието, както и че не са изложени конкретни мотиви по отношение на индивидуализацията на наказанието.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

 

По делото от обективна страна е било прието за установено, че на 22.05.2023г., около 14,00 часа на път I-5, км. 101 в посока П. Тръмбеш – В. Търново, Ст. Д. управлявал съчленено пътно превозно средство със пет оси – МПС с две оси [Марка], модел с рег. №[рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. №[рег. номер]. При направеното измерване от контролните органи на касатора с техническо средство/електронна мобилна везна/ е било установено, че измереното натоварване на трета, четвърта и пета ос на ППС е общо 30,210 тона, при максимално допустимо натоварване от 24т, съгласно чл. 7, ал. 1 ,т. 3, б. „б“ от Наредба №11/03.07.2001г., или претоварване на посочените оси от 6,210т. Установено е било натоварване на единичната задвижваща/втора/ ос на ППС 11,965т, при максимално допустима натоварване на задвижващата ос от 11,5т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба №11/03.07.2001г.

За констатираното превишение на максимално допустимите норми водачът не е представил на контролните органи разрешително по чл. 8, ал. 1, пр. първо от Наредба №11/03.07.2001г., или документ за заплатена такса по чл. 14, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 5, пр. първо от Наредба №11/03.07.2001г.

Констатираното е било окачествено от административнонаказващия орган като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП, за което се следва санкцията по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление въззивният състав е приел, че в конкретния случай неправилно е преценено от административнонаказващия орган, че е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1, пр. първо от Наредба №11, тъй като в хипотезата на чл. 8, ал. 5 от същата наредба на тежките превозни средства се разрешава да се движат по републиканската пътна мрежа след заплащане на дължимата такса, съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба №11, но не е необходимо писмено разрешително. Този извод касационният състав приема за правилен.

С оглед установените предели на превишение на максимално допустимото натоварване на ос, чиито стойности не се спорят, това превишение се явява в размерите, посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредба №11. Ето защо в този случай движението ще е допустимо след заплащане на съответната такса, т.е. в хипотезата на чл. 8, ал. 5, вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредба №11, а не както е прието от административнонакзващия оран без разрешително в хипотезата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №11.

Касационният съд споделя изложените от въззивния състав мотиви в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН препраща към тях.

По изложените съображения и доколкото обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

При този изхода на делото основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за адвокатска защита в размер на 60 лв., съобразно приложения договор за правна помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №51/01.02.2024г. по АНД/НАХД №1154/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №8235/16.06.2023г. на началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С. Д. Д. от гр. Карнобат разноски по делото за касационната инстанция в размер на 60/шестдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:  
Членове: