Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3353 по описа на ВРС за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по:
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 12 025,13 евро – главница; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 222,15 евро – заемни такси; чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 4677,99 евро – договорна лихва за периода от 03.12.2011 г. до
04.04.2017 г. и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 216,62 евро – наказателна лихва за периода от
04.12.2011 г. до 04.04.2017 г.
Ищецът „Банка ***” ЕАД, гр. София e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Г.М.Г. за следните суми: 12 025,13 евро – главница по
договор за ипотечен кредит от 31.07.2008 г.; 222,15 евро заемни такси и разноски; 4677,99 евро договорна лихва за периода от 03.12.2011 г. до
04.04.2017 г.; 216,62 евро лихва (санкционна) за периода от 04.12.2011 г. до 04.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2017 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото от 670,53 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника. След постъпилото възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с договор за ипотечен кредит от
31.07.2008 г. е предоставил на ответника кредит в размер на 13 600 евро.
Сочи, че уговореният срок за издължаване бил 240 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като кредитът бил усвоен на 05.08.2008 г. по сметка на
кредитополучателя. За предоставения кредит ответникът следвало да заплаща и
уговорена лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и надбавка, съгласно условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма *** „Лидер“. Твърди се, че към датата
на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19 %, стандартната
надбавка е в размер на 2,60 процентни пункта или общо лихвеният процент по
кредита е в размер на 6,79 %. Сочи се още, че за обезпечаване на отпуснатия
кредит е учредена договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент, находящ
се в гр. София. Твърди, че кредитът е бил погасяван съгласно уговореното между
страните до м. ноември 2011 г., като през м. декември 2011 г. постъпилата от
ответника сума по сметката не била достатъчна за покриване на дължимата се
вноска. След това не били погасени и останалите 63 броя погасителни вноски до
м. март 2017 г. включително. Поради непогасяване в срок на месечните вноски по
кредита и допусната забава в плащанията над 90 дни, банката упражнила правото
си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което било сведено до знанието на
кредитополучателя. До последния била изпратена нотариална покана, която му била
връчена в условията на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез неговата майка на регистрирания
му постоянен и настоящ адрес съгласно справка от служба „ГРАО“. Сочи се още, че
до предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от
кредита е бил олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта съгласно предвидените в общите условия
към договора. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло допустимостта
и основателността на предявените искове.
Поддържа, че издадената по ч. гр. дело № 1589/2017 г. заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са по отношение на вземания на кредитора, за които между
същите страни и на същото основание вече е налице издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 35698/2013 г. по описа на
Софийски районен съд. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 05.09.2013
г. било образувано изпълнително дело № 334/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М..
Навежда, че след депозирано възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 35698/2013 г. по описа на СРС, банката
предявила иск за установяване на вземането си. С решение по гр. дело №
10195/2014 г. по описа на СГС, потвърдено с решение на САС, предявеният иск бил
отхвърлен. Твърди, че не е допустимо кредиторът втори път да депозира заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на същия
ипотечен кредит, като единственият ред следва да е предявяването на осъдителен
иск по общите правила на ГПК.
На следващо място ответникът прави възражения за
изтекъл период на погасителна давност по отношение на вземането по всеки един
от предявените искове. Признава факта, че считано от 04.12.2011 г. не е
изпълнявал задължението си за погасяване на дължимите месечни вноски, като от
този момент е започнал да тече уговореният между страните 90-дневен срок по чл.
20.2 от общите условия към договора. Твърди, че след изтичането на този срок,
считано от 04.03.2012 г., задължението по кредита е станало предсрочно
изискуемо, като от този момент цялата сума по кредита е станала дължима. От
този момент счита, че започват да текат и сроковете по чл. 110 и сл. от ЗЗД. От
друга страна намира, че кредиторът следва да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост, като едва от този момент за кредитора възниква правото
му да предяви претенцията си по съдебен ред.
Отделно от това възразява и срещу начина, по който са
изчислени претендираните лихви, като намира, че те не кореспондират на
уговорения между страните лихвен процент. Намира още, че разпоредбите от общите
условия към договора, предвиждащи възможност на едната страна – „Банка ***“
ЕАД, едностранно да изменя лихвения процент по кредити, се явяват неравноправни,
респективно – нищожни.
На последно място, твърди, че представеното от ищеца
доказателство – нотариална покана, е получена от трето лице, за което няма
данни да е пълномощник, представител на длъжника или лице, което да е в кръга
на лицата, предвидени в разпоредбата на чл. 46 ГПК. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приет договор за ипотечен кредит, сключен на 31.07.2008 г. между „Банка ***“
ЕАД и Г.М.Г., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитор е отпуснал
на ответника, в качеството му на кредитополучател, паричен кредит в размер на 13
600 евро, която сума е следвало да бъде върната в срок от 240 месеца, считано
от датата на неговото усвояване. Първоначално уговореният между страните лихвен
процент по кредита е 6,79 – чл. 7 от
договора. Приет по делото е и уговореният между страните погасителен план на
дължимите месечни вноски.
Установява
се още, че с нотариална покана, изпратена от ищеца и получена от ответника на
15.02.2017 г. чрез неговата майка, Г.М.Г. е уведомен от „Банка ***“ ЕАД, че
поради забава в погасяване на задълженията му по процесния договор, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото без възражения от
страните. Установява се от експертното заключение, че ипотечният кредит в
размер на 13 600 евро е усвоен на 05.08.2008 г. по разплащателната сметка
на ответника в левова равностояност от 26 560,80 лв. Първоначално кредитът
бил погасяван от сумите по разплащателна сметка № 14165276 до 04.08.2010 г.,
след което за периода от 30.12.2010 г. до 06.12.2011 г. били направени още 8 вноски
по кредита и 3 прехвърлени суми от друга сметка на длъжника. Сочи се, че
редовното погасяване на кредита е преустановено на падежна дата 04.01.2012 г.,
като последното плащане по кредита е извършено на 06.12.2011 г. Вещото лице е
изчислило, че дължимите суми към кредитора към дата 05.04.2017 г. са както
следва: 12 025,13 евро главница; 4677,99 евро договорна лихва; 179,88 евро
наказателна лихва за забава /3% съгл. т. 20.1/ за периода от 04.12.2011 г. до
23.03.2017 г.; 36,74 евро наказателна лихва за забава /10 % съгл. т. 20.2/ за
периода от 24.03.2017 г. до 04.04.2017 г. Изчислено е още, че дължимите заемни
такси са в общ размер от 222,15 евро.
Съдът
намира, че експертното заключение е обективно и компетентно изготвено, поради
което следва да бъде кредитирано.
От
приложеното към делото гр. дело № 10195/2014 г. по описа на Софийски гра***и
съд, ведно с приложеното към него т.д. № 1386/2016 г. по описа на Апелативен
съд гр. София, се установява, че по процесния кредит е била издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
05.09.2013 г. по ч.гр. дело № 35698/2013 г. по описа на СРС. След подаването на
възражение било образувано гр. дело № 10195/2014 г. по описа на СГС, по което е
постановено решение, с което предявеният от „Банка ***“ ЕАД иск е бил частично
уважен. С влязло в законна сила решение № 1380/04.07.2016 г. по описа на
Апелативен съд гр. София, решението на СГС в частта, в която искът на кредитора
е бил частично уважен, е отменен, като предявените от „Банка ***“ ЕАД срещу
ответника Г. искове били отхвърлени изцяло. Видно от мотивната част на
решението, до този изход на делото се стигнало, тъй като кредиторът не обявил
на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост на сумите по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За
основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение
по договор за ипотечен кредит, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва,
наказателна лихва и заемни такси в претендираните размери, както и момента в
който дългът е станал изискуем.
С
определение № 1829/27.09.2017 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени фактите, че между тях е възникнало
валидно облигационно отношение по силата на договор за ипотечен кредит от
31.07.2008 г., както и че последната пълна вноска по кредита е платена от
ответника през м. ноември 2011 г., след като е преустановил плащанията по
кредита. Обстоятелството на възникналото между страните облигационно отношение
се установява и от приетия по делото договор за ипотечен кредит от 31.07.2008
г. От приетото заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза обаче
се установява, че последното редовно плащане по кредита е от дата 06.12.2011
г., а не от м. ноември 2011 г.
По силата на
сключения между страните договор за ипотечен кредит се установява, че на
ответника е отпуснат ипотечен кредит в размер на 13 600 евро, като за
последния е възникнало задължение за неговото връщане в срок от 240 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. Съгласно т. 6 от договора погасяването
следва да се извършва на месечни погасителни вноски с падеж 4 число. Уговорено
между страните е и заплащането на лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка съгласно условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма *** „Лидер“, като към
момента на сключване на договора е общо 6,79% /т. 7/. Същевременно в т. 20.1 от
общите условия към договора е предвидено, че при забава в плащането на месечна
вноска, частта от вноската, представляваща главница, се увеличава с наказателна
надбавка от 3 процентни пункта. С т. 20.2 от общите условия е уговорено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, както и че до
предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта. Същевременно в т. 12, т. 13, т. 20.2 и т. 24.1.6 от общите условия към
сключения договор за ипотечен кредит са предвидени различни такси, дължими от
страна на ответника при неизпълнение на поетите договорни задължения.
Дължимостта на тези такси, претендирани от ищеца като заемни такси, е установена от експерта, като изчисленият им размер
съответства на предявения такъв – 222,15 евро.
От приетото
по делото експертно заключение се установи, че ипотечният кредит е усвоен на
05.08.2008 г., като е изчислило и непогасения остатък по кредита. Същевременно
ответникът не е представил доказателства за погасяване на дълга.
Съдът намира
направеното от ответника възражение за недопустимост на настоящото производство
за неоснователно. Фактът, че след като за същото вземане вече е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, не е пречка да се депозира отново
заявление. Видно от данните по делото, преди влизане в сила на заповедта по ч.гр.
дело № 35698/2013 г. по описа на СРС, касаеща суми по процесния договор за
ипотечен кредит, срещу нея е било депозирано възражение, като исковете на
банката били отхвърлени с решение на Апелативен съд гр. София, влязло в законна
сила на 19.08.2016 г. Видно от данните по настоящото дело, след влизане на
решението в сила, на 15.02.2017 г. кредиторът е обявил на ответника кредита за
предсрочно изискуем. В случая, след влизането на отхвърлителното решение в
сила, се сочи настъпването на нов факт, който следва да бъде отчетен от
настоящия съд, като не е налице пречка вземането на кредитора отново да бъде
заявено първоначално по реда на заповедното производство. В тази връзка съдът
не споделя наведения довод от ответника, че в този случай ищецът е разполагал
единствено с възможност за предявяване на иск по реда на общия исков процес.
Доказа се
освен това, че ищецът е обявил на ответника факта на настъпилата предсрочна изискуемост
на претендираното вземане. Неоснователно е направеното възражение от страна
ответника за ненадлежно връчване на нотариалната покана чрез лице, за което
няма данни в какво качество получава книжата. Видно е от данните по делото, че
нотариалната покана до длъжника е връчена чрез нотариус С.Б.с рег. № 482 при РС
Враца на регистрирания му постоянен и настоящ адрес *** чрез лицето Ц.Т., за
която е удостоверено, че е негова майка, която е лице от домашните му съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК. Следва да се посочи освен това, че препис от
исковата молба и приложенията към нея в настоящото производство са връчени на
ответника Г. на същия адрес *** и чрез същото лице – Ц.Т. – майка /л. 12 от
делото/, като в този случай ответникът не е възразил за ненадлежно връчване
чрез това лице, а напротив, вместо това в законоустановения срок е депозирал
отговор на исковата молба.
По делото е
направено и възражение за неправилно изчисляване размера на дължимата по делото
лихва поради неравноправност на клаузата, предвидена в общите условия, съгласно
която кредиторът може едностранно да изменя първоначално уговорения между
страните лихвен процент. Видно от приетото по делото експертно заключение и
представения с него протокол № 46/16.102008 г. на Комитета на управление на
активите и пасивите на „Банка ***“ ЕАД, считано от 21.10.2008 г. лихвата по
кредита на кредитополучателя Г.М. за останалия период от договора е увеличен с
0,5 процентни пункта, като от 6,79 % е станал 7,29 %. Съгласно разпоредбата на
т.24.3 от ОУ към договора за ипотечен кредит от 31.07.2008 г., кредиторът има
право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Предвидено е още, че промяната
може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: а/при
изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA EURIBOR, LIBOR; б/при
изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
в/при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за
България СРІ; г/въвеждане на рестрикции от страна на Ц.Б.върху банковата
система и/или върху банка ***; д/промени в нормативните актове, както и в
регулациите на Ц.Б., засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при
изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в
статистиката на Ц.Б.; ж/съществена промяна в паричната политика на Ц.Б.като
премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на
парите.
Съдът
намира, че така формулираното правило за едностранно изменение на лихвения
процент е достатъчно ясно по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗП, като са предвидени
условията за едностранна промяна от банката на базовия лихвен процент и
таксите, и такива конкретни основателни причини са изменение на финансови,
валутни или потребителски индекси, нормативни актове, регулации на Ц.Б.,
промяна в нейната парична политика или на средните годишни пазарни лихвени
нива, тоест касае се до предвидени външни причини, независещи от банката, които
биха могли да доведат до промяната на размера на лихвата. Следователно клаузата
на т.24.3 от ОУ към договора съдържа достатъчно ясна и разбираема за ответника
информация за условията и начина на изменение на размера на лихвения процент по
договора за ипотечен кредит. Въз основа на публични данни за измененията на
основния лихвен процент в страната и условията на банковата регулация върху
търговските банки Г. би могъл да установи дали са налице основанията за
изменение на размера на лихвения процент по неговия договор. Действително,
такива усилия от страна на ответника не биха били необходими, ако банката беше
предоставила предварително конкретна методика за изчисляване на изменението на
лихвения процент. Такова задължение за кредитора обаче е въведено едва с чл.33а
от Закона за потребителския кредит /ДВ, бр.58 от 2010 г./ и не е съществувало
към момента на сключване на договора на 31.07.2008 г. В противоречие с
разпоредбата на чл.143, т.12 ЗЗП тази клауза от ОУ към процесния договор
предвижда право на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита
като при значително завишение на цената, в сравнение с първоначалната,
кредитополучателят е лишен от право да прекрати едностранно договора. Условията
за промяната на размера на лихвения процент по договора обаче са достатъчно
ясни и разбираеми. Те освен това са външни и независещи от търговската банка, а
са предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата
дейност. Ето защо спрямо клаузата на т.24.3 от ОУ се прилага изключението на
чл.144, ал.3, т.1 от ЗПП, поради което тази клауза не е нищожна – в този смисъл
е напр. решение № 77/22.04.2015 г. по гр.
дело № 4452/2014 г. на III г.о. на ВКС. Поради
изложеното, може да се направи извод за ясно и законосъобразно едностранно
изменение на уговорения годишен лихвен процент с 0,5 процетни пункта от страна
на ищеца.
Предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло съобразно размерите, изчислени от вещото
лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.
Съдът стигна
до извод за основателност на предявените искове, поради което следва да бъде
разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност на
вземането, алтернативно – само на част от вноските. Ответникът в депозирания
отговор най-напред заявява, че съгласно уговореното в т.20.2 от ОУ целият
остатък от кредита е станал изцяло предсрочно изискуем на 04.03.2012 г., от
която дата следва да се брой срокът за погасяването му по давност. След това
поддържа, че кредитът изобщо не е станал изискуем поради ненадлежното връчване
на нотариалната покана от страна на кредитора, с която го уведомява за
настъпването на този факт. Съдът намира, че кредитът е станал изцяло предсрочно
изискуем от датата, на която ответникът е бил уведомен за настъпването на този
факт – 15.02.2017 г. съгласно изричното тълкуване на разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ от ВКС в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК. Установи се от данните по делото, че последното
извършено плащане по кредита е от дата 06.12.2011 г. Първото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, е депозирано от
банката пред Софийски районен съд на 23.08.2013 г., като производството по
делото е приключило с решение на Апелативен съд гр. София, влязло в законна
сила на 19.08.2016 г. Тъй като искът на кредитора е бил отхвърлен, то съобразно
разпоредбата на чл. 116, б. „б“, предл. 2 ЗЗД, давността не се смята за
прекъсната и не е започнал да тече нов давностен срок. Съобразно изричното
правило на чл. 115, б „ж“ ЗЗД, обаче, докато е траел съдебният процес,
давностен срок не е текъл. Ето защо, съдът счита, че течението на давностния
срок относно процесното вземане е било спряно за периода на висящност на
приключилото съдебно производство – от 23.08.2013 г. до 19.08.2016 г., като
действието на спирането се запазва, независимо от изхода на делото. Този период
следва да бъде приспаднат от общия срок на погасителна давност по отношение на
вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение ч. гр. дело №
1589/2017 г. по описа на РС Враца, въз основа на което впоследствие е
образувано настоящото исково производство, е депозирано на 05.04.2017 г. При
това положение се установява, че макар и периодични, за вземанията по отделните
погасителни вноски не е изтекла кратката тригодишна погасителна давност,
считано от датата на настъпване на изискуемостта за всяко едно от тях.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1336,20 лв. /736,20 лв. заплатена държавна такса, 300,00 лв. заплатено възнаграждение
за вещо лице и 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 720,53 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че
Г.М.Г., ЕГН: ********** дължи на „Банка ***“ ЕАД, ЕИК: ********* сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - сумата от 12025,13 евро, представляваща главница
по сключен договор за ипотечен кредит от 31.07.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.04.2017 г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД - сумата от 222,15 евро, представляваща заемни
такси, дължими на осн. т. 12, т. 13, т. 20.2 и т. 24.1.6 от общите условия към
сключения договор за ипотечен кредит.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД - сумата от 4677,99 евро, представляваща договорна лихва за периода от 03.12.2011 г. до 04.04.2017 г.;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД - сумата от 216,62 евро, представляваща наказателна лихва
за периода от 04.12.2011 г. до 04.04.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.М.Г., ЕГН: ********** да заплати на „Банка ***“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 1336,20 лв., представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 3353/2017 г. по
описа на РС Враца и сумата от 720,53 лв.,
представляваща
направени разноски в производството по
ч. гр. дело № 1589/2017 г. по описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: