Решение по дело №11682/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260136
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Неделина Евгениева Маринова
Дело: 20203110111682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 20.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

 

при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11682/2020 г. по описа на Районен съд  - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявени от „Е.С.“ АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 7 712,15 лева, представляваща цена за доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметката на абоната, за обект на потребление: град Варна, ***, абонатен № ***, клиентски № ***, за която сума е издадена Фактура №***г. за периода от 11.02.2016 г. до 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 184,23 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.02.2020 г. до 19.06.2020 г.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение №***. по описа на Районен съдВарна, 53 състав.

          От страна на ищеца се твърди, че процесната сума за главница представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ответницата на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 55 ПИКЕЕ. Счита, че е налице правно основание за корекцията, като се позовава на действащите към момента на извършване на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и конкретно – на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, която предвижда  операторът на съответната мрежа служебно да начислява количеството електрическа енергия в невизуализиран регистър, измерено след монтажа на средството за търговско измерване. Посочва, че процесното количество електрическа енергия е отчетено от метрологично годно СТИ. Излага, че за извършване на корекцията не е необходимо да бъде констатирано виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до неточно измерване на количеството потребена електроенергия. Посочва, че процесното количество електроенергия е действително потребено и отчетено както в невизуализираните регистри на електромера, така и в сумарния регистър.

          Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД, като ищцовото дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Заявява, че ответницата е собственик на процесния имот от 2014 г., като в резултат на извършена на 02.12.2019 г. техническа проверка в обекта на същата е установено, че в регистър 1.8.3. на електромера има показания за потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО - Варна, е осъществена намеса в тарифната схема на електромера. На тази основа, „Е.С.“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ищцовото дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 55 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.

          В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковите претенции, като счита същите за основателни и доказани. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.

          В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорват протоколът за проверка на процесното СТИ от 02.12.2019 г., процедурата по извършената проверка, всички документи, въз основа на които са начислени процесните суми, методиката за тяхното изчисляване. Твърди се, че начислената електрическа енергия не е доставена и потребена от абоната, като последният не е манипулирал процесното СТИ. Заявява се, че последното не е било монтирано с нулеви показания по всички тарифи, като вероятна неизправност в същото е възникнала в деня на проверката.

          В открито съдебно заседание и в депозираните писмени бележки процесуалният представител на ответницата моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски.

 

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е обстоятелството, че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ответницата.

От съдържанието на приетия по делото Протокол № *** г. се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер *** с нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.

          Видно от Констативен протокол № *** г., служители на „Е.С.“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер № ***, отчитащ потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи, като е констатирано, че в регистър 1.8.3. има показания от 043852 кВтч. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от един свидетел. 

          Приобщен към доказателствения материал по делото е и Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № *** г., според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната му схема, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. от 043852,809 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

          Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства, на 13.02.2020 г. е съставено Становище от „Е.С.“ АД за начисление на електрическа енергия  в размер на 43 852 кВтч за периода от 11.02.2016 г. до 02.12.2019 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.

          За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 7 712,15 лева, ответното дружество е издало Фактура №***г.

          За извършената проверка и направеното преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Е.С.“ АД до абоната е изпратено Писмо изх. № **** г., за което няма данни за връчване.

          Видно от приложените и приети по делото Справка за потреблението на електрическа енергия през последните 12/24/36 месеца и извлечение за фактури и плащания към дата 20.08.2020 г., за процесния период по партидата на ответницата са начислени 43 852 кВтч електрическа енергия на стойност 7 712,15 лева, която не е заплатена.

          Приобщено към доказателствата по делото е Заявление № *** г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество от ответницата, в което като предишен ползвател на процесния обект е посочено лицето***, а като основание за собственост на ответницата – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2014 г.

          По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел – В.С.К., която е присъствала по време на процесната проверка и на съставяне на Констативен протокол № **** г. Свидетелят твърди, че си спомня извършената проверка, като процесният електромер се намирал в мазата на блок. Сочи, че след извършена проверка се установило наличие на натрупани показания в невизуализиран регистър. Заявява, че проверяващите потърсили абоната, но не го открили, поради което показанията били сверени от свидетел, който се подписал на протокола за проверка.

          От приетото по делото заключение на назначената Съдебно-електротехническа експертиза се установява, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.3., не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа енергия са математически точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е започнало натрупването на електрическа енергия в невизуализирания регистър, нито в кой часови диапазон е отчетено потреблението.

          От материалите по придобщеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна, *** състав, се установява, че въз основа на подадено на 09.07.2020 г. от „Е.С.“ АД срещу А.И.И. заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет процесните суми. Длъжникът своевременно е възразил срещу издадената заповед, като в указания му едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил положителните установителни искове, предмет на настоящото производство.

 

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1

 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение *** г. по описа на ВКС, ОСГТК), установени от приобщеното заповедно дело.

          Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания, както следва: за сумата от 7 712,15 лева, представляваща цена за доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметката на абоната, за обект на потребление: град Варна, ***, абонатен № ***, клиентски № ***, за която сума е издадена Фактура №***г. за периода от 11.02.2016 г. до 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 184,23 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.02.2020 г. до 19.06.2020 г.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение №***. по описа на Районен съдВарна, *** състав.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото дружество до процесния обект на потребление; че е извършил проверка на електромера на ответницата, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер.

          Процесната проверка е извършена и корекционната процедура е осъществена от оператора на електроразпределителната мрежа „Е.С." АД, като съгласно изрично действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия

, операторите на съответните мрежи могат да извършват проверки на измервателните системи /чл. 45, ал. 1/, включително технически проверки /чл. 46, ал. 1/, да съставят констативни протоколи за проверките /чл. 49, ал. 1/, както и да коригират сметките на абонатите в резултат на извършените проверки /чл. 50 и сл./.

          Съгласно разпоредбата чл. 49 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. В случая, посочените изискания са спазени, като Констативен протокол № *** г. е съставен от служители на оператора и проверката е извършена в присъствието на един свидетел.

          Чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа да начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.

          В случая, на абоната е начислено допълнително количество електрическа енергия за периода от дата, следваща монтажа на СТИ - 11.02.2016 г. до датата на процесната проверка - 02.12.2019 г., поради което следва обосновано да се приеме, че операторът е спазил изискването относно периода на проверката.

          В заключение, събраните по делото доказателства обосновават извод, че операторът е спазил процедурата по извършване на корекцията, поради което следва да се приеме, че корекцията на сметката на ищеца по методиката е правомерно проведена.

          Целта на корекционната процедура е да се коригира неоправданото имуществено разместване между страните, като на потребителя се начисли сума, която да компенсира доставеното и неотчетено количество енергия. Следователно съществена е преценката дали начисленото количество електрическа енергия е реално потребено от абоната.

          В случая, от приложения по делото Протокол № *** г. се установява, че средството за търговско измерване е монтирано с нулеви показания по тарифа 1 и тарифа 2, но такова отбелязване липсва относно невизуализираните на дисплея тарифи. Становището на вещото лице, че след като показанията по визуализираните на дисплея тарифи са нулеви, то такива са и показанията по всички тарифи, се основава на логически изводи и практическия опит на вещото лице. Това предположение на вещото лице може да се приеме житейски за вероятно вярно, но не и за доказано по изискуемия в закона безспорен начин и подкрепено от събраните по делото доказателства. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че не е установено начисленото допълнително количество електрическа енергия да е потребено именно в посочения период. При това положение и при липсата на данни за началния момент, от който електромерът, параметризиран за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в трета тарифа, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за приложението на корекционната процедура по чл. 55 от ПИКЕЕ.

          По отношение на релевираното в условията на евентуалност основание за дължимост на процесната сума, а именно чл. 183 ЗЗД, съдът намира следното:

          Разпоредбата на чл. 183 ЗЗД урежда договорната отговорност на купувача, който е задължен да заплати цената на доставената на адреса на потребление електрическа енергия.

          Настоящият съдебен състав по отношение на доставката на електрическа енергия намира, че в протокола за първоначален монтаж се съдържат данни за нулева стойност на преминала електрическа енергия единствено за регистри 1.8.1 и 1.8.2 (дневна и нощна тарифа), при което единствено в сферата на предположенията остава изводът, че в регистър 1.8.3. би следвало да се съдържат също нулеви показания на електрическа енергия към момента на монтиране на електромера. Липсата на запис в протокола за първоначален монтаж от 2016 г. на показанията на регистър 1.8.3., съответно липсата на доказателства за периода от време, през който процесната електрическа енергия се е натрупала в същите, водят до извода, че не може да бъде прието ответното дружество реално да е доставило електрическа енергия на обекта на потребление в рамките на процесния период.

          По изложените мотиви, съдът приема за неоснователен предявеният установителен иск за главница в размер на 7 712,15 лева, представляваща цена за доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметката на абоната, за обект на потребление: град Варна, ***, абонатен № ***, клиентски № ***, за която сума е издадена Фактура №***г. за периода от 11.02.2016 г. до 02.12.2019 г.

          С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху посочената главница в размер на 184,23 лева, начислено за периода от 28.02.2020 г. до 19.06.2020 г.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ответника искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. ВКС, ОСГТК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените в заповедното и в исковото производства разноски за адвокатско възнаграждение.

Представени от ответника са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за заповедното и в размер на 850 лева – за исковото производства. С оглед направеното от ищцовата страна в исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възражения размер на същото, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 700 лева и за исковото производство в размер на 800 лева.

 

 

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.С.“ АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 7 712,15 лева, представляваща цена за доставена електрическа енергия, начислена на основание извършена корекция на сметката на абоната, за обект на потребление: град Варна, ***, абонатен № ***, клиентски № ***, за която сума е издадена Фактура №***г. за периода от 11.02.2016 г. до 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 184,23 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.02.2020 г. до 19.06.2020 г.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение***. по описа на Районен съдВарна, ***.

          ОСЪЖДА Е.С.“ АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

          ОСЪЖДА Е.С.“ АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща сторени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                         

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: