Р Е Ш Е Н И Е
№ 106/07.08.2020
г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно
гражданско дело № 22 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на
„ФЗ П. и Щерев“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.С. против
решение № 1172/17.10.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2701/2018г.,
с което е отхвърлен предявения от въззивника против Н.А.Д., ЕГН **********
частичен иск за заплащане на сумата от 25 100 лева, съставляваща част от 82 500
лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие
пренасочване на електронен банков превод без основание на 05.11.2018г. и
изтегляне от ответника на сумата, предназначена за другиго, на 06.11.2018г., на
основание чл.59 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е дал погрешна правна
квалификация, като се поддържа, че същата е чл.55 ал.1 предл. 1 ЗЗД, вместо
възприетата с решението чл.59 ал.1 ЗЗД. Сочи се още, че съдът не е съобразил
направените от въззивника възражения по разпределението на доказателствената
тежест, не е изложил мотиви, в частност въз основа на какво е формирал правните
си изводи за неоснователност на иска, неправилно е отказал да кредитира
представеното доказателство, установяващо часа на изключване на компютъра, от
който е извършено банкирането. Иска се от настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което исковата
претенция да бъде уважена. Претендират се и направените в двете инстанции
разноски.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната страна – ответникът Н.А.Д., действащ чрез
назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.П., в който се
излага становище за неоснователност на жалбата.
В с.з., чрез процесуални
представители въззивната жалба и отговорът се поддържат.
При
извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
В исковата молба на
въззивното дружество „ФЗ П. и Щерев“ ООД са наведени твърдения, че в
следобедните часове на 05.11.2018г. служителката А.И.П. е изготвила платежно нареждане за превод на сумата от
82 500 лева от банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД към
„Агрея“ ЕООД, титуляр на посочена банкова сметка *** „ОББ“ АД, основанието за
което плащане е изпълнение на задължение на наредителя по фактура № 966/05.11.2018г.
Сочи се, че платежното е изготвено чрез система за електронно банкиране и
качено в архива на платежната система на обслужващата банка – „Уникредит
Булбанк“ АД с цел потвърждаването му в началото на следващия работен ден. На
08.11.2018г., след уведомяване от страна на „Агрея“ ЕООД, че въпросната сума не
е получена и извършена справка е констатирано, че в платежното нареждане е
вписана друга банкова сметка, *** „ОББ“ АД, чийто титуляр е въззиваемия Н.Д.. Сочи
се, че на 06.11.2018г. въззиваемият се е разпоредил с постъпилата по сметката
му сума, извършвайки разплащания към други свои сметки и теглене на част от
парите в брой. Твърди се още, че промяната в първоначално вписаната от
служителката банкова сметка *** „Агрия“ ЕООД е извършено чрез неправомерна
външна намеса /хакерска намеса/, осъществена след изключване на компютъра, на
който е създадено платежното нареждане. С оглед на изложеното се твърди, че получавайки
процесната сума без основание Н.Д. се е обогатил неоснователно, поради което и
дължи нейното връщане.
Исковата претенция е предявена
като частична за сумата от 25 100 лева, при размер на цялото вземане от
82 500 лева. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изпащане.
С писмения отговор по
чл.131 ГПК, депозиран чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен
представител, така предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорват се
фактическите твърдения по исковата молба относно часа на изключване на компютъро,
от който се твърди, че е извършено електронното банкиране, както и твърденията,
че процесната сума е изтеглена от въззиваемия.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.59 ЗЗД и се е произнесъл по наведените от въззивното дружество фактически основания
на претенцията му.
Настоящият състав на съда намира, че тази правна квалификация изцяло
кореспондира на твърденията, на които се основава искането за връщане на
процесната сума – нерегламентирана намеса на трето лице, в резултат на което
наредената от въззивника сума не е получена от адресата, към когото е била
насочена, а същата е постъпила по банкова сметка ***, без наличието на
основание за получаването й.
Сочената от въззивника правна квалификация в исковата молба – чл.55 ал.1,
предл.1 ЗЗД и поддържана във въззивната жалба не обвързва съда и не може да
бъде обоснована от изложените фактически твърдения, от които дружеството
извежда претенцията си за връщане на получена без основание сума.
Съгласно задължителните разяснения на т.1 от ППВС № 1/1979г. и константната
съдебна практика, хипотезата на чл.55 ал.1, предл. 1 ЗЗД включва във
фактическия си състав даване/предаване на нещо без основание. Такъв факт
съставлява даването въз основа на нищожен акт, въз основа на унищожаем акт, ако
даването е станало след прогласяване на унищожаемостта или даване при липса на
някакво правоотношение, най-често поради грешка /в т.см. Р № 276/2020г. по
гр.д. № 4663/2018г. на ВКС, ІV г.о.; Р № 29/2012г. по гр.д. № 1144/2010г. ІV
г.о. на ВКС и др./.
В настоящия случай липсват наведени в исковата молба твърдения, които да
сочат извършено предаване на сумата от въззивника в полза на въззиваемия, вкл.
и при грешка, а доводите са действия на трети лица, осуетили получаването й от
адресата към който е била насочена от платеца, в резултат на което
неоснователно е получена от ответника. Това определя и правната квалификация на
предявения иск като такъв по чл.59 ЗЗД.
По съществото на спора,
при отчитане наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на
обжалваното решение, становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, и приложимия закон, настоящият състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите в първоинстанционното производство писмени доказатества -
преводно нареждане /л.8/, извлечение - архив на нарежданията /л.54/ и справка
за наредени преводи с онлайн банкиране на „Уникредит Булбанк“ АД /л.103/, както
и от извлеченията от банковите сметки на въззивното дружество „ФЗ П. и Щерев“
ООД в същата банка /л.97 – 102/ е, че на 05.11.2018г., в 17:27:47 часа, чрез
системата за онлайн банкиране на „Уникредит Булбанк“ АД е било създадено нареждане
за кредитен превод на сумата от 82 500 лева, от банковата сметка на „ФЗ П.
и Щерев“ ООД с № BG90UNCR76301077947010, в полза на „Агрея“ ЕООД, по сметка на
получателя в „ОББ“ АД, № BG60UBBS80021074133140 и с посочено основание „966“. В
коментираните платежно нареждане и справка за наредените преводи е посочено, че
преводът е изпълнен на 06.11.2018г. в 09:34:57 часа, а според справката и това,
че същият е подписан от А.И.П. в 09:34:23 на
06.11.2018г. Съобразно твърденията на въззивника сочената като създател на
платежното нареждане А.П. е негов служител, с оторизиран достъп за извършване на
подобна операция.
Не е спорно, че получателят на преведената сума „Агреа“ ЕООД не е титуляр
на банковата сметка, вписана в платежното нареждане като сметка, по която да се
извърши превода.
Видно от издаденото удостоверение от „ОББ“ АД, рег. № НД-19731/11.06.2019г.
/л.76/ сметка № BG60UBBS80021074133140 е открита на 29.10.2018г. и титуляр по
нея е въззиваемият Н.А.Д.. Съгласно приложената в електронен вариант разпечатка
за движението на тази сметка, сумата от 82 500 лева, преведена от „ФЗ П. и
Щерев“ ООД е постъпила на 06.11.2018г. и в следващите дни титулярът е извършвал
разпореждания с тази сума – 62 500 лева са прехвърлени по друга негова
банкова сметка, ***, а с 9 795 лева е извършена покупка на валута.
Следователно, установено е в настоящото производство, че имуществото на
въззивника е намаляло със сумата от 82 500 лева и същата сума е увеличила
патримониума на въззиваемия. Последният не е навел твърдения за наличието на
основание за нейното получаване.
Тези две обстоятелства, обаче не са достатъчни, за да се приеме, че предявеният
иск е основателен. Безспорно е, че тежестта на доказване на основанието за
получаване на исковата сума е за ответната страна, а ищецът следва да докаже
обедняването си. За да е налице фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 ЗЗД освен установяване на обогатяването без основание и
обедняване за сметка на обогатяването, необходимо условие е обедняването и
обогатяването да произтичат от един общ факт или група от факти. Доказването на
тази предпоставка е в тежест на ищеца /въззивник/, в каквато насока са били
дадени и указания на въззивника с доклада по чл.146 ГПК.
В настоящия случай, твърденията за причината за неоснователното разместване
на имуществото е вмешателството на неустановено лице, което е подменило волята
на въззивника, променяйки чрез неоторизиран достъп номера на банковата сметка
на получателя, вписана в създаденото от неговия служител електронно платежно
нареждане за превод, преди постъпването и изпълнението му от задължената банка.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства не може да се
направи извод за проведено главно и пълно доказване на това твърдение. Съгласно
заключението на приетата в настоящото производство СТЕ, неоспорено от страните
и кредитирано от съда, от представените по делото доказателства и извършени от
в.л. справки относно начина на осъществяване на електронното банкиране, не се
установяват данни за извършвана промяна в съставеното в полза на „Агрея“ ЕООД
платежно нареждане /т.3 от заключението/. Вещото лице дава заключение и за това,
че представената от въззивника справка от лог файл /л.56/ не установява с
категорична достоверност часа на изключване на компютъра, от който се твърди,
че е създадено платежното нареждане, а поради преинсталирането му, към
настоящия момент не може да бъде установено кога същият е бил изключен, както и
дали е имало неоторизиран достъп от външни ІР адреси към него. Наред с това,
според вещото лице, след като и други служители са били оправомощени да
извършват операции от името на дружеството чрез онлайн банкиране и това е
можело да става и от други компютри, то при режим на работа в една локална
мрежа ІР адресът ще бъде един и същ, независимо от кой компютър е подадена
заявката. От това следва, че дори и представената справка от лог файл коректно
да отразява часа на изключване на компютъра, действията по създаване, подписване
и изпращане на платежното, вкл. и нанасяне на промени в него може да са
извършени на друг компютър на дружеството и от оторизирано за това лице, вкл. и
сочения за автор в регистъра на банката А.П.
Изводи за външно вмешателство не могат да се направят и от приетата в
първоинстанционното производство справка за регистрирани ІР адреси на А. П. в сървъра на банката.
Същата отразява потребители с какви ІР адреси са имали достъп до сървъра на
банката към определен момент, но по делото не са събрани доказателства,
установяващи данни /идентифициране/ за потребителите, на които са регистрирани
тези ІР адреси.
Следователно, не е доказано, че неоснователното обогатяване на въззиваемия,
респ. намаляването на имуществото на въззивното дружество с получената от
въззиваемия сума е в резултат на твърдяното обстоятелство, поради което и
исковата претенция по чл.59 ЗЗД е неоснователна.
Поради съвпадането на изводите относно изхода от спора с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е претендирал и направил разноски, които да бъдат
възмездени при условията на чл.78 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1172/17.10.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
2701/2018г.
Решението може да се
обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.