МОТИВИ към Присъда № 32 от
12.04.2019 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 38 по описа за 2019 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия Ю.С.Г. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 343б, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 14.09.2018 г. в гр. Хасково, управлявал
моторно превозно средство, а именно: лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда а именно - 1,45 на хиляда,
установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза №
774/18.09.2018г. на химик при Специализирана химическа лаборатория в „УМБАЛ Пловдив“
АД гр.Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 05.12.2014 г. Споразумение
№ 153/05.12.2014г. по НОХД № 1170/2014г. по описа на Районен съд - Хасково, за деяние
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в
който е предявено. Счита, че то било доказано по несъмнен начин, а тезата на
защитата и на самия подсъдим за употреба на лекарствено средство била изцяло
несъстоятелна, като излага конкретен анализ на доказателствата, в това число и
след коментар на заключенията на вещите лица по назначената съдебно – химическа
експертиза и комплексна токсико – химическа
експертизи. След анализ на установените смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи
отговорността такива, предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, да му определи наказание по реда на чл. 54 от НК, а
именно по вид „Лишаване от свобода” съобразно средния размер, отчитайки
отегчаващите вината обстоятелства, които подлага на коментар. Заявява становище
за кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, която да бъде определена в
размер около средата, а въпросът за приложение на разпоредбата на чл. чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК и налагане на наказание „Лишаване от право да управлява МПС”,
не стоял, тъй като подсъдимият не притежавал такова право.
Защитникът на подсъдимия Ю.С.Г. *** –
адв. Б.С. *** пледира за липса и недоказаност на
признаците от състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на
нейния подзащитен не била установена по надлежния
ред, разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване на употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като излага конкретни и
подробни съображения в тази насока и проследявайки хронологията на
документиране на отделните действия на контролните органи. Пледира се в насока
и необоснованост на изводите на вещите лица по назначената
комплексна съдебно медицинска и съдебно – химическа експертиза, като излага
подробни доводи в тази насока, свързана с начина на предаване на прбите. В случай, че тази теза не бъде споделена, при
условията на евентуалност моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
съобразно установения законовия минимум, за срок 1 година, както и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“ в размер съобразно установения специален минимум.
Подсъдимият
Ю.С.Г. ***, призован на известните по делото адреси, не
се явява, като делото, след като е прието наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 от НПК, е разгледано в негово отсъствие.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ю.С.Г. е роден
на ***г***, същият е ****************, с посочен адрес за призоваване в страната:
****************.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1368, издадена от
Районен съд – Хасково на 14.09.2018 г. подсъдимият Ю.С.Г. *** е осъждан, като
от значение при произнасянето на съда, включително за определяне на правната квалификация
са следните осъждания: с Определение № 153/05.12.2014г. на Районен съд гр.Хасково,
в сила от 05.12.2014г. с което е одобрено споразумение по НОХД № 1170/2014г. и за
престъпление извършено на 24.11.2014г. по чл.343б, ал.1 от НК, му е било наложено
наказание „пробация“ с определени пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 8 (осем) месеца,
като периодичността на явяване и подписване е 2 пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност 8 (осем)
месеца; с Определение № 108/06.04.2017г. на Районен съд гр.Царево, в сила от
06.04.2017г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 300/2017г. и за престъпление
извършено на 03.04.2017г. по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от
НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година
и 6 (шест) месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от
3 (три) години и 6 (шест) месеца, както и кумулативно предвиденото наказание глоба
в размер на 700 лева и с Определение № 70/18.04.2017г. на Районен съд гр.Хасково,
в сила от 18.04.2017г., с което е било одобрено споразумение по по НОХД №
432/2017г., и за престъпление извършено на 01.04.2017г. по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 11 (единадесет) месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен
срок от 3 (три) години, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
на 300 лева. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че
по отношение на същия има данни за регистрирани криминални прояви, както и
такива за склонност да употребява алкохолни напитки. От приложената справка
водач/нарушител издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково се установява,
че подсъдимият Ю.С.Г. не е правоспособен водач на моторно превозно средство, но
въпреки това за същия има регистрирани нарушения на правила за движение по ЗДвП
със съставяне на актове за установяване на административно нарушение, съответно
издаване на наказателни постановления въз основа на тях, издавани са фишове и заповеди
за принудителни административни мерки. В подадената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние сочи, че не получава доходи от трудова или
друга от изброените дейности, не притежава недвижимо имущество, както и регистрирани
на негово име моторни превозни средства.
На 13.09.2018г. в подсъдимият Ю.С.Г.,
в около 20.00 часа отишъл на гости в дома на свой приятел – свид.
Е.Ю. ***. Последният съжителствал на съпружески начала със З. М. Ф., която страдала
от психично заболяване - умерена умствена изостаналост. Двамата употребили заедно
алкохол като изпили общо 4 л. бира. Въпреки изпитото количество алкохол, в около
22:30 часа, взели решение да отидат до с. С. да си закупят банички.
Подсъдимият, въпреки че не разполагал с необходимата правоспособност, се качил да
управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *********,
като бил развил известни практически умения за тази дейност. До него като пътник
се возел свид. Е.Ю., а жена му З. Ф. пътувала на задната
седалка. След като тримата се разходили до с. ************, където не могли да
закупят банички, решили да се отправят
за град Х.. След като пристигнали, си закупили закуски – банички, консумирали
ги и в 01:40 часа на 14.09.2018 г. с управлявания от подс.
Ю.С.Г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ********** се
движели по бул. „Б.“ в гр.Хасково
По същото време, в района на спортна зала
„Дружба“ на работа в РУ гр.Хасково като дежурен автопатрул,
осъществяващи дейност по охрана на обществени ред и превенция на престъпленията,
били свид. М.Х.Д. и свид. Р.Т.Т., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в Сектор „Охранителна
полиция“ в РУ - Хасково при ОД на МВР - Хасково. В около 01.40 часа на
14.09.2018г. на установъчния пункт в района на спортна
зала „Д.“ в град Хасково, спрели до паркиран лек автомобил, когато чули свистене
на гуми и форсиране на двигател. Забелязали срещу себе си движението по бул. „Б.“
в посока ул. „Д.“ на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ *******, който се приближавал с
висока скорост и криволичел по пътното платно. Полицейските служители отклонили
автомобила за проверка, а подс. Ю.С.Г. преустановил движението
на автомобила, свалил стъклото си и им казал, че вече са уволнени. Полицейските
служители установили самоличността на водача на автомобила, а именно тази на подс. Г. и тъй като поведението му било неадекватно, а и лъхал
на алкохол, у тях се породило съмнение, че последният управлява лекия автомобил
под въздействието му. Поискали му и свидетелство за управление на моторно превозно
средство, обвиняемият не им представил такова, тъй като не притежавал правоспособност
и им казал, че не се нуждае от свидетелство за управление на МПС. За съдействие
бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. На място пристигнал
свид. И.Н.К. - мл.автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. Същият установил, че подс. Ю.С.Г. не притежава и никога не било издавано на
негово име свидетелство за управление на моторно превозно средство, т.е. че е неправоспособен
водач. Бил и в едногодишния срок след наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление, влязло в сила по реда на чл.58
ал.2 от ЗАНН, без подсъдимият да е знаел, че е наказван. Още при беседата с него
свид. И.К. също усетил силния мирис на алкохол от подс. Ю.С.Г., който бил поканен и съответно изпробван с техническо
средство - Алкотест „Дрегер
7510“ с фабричен № ARDN 0091 за установяване употребата на алкохол в кръвта му.
Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
а именно 1,58 промила на хиляда. С показанието на техническото средство се запознал
и подсъдимият. На същия в 02.32 мин, бил издаден Талон за изследване с бл. №
0043080, същият бил транспортиран до здравно заведение - СО при МБАЛ - Хасково,
където дал кръв за химическо изследване, видно от протокол за медицинско изследване,
в който обаче не бил отразен час на вземане на кръвната проба.
За установеното нарушение по чл.5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, изразяващо се в управлението на моторно превозно средство след употреба
на алкохол и по чл.150 от ЗДвП - за управление на МПС без СУМПС, срещу
подсъдимия Ю.С.Г., в негово присъствие и в присъствие на свидетелите Р.Т.Т. и М.Х.Д. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение с бланков номер - сер. Д № 0666678 от свид. И.Н.К., който подс. Ю.С.Г. подписал
без да впише възражения или обяснения в съответната графа. Било иззето свидетелството
за регистрация на процесното МПС, а двете peг. табели на автомобила били свалени, а със Заповед с рег.№ 272зз-436/14.09.2018г. на 14.09.2018г., подс. Ю.С.Г. бил задържан за 24 часа на основание чл.72 ал.1
т. 1 от ЗМВР, поради извършено престъпление.
Според отразеното в съставения
нарочен протокол, техническото средство за измерване - алкотест
„Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN 0091 е преминало лабораторна
проверка на 25.04.2018 г., със срок на валидност от 6 месеца, т.е. до
25.10.2018г.
От заключението на вещото лице по
назначената на ДП химическа експертиза, обективирано
в Протокол № 774/18.09.2018г., на химик в Специализирана химическа лаборатория при
„УМБАЛ – Пловдив“ АД град Пловдив се установява, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. Ю.С.Г. е била 1,45 на хиляда.
Според заключението на вещите лица по
назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно - медицинска и
съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза по писмени данни, употребата на
продукта „Maurers Krautergarten“,
който подсъдимият твърди, че е приел в 00:00 часа на 14.09.2018г. в доза 100 мл
с цел лечение на гастрит и язва, не може да повлияе концентрацията на алкохол в
кръвта, ако се приема като лечебно средство, съгласно препоръките на производителя.
Многократно надвишаващия прием на продукта следвало, според вещите лица, да се разглежда
като злоупотреба, което можело да доведе до значимо увеличаване концентрацията на
алкохол в кръвта, но същото било равносилно на целенасочена употреба на алкохол
- съдържащ продукт.
Изложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе,
както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл.
281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост, характеристична
справка, справка за нарушител/водач, издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Хасково от заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза, както
и заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно - медицинска и съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза
по писмени данни, всяко от които съдът приема като компетентно и безпристрастно
изготвено, както и от ангажираните гласни доказателствени
средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие
обяснения от страна на подсъдимия приобщени по съответния ред, с оглед
протичане на производството задочно по отношение на него.
На първо място, съдът приема като достоверни
обясненията на подсъдимия Ю.С.Г. относно фактите, свързани с поведението му
непосредствено преди инкриминираното управление на моторно превозно средство,
за престоя му в с. *****, за кръга от лица, с които се е срещнал и комуникирал,
за факта на консумиране на алкохол и за хронологията на последващите
събития, отнасящи се до пристигането в град Хасково, начина, по който е станало
това и лицата, с които е пътувал заедно, за извършената проверка от органите на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, отчасти за здравословното му състояние и
проявени симптоми, както и частично за факта на прием на лекарствено средство,
но не и относно точното количество. По делото следва да се приеме, че то е
останало неустановено, след като и самият подсъдим няма точни наблюдения на
приетото количество. В този смисъл, следва
да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото
съставляват и доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия
събран в хода на разследването доказателствен материал.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подс. Ю.Г. в посочената по – горе част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства
и ги възприема за достоверни и отчасти за събитията, свързани с приема на
посоченото лекарствено средство непосредствено преди инкриминираното деяние и в
по – ранен период през вечерта, но с резервите по отношение на точното
количество. Съдът дава вяра на изложеното от подсъдимия и по отношение на главните
факти, подлежащи на изследване в наказателния процес, предвид характера на повдигнатото
обвинение и признаците от обективна страна от състава на престъпление по чл. 343б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, под който деянието е подведено.
По – специално относно факта на консумиране на алкохол в с. *****, обл. Х. и управление на моторното превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******. В първата част обясненията на подсъдимия относно
съставомерните факти намират опора отчасти в
изложеното от свид. Е.Ю., и най – вече с това от И.Н.К.,
Р.Т.Т. и М.Х.Д., а показанията на изброените
свидетели настоящият съдебен състав кредитира с доверие при обосноваване на
фактическите си изводи като логически последователни и безпротиворечиви
на приобщените по делото писмени доказателства, а така също и помежду си, досежно основните моменти, включени в предмета на изследване
– консумиране на алкохол и последващо управление от
страна подсъдимия на моторно превозно средство и за предприетите действия в
хода на извършената проверка. Впрочем, конкретно по отношение на гласните доказателствени
източници не е налице такова съществено разминаване относно конкретните прояви
на поведението на подсъдимия и на контролните органи по време на извършване на процесната проверка на лицето, осъществявало дейност по
управление на моторното превозно средство, което да налага
последващ и по – задълбочен анализ за тяхната достоверност.
Всъщност единственият спорен момент по делото е този, свързан с точното
количество консумиран алкохол от подсъдимия и най – вече с количеството, прието
лекарствено средство, като за самия факт на прием на такова лекарствено
средство, съдът счита, че обясненията на подсъдимия не са отречени по безспорен
начин и намират опора в приобщеното веществено доказателство, предадено от
него. Относно точно количество, прието от подсъдимия обаче, конкретни данни,
въз основа на достоверни докзателствени източници
липсват - веднъж поради указанията за дневен прием, дадени от производителя на
продукта, с оглед спецификите на състава и въздействието върху организма,
потвърдено и от вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебно - медицинска и съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза по писмени
данни, а отделно от това - и поради липсата на измервания по подходящ начин от
подсъдимия. За значението на този факт при решаване на въпросите за
отговорността обаче, съдът ще изложи виждането си по същество, както и по
отношение на спазване на реда за установяване на точното количество алкохол,
респ. употребата на наркотични и/или упойващи вещества, в което се изразява
основното възражение на защитата.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по
чл. 246 НПК, че подсъдимият
Ю.С.Г. *** е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление
по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което
същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението,
е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с
влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от Наказателния кодекс.
Като елемент от състава на престъплението
в закона е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието
на алкохол в кръвта на дееца – 0.5 промила, очертаващи наказателната му отговорност,
по цитираната разпоредба. Следователно точното й определяне е от съществено значение
за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен
начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0.5 на хиляда, достатъчно за съставомерност
по текста на чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е този
по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила не са
изцяло съобразени. Въпреки това, по делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
е употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в хода на разследването
и конкретно в дадените на досъдебното производство и приобщени от съда обяснения,
а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта – 1.58 на хиляда, установено най – напред
на място, чрез субсидиарния подход за определяне количеството
алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим обаче в хипотезите, в които лицето
отказва да даде кръвна проба за изследване. Настоящата не е такава, поради което
меродавната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта е тази, определена със
заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването химическа експертиза,
обективирано с Протокол за химическа експертиза № 774/18.09.2018г.
на експерт-химик CXJI при УМБАЛ „Пловдив“ АД, град Пловдив, а именно 1.45 на хиляда.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно уредените правила в цитираната
наредба, лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията
на техническото средство, или теста. Установяване с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване
не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на
лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване, след като е приел показанията
на техническото средство /теста/. От друга страна, в талона е посочен час на
издаване и интервал от време, в който да се яви в съответното лечебно
заведение, но в протокола, съставен при вземане на кръвна проба действително не
е вписан точен час, както уместно твърди защитата. В случая обаче този пропуск
не е от естество сам по себе си да дискредитира най – вече правото на защита на
подсъдимия, с оглед целта на изискването лицето да се яви в лечебното заведение
до определен час, според обстоятелствата, продиктувано от това да не се отклони
за неоправдано дълго време от даването на кръвна проба, което да повлияе на
резултата. В случая, дежурният лекар не е отказал вземането на такава, което е индиция за спазване на указаното време, но дори и да е
налице забавяне, този факт би бил в полза на подсъдимия от гледна точка
химичните процеси по разграждане на консумирания алкохол от организма, които
междувременно протичат. Факт, в подкрепа на който е отнесено и съдържанието на съставения
акт за установяване на административно нарушение, който доколкото е редовен от външна
страна, има доказателствена сила, без да се влиза в подробен
анализ в кои случаи е обвързваща, съгласно предвиденото в специалния закон – Закона
за движението по пътищата, когато се касае за наказателни производства. Следователно
не е налице колебание у съда относно факта на употреба от страна на подсъдимия на
алкохол и концентрацията, макар и да е допуснат пропуск в документиране на процедурата,
доколкото същият е безусловно преодолян със средствата и способите за доказване
по НПК и не е допуснато нарушение на правата на обвиняемия/подсъдимия, нито внася
съмнение в обвинителната теза със съответните последици от това при произнасянето
от съда, съгласно разпределението на доказателствената
тежест. Доказателствата са категорични и не оставят съмнение, включително и относно
хронологията на разигралите се събития и последователността в процеса на извършване
на теста за установяване употребата на алкохол и точната концентрация.
С оглед изложеното, установен без съмнение
в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния
съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество,
довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата
от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 1.45 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът, освен
да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над
0.5 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ,
кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание
основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл.
343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление
№ 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по
въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено
в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира
в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен
състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на основания състав по чл. 343б, ал. 1 от НК,
съответно и по ал. 2 от същата норма. Това приложение обаче следва да е съответно,
предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и
в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто
извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването
на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.
По делото се установи, както от показанията
на разпитаните свидетели, така и от изявлението на самия подсъдим, съдържащо
признание на факта, че той именно е управлявал процесния
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****** при извършване
на проверката, а оттам наличието на деяние и неговото авторство, което анализирано
в съвкупност с писмените доказателства, отнасящи се до съдимостта на подсъдимия,
обуславя преценката за наличието на деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Тази правна квалификация е подбрана от
представителя на държавното обвинение обосновани и в съответствие с материалния
закон, след като е доказано, че подс. Ю.С.Г. е осъждан
с Определение № 153/05.12.2014г. на Районен съд гр.Хасково, в сила от
05.12.2014г. с което е одобрено споразумение по по НОХД № 1170/2014г. за престъпление
извършено на 24.11.2014г. именно по чл.343б, ал.1 от НК, като му е било наложено
наказание „пробация“ с определени пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 8 (осем) месеца,
като периодичността на явяване и подписване е 2 пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност 8 (осем)
месец и процесното деяние е извършено в срока по чл.
30 от НК, приложим в конкретната хипотеза.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла
- пряк умисъл. Същият е съзнавал факта на употреба на алкохол от негова страна,
започнало още вечерта на 13.09.2019 г., като изпил значително количество бира,
съзнавайки, че същата вечер е осъществил прием и на лекарствено средство, съдържащо
алкохол в състава си, при това в доза, надвишаваща указаната от производителя
на продукта за нормален дневен прием от възрастни, макар и точното количество
да не е установено. То в случая е ирелевантно за
преценка на деянието от обективна страна, доколкото стойността на
концентрацията на алкохол в кръвта е изцяло обективен признак и същият е
установен по делото с надлежен способ, без значение вида на употребения
/консумиран/ от организма алкохол. Тук е мястото, както вече е правено и в
други случаи, да се подчертае и значението на факта на употреба на медикаменти
преди или по време на управление на моторно превозно средство, които биха могли
да имат упойващо или друго неблагоприятно въздействие по отношение на водачите,
а то се свежда единствено до възможността факт от такова естество да повлияе на
преценката налице ли е умисъл при обвинението за престъпление в случая по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, респ. по ал. 2 на същия
текст. Тази преценка е конкретна. В случая, въпреки очевидно ниската правна
култура на подсъдимия, заявената в дадените обяснения осведоменост за състава
на приетото лекарствено средство и конкретно съдържанието на етилов алкохол и
целенасочен прием – в завишено
количество, съдът намира, че сам по себе си, фактът на прием на лекарственото
средство не би могъл да промени извода за установеност на интелектуалния момент
при формиране на прекия умисъл от страна на подсъдимия. Следователно, дори и
точният прием на лекарственото средство да не бе установен, а само, че се касае
за завишена дозировка, това обстоятелство в случая няма необходимото значение
при формиране на умисъла, каквото се цели от защитата да бъде придадено, както
впрочем са посочили и вещите лица, макар и заключението им в тази част да се
доближава недопустимо близо до правен анализ, който е прерогатив единствено на
съда. В конкретната хипотеза, въпреки всички изложени фактори при формиране на
умисъла, за които подсъдимият е бил наясно и явяващи се от значение и за
преценката и на съда по въпроса, същият целенасочено е предприел и управление
на процесното моторно превозно средство, като освен
интелектуалния, установен е и волевият момент, при все и липсата на правопособност за това. Поради това, деянието по чл. 343б,ал.
2, вр. ал. 1 от НК е доказано изцяло и от субективна
страна, без значение дали при формиране на умисъла подсъдимият е прокарал през
съзнанието си собствената си и субективна оценка за повлияност
на организма му или не от консумирания алкохол.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.
2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, в редакцията,
действаща към момента на извършване на деянието, предвид законодателните
промени, /обн. в ДВ бр. 74/2015 г./, основано на преценката
за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на отчетената, конкретна
стойност на количество алкохол в кръвта 1.45 промила, надвишаваща прага от 0.5
на хиляда, в значителна степен. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие
здравословното състояние, противопоставени на данните за обремененото му
съдебно минало, за регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата,
за цялостното му процесуално поведение, което следва да се окачестви като
недобросъвестно. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия Ю.С.Г. *** то да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК, над предвидения специален минимум за основното
наказание, но под средния с оглед все още неизчерпаните възможности за лична и
генерална превенция при такъв подход. По този начин, предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде за срок от 1 година и 6 месеца. Така определеният размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и
ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото. Наказанието бе прието да се изтърпи, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим. Изложеното
по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“,
а
именно 600 лева - над установения специален минимум, като в този аспект от
дейността бе съобразено и имущественото
състояние на подсъдимия. Подсъдимият не е правоспособен водач и поради това, кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, предвидено на основание
чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на него не би
могло да бъде наложено, тъй като той не разполага с правото, упражняването на
което да бъде ограничено.
Предвид обстоятелството, че инкриминираното
деяние е извършено в изпитателния срок на всяко от осъжданията на подсъдимия по
НОХД № 300 по описа на Районен съд – Хасково за 2017 г. и по НОХД № 432 по описа
на Районен съд – Хасково за 2017 г. и отчитайки вида на наложеното с настоящата
присъда наказание, настоящият съдебен състав счита, че е реализирано основанието
по чл. 68, ал. 1 от НК. Преди да бъде активирано то обаче, е необходимо да бъде
отбелязано, че данните за предшестващата съдимост на подсъдимия разкриват признаците
по чл. 23, ал. 1 от НК с оглед датата на извършване на всяко от деянията, респ.
моментът на влизане в сила на съдебния акт, с който е ангажирана наказателната му
отговорност за същото деяние. В обобщение, деянията, за които на подсъдимия Ю.С.Г.
*** са наложени наказания по НОХД № 300 по описа на Районен съд – Хасково за
2017 г. и по НОХД № 432 по описа на Районен съд – Хасково за 2017 г. са извършени
в условията на реална съвкупност – преди да е била налице влязла в сила присъда,
респ. одобрено от съда споразумение за което и да е от тях към момента на извършването
му. Следователно, налице предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на
едно общо и най – тейко наказание, измежду тези, наложени му по цитираните осъждания,
като нормата на чл. 25, ал. 1 от НК предвижда изрично възможността, текстът на чл.
23 от НК да намери приложение и в случаите, като настоящия – когато наказанията
са наложени със съдебни актове, постановени по различни дела. В резултат, на основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на подс. Ю.С.Г., бе определено
едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 300/2017 г. по описа
на Районен съд – Хасково и НОХД № 432/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково,
а именно по – тежкото от тях - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и шест
месеца. Към определеното общо и най – тежко наказание, съдът постанови присъеднияване изцяло на наказанието „Глоба“ в размер на
700.00 лева, наложено по НОХД № 300 по описа на РС – Хасково за 2017 г. Изпълнението
на така определеното общо и най – тежко наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, бе отложено, с изпитателен срок от 3 години в преценката на съда по чл. 25,
ал. 4 от НК. Едва след осъществяване на тази правна дейност по определяне на общо
наказание по осъжданията за деянията, осъществени в реална съвкупност помежду си,
съдът прие, че следва да бъде приведено в изпълнение определеното с постановената
по делото присъда общо и най – тежко наказание измежду наложените на подс. Ю.С.Г. по НОХД № 300/2017 г. по описа на Районен съд
– Хасково и НОХД № 432/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да се изтърпи изцяло и преди наложеното
с присъдата по делото, при първоначален „строг” режим, след като се установи наличието
на формалните предпоставки за това.
С оглед крайния извод за виновността на
лицето, привлечено към отговорност, за описаното в обвинителния акт деяние, и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия Ю.С.Г. ***, следва да
бъдат възложени разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 415.36 лева, представляваща
направени на досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а
по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на 60 лева – разноски за явяване и изслушване
на вещи лица и пътни разходи в размер на 20.46 лева, както и по 5.00 лева ДТ за
всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
Приобщената като веществено доказателство
– 1бр. стъклена опаковка под формата на шише на съхранение в РУ на МВР – Хасково
бе прието да се унищожи по реда на ПАС, като вещ без стойност.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата по делото.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.К.