Р
Е Ш Е
Н И Е № 342
гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Стела Дандарова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 360/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на С.Р.Ж., ЕГН - ********** срещу Решение № 120 от 28.02.2019 г., постановено по т.д. № 70/2018 г. на Окръжен Съд – Стара Загора, с което на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено че жалбоподателят дължи на „ Ф.Г.1“ ООД, ЕИК *** сумата 30 000 лв., представляваща неизплатено задължение по Запис на Заповед от 19.04.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2017 г. / депозирането на заявлението по чл. 417 от ГПК / до окончателното й изплащане – за което вземане издадени в полза на „ Ф.Г.1“ ООД, ЕИК *** срещу С.Р.Ж. Заповед № 4322/15.12.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6757/2017 г. на Районен съд – Стара Загора. Съответно на този резултат с решението са присъдени и направените от ищеца разноски за заповедното и исковото производство. Поддържаните от въззивника оплаквания са за нищожност, както и за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендират се направените разноски.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Иск по чл. 422 от ГПК.
Няма спор и е установено от приложеното ч.гр.д. № 6757/2017 г. на РС – Стара Загора че за процесното вземане – като основание и размер, е издадена срещу ответника Ж. като длъжник в полза на кредитора и настоящ ищец „ Ф.Г.1“ ООД Заповед № 4322/15.12.2017 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6757/2017 г. на Районен съд – Стара Загора. В срок е депозирано от Ж. възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК е предявен настоящия установителен иск от дружеството – кредитор.
Още в исковата молба се възвежда че каузата по ценната книга е договор за заем между страните от 19.04.2013 г., който е представен в препис като приложение към ИМ, и в оригинал в хода на производството – във връзка с оспорения от ответника негов подпис върху договора и върху записа на заповед.
Отговора на ответника е да не е получавал процесния заем от ищцовото дружество и да не е подписвал процесния запис на заповед, в която връзка е оспорил подписа си върху тези два документа. Но дори и да е поел процесното задължение, счита то да е погасено с подписана между страните и трети за спора лица спогодба от 19.09.2013 г., с нотариално заверени подписи, която представя към отговора. Съгласно същата всички задължения на С.Р.Ж., на съпругата му Д.Ж.и на дружествата „ В. ЕООД и Ф. ЕООД - с едноличен собственик и управител С.Р.Ж., към „ Ф.Г.1“ ООД, С.И.И., И.Т.И.и дружествата „ С.“ ЕООД и „ С. „ ЕООД, възникнали преди подписването на спогодбата са напълно уредени, „ Ф.Г. „ ООД и останалите кредитори заявяват да нямат каквито и да било претенции към тях след подписването на спогодбата и се задължават след подписването й да не предприемат действия за събиране на задълженията, а евентуално предприетите преди това такива да бъдат преустановени, а последиците от тях – заличени.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди че договорът за спогодба по отношение
на Ж. е симулативен – абсолютна симулация, за доказването на което представя
обратно писмо от 16.09.2013 г. / в препис и в оригинал / от Ж.. В същото той
декларира че Спогодба за уреждане на финансовите и имуществени отношения от
16.09.2013 г., подписана от него, от съпругата му Д.Ж.и от дружествата „ В.
ЕООД и Ф. ЕООД - с едноличен собственик и управител С.Р.Ж. от една страна и от
друга страна от „ Ф.Г.1 „ ООД, от С.И.И.,
от И.Т.И.и от дружествата „ С.“ ЕООД и „ С. „ ЕООД е симулативно
споразумение, изготвено по съвет на защитата му във връзка с воденото срещу
него и трети лица наказателно производство, че симулацията е абсолютна, че
финансовите отношения между субектите, подписали спогодбата не са уредени и
продължават да съществуват така както са поети с договори за заем, записи на
заповед, договори за наем, разноски, неустойки, лихви и/или други плащания,
както и че той ще изпълнява всички поети
задължения в качеството му на физическо лице и от името на фирмите му „ В. ЕООД
и Ф. ЕООД.
В
допълнителния отговор Ж. оспорва подписа си върху обратното писмо. Възразява
още че то няма достоверна дата, както и че касае спогодба от 16.09.2013 г., а
не от 19.09.2013 г. на която основава погасяващото правото на ищеца възражение.
По делото е прието заключение на ССчЕ, от което се установява че процесния договор за заем е осчетоводен в счетоводството на „ Ф.Г.1 „ ООД към посочената в него дата като плащане в брой от касата по кредита на счетоводна сметка 501 „ Каса в левове „ и по дебита на счетоводна сметка 229 „ Други предоставени заеми „, клиент С.Р.Ж.. Към сключването на договора – 19.04.2019 г., са налице счетоводни данни за излязла от касата на дружеството сума от 30 000 лв. на това основание, като на същата дата от банкова сметка *** 10 000 лева. По счетоводните данни на „ Ф.Г.1 „ ООД , в извлечение от счетоводния регистър по сметка 229 „ Други предоставени заеми „ съществува вземане на дружеството към С.Р.Ж. в размер на 30 000 лева. В обявения в ТР по партидата на дружеството ГФО за 2013 г. , в раздел Б „ Нетекущи / дълготрайни активи „ , т. III, подточка „ Други заеми „ фигурира сумата 1 926 000 лева. Същата сума е отразена и в Справка за вземанията и задълженията, разпределени по институционални кредитори. В счетоводството на дружеството към 31.12.2013 г. осчетоводените вземания по дебитното салдо на счетоводна сметка 229 „ Други предоставени заеми „ е в общ размер 1 925 503, 29 лв., в която сума са включени вземанията на „ Ф.Г.1„ ООД от негови клиенти към 31.12.2013 г., в това число и вземането към С.Р.Ж. в размер на 30 000 лева. Ищцовото дружество е небанкова финансова институция, осъществява дейността си съгласно изискванията на ЗКИ. Вписано е в регистъра на финансовите институции по чл. 3 ал. 2 от ЗКИ към БНБ. Счетоводните му записвания са в съответствие с данъчното, финансовото и счетоводното законодателство. Счетоводството е водено редовно, спазени са изискванията на ЗСч и основните счетоводни принципи. В с.з. на 23.01.2019 г. вещото лице заявява че разходно оправдателните документи за осчетоводяването са договора за заем и записа на заповед. Разходен касов за предаването на сумата по тях не й е представен и не знае да е изготвен.
Свидетелят И.Т.И.– адвокат, депозира показания че е съпруг на бившия управител на ищеца С.И.– подписала договора за заем и записа на заповед от името и за сметка на дружеството. Познава Ж. от 2006 г., той бил клиент на заложната им къща. Многократно през годините са му давали кредити, срещу които той залагал апартамента си. През 2011 г. срещу свидетеля, Ж. и трети лица било образувано наказателното производство за престъпления по чл. 252 и чл. 253 от НК. Първоначално и срещу двамата била взета мярка за неотклонение задържане под стража. За свидетеля мярката била променена в домашен арест от Апелативен съд – Пловдив на 18.04.2013 г., а по отношение на С. преди това – през октомври 2012 г. На 19.04.2013 г. С. ги посетил в дома им и помолил за процесния заем от 30 000 лв., които заявил да му трябват за хонорара на адвоката по наказателното дело и за други разноски във връзка с делото. Свидетелят се съгласил и на следващия ден му дал парите, за което подписали и договор за заем, и запис на заповед, които свидетелят лично изготвил. През месец септември същата година С. дошъл отново и казал че по съвет на адвоката му и с цел защита на интересите му по наказателното дело му е необходима спогодба че няма неуредени финансови отношения. Носел и проекто-спогодба в този смисъл, изготвена от адвоката му Ц.. Свидетелят заявил че ще я подпише само при условие че Ж. му подпише обратно писмо че финансовите отношения в действителност не са уредени. На 16.09.2013 г. в дома на свидетеля изготвили обратното писмо, Ж. го подписал. След няколко дни дошла М.– съпругата на Г., носела спогодбата за подпис. От тяхна страна тя се подписала, след това свидетелят знае да е носена за подписи и от другите страни по нея и за нотариални заверки, което продължило няколко дни. Това е според свидетеля причината за разминаването относно датата поставена върху спогодбата и датата й, посочена в обратното писмо. Друга спогодба в този смисъл страните не са подписвали и конкретно две такива с дати съответно 16.09. 2013 г. и 19.09.2013 г. няма.
Свидетелят Щ.Т.Ц. депозира показания че е адвокат по професия и е бил защитник на С.Ж. по воденото срещу него и трети лица наказателно производство от 2011 г.. Лично той изготвил спогодбата за уредени финансови отношения между посочените в нея субекти и я е изпратил по електронна поща на съпругата на подзащитния си Д.Ж.. Дата не е поставил на спогодбата, тъй като към изготвянето й не е знаел дали и кога ще бъде подписана. Спогодбата изготвил през лятото на 2013 г. и по късно тя била представена по наказателното производство срещу Ж.. Обратно писмо свидетелят не е изготвял, съответно С. не е подписвал.
Във връзка с оспорените подписи върху договора за заем, записа на заповед и обратното писмо не са ангажирани доказателства от ответника – при лежаща /и указана му/ върху него доказателствена тежест.
С оглед така установеното първоинстанционният съд е приел иска за доказан. Изложени са мотиви че записа на заповед е редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 535 от ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Установена е и възведената по него кауза. Между страните е постигнато твърдяното съглашение за паричен заем – обективирано в сключения в писмена форма договор от 19.04.2013 г. между ищцовото дружество и ответника, от който се доказва и предаването на сумата от първия на втория с оглед декларирането в него от заемателя че днес, в деня на подписването на съглашението е получил и цялата сума по облигацията. Възражението за недължимост на основание представената Спогодба за уреждане на финансови и имуществени отношения от 19.09.2013 г. е неоснователно, тъй като спогодбата е симулативна – абсолютна симулация, доказано от подписаното от Ж. обратно писмо, което съставлява – видно от съдържането му, пълен обратен документ.
Във въззивната жалба се поддържа да е неправилен извода на съда че представената спогодба от 19.09.2019 г. не погасява процесното задължение, тъй като обратното писмо от Ж. от 16.09.2013 г. разкрива напълно абсолютната й симулация. Неправилно било прието че това писмо е пълен обратен документ в този смисъл, нарочно съставен за разкриване на привидността. Настоява че обратното писмо касае договор за спогодба от 16.09.2013 г., а не представения такъв от 19.09.2013 г., както и че обратното писмо - по причина че е подписано само от него, а не и останалите страни по договора, не съставлява писмен документ, сам по себе си установяващ симулацията, а е само начало на писмено доказателство в тази насока. Затова в решението следвало да бъдат коментирани и ценени и свидетелските показания, като се кредитират само тези на свидетеля Ц., с оглед пряката заинтересованост на свидетеля И.от изхода на спора. В случай че се приеме обратното писмо да разкрива изцяло привидността то ангажираните в същата насока гласни доказателства се явяват недопустими. Така и двата случая е налице допуснато от съда нарушение на процесуалния закон, обусловило погрешни правни изводи. Такова е налице и поради факта че в решението си съдът не е обсъдил – а само възпроизвел, и заключението на ССчЕ и така не бил взет предвид факта че за предаването на процесната сума липсва разходен касов ордер –единствено доказващ според въззивника факта на предаването й на възведеното основание – в заем, тъй като счетоводните данни и регистри на ищеца съставляват изходящи само от него частни документи.
Възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви, респ. тяхната неразбираемост в съдебния акт не съставлява основание за нищожност на решението, а е и неоснователно. Решението не е нищожно.
Решението е и правилно, данните по делото не обосновават извод да са допуснати от първоинстанционния съд възведените нарушения на процесуалния и материалния закон.
Записа на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на въззиваемия срещу въззивника. Установена е и каузата по него, възведена в процеса от самия ищец – облигационна връзка, основаваща се на договор за заем. Договорът е сключен в писмена форма и съдържанието му обективирана и двата елемента от фактическия състав на заемното правоотношение – постигането на съгласието и предаването на сумата. Правоотношението е и надлежно и своевременно осчетоводено – според заключението на ССчЕ, като счетоводството на ответника е редовно водено – чл. 182 от ГПК. С оглед което сам по себе си факта че за предаването на парите не е съставен и разходен касов ордер не обосновава извод да не са предадени на въззивника. Не сочи и на счетоводно нарушение с оглед наличието на договора за заем и записа на заповед като разходно оправдателни документи, основание за своевременното и надлежно осчетоводяване на сделката.
Обратното писмо от 16.09.2013 г. е изходящ от въззивника документ, съставен с цел разкриване привидността на договора, именуван Спогодба за уреждане на финансовите и имуществени отношения и съдържанието му несъмнено установява привидност при абсолютна симулация. Ценено във връзка с процесното правоотношение - по което единствени кредитор и длъжник са въззиваемия и въззивника, е неоснователно възражението обратното писмо да не съставлява пълен обратен документ, разкриващ симулацията на спогодбата поради неподписването му и от останалите страни по нея. С оглед което свидетелските показания за установяване на привидността й не са необходими – поради което и не са коментирани, но това не означава че са недопустими. За пълнота следва да се отбележи че показанията и на двамата свидетели и в частност на свидетеля на въззивника са в насока, сочеща на привидността на спогодбата при абсолютна симулация. От техните показания, както и от становищата на страните и ангажираните по делото доказателства се обосновава извод че спогодбата е една, съответно няма две такива с идентично съдържание и страни и с разлика от няколко дни досежно датите. Несъмнено е че при изготвянето си тя не е била датирана / показанията на свидетеля Ц. /, съгласувана е и подписвана от страните по нея в продължение на немалък период от време / свидетелите Ц. и И./, след което и представена за нотариално удостоверяване на подписите. Именно тази единствена спогодба е и предмет на обратното писмо на въззивника от 16.09.2013 г. , въпреки че в него като дата на спогодбата е посочена 16.09.2013 г., а не 19.09.2013 г. И както правилно е приел първоинстанционния съд за документа, разкриващ симулацията е без значение дали е съставен преди, след или едновременно с привидния договор.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, съответно обжалваното решение е правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемия се следват съдебни разноски за настоящата инстанция, но в случая не се установява такива да са направени. По делото - към отговора по чл. 263 от ГПК, е представен договор за правна помощ, но в същия не е отразено договорено и платено от въззиваемото дружество на процесуалния му представител адвокат З. възнаграждение. С оглед което разноски за настоящата инстанция не се присъждат.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 120 от 28.02.2019 г., постановено по т.д. № 70/2018 г. на Окръжен Съд – Стара Загора.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: