Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 19.10.2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд,
….……....……... в публично заседание …...
на двадесет и седми септември .…………………………………….....……....….…………...................
през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при
секретаря ………………………………………….…. Павлина
Петрова ......................................
като разгледа докладваното от ......................... съдията Виктор Атанасов ....................
административно дело №251 ......................... по описа за .....................
2022 година .
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/,
във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.171, т.4 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Р.Т.Ю., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адвокат С.Ф.М. от АК-***, с
адрес на призоваване - ***, против Решение с Рeг.№130000-2604 от 14.03.2022
год., издадено от главен инспектор Г. Л. Г. - ВПД началник сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.15, ал.2 от
Наредба №I-157/2002 год. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, Е ОТКАЗАНО издаването на документ за
самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон, на жалбоподателя Р.Т.Ю. и на основание чл.30, ал.2 от АПК е
прекратено производството по заявление с №664452/2022 година.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита обжалваното
Решение с Рeг.№ 130000-2604 от 14.03.2022 год. на главен инспектор Г. Л. Г. -
ВПД началник сектор „Пътна полиция” - Кърджали за незаконосъобразно, като
издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че нa 17.02.2022
год., от жалбоподателя в сектор „Пътна полиция” - Кърджали било подадено
заявление с Вх.№664452/2022 год. за подновяване на свидетелство за управление
на моторно превозно средство и че при подаване на заявлението за подновяване на
СУМПС на 17.02.2022 год., били представени документите, посочени в чл.13, ал.1,
т.1, 3 и 6 от Наредба №I-157 от
1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, както и
старото свидетелство за управление на МПС. Сочи на следващо място, че в
издаденото Решение с Рeг.№130000-2604 от 14.03.2022 год. на главен инспектор Г.
Л. Г. - ВПД началник сектор „Пътна полиция” - Кърджали бил посочен един
единствен мотив - че е попълнена декларация за обичайно пребиваване с посочен
адрес в ***. В жалбата се твърди, че жалбоподателят Р.Т.Ю. притежава българско
и *** гражданство и че същият, през зимните месеци живее в ***, а през летните -
в Република България. Сочи се в жалбата, че съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.54 от 2010 г., в сила
от 19.01.2013 г.), свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от органите на МВР на лице,
завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни
превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на
моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и успешно е
издържало изпит за водач на МПС и че наличието на горните условия при
първоначалното издаване на СУМПС се установява с протокол за успешно положен
изпит, служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ, и с
документите, изброени в чл.13, ал.1, т.1 - 7 от Наредба №I-157/01.10.2002 год. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина. Сочи се също ,че според чл.15, ал.2 от Наредба №I-157/01.10.2002 год., при подмяна на свидетелство за
управление на МПС, поради изтичане срока на валидност, водачите прилагат
старото свидетелство за управление на МПС и само документите, посочени в чл.13,
ал.1, т.1, 3 и 6, удостоверяващи физическата годност на водач, както и
обстоятелството, че обичайното им пребиваване не е в друга държава - членка на
Европейския съюз, и че не притежават валидно свидетелство, издадено от държава
- членка на Европейския съюз и по аргумент от последната разпоредба, при
подмяна на СУМПС поради изтичане па посочения в него срок, водачът следва да
представи документите, посочени в чл.13, ал.1, т.1, 3 и 6 от Наредба №I-157/01.10.2002 год. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, както и старото свидетелство за управление на МПС. Твърди
се в жалбата, че в процесния случай посочените документи в чл.13, ал.1, т.1, 3
и 6 от Наредба №I-157/01.10.2002 год. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, както и
старото свидетелство за управление на МПС, били представени със заявление с Рeг.№664452/2022
год. в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали. С оглед на
изложеното жалбоподателят моли с жалбата, съдът да отмени Решение с Рeг.№130000-2604
от 14.03.2022 год. на главен инспектор Г. Л. Г. - ВПД началник сектор „Пътна
полиция” - Кърджали. Моли също така, да бъде осъден ответникът, да му заплати
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Р.Т.Ю.
от ***, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител –
адвокат С.М. от АК-***, който заявява, че поддържа така предявената жалба по
изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да
отмени обжалваното решение на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Кърджали, по подробно изложените съображения в жалбата. Счита, че жалбоподателят
е отговарял на изискванията на Наредба №І-157 от 01.10.2002 год. за условията и
реда за издаване на СУМПС, като сочи, че той е декларирал постоянното си
пребиваване в *** и че в настоящият случай, директивата не би следвало да се
прилага, тъй като *** не е член на ЕС и няма начин това СУМПС да се подмени в ***.
Сочи също така, че жалбоподателят няма издадено СУМПС в *** и никога не му е
било издавано такова. Моли съда да му даде възможност да представи подробни
съображения в писмена защита, за което да му бъде определен срок, както и
да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя направените деловодни разноски.
В предоставения му от съда 7/седем/-дневен
срок, а и след него, не представя писмена защита.
Ответникът по жалбата – началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не
се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспореното решение, видно от оформената
към него разписка за връчване/л.33,
стр.2/, е връчен на упълномощено от жалбоподателя
Р.Т.Ю. лице – на адвокат С.М. от АК-***, с пълномощно от 17.02.2022 год./л.6, л.34/,
на датата 03.06.2022 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана
датата на връчване. Жалбата срещу решението е подадена по законоустановения
ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен
съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ОДМВР – Кърджали с
Вх.№130000-5991 от 15.06.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен
щемпел/л.3/.
От изложеното следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/
ден след връчването на екземпляр от оспореното решение, с което на
жалбоподателя е отказано издаването на СУМПС, от което следва, че е подадена в
рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в
законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото
се съдържание и по предвидения ред. Същата, освен това, е подадена от лице – адресат
на решението, с което се засягат негови законни интереси и за което, в този
смисъл, то е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят Р.Т.Ю. е
притежавал Свидетелство за управление на МПС №***, за категории В, С, Ткт и М,
издадено му от МВР на РБългария на 27.09.2020 год., със срок на валидност –
27.09.2020 год., копие от което е представено и прието като доказателство по
делото/л.11-л.12/, като към същото му е бил издаден и контролен талон №***,
удостоверяващ наличието на 39 контролни точки, копие от който също е представен
като доказателство по делото/л.11-л.12/. В този контролен талон е вписано, че водачът се води
на отчет в МВР - Кърджали.
На 17.02.2022 год. жалбоподателят Р.Ю. е подал
заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, с
Вх.№802/17.02.2022 год. на ОДМВР - Кърджали, рег.№6644522/2022/л.10/,
като към същото е приложил изискуемите се документи – лична карта №***, издадена
на *** год. от МВР – ***, валидна до 09.10.2030 год., копие от която е
представено по делото/л.11-л.12/ и в която е вписан постоянен адрес ***; приложил е Удостоверение
за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС /Приложение №3
към чл.9, ал.1 от Наредба №3 от 11.05.2011 год. на МЗ/, в което накрая
е удостоверено, че лицето не подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК/л.15-л.16/,
като е приложена и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС/Приложение №4 към чл.9, ал.2 от Наредба №3 от 11.05.2011 год. на МЗ/, издадена на 15.02.2022 год. от МЦ „***” ЕООД ***, в
която е дадено заключение, че Р.Т.Ю. отговаря на изискванията за физическа
годност към водачите от посочените категории, с мотиви – клинично здрав/л.16/. Жалбоподателят
е попълнил и представил към заявлението и декларация от 17.02.2022 год., съгласно
чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП/според
вписаното в бланката на тази декларация/, която се изисква в съответствие с
чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №І-157 от 1 октомври 2020 год. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина на МВР, в която собственоръчно е посочил адрес в ***, ***, на който
живее през последните 6 месеца/185 дни/л.13/. В
тази декларация жалбоподателят не е декларирал да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено от държава – членка на
Европейския съюз. Приложено е било и Удостоверение за настоящ адрес с Изх.№***
от *** год., издадено от община ***/л.14/, в което е удостоверено, че от 06.08.2010 год.,
настоящият адрес на жалбоподателя Р.Т.Ю., с ЕГН **********, е ***.
По повод това заявление с Рeг.№664452/17.02.2022 год.
за издаване на документ за самоличност на
български гражданин (свидетелство за управление на моторно превозно средство -
подновяване), до жалбоподателя Р.Т.Ю. е изпратено писмо с Рег.№130000-1807 от
18.02.2022 год. на ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали/л.9/. В
същото е посочено, че при извършената
проверка за съответствие на заявлението с общите и специални изисквания за
форма и съдържание, регламентирани от чл.29, ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, чл.12 от Наредба №I-157/01.10.2002 год. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, във връзка с разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали се установило, че заявителят
представя декларация за обичайно пребиваване с посочен адрес в ***, на който
пребивава през последните шест месеца. В писмото е посочено, че с оглед
продължаване на действията по изпълнение на исканата от административна услуга
със заявлението с Рeг.№664452/17.02.2022 год., сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР, чрез началника си, указва на заявителя, че на основание чл.30, ал.2 от АПК, следва в 3 (три) дневен срок от датата на получаване на уведомлението, да
отстрани недостатъка на заявлението и да представи в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР доказателства за обичайното си пребиваване и че в случай, че не представи
такива в указания срок, производството по заявлението му ще бъде прекратено, на
основание чл.30, ал.2 от АПК. Това уведомително писмо е получено от пълномощник
на жалбоподателя на датата 07.03.2022 год., видно от оформената към същото
разписка за получаването му/л.9/, като в отговор на същото, на 09.03.2022 год. до ВПД
началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали е депозирана молба от
жалбоподателя Р.Т.Ю., чрез пълномощника му – адвокат С.М. от АК-***, в която е
посочено, че във връзка с депозираното заявление с Рeг.№ 664452/17.02.2022 год.
с искане за издаване на документ за самоличност на български гражданин
(свидетелство за управление на моторно превозно средство - подновяване), са
приложени всички необходими документи съгласно Наредба №I-157 от 01.10.2002 год.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в това число и
декларация за обичайно пребиваване през последните шест месеца на заявителя Т.Ю.
С молбата отново е поискано да бъде издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство по заявление с Рeг.№664452/17.02.2022 год.
Така е издадено и оспореното в настоящото производство
Решение с Рeг.№130000-2604 от 14.03.2022 год. на главен инспектор Г. Л. Г. -
ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което,
на основание чл.15, ал.2 от Наредба №I-157/2002
год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, Е ОТКАЗАНО
издаването на документ за самоличност - свидетелство за управление на моторно
превозно средство и контролен талон, на жалбоподателя Р.Т.Ю. и на основание
чл.30, ал.2 от АПК е прекратено производството по заявление с №664452/2022
година. В мотивите на същото е посочено единствено, че нa 17.02.2022 год., в
сектор „Пътна полиция” - Кърджали е подадено заявление №664452/2022 за
подновяване на свидетелство за управление на моторно превозно средство и че при
подаване на документите за подновяване на СУМПС, на 17.02.2022 год. в сектор
„Пътна полиция” - Кърджали е попълнена декларация за обичайно пребиваване с
посочен адрес в *** и нищо повече.
По направено доказателствено искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, до разпит в съдебно заседание на 27.09.2022 год.
е допуснат един свидетел - Р.М.М. от ***. В показанията си същият заявява, че
познава Р.Ю. повече от *** години и знае, че същият през повечето време е в ***,
***, но че в същото време е български гражданин и има постоянен и настоящ адрес
в ***. Заявява също, че Р.Ю. си идва много често, защото е *** и често му се
налага да си идва в България. На поставен му въпрос отговаря, че мисли, че Р.Ю.
няма адресна регистрация в друга държава - членка на ЕС, но когато подавал
документи, била направена справка и оттам знае, че има постоянен и настоящ
адрес в ***. Свидетелят М., по повод въпрос, знае ли дали тази година Р.Ю. е
имал някакъв проблем във връзка с подмяната на свидетелството си за управление
на МПС, в показанията си заявява, че в този момент бил с Р.Ю., като негов добър
познат и при справката се установило, че има постоянен и настоящ адрес в
РБългария, но според справката от граничния контрол, която не бил виждал, им казали,
че известно време е пребивавал в ***. На въпрос, запознат ли е, дали Р.Ю.
притежава *** СУМПС, свидетелят отговаря, че няма такава информация. Накрая в
показанията си свидетелят Р. М. пояснява, че някои факти и обстоятелства са му известни, тъй
като през периода от месец ноември 2007 год. до края на месец октомври 2019 год.
е бил кмет на община ***.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира следното:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган –
ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, в кръга на
нормативно установените с чл.4, ал.1 от Наредба №I-157/01.10.2002 год. на
министъра на вътрешните работи функции, която норма регламентира, че свидетелство
за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция” при Столична дирекция
на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето, респ. отказът за
издаване на такова следва да бъде издаден от ръководителя на съответното звено
„Пътна полиция”. В конкретния случай, постоянният адрес на жалбоподателя Р.Ю. е
в ***, от което следва, че свидетелството за управление на МПС следва да бъде
издадено от сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, респ.
отказът за издаване на такова следва да бъде издаден от началника на същия сектор.
Видно от изисканата и приложена по делото Заповед №8121К-357 от 20.01.2022 год.
на министъра на вътрешните работи/л.28/, със същата, на основание чл.165 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл.12, ал.1, т.1 и ал.2 от
Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 год. за преназначаване на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи и докладна записка peг.№292р-298/05.01.2022
год. по описа на ОДМВР - Кърджали, издателят на оспореното решение – инспектор Г.
Л. Г., е бил временно преназначен на ръководна длъжност - „***” при Областна
дирекция на МВР - Кърджали, със специфично наименование „***” и към датата на
издаване на решението за отказ за издаване на СУМПС и контролен талон, е заемал
тази длъжност.От това следва, че оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентен административен орган.
Съдът намира обаче, че решението е издадено без да са
спазени законово регламентираните и императивни изисквания досежно съдържанието
му. Оспореният административен акт е изключително оскъдно мотивиран откъм фактически
основания за издаването му, като в същия, в едно изречение е посочено, че „При подаване на документи за подновяване на
СУМПС, на 17.02.2022 год. в сектор „Пътна полиция” - Кърджали е попълнена
декларация за обичайно пребиваване с посочен адрес в ***.” и нищо повече. В
мотивите по никакъв начин не е обосновано или упоменато, защо тази декларация
съставлява основание за постановения отказ за издаване на СУМПС и контролен
талон към него и кои или какви са приетите за установени факти при извършената
от административния орган проверка. На следващо място, в решението не са
посочени и правните норми обосновали издаването му, т.е. на практика липсват и
правните основания за постановения отказ. Тук следва да се отбележи, че като
правно основание за постановения отказ е посочена нормата на чл.15, ал.2 от Наредба
№I-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, но тази норма регламентира единствено, че за подмяна на СУМПС по
ал.1/за каквато подмяна в случая безспорно става дума/, водачите подават
документите, посочени в чл.13, ал.1, т.1, 3 и 6, както и старото свидетелство
за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него
категории, отказът се заявява писмено. В чл.13, ал.1, т.1 от Наредба
№I-157/01.10.2002 год. е регламентирано, че лицето представя заявление по
образец и приложени документи, съгласно ПИБЛД; в чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата
е регламентирано, че лицето представя карта
за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия
лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК) или от
Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК) и в чл.13, ал.1, т.6
от Наредбата е регламентирано, че лицето представя декларация, че обичайното му
пребиваване не е в друга държава -
членка на Европейския съюз, и че не
е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на
Европейския съюз. Както бе посочено и по-горе в настоящото изложение,
жалбоподателят Р.Ю., заедно със заявлението от 17.02.2022 год., е подал и
всички останали изискуеми се документи, описани в чл.15, ал.2 от Наредба №I-157
от 01.10.2002 год., а от това следва, че тази норма по никакъв начин не може да
съставлява правно основание за постановения от ВПД началник сектор „Пътна
полиция” – Кърджали отказ за издаване на СУМПС и контролен талон към него. В
решението, като правно основание за постановения отказ за издаване на СУМПС и
контролен талон към него, не е посочена никаква друга разпоредба - нито от Наредба
№I-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, нито от Закона за движение по пътищата или от друг нормативен акт,
а и при липсата на фактически основания, т.е при липсата и на елементарна
обосновка за това, кои или какви са приетите за установени факти при
извършената от административния орган проверка, то съдът намира, че оспореното
решение е издадено в съществено нарушение на изискванията на разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, която норма императивно изисква издаденият в писмена
форма административен акт да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му.
Отделно от горното, съдът в настоящия състав намира,
че след като с оспореното решение е постановен отказ за издаването на документ
за самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него, на жалбоподателя Р.Т.Ю. от ***, с ЕГН **********, то административният
орган - ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали всъщност се е произнесъл
по същество по подаденото заявление
с Рeг.№664452 от 17.02.2022 год., т.е. с
така постановения отказ, административното производство пред този орган е
приключило. Предвид това е неясно, защо със същото решение, след постановения
отказ за издаване на искания документ за самоличност, е постановено и
прекратяване на производството по същото това заявление, т.е. налага се
изводът, че е постановено прекратяване на едно приключило пред органа административно
производство. Вследствие на това, по разбиране на настоящия състав, в решението
е указан неправилно и процесуалния ред за оспорване на същото, а именно –
посочен е реда по глава десета от раздел IV на АПК, като същото подлежи на обжалване по реда на раздел I на същата глава десета от АПК, т.е. по общия ред за оспорване на индивидуални
административни актове.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че по
отношение на оспореното Решение с Рег.№130000-2604 от 14.03.2022 год. на ВПД
началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали е налице основанието по чл.146, т.3
от АПК за отмяната му, а именно – същото е издадено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на решението,
т.е. относно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на
закона, съдът намира, че такава преценка, предвид липсата на изложени
фактически и правни основания, трудно може да се направи, но независимо от това
намира за нужно да посочи следното:
Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за българските лични
документи, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство
е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
МПС, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗБЛД, то се издава от органите на МВР на лица
при условия и по ред, определен с акт на МС. Съгласно чл.159,
ал.1, т.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи определя условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като в
изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба №І-157 от 01.10.2002 год.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина.
В конкретния случай безспорно се касае за подмяна на
свидетелство за управление на МПС, в хипотезата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, а именно – поради изтичане на срока на
валидност на датата 27.09.2020 год., на притежаваното от жалбоподателя Р.Ю. СУМПС
№***, за категории В, С, Ткт и М, издадено му от МВР на РБългария на 27.09.2020
год.
Съгласно чл.7, пар.3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006 год., подновяването на свидетелства за
управление на превозно средство, когато техният срок изтече, подлежи: а) на
продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност
за управление ... и б) обичайно пребиваване на територията на държавата-членка,
издаваща свидетелството или доказателства, че кандидатите са учили там за срок
най-малко шест месеца. Изискването свидетелството за управление на МПС на
лицата да се издава и подновява (заменя) от държавата – членка по обичайното
пребиваване на лицата, е визирано в чл.7, §1, б.„д” и б.„б” от същата Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20.12.2006 год., относно свидетелствата за управление на
превозни средства. Това изискване е транспонирано в чл.151, ал.5 от ЗДвП,
според която разпоредба СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното
си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват
декларация, каквато е подписана и представена заедно със заявлението от
жалбоподателя. От същата става ясно, че обичайното пребиваване на жалбоподателя
Р.Ю. не е в друга държава – членка на Европейския съюз, както и че не е
притежател на валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава –
членка на Европейския съюз, съобразно изискването на чл.13, ал.1, т.6 от
Наредба №І-157 от 01.10.2002 год. на МВР, която норма, както бе упоменато и
по-горе, изисква, заедно със заявлението по образец, лицето да приложи и декларация,
че обичайното му пребиваване не е в
друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка
на Европейския съюз. Това условие безспорно е изпълнено от жалбоподателя Р.Ю.,
видно от приложената по делото декларация от 17.02.2022 год.
Във връзка с горното следва да се посочи, че съгласно чл.7,
пар.5, б.„а”, б.„б” и б.„в”
от Директива 2006/126/ЕО предвиждат, че никой не може да притежава повече от
едно свидетелство за управление на превозно средство. Държава
- членка отказва издаването на свидетелство, когато установи, че кандидатът
вече притежава свидетелство за управление на превозно средство и предприемат
необходимите мерки. Необходимите мерки по отношение на издаването,
подмяната, подновяването или заменянето на свидетелство за управление на
моторно превозно средство имат за цел да се провери с други държави - членки,
когато има обосновани основания за съмнения, че кандидатът вече притежава друго
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.7,
пар.5 от Директива ЕС 2006/126/ЕО е въведена в националното законодателство
посредством нормата на чл.151, ал.7 от ЗДвП, като според посочената разпоредба,
едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на МПС,
издадено от държава - членка на Европейския съюз. Както бе посочено и по-горе,
по делото няма данни, а няма и твърдения дори, жалбоподателят Ю. да притежава
свидетелство за управление на МПС, което да е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, а няма данни да притежава такова СУМПС, което да му е
издадено от държава, която не е член на Европейския съюз.
Съгласно член 11, т.5 от Директива 2006/126/ЕО,
озаглавен „Различни разпоредби относно замяна, отнемане, подмяна и признаване
на свидетелства за управление на превозно средство”: Подмяна на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което например е било изгубено или
откраднато, може да се направи при компетентните органи на държавата по
обичайно пребиваване на притежателя; тези органи извършват подмяната на база
информацията, с която разполагат, или, ако случаят го изисква, на база
доказателства от компетентните власти на държавата - членка, която е издала
оригиналното свидетелство. Правото на ЕС допуска правна уредба на държава - членка,
съгласно която последната може да откаже да издаде свидетелство за управление,
когато въз основа на неоспорима информация е установено, че към момента на
заявяването за издаване на свидетелството за управление, заявителят не е
отговарял на условието за обичайно пребиваване, предвидено в чл.7, §1, б.„д” от
Директива 2006/126/ЕО, а именно: когато са налице неоспорими доказателства, че
някое от изискванията за придобиване на свидетелство за управление, заложено в посочената
директива и в националното законодателство не е изпълнено, органът може да
откаже издаването на свидетелство за управление и да откаже признаването на
свидетелство за управление, издадено в държава - членка, която е допуснала
пропуск при неговото издаване. Предвид дефинирането на понятието „обичайно
пребиваване” в чл.12 от Директива 2006/126/ЕО, възприето и от българския
законодател в §6, т.46 от ДР на ЗДвП, освен изискването лицето да е живяло
повече от 185 дни през последните 12 месеца на територията на страната, поради
лични или трудови връзки, разпоредбата визира и друга хипотеза, в изпълнение на
един от основните европейски принципи за свободно движение на хора и на избор
при упражняване правото на труд. Законодателят изрично е регламентирал, че ако
трудовите връзки на лицето са на различно място от личните му връзки и вследствие
на това то последователно пребивава на различни места в две или повече държави
– членки на ЕС, за обичайно пребиваване се счита мястото, където са личните му
връзки, при условие, че лицето редовно се връща там, т.е. даден е приоритет на
личните връзки, тъй като те сочат тясна обвързаност на лицето с мястото където
живее. Следва да се добави, че спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава - членка за изпълнение на
задача с определена продължителност.
Така, при тази законодателна уредба, следва да се
посочат фактите, които са установени по делото и които са правнорелевантни по
спорния казус, а именно: жалбоподателят Р.Т.Ю. безспорно е български гражданин
и като такъв, същият е с постоянен адрес ***, а считано от 06.08.2010 год. и до
15.02.2022 год., без прекъсване, същият е и с настоящ адрес ***, като няма
никакви данни или твърдения, същият да е имал такъв настоящ адрес в държава – членка
на Европейския съюз или в друга държава, която не е член на Европейския съюз –
било то в *** или в друга такава държава.
На следващо място, по приложената административна
преписка, респ. по делото, няма никакви данни, че обичайното пребиваване на
жалбоподателя Р.Ю. е в друга държава – членка на Европейския съюз, т.е. няма
данни или дори твърдения, същият да е живял повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца преди датата на подаване на заявлението в друга
държава – членка на Европейския съюз. Тук следва да бъде отбелязано, че
жалбоподателят Р.Ю. в подадената от него на 17.02.2022 год. декларация е
посочил адрес на обичайно пребиваване по смисъла на §1, т.46 от ДР на ЗДвП,
адрес в ***, ***, но е пределно ясно, че *** не е държава – членка на
Европейския съюз, а и никога не е била такава държава.
На следващо място, по делото няма спор, като няма
данни или твърдения, жалбоподателят Ю. да притежава каквото и да е друго
свидетелство за управление на МПС/СУМПС/ – нито такова, което да е издадено от друга
държава – членка на Европейския съюз, нито такова, което да е издадено от
държава извън Европейския съюз, т.е. няма данни или твърдения, същият да притежава
СУМПС, което да е издадено в *** или друга, трета такава държава. При това
положение и предвид цитираната по-горе
законодателна уредба, относима към настоящия спор, се налага изводът, че не е
съществувала законова пречка да бъде подменено свидетелство за управление на
МПС на жалбоподателя Р.Ю., поради изтичане срока на валидност на притежаваното
от него такова.
Отделно от всичко изложено по-горе следва да се
посочи, че оспореното решение представлява индивидуален административен акт и
издаването му следва да бъде подчинено на правилата на АПК. Съгласно
чл.35 от АПК, такъв акт се издава след като се изяснят всички факти и
обстоятелства от значение за случая. В случая това не
е сторено, като по преписката дори не е налична справка за задграничните
пътувания на жалбоподателя Р.Ю., респ. за датите на влизане и излизането
му му от територията на РБългария, от която може да се направи до известна
степен преценка и за времето и периодите му на престои в страната. Ответникът
не е предприел съответните действия да провери относимите към преценката
въпроси - било то чрез изискване на допълнителни данни от самия жалбоподател,
било то чрез сведения от негови близки и роднини, които биха дали най-точна и
достоверна информация за личните му връзки, престоите му в България, респ. пътуванията му и престоите му в ***. В този смисъл и предвид
гласните доказателства, събрани в хода на съдебното дирене чрез разпита на
свидетеля Р. М. М., съдът приема, че жалбоподателят Ю. редовно се е завръщал в
Република България и е пребивавал в страната за различни периоди от време и то
на настоящия си адрес, на който е регистриран от 06.08.200 год. - в ***. На
последно място, съдът счита, че административният орган изцяло е пренебрегнал
втората част от дефиницията на чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, която независимо от мястото на местоживеене и трудови
връзки, съгласно която, при определяне на мястото на обичайното пребиваване се
отдава приоритет на мястото на личните връзки, при условие, че лицето редовно
се връща там, каквито данни се установяват в случая по отношение на
жалбоподателя Р.Ю. От изложеното по-горе се налага изводът, че в хода на
административното производство са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, тъй като не са спазени нормите и на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, а тези нарушения
от своя страна са довели и до нарушение на материалния закон.
Така, по така изложените съображения, Административен
съд - Кърджали намира, че че са налице сочените в жалбата основания за отмяна на
оспорения акт и същата се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде
уважена и оспореното в настоящото производство Решение с Рeг.№130000-2604 от
14.03.2022 год., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към
ОДМВР – Кърджали, следва да бъде отменено като незаконосъобразно - издадено от
материално и териториално компетентен административен орган, в предвидената от
закона форма, но при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите
материалноправни норми, а от това следва, че същото е несъответно и на целта на
закона. Едновременно с това и съобразно разпорпедмата на чл.173, ал.2 от АПК,
следва преписката да се изпрати на административния орган - ВПД началник сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, за ново произнасяне съобразно задължителните
указания и тълкуването на закона, дадени в мотивите към решението.
При този изход на делото и съгласно чл.143, ал.1 от АПК, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Р.Т.Ю., изразена в
жалбата и в хода по същество чрез процесуалния му представител, за присъждане
на направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 810.00/осемстотин и десет/ лева, представляващи
внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка на
Административен съд – Кърджали, съгласно представената и приложена по делото
вносна бележка за плащане към бюджета с УРН *** от
01.07.2022 год. на банка „ЦКБ” АД ***/л.23/, както и изплатеното в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 800.00/осемстотин/ лева, за осъществена
правна защита и съдействие от един адвокат, платени от жалбоподателя, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от
*** год./л.6, стр.2/ и подписано пълномощно към него от същата дата - 17.02.2022
год./л.6, стр.1/, който размер на платеното адвокатско възнаграждение,
при липса на направено възражение за прекомерност, следва да бъде присъден в
полза на жалбоподателя в пълния му претендиран размер. За дължимите на
жалбоподателя Р.Т.Ю., деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Областна дирекция на
МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към структурата на което
принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от така изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.II/второ/, във вр. с ал.1 и вр. с чл.173, ал.2 от АПК и чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
с Рeг.№130000-2604 от 14.03.2022 год., издадено от ВПД началник сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.15, ал.2 от
Наредба №I-157/2002 год. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, Е ОТКАЗАНО издаването на документ за
самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него, на Р.Т.Ю., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***
и на основание чл.30, ал.2 от АПК е прекратено производството по заявление с
№664452/Вх.№802/ от 17.02.2022 год. на сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали,
като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА делото като преписка на ВПД началник сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, за ново произнасяне по заявление с №664452/Вх.№802/
от 17.02.2022 год. на сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали, подадено от Р.Т.Ю.,
с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, в едномесечен срок от получаване на
преписката, при спазване на указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали, с
адрес - ***, с
ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Ю., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, сумата общо в размер на
810.00/осемстотин и десет/ лева, представляващи направени от него деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали,
в 14/четиринадесет/-дневен срок от връчването или получаването му от страните.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
СЪДИЯ: