Присъда по дело №379/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 8
Дата: 25 април 2025 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200379
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Свиленград, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниРУМЕН М. МИЛЧЕВ

заседатели:Антоанета К. Тананова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20245620200379 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимия И. Б. /************ / /И. * съгласно карта на
чужденец с хуманитарен статут/ с ЕГН **********, роден на **********г в
гр. Истанбул, общ. Кадъкьой, Турция, постоянен и настоящ адрес
******************* Р Турция, живущ в гр.******************** , турски
гражданин, турчин по произход, неосъждан, женен, със средно образование,
компютърен специалист,работи в собствена фирма,регистрирана в Р.Турция,
турски личен номер *****************, турски задграничен паспорт № U
************
ЗА ВИНОВЕН в това, че
На 28.04.2023г. на ГКПП Капитан Андреево – шосе, общ Свиленград,
обл. Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен
документ за самоличност /сръбски задграничен паспорт № ************ на
името на И. ******** роден на **********г в гр. Нови Сад, Р. Сърбия/, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. чл.1 от НК
поради което и на основание чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр. ал.1,
1
вр.чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” на 10 месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства- Сръбски задграничен
паспорт № ************ на името на И. ******** , роден на **********
година в град Нови Сад, Република Сърбия, Сръбски задграничен паспорт №
*********** на името на ********** ********, родена на ************
година в град Нови Сад, Република Сърбия и Сръбски задграничен паспорт №
************ на името на ************ ********, роден на ************
година в град Нови Сад, Република Сърбия, ДА ОСТАНАТ приложени по
делото и след изтичане на срока за съхраняване на делото да бъдат
унищожени по предвидения за това ред.
ОСЪЖДА основание чл.189,ал.3 от НПК подс. И. Б. /************ ,със
снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет
,вносими по сметка на РДГП – Елхово направените в досъдебното
производство разноски в размер на 285,82 лева, представляващи такива за
изготвяне на Техническа експертиза, , както и сумата в размер на 130,00лева
/68,00лева +62,00лева /представляващи пътни разноски за явяване на
свидетел в съдебно заседание по Бюджета на съдебната власт, както и
държавна такса в размер на от по 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд - Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189, ал.2 от НПК направените по
делото разноски в досъдебното производство за преводач в размер на
352,50лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство
, в размер на 276,40лева за преводач и превод на съдебният акт по
ВНОХД№19/2024г. по описа на ОС Хасково ДА ОСТАНАТ за сметка на ОС
Хасково , а в размер на 100 лв. в съдебното производство пред първа
инстанция- за сметка на РС Свиленград.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Хасковски
окръжен съд в 15 дневен срок ,считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 379/2024г. на РС- Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №73/2023год. по описа
на ГПУ-Свиленград, прокурорска преписка № 1925/2023год. по описа на
Районна прокуратура Хасково, ТО Свиленград, Д. С. –Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково , ТО Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият И. Б. /B.I. / /И. Б. съгласно карта на чужденец с
хуманитарен статут/ с ЕГН **********, роден на **********г в гр. ******,
постоянен и настоящ адрес гр. ******************, живущ в
гр.****************** , турски гражданин, турчин по произход, неосъждан,
женен, със средно образование, компютърен специалист,работи в собствена
фирма,регистрирана в ******, турски личен номер ******, турски
задграничен паспорт № *********, в това, че : На 28.04.2023г. на ГКПП
Капитан Андреево – шосе, общ Свиленград, обл. Хасково, съзнателно се
ползвал от неистински официален чуждестранен документ за самоличност
/сръбски задграничен паспорт № ****** на името на И. П. роден на
**********г в гр. *********/, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК.
След провеждане на разпоредително заседание,при разглеждане на делото
по общия ред, за насроченото съдебно заседание и доколкото подсъдимият е
бил редовно призован; не е посочил уважителни причини за неявяването си и
е била изпълнена процедурата, предвидена в чл. 247в, ал. 1 от НПК, като
отделно от това Съда е направил процесуално усилие да издири същия като
местоживеенето му в страната не е било известно и след щателно издирване
не е установено същото ,а от изисканите справки за задграничните пътувания
на подсъдимия се е установило, че същия е напуснал територията на
Република България на 02 юли 2024 година и не са били налице данни
подсъдимия да е влязъл на територията на Република България ,съдът е приел,
че е налице и хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК, поради което е
разгледал производството по реда на задочното такова.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин
установяват обвинението с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства,като излага мотиви в тази насока. При определяне на
наказанието моли съда да наложи на подсъдимия общо наказание определено
при условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно „Лишаване от свобода” в размер
на 10месеца чието изтърпяването да бъде отложено за срок от 3 години
,съгласно разпоредбата на чл.66 от НК. Що се отнася до веществените
1
доказателства Сръбски задграничен паспорт № ****** на името на И. П. ,
роден на ********** година в град *********, Сръбски задграничен паспорт
№ ********* на името на Е. П., родена на ****** година в град ********* и
Сръбски задграничен паспорт № ****** на името на М. П., роден на ******
година в град *********, ,прокурорът предлага да останат приложени по
делото ,доколкото се касаело за неистински документи. Що се отнася до
разноските ,моли съда да бъдат възложени в тежест на подсъдимия,а за превод
да останат за сметка на органа,който ги е извършил.
По същество от страна на защитата не се оспорва обвинението от
обективна страна,но се оспорва субективната страна на престъплението към
което е привлечен да отговаря,като пълномощника излага съображения в тази
насока и моли съда да оправдае подзащитния му.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. Б. е турски гражданин, притежаващ , турски
задграничен паспорт № *********. Същия бил женен за турска гражданка,
която живеела и работела в ******,като съпругата на подсъдимия имала
двойно гражнаство-турско и английско. От брака си , двамата имали две деца
момиче и момче - М.А. Б. на 3 год. и Е.Е. Б. – на 4 год., които също като майка
си имали двойно гражданство турско и английско.
Тъй като със съпругата му от лятото на 2021г. били в процес на развод тя
не му разрешавала да се вижда с децата и да бъде с тях. Делото за развод на
подсъдимия и съпругата му се гледало в ******, първоначално децата били с
нея в Лондон, но заради делото турският съд изискал децата да бъдат в
******, а жена му не искала да се връща с тях, но от ****** изискали от
английските власти децата им да бъдат в ****** и на 01.02.2023г. жена му с
децата били върнати с полиция в ****** от Великобритания.
От момента в който децата се били прибрали в ******, жена му дала те да
живеят при подсъдимия и той да ги отглежда.
Тъй като бабата и дядото на подсъдимия били сърби от мюсюлмански
произход, които преди много години се били изселили в ******, подсъдимият
И. Б. имал сръбски корени и имал право на сръбски документи.
Тъй като процедурата била дълга и сложна, когато започнали да се
развеждат със съпругата му, тя прибрала всички документи на децата и не му
давала да ги вижда. По тази причина подс. И. Б. се свързал по интернет с мъж
в ******, на който казал, че има сръбски корени и иска да се сдобие със
сръбски паспорт за него и за двете му деца.
Подс. И. Б. изпратил на този мъж документите, които неговите
прародители притежавали, за да ги види. Този човек му казал, че има контакти,
че може да задейства процедурата за издаване на сръбски документи, която
можело да стане много бързо, защото бабата и дядото на подсъдимия били
родени в ******, като за услугата му поискал 5000 евро.
2
Подс. И. Б. се съгласил като трябвало да изпрати своите лични данни и
тези на неговите деца.Тогава подс. И. Б. споделил на непознатия, че има
проблем със съпругата си и били в процедура по развод и че същата не му дава
истинските документи на децата си за да пътуват с тях. Също така поради
воденото дело децата имали забрана да напускат ****** и за това подс. И. Б.
поискал сръбските паспорти да бъдат с други имена, за да можел, ако се
наложело с децата да напусне ******. Преди около два месеца, от ****** мъж
на име С. занесъл трите сръбски паспрота на подс. И. Б. и децата в ******.
Подс. И. Б. разгледал сръбските паспорти като неговият бил с имена И. П.
роден на **********г в гр. ****** Р. ******, а паспортите на децата също
били с други имена ,но датите им на раждане били верни. С. който му донесъл
в ****** паспортите казал, че всичко било наред и сръбските паспроти били
хубави и с тях подс. И. Б. и децата могат да пътуват без проблем.
По тази причина подс. И. Б. преди месец с ферибот от Кушадасъ заминал
на разходка в Гърция с двете си деца като преминал границата със сръбските
задгранични паспорти без проблеми и бил там до преди два дни, когато
трябвало да се прибере в ******.
Тъй като бил с двете малки деца, не можел да пътува и да търси автобус,
се обадил на свой познат от гр.Истанбул, който да му помогне и да му намери
кола с която да се прибере в ******. Приятелят му, казал, че има познат с кола
в България, който ще отиде да го вземе и се разбрали подс. И. Б. да го чака в
гр. Комутини.
На 27.04.2023г. вечерта свидетелите М. и Е. пристигнали с техния
автомобил и тръгнали за България. На границата при граничната проверка
подс. И. Б. представил, сръбските паспорти на гръцките и българските
полицаи, които ги проверили и ги пропуснали да продължат.
Тъй като било късно, останали да пренощуват в Асеновград след което
предприели пътуване за ******.
На 28.04.2023г. около 17.30 часа на ГКПП Капитан Андреево – шосе,
пристигнал за излизане от страната в посока ****** лек автомобил марка
Мерцедес МЛ с български рег. № РВ 4748 ХР, управляван от св. турският
граждани О. Е..
В автомобила пътували трима мъже и две малки деца. При извършването
на проверка на документите, които представили за себе си служителят на
ГПУ-Свиленград – св. Д. В. Д. се усъмнил в представените му - сръбски
задграничен паспорт № ****** на името на И. П. роден на **********г в гр.
****** Р ******, сръбски задграничен паспорт № ********* на името на Е. П.
родена на ******гг в гр. ****** Р ****** и сръбски задграничен паспорт №
****** на името на М. П. роден на ******г в гр. ****** Р ******, които му
били представени за мъжа и двете деца седящи на задната седалка.
След като ги разгледал, служителят установил, че същите са неистински
документи, тъй като по видове защити не отговаряли на изискванията на
спесимена за този вид документи.
3
По тази причина всички били спрени от пътуване и в тази връзка било
образувано настоящото досъдебно производсвто за престъпление по чл.316
вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Подс. И. Б. предал доброволно –1.бр сръбски задграничен паспорт №
****** на името на И. П. роден на **********г в гр. ****** Р ******; 1 бр.
сръбски задграничен паспорт № ********* на името на Е. П. родена на
******гг в гр. ****** Р ******; 1 бр. сръбски задграничен паспорт № ******
на името на М. П. роден на ******г в гр. ****** Р ******, за което бил
изготвен протокол от 29.04.2023г./л.32-33 по ДП/.
От протокола за извършена техническа експертиза № 23/2023г. по описа
на ГПУ-Свиленград е видно, че сръбски задграничен паспорт № ****** на
името на И. П. роден на **********г в гр. ****** Р ****** е неистински
документ. Същият не е изготвен на защитена документна хартия и не съдържа
изискуемите от спесимена защитни печатни техники и видове защити.
Последното е признато и в обясненията на самия подсъдим дадени в хода
на ДП /л.38-40/, прочетени и приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от
НПК, който потвърждава неистинността на сръбските паспорти за които бил
заплатил горепосочената сума, но оправдава деянието си с това, че нямало
как по друг начин да пътува с децата си извън пределите на Република
******,доколкото със съпругата си били в процес на развод и същата
задържала истинските им документи.
От приложената по делото справка за съдимост е видно,че подс. И. Б. не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание на основание чл.78а от НК.
Видно от приложената характеристика /л.84/на подс. подс. И. Б. няма
събрани данни относно криминални прояви на подсъдимия на територията на
Р.България.
По делото е приложена ДСМПИС на подс. И. Б. ,видно от която същият
е семеен към датата на попълване на декларацията, получава трудово
възнаграждение в размер на 15000 евро годишно . Декларирал е,че
семейството му не притежава движими вещи в това число и МПС или
недвижими имоти.
Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от
Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства , касателно свидетелските показания на свидетелите Д. В. Д.,
прочетените и приобщени по реда на чл.281,ал.3 вр с ал.1, т.4 от НПК
показания на св. О. Е. и К. М. М. и прочетените и приобщени обяснения на
подсъдимия по реда на чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от НПК/и писмените такива.
Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло.
4
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията
на свидетелите – Д. В. Д. и О. Е. и К. М. М.. Така изброените свидетелски
показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат
качеството на очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото
се събитие в различни негови части и по отношение на различни негови
детайли. В този смисъл показанията им са пряко относими към деянието и
неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с
писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани,
логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна
конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
безпристрастността им. Разпитаните свидетели са трети лица,
незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността
на гр.полицейски служител Д. В. Д., които само поради това си качество,
макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да
обоснове съображение за неговата заинтересованост. Още повече, след като от
данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е
намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят
увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните
показания /и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие.
Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни
изводи.
Що се отнася до показанията на К. А. Г. ,доколкото от неговият разпит по
делото се установи,че същият е провел беседа с подсъдимият,който след
установяване на деянието от св.Д. е осъществил беседата с подсъдимия и
въпреки,че към онзи момент подсъдимият не е бил с поставени на него
белезници,то същият е бил в невъзможност да напусне граничния пункт,тъй
като спрямо него са били извършвани процесуално следствени действия, след
които същият е задържан под стража за срок от 24 часа,респективно,това му
положение следва да се приеме,като задържане и съобразявайки практиката
на ВКС и СЕС,съгласно която : При преценка възможността да бъдат ценени
показанията на разпитания полицейски служител от съществено значение е
момента на провеждане на „беседата“ и какво качество е имало лицето в този
момент. Проведен разпит от страна на полицейски служител по отношение на
задържано лице винаги следва да бъде приеман за официален контакт (в този
смисъл Titarenko v Ukraina жалба 31720/2002 г.). При провеждане на разговор
между задържания и полицейския служител следва да бъдат съблюдавани
гаранциите в ЕКПЧ. При липса на защита на правата му, то информацията
станала известна на полицейските служители в хода на тези разговори е
събрана в нарушение процесуалните правила и не може да бъде ползвана,
защото представлява заобикаляне на императивната норма на чл.105, ал.2
НПК (в този смисъл е делото Д.М. срещу България жалба 34779/2009 г.).
Извънпроцесуално признание пред служител на МВР, дадено в рамките на
5
проведена с него „беседа“ и приобщени чрез разпит на полицейския служител
като свидетел не представлява доказателствено средство за установяване на
релевантни факти, относими към самопризнанието. Недопустимо е по този
ред да бъда заместено самопризнанието. Отсъствието на адвокат и липса на
разясняване на процесуалните последици от самопризнанието опорочават
доказателствено значение на беседата. Когато в хода на разследване от
полицейски служител, възложено му по служба, бъдат снети обяснения те не
могат да бъдат ценени като „извънпроцесуални самопризнания“. Събирането
на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, защото чрез
свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало
качеството на обвиняем, респективно не е било запознато с правата си по
НПК.Императивната разпоредба на чл.105, ал.2 НПК изключва възможността
несъбрани по реда на НПК доказателствени средства да бъдат
използвани,поради което съдът не кредитира показанията на св. К. А. Г. и не
изгражда правни изводи въз основа на тях.
Що се отнася до показанията на св.В. С. Коченджиев, въпреки че същите
са ирИ.антни относно извършеното престъпление към което е привлечен да
отговаря подсъдимия,то неговите показания единствено потвърждават
версията на подсъдимия за осъществено пътуване на същият с децата му е
преминаването му през граничен пункт от Гърция в България,като към онзи
момент не е било констатирано от свидетеля,че представените от подсъдимия
документи са неистински,поради което се кредитират с доверие.
Съдът кредитира прочетените и приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с
ал.1,т.2 от НПК обяснения на подсъдимия , които се възприеха от Съда за
достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради което
липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита
обективно невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с останалата
доказателствена съвкупност, липсват основания да не бъдат кредитирани.
Съдът възприема изцяло и заключението по техническата експертиза,
извършена в ДП, считайки ги я за обективно, и компетентно дадена, като въз
основа на последната се установява,че изследвания сръбски задграничен
паспорт № ****** на името на И. П. роден на **********г в гр. ****** Р
****** е неистински документ. Същият не е изготвен на защитена
документна хартия и не съдържа изискуемите от спесимена защитни печатни
техники и видове защити.Заключението обективира необходимите данни и
фактически констатации на вещото лице, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и заключението на вещото лице , поради това Съдът намира за
обосновано, аргументирано и правилно заключението на експертизата и
ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.Следва
да се посочи,че не се ангажираха обратни доказателства,които да разколебаят
6
доказателствената стойност на заключението на вещото лице ,поради което се
кредитира с доверие от съда.
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства,
приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.
283 НПК, а именно: Заповед за задържане за срок от 24ч. по ЗМвР, Протокол
за обиск на лице; Ксерокопие от документи ; Справки от интерпол, Справки
пътувания на лице ;Експертни справки , Протоколи за доброволно предаване,
Плик неистинските задгранични паспорти , Постановление за налагане на
забрана, Писма , Характеристични данни, Декларация за семейно и имотно
състояние ; Справка за съдимост и т.н, които по съдържанието си не се
оспориха от страните, поради което се прие от съда,че имат доказателствена
стойност. По отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда
(както вече бе посочено) техни недостатъци от външна, формална страна на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Частните
документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и
са относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия и
неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията
на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и
правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието
и неговият механизъм на извършване, както и авторството му от подсъдимия.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2
вр с ал.1 от НК.
Съгласно приетото в Решение № 324/13.032013г. постановено по
касационно дело№ 910/2013г. по описа на ВКС на първо наказателно
отделение-Документната подправка по чл.308, ал.1 от НК се изразява в две
форми: съставяне на неистински официален документ и преправяне
съдържанието на официален истински документ, като преправянето се
изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез
подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване
на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Съдържанието
на документа включва както самото изявление, така и всички останали
необходими елементи - подпис, дата, снимки и други. Когато в резултат на
преправянето е засегнато изявлението, на документа се придава вид, че
7
преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор.
Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез
преправянето изявление на автора, каквото всъщност той не е правил. То е
завършено със съставянето на неистинския официален документ или
преправяне съдържанието на истинския документ, който съдържа всички
реквизити по чл.93, т.5 от НК и е съставомерно независимо от използуваните
технически средства за изготвяне на неистинския документ или степента на
съвършенство на извършената подправка.
С чл.316 от НК е прогласено за престъпно съзнателното ползване на
документи - официални или частни, които са неистински, с преправено
съдържание, или с невярно такова. Документът следва да отговаря на
изискванията за официален или частен, за манипулирането на какъвто,
съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от извършителя се
носи наказателна отговорност. Ползването на такива документи е престъпно и
тогава, когато за съставянето им (разбирай, и преправянето им) не може да се
търси наказателна отговорност от използвалия ги. А след като престъплението
по чл. 308, ал. 1 от HK e възможно само при пряк умисъл, със специалната
цел, предвидена в неговия състав - пряк следва бъде и умисълът на онзи,
който само се е възползвал от неистинския документ (иначе ползването не би
било "съзнателно"), по аргумент и от приравняването на отговорността на
ползвателя към отговорността на създателя на неистинския документ, дори и
първият по изключение да е наказателно-неотговорен за създаването или
преправянето на документа. И накрая, като престъпление на формално
извършване, престъпният резултат се изразява в узнаването на документа от
лицето, на което е представен, за да удостовери включените в него факти.
Престъплението по чл.316 от НК е завършено, когато документът е
употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа пред
съответното длъжностно или частно лице. Когато деецът се е насочил пряко и
непосредствено към употребата, но още не е използвал документа, ще е
налице опит. Състава на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните
състави на документните престъпления тъй като изпълнителното деяние се
изразява само в ползването на опорочения документ когато той се представи.
С гореописаното си поведение и въз основа на кредитираните от съда
писмени и гласни доказателства,съдът приема,че подс. И. Б. категорично е
осъществил признаците на чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК , тъй като от
една страна безспорно се установи, че не е участвал при престъпното
съставяне на документа - сръбски задграничен паспорт № ****** на името на
И. П. роден на **********г в гр. *********, но същевременно също така
категорично се доказа, че го е употребил, за да удостовери че притежава
сръбски задграничен паспорт № ****** на името на И. П. роден на
**********г в гр. *********,пред св. Д. В. Д. ,старши полицай на ГКПП
Капитан Андреево от ГПУ Свиленград при РДГП Елхово, с което
престъплението е довършено.
8
От обективна страна подсъдимия ,въпреки ,че ясното съзнание, че
представения от него документ, не е издаден по надлежния ред,същият пред
гр.полицай св. Д. В. Д., съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – сръбски задграничен паспорт № ****** на името на И. П. роден на
**********г в гр. *********,като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност,поради което съдът пиема, че подсъдимият е
осъществил от обективна страна описаното в ОА деяние.
Използваният от подсъдимия документ по дефиниция е официален такъв
съгласно чл. 93, т. 5 от Допълнителната разпоредба (ДР) на НК, тъй като се
издава от съответните държавни органи, по съответен ред и форма, в кръга на
службата им.
Неистинският официален документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК,
предмет на настоящото обвинение представлява сръбски задграничен
паспорт № ****** на името на И. П. роден на **********г в гр. ********* и
попада в квалифицирания състав на чл. 308, ал. 2 НК.
Опороченият документ, процесният сръбски задграничен паспорт №
****** на името на И. П. роден на **********г в гр. ********* е
"неистински" по смисъла на чл. 93,т.6 НК, защото представлява
волеизявление на друго лице, а не на това, което го е съставило.
Представеният сръбски задграничен паспорт № ****** на името на И. П.
роден на **********г в гр. *********, е неистински официален документ –
,тъй като не е изготвен на защитена документна хартия и не съдържа
изискуемите от спесимена защитни печатни техники и видове защити,
съгласно протокола по извършената експертиза.
Чрез представянето му от подсъдимия на св. Д. Д. ,старши полицай на
ГКПП Капитан Андреево от ГПУ Свиленград при РДГП Елхово ,от страна на
подсъдимия е осъществена формата на изпълнителното деяние – ползване.
Самият неистински официален документ – сръбски задграничен паспорт
№ ****** на името на И. П. роден на **********г в гр. *********, не е бил
съставен от подс. И. Б..
Поради изложеното съдът прие,че подсъдимият е осъществил от
обективна страна престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл. Подс. И. Б. ясно е съзнавал, че на
инкриминираните дата и място се легитимира пред посочените гр.полицейски
служител с неистински официален документ -сръбски задграничен паспорт №
****** на името на И. П. роден на **********г в гр. ******, Р. Сърби, но
въпреки това му го е представил, желаейки директно настъпването на
противоправните последици от извършеното,а именно да удостовери ,че
подсъдимият е сръбски гражданин,поради което съдът приема,че същият е
съзнавал обществено опасния характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им .
9
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая
това е подс. И. Б., който се явява вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице , което няма причини да не може да носи наказателна
отговорност.
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на
обществената му опасност от страна на подсъдимия и ниската му правна
куртура.
С оглед така установената правна квалификация на извършеното от И. Б.
престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус
на същия следва да бъде определено и наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Според настоящия състав именно с това наказание ще бъдат постигнати
целите на горепосочената норма като се подейства превъзпитателно спрямо
подсъдимия и същевременно предупредително по отношение на останалите
членове на обществото. При индивидуализация размера на така определеното
по вид наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно
превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се
отчитат добро съдебно минало на подсъдимия, липсата на събрани лоши
характеристични данни за същият ,както и съдействието от негова страна в
хода на досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства
се явява ,че подсъдимият е ползвал процесния неистински официален
документ при преминаването му през държавната граница като е представил
същия при граничната полицейска проверка.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема превес на смекчаващите, без даденост
същите да са многобройни или изключителни по своя характер, спрямо
отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на
обществената опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо преценка
че и най –лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента
на обществената опасност на деянието – завишена, както и тази на дееца – не
висока, предвид чистото съдебно минало, така също и смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр.
ал.1 от НК е лишаване от свобода до осем години С оглед на изложеното съдът
намира, че най-справедливо е на подс.И. Б. да бъде наложено наказание от
10
10месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение
на подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му наказание е
до три години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга
страна, предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства – по-
горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена
опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият
да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание от 10 месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3
години. Последният е равен на минималния предвиден в закона, като в този му
размер е съобразен с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Така индивидуализираното наказание , по вид, продължителност и начин на
изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК, а именно - да се поправи и превъзпита
осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова
със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред.
Относно веществените доказателства и разноските:
По делото са приобщени като веществени доказателства -Сръбски
задграничен паспорт № ****** на името на И. П. , роден на **********
година в град *********, Сръбски задграничен паспорт № ********* на името
на Е. П., родена на ****** година в град ********* и Сръбски задграничен
паспорт № ****** на името на М. П., роден на ****** година в град
*********,поради което и на основание чл.112, ал.4 от НПК ,съдът постанови
веществените доказателства, да останат приложени към материалите по
делото с оглед факта, че са неистински документи, което изключва
допустимостта на притежаването им, и след изтичане на срока за съхраняване
на делото да бъдат унищожени по предвидения за това ред е.
По делото се констатираха разноски извършени за изготвяне на техническа
експертиза и пътни разноски за явяване на свидетели в съдебно заседание ,
поради което основание чл.189,ал.3 от НПК ,съдът осъди подсъдимият, да
11
заплати направените по делото разноски в размер на 285,82 лева,
представляващи такива за изготвяне на Техническа експертиза, , както и
сумата в размер на 130,00лева /68,00лева +62,00лева /представляващи пътни
разноски за явяване на свидетел в съдебно заседание по Бюджета на съдебната
власт, както и държавна такса в размер на от по 5 лв. (пет лева), при служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд -
Свиленград.
Констатираха се още разноски извършени за превод и вземайки предвид
разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски в досъдебното производство за преводач в размер 352,50лева, да
останат за сметка на органа на досъдебното производство , в размер на
276,40лева за преводач и превод на съдебният акт по ВНОХД№19/2024г. по
описа на ОС Хасково да останат за сметка на ОС Хасково , а в размер на 100
лв. в съдебното производство пред първа инстанция- за сметка на РС
Свиленград.
Превод на присъдата не се извърши,доколкото производството спрямо
подсъдимия се води по реда на задочното производство,а и от страна на
защитникът му бе направен изричен отказ в тази насока.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:.................



12
Съобщи за изтекли лични данни