ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 468
гр. Перник, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500351 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от АКС. Т. СТ. и СН. Т. СТ., чрез адв.
Ю.А. - САК, адрес за призоваване: ***, срещу решение по гр. дело №4166/2019, по описа на
ПРС.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като са цитирани
осъдителните му части, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните
по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че се обжалва Решение №
260014/10.01.22 г. по описа на Районен Съд-Перник, 3 с-в по гр.д. № 4166/2019 г., с което
въззивниците са били осъдени да заплатят на Етажна собственост на сграда в комплекс
„Шато Сий Уинд“ с административен адрес ** всяка една по: на основание чл. 6, ал. 1, т.9 и
10 от ЗУЕС 1190,52 евро главница за 2018 и 2017 г., представляваща дължима и незаплатена
такса поддръжка на общите части от сградата, 125,84 евро законна лихва за забава върху
главницата за 2017 г. за периода от 01.04.2017 г. до 01.05.2019 г., 65,48 евро законна лихва за
забава върху главницата за 2018 г. за периода от 01.04.2018 г. до 01.05.2019 г. и 17,67 лв.
разходи за конкретни ремонтни дейности, като е признато по реда на чл. чл.418 ГПК че
дължат на ищеца горните суми и 216,91 лв. разноски по настоящото и заповедно
производство. Изводите на първоинстанционният съд, че предявените искове са основателни
според жалбоподателките са неправилни и необосновани. Съображенията, застъпени в
жалбата за това са следните: Неправилно първоинстанционният съд се сочи, че не е обсъдил
в достатъчна степен наведеното възражение за нищожността на процесното решение на
Общото събрание на Етажната собственост от 17.06.2016 г. обективирано в т.6 от дневния
ред за определяне на таксата за поддръжка съобразно ид. части от общите части на сградата
1
в размер на 12 евро на кв.м. в нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС е нищожно.
Първоинстанционният съд се сочи, че неверно и в разрез е задължителната практика на ВКС
по въпроса приема, че решението на ОС не е нищожно и така стига до неправилни правни
изводи за основателност на предявените искове. На следващо място е посочено, че съгласно
чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се
извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите
части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в
етажната собственост. Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите
части е посочено в § 1 т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия,
вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар.
"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на
дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на общите
части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро
състояние./§ 13 от ДР ЗУЕС/. Нормата на чл. 51 ЗУЕС не предпоставяла възможност за
тълкуване, тя е ясна и императивна. Извод в тази насока може да се направи и от
тълкуването на чл. 11 т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото
събрание е определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за
управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона-
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Твърди се, ме съгласно практика на
ВКС по прилагане на ЗУЕС нищожност на решение на ОС на ЕС може да се установи чрез
самостоятелен установителен иск, който не е ограничен със срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включвал, а не може и да изключи съдебната защита
срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които изначално не са породили
действие. Това са решенията на ОС на ЕС, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага
(чл. 3 ЗУЕС) или макар да се прилага, ОС на етажните собственици го е взело, упражнявайки
компетентност, каквато от закона не произтича, или няма взето такова решение, въпреки че
протоколът по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Пред установителният иск за
нищожност на решение на ОС на ЕС ограничението в процесуалната легитимация задава
правният интерес, а не предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Активно легитимирани да го
предявят, ако имат правен интерес, са както етажните собственици (лица, които притежават
самостоятелни обекти в сграда, в режим на етажна собственост или за които в нарушение на
чл. 3 ЗУЕС е приложен режимът на етажната собственост), така и трети лица. За иска за
нищожност преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС се твърди, че не се отнася. Застъпва се
тезата, че искът за прогласяване на нищожността на решението на ОС на етажните
собственици е установителен. Неговата правна квалификация е в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или
в чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За този извод е достатъчно да се изтъкне, че решението на ОС е с
2
характеристика на многостранна правна сделка, а обстоятелството, че специалният закон
урежда иск за отмяна на незаконните решения (тези, които не са съобразени с изискванията
на ЗУЕС), но конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи
съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които (изначално)
не са породили действие. В случая се застъпва, че е налице съществена колизия на
решението на ОС на ЕС с императивни разпоредби, чието съществуване е нетърпимо в
правния мир и съгласно чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД е нищожно като взето в противоречие със
закона, т.к. разпоредбата на чл. 51, ал. 1 е императивна и не може да бъде дерогирана по
решение на ОС на ЕС. Приемайки обратното е изведен извод, че първоинстанционният съд е
достигнал до неправилен извод за основателност на предявените искове. Моли се съдът да
отмени първоинстанционното решение като неправилно и да постановите друго такова, с
което да отхвърли предявените искове. Претендират се и присъждане на направените
съдебни разноски във въззивната инстанция разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба чрез адв. Й.Г., процесуален представител
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ /Sea
Wind/, с административен адрес:**** представлявано от управителя: М. Г. А., Адрес за
съобщения и призовки; ***. В отговора се моли първоинстанцинното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се контрааргументи на застъпените в
жалбата. Считат, че съдебното решение в обжалваната част за за правилно, законосъобразно
постановено при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, а жалбата изцяло
за неоснователна.
Съдебно решение в обжалваната от АКС. Т. СТ. и СН. Т. СТ. част се сочи, че е
правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния и
процесуалния закон от съдебния състав на PC Перник и постановено изцяло въз основа и в
съответствие със събрания по делото доказателствен материал.
По наведените във вьззивната жалба основания и аргументи в отговора са изложени
следните доводи: По отношение на твърдението, че решение №6 взето от ОСЕС проведено
на 17.06.2016 г.е нищожно, се сочи, че е налице е богата и еднозначна съдебна практика по
въпроса и постановеното съдебно решение в тази му част е изцяло правилно,
законосъобразно и в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС. В съдебната
практика са посочени и признаците на нищожност на база пороци, каквито пороци не само
не съществуват в настоящия случай, но и не се твърдят от вьззивника. В настоящия случай
не са налице каквито и да е пороци на взетите решения на ОСЕС от 1 7.06.2016г., още по-
малко, които влекат нищожност. Във въззивната жалба, се счи, чеоплакванията са
единствено за незаконосъобразност, а не за нищожност на взетото решение № 6 от
посоченото ОСЕС.Оплакванията от въззивниците за противоречие с императивни норми
/чл.51, ал.2 ЗУЕС/ относно дължимосгта на годишните такси за управление и поддържане на
общите части, се сочи, че представляват именно оспорване на законосъобразността на
взетите решения на ОС като такива, приети в нарушение на конкретна норма от закона - чл.
51, ал. 2 ЗУЕС, но въззиваемата страна счита, че съдът няма правомощия да се произнесе по
тези въпроси в настоящото производство, поради което същите се явяват неоснователни.
След влизането в сила на решенията на Етажната собственост, последните стават
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували
против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
3
собственици или обитатели. ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване,
предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на
решението. Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е
съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен
и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.
40. ал. 2 ЗУЕС.
Налице се сочи, че е влязъл в сила съдебен акт по жалба на възивниците по чл. 40
ЗУЕС съдебно дело на осн чл. 40 ЗУЕС от. а именно: гд № 1075/2019, III с-в по описа на PC
Несебър/ обжалвано в.гр. дело №338/2021, съдебен състав на БОС което дело е прекратено
и са представени по настоящото дело копия от решение на PC Несебър от 04.09.2020г. и на
Окръжен съд Бургас от 05.05.2021 г.- влязло в сила, респ. решенията на ОСЕС от 17.06.2016
са влезли в сила.
Поради изложеното следвало извод, че наведеното възражение за недължимост на
сумите за претендираните периоди се явява неоснователно, тъй като по същество
представлява искане за отмяна на взето и влязло в сила решение на Общото събрание на
Етажната на осн чл. 40 ЗУЕС С обжалваното съдебно решение №260014/10.01.2022г. по гр.
д №4166/2019г., 3 -ти съдебен състав на PC Перник, с което се уважават изцяло по размер
предявените искове за дължими такса поддръжка, съдът се е произнесъл разделно за двете
ответници, в съответствие с направеното искане в съдебно заседание.
Съдът е описано в отговора, че е бил сезиран да се произнесе срещу ответниците за
претендираните суми първоначално при условията на солидарност, след което, в съдебно
заседание е направено искане за разделна отговорност с посочване на конкретните суми за
всяка една от длъжниците.
С оглед на това, че за ищеца е без значение дали ответниците ще бъдат осъдени
солидарно или разделно, стига претендираната сума да е изцяло присъдена, се сочи, че
неоснователно произнасянето по първоначалното искане за солидарна отговорност,
респективно намаляване на разноските на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3, като съдът е
приел кумулативното разглеждане на солидарната отговорност и разделната и в тази връзка
е приел, че са налице отвърлени искове, въпреки, че по размер е изцяло уважена
претенцията на ищцовата етажна собственост.
Намират решението в частта за присъдените разноски, с което осъжда Етажната
собственост да заплати на ответниците Аксиния Петрова и Снежина Тончева на осн. чл. 78,
ал. ЗГПК сума от по 162.50лв.разноски по настоящото производство за неправилно и
незаконосъобразно. Намират, че в настоящия случай, не се следват разноски на ответната
страна. Съдът се сочи, че би следвало да се произнесе кумулативно, както е сторил в
настоящия случай, за разделна и солидарна отговорност на длъжниците единствено, ако по
реда на 129 ГПК изиска уточнение и изрично ицовата страна декларира искането си за
произнасяне по солидарната отговорност и евентуално по разделната, какъвто не е
настоящия случай- в този смисъл и трайната практика на ВКС- Като краен резултат
предявените искове се уважават, тъй като отговорността на ответниците по иска остава, като
се променя само вида на пази отговорност - от солидарна в разделна.
Твърди се, че съдът се е произнесъл за повече отколкото е сезиран. Налице е свръх
петитум. Намират за нищожно съдебното решение в тази му част, а разноските по делото
неправилно определени по чл. 78 ГПК. В отговора е посочено, че съдебното решение в
частта за произнасянето по солидарната отговорност следва да се обезсили - чл. 270,
ал.1,2ГПК, а сторените разноски да се присъдят изцяло на ищцовата Етажна собственост.
/
Следвало да отбележи, че молба становище представена в ОСЗ, в петитума на края
на молбата/ не претендира въззиваемата страна произнасяне на съда по предявените искове
при условията на солидарност на ответниците.
Описано е, че неправилно съдът се произнася първо по разделната отговорност на
ответниците, след което се произнася и по солидарната, като отхвърля исковете до размера
4
над разделно посочената сума за всяка една от ответниците, респективно присъжда разноски
на ответниците неправилно въпреки изцяло уважените искове по размер.
Не са налице предпоставките в настоящото производство за кумулативно/евентуално
разглеждане на предявените искове срещу ответниците при условията на солидарност и при
условията на разделност- в този смисъл е посочена и трайната практика на ВКС:
Определение № 984/11.08.2015 г. по г.д. № 2535/2015 година ВКС и решение№ 445 /
11.05.2016 г. по същото дело ; Определение № 120/06.03.2009 година, постановено по ч. гр.
д. № 2350/2008 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т.
1 от ГПК, по което е прието, че когато в исковата молба се претендира солидарност (активна
или пасивна), а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията,
съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да определи конкретния
размер на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение. Същевременно с решение
№ 80/22.02.2011 година, постановено по гр. д. № 941/2010 година, по описа на ВКС, ГК, III
г. о. е прието, че противоречието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба е
налице включително тогава, когато искането за солидарно осъждане не е съответно на
обстоятелствата, на които искът е основан. Законът задължава съда да следи и изиска
отстраняването на това противоречие, кога не допуска постановяване на решение по
нередовна искова молба. Съответно на това с решение № 163/07.02.2013 година,
постановено по т. д. № 642/2011 година по описа на ВКС, ТК, I г. о. е посочено, че при
искове при които се поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност на
ответниците, представлява нередовност на исковата молба, която трябва да бъде отстранена
по реда на чл. 100, ал. 1 от ГПК (отм.), като при неотстраняването и в указания срок, съдът
трябва да разгледа претенциите срещу всеки един от ответниците при условията на
разделност на отговорността. На последно място с решение № 164/04.07.2012 година,
постановено по гр. д. № 570/2011 година и решение № 350/20.10.2015 година, постановено
по гр. д. № 1730/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК IV г. о. е прието, че при
положение, че отговорността на ответниците, посочени като солидарно отговорни по
претенцията на ищеца, не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе поотделно за
дължимото от всеки от тях-дали е отговорен и в какъв размер, в рамките на общо заявената
сума. Посочено е, че ако в исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна),
а такава, предвид материалното правоотношение, не е налице, за съда съществувало
задължение по чл. 129. ал. 1 от ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно
отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените
субективно съединени искове, защото когато е сезиран за нещо повече от действително
дължимото съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за "по- малкото". Съдът
не е изпълнил посоченото задължение според застъпеното в отговора на въззивната жалба,
но ищцовата Етажна собственост е посочила размера на претендираните разделно суми
срещу всяка една от ответниците. Поради изложеното е изведен извод, че съдът правилно се
е произнесъл по разделната отговорност на ответниците в настоящото съдебно дело, като
неправилно е преценил, че дължи произнасяне и срещу ответниците при солидарна
отговорност без да изпълни задълженията си по чл. 129 ГПК и без да еналице изрично
искане от ищеца за произнасяне по солидарната отговорност- произнасяне
свръх петитум, което е довело до неправилно присъждане на сторените разноски на осн.
по чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците, въпреки изцяло уважените искове на ищеца, поради
което се моли, съдът да остави без уважение и да отхвърли изцяло въззивната жалба на
”
АКС. Т. СТ. и СН. Т. СТ. и двете с адрес: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“№37, вх. „А, ет.3
и да постанови решение, с което и да оставите в сила съдебното решение на районен съд
Перник постановено но г.д. №4166/2019, III- ти с-в, в обжалваната от Стойчеви част, с което
се уважават предявените искови при разделна отговорност на ответниците, като правилно,
законосъобразно, а предявените искове надлежно доказани. Моли се съдът да се произнесе с
решение с което да се обезсили съдебното решение в частта с която Районен съд Перник се
произнася по солидарната отговорност на ответниците на осн. чл. 270, ал. 2 ГПК, като
произнасяне свръх петитум. Моли се отговора- да се счита за възражение на осн. чл. 270,
ал.2 ГПК.
5
По делото е постъпила също и въззивна частна жалба адв. Й.Г., процесуален
представител ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща комплекс Шато „Сий
Уинд“ /Sea Wind/, с административен адрес :***, представлявано от управителя: Милена
Ганчева Антова срещу: определение №260113/17.03.2022г., постановено по молба на осн.
чл.248, ал.1 ГПК за допълване и/или изменение на постановеното решение по отношение на
разноските по гр. дело№4166/2019, HI-ти съдебен НА ПРС. Моли се съда да се произнесе с
определение с което да отмени определение №260113/17.03.2022г., издадено по гр. д
№4166/2019г., 3 -ти съдебен състав на PC Перник, с което се оставя без уважение молба с
вх. №260675/09.02.2022г. по чл. 248 ГПК за изменение на на постановеното решение по
делото по отношение на разноските и да постановите определение с което да се допълни и/
или измени съдебното решение постановено но №4166/2019г., 3 -ти съдебен състав на PC
Перник по отношение на разноските направени в производството, в съответствие с 78, ал. 1
ГПК, като се съобрази факта, че предявените искове са уважени изцяло при условията на
разделност, съдът не е сезиран с кумулативно разглеждане на исковете за солидарност и
осъдите ответниците АКС. Т. СТ. и СН. Т. СТ. да заплатят изцяло направените разноски по
делото на Етажна собственост „Шато Сий уинд“ Св. Влас, поради гова, че предявените
искове са уважени изцяло и не е налице основание по чл. 78, ал. 3 ГПК, рееш за произнасяне
по солидарната отговорност на ответната страна, а обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли настоящата жалба се счита за възражение на осн. чл. 270, ал. 2
ГПК и да се обезсили решението в частта с която Районен съд Перник се произнася съда по
солидарната отговорност на ответниците на осн. чл. 270, ал.2 ПК, като произнасяне свръх
петитум. В частната въззивна жалба са изложени подробни доводи, че намират, че съдебното
решение в частта за произнасянето по солидарната отговорност следва да се обезсили - чл.
270, ал.1,2ГПК, а сторените разноски да се присъдят изцяло на ищцовата Етажна
собственост. Съдът е описано, че е следвало да се произнесе кумулативно, както е сторил в
настоящия случай, за разделна и солидарна отговорност на длъжниците единствено, ако по
реда на 129 ГПК изиска уточнение и изрично ицовата страна декларира искането си за
произнасяне по солидарната отговорност и евентуално по разделната, какъвто не е
настоящия случай- в този смисъл и трайната практика на ВКС- Като краен резултат
предявените искове се уважават, тъй като отговорността на ответниците по иска остава, като
се променя само вида па тази отговорност - от солидарна в разделна.
В решението съдебеният състав на PC Перник е описано, че е приел, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за възлагане на половината от разноските на ищеца
гюращ това. че е счел че е следва да се произнесе по предявените искове при пасивна
легитимация солидарно и кумулативно -разделно.
Описано е, че е била налице една единствена претенция по размер по предявените
искове, на посочено в исковата молба основание, като единствено отговорността на
ответниците първоначално предявена, като солидарна впоследствие претендират, като
разделна, като посочват съответно претендираните суми от всяка една от ответниците.
Поради това намират, че неправилно съдът се е произнесъл първо по разделната
отговорност на ответниците, след коего се произнасъл и по солидарната, като отхвърля
исковете до размера над разделно посочената сума за всяка една от ответниците,
респективно присъжда разноски на ответниците неправилно въпреки изцяло уважените
искове по размер.
Сочи се, че не са налице предпоставките в настоящото производство за
кумулативно/евентуално разглеждане на предявените искове срещу ответниците при
условията на солидарност и при условията на разделност- в този смисъл и трайната
практика на ВКС: Определение № 984/11.08.2015 г. по г.д. № 2535/2015 година ВКС и
решение№ 445 / 11.05.2016 г. по същото дело ; Определение № 120/06.03.2009 година,
постановено по ч. гр. д. № 2350/2008 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по
реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, по което е прието, че когато в исковата молба се
претендира солидарност (активна или пасивна), а предвид материалното правоотношение е
налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде
6
известен ог съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно
правоотношение. Същевременно с решение № 80/22.02.2011 година, постановено по гр. д. №
941/2010 година, по описа на ВКС, ГК, III г. о. е прието, че противоречието между
обстоятелствена част и петитум на исковата молба е налице включително тогава, когато
искането за солидарно осъждане не е съответно на обстоятелствата, на които искът е
основан. Законът задължава съда да следи и изиска отстраняването на това противоречие,
като не допуска постановяване на решение по нередовна искова молба Съответно на това с
решение № 163/07.02.2013 година, постановено по т. по описа на ВКС, ТК, I г. о. е посочено,
че при искове при които претенцията при режим на пасивна солидарност на ответниците,
представлява нередовност на исковата молба, която трябва да бъде отстранена по реда на чл.
100, ал. 1 от ГПК (отм.), като при неотстраняването и в указания срок, съдът трябва да
разгледа претенциите срещу всеки един от ответниците при условията на разделност на
отговорността. На последно място с решение № 164/04.07.2012 година, постановено по гр. д.
№ 570/2011 350/20.10.2015 година, постановено по гр. д. № 1730/2014 година, двете по
описа на ЗКС, ГК IV г. о. е прието, че при положение, че отговорността на ответниците,
посочени катс солидарно отговорни по претенцията на ищеца, не е солидарна, съдът е
длъжен да се произнесе поотделно за дължимото от всеки от тях-дали е отговорен и в какъв
размер, в рамките на обшо заявената сума. Посочено е, че ако в исковата молба се
претендира солидарност (активна или пасивна), а такава, предвид материалното
правоотношение, не е налице, за съда съществува задьлжечие по чл. 129, ал. 1 от ГПК ла
изясни размера на търсената сума по всяко едно сгледно правоотношение и съответно да се
произнесе разделно, в рамките на уточнените.субеi'.пшно съединени искове, защото когато е
сезиран за нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и е длъжен
да се произнесе за "по-малкото". Съдът не е, изпълнил посоченото задължение, но ищцовата
Етажна собственост е посочила размера на претендираните разделно суми срещу всяка една
от ответниците.
Описано е, че ВКС приема също, че ако в действителност е налице разделност на
дълга и се дължи съобразно нея, искът пак ще следва да се разгледа срещу всеки ответник й
тогава до размера на задължението претенцията следва да се уважи, а до пълния заявен
размер да се отхвърли . което няма да кореспондира напълно с волята на ищеца и ще
рефлектира върху вземанията за разноски по негативен за него начин. Е го защо съдът е
длъжен да изиска посоченото уточнение от ищеца, за коего е приложим реда за оставяне на
исковата молба без дни жени е (чл. 100 ГПК отм.,сега чл. 129, ал. 1 ГПК > поради
непосочена цена на иска , макар е при неизпълнение няма да е налице основание за връщане
на исковата молба и десезиране от разглеждане на спора.
Поради изложеното намират, че съдът правилно се е произнесъл по разделната
отговорност на ответниците в настоящото съдебно дело, като неправилно е преценил, че
дължи произнасяне и срещу ответниците при солидарна отговорност без да изпълни
задълженията си по чл. 129 ГПК и без да е налице изрично искане от ищеца за произнасяне
по солидарната отговорност- произнасяне свръх петитум, което е довело до
неправилно'присъждане на сторените разноски на осн. по чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците,
въпреки изцяло уважените искове на ищеца, поради което се моли съдът да се произнесе в
горепосечения смисъл.
По така депозираната жалба съдът намира, че следва да се произнесе с крайното си
решение по спора.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването), както и отговора на същата и
е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не са е позовала и не е направила обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
7
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно –
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба, не са поискани събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267
ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.09.2022 г. от
10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО с оглед процесуално икономия да се извърши и по телефон
или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ към страните, че явяването им в съдебно заседание не
е задължително, а становище по хода на делото и съществото на спора могат да изразят с
писмена молба, с препис за насрещната страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения
отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9