Номер 168105.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София15-ти търговски
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002179 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 44105/26.05.2020 г., подадена от „Общинска банка“
АД, гр. София чрез адвокат М. С. от САК срещу решение № 453/05.03.2020 г., постановено по
търг. дело № 2675/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. София главни искове за за
заплащане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сума в размер на 193 824 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по договор за задължителна застраховка „Професионална
отговорност на частен съдебен изпълнител“, сключена със застрахователна полица №
3425130810000001 от 23.10.2013 г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. София като
застраховател и Н. П. Н. като застрахован, за претърпени имуществени вреди, причинени на
„Общинска банка“ АД, гр. София от Н. П. Н. в резултат на извършени в хода на изпълнително дело
№ 20138100400738 по описа на ЧСИ Н. Н. незаконосъобразни действия по продажба на недвижим
имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94.61 кв. м., на два етажа, находяща се в
имот УПИ 049010, 049011 - I, кв. 49 по плана на гр.***, с идентификатор 35064.49.16.21 съгласно
кадастралната карта на гр.***, върху който в полза на ищеца е имало учредена договорна ипотека
за обезпечаване на задълженията на „Счетоводна къща Деконт” ООД към него, които са
възникнали по силата на сключен договор за кредит от 27.11.2007 г., които вреди се изразяват в
сумата, получена от публичната продан на имота, която „Общинска банка” АД е пропуснал да
получи за удовлетворяване на вземанията си, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер
на 59 029.05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 193 824 лв., начислено за периода от 18.12.2015 г. до 17.12.2018 г.; както
и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. П. Н. при условията на евентуалност
искове за осъждане на Н. П. Н. да заплати на „Общинска банка” АД на основание чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 193 824 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
„Общинска банка” АД имуществени вреди, причинени от ЧСИ Н. Н. в резултат на извършени в
хода на изпълнително дело № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н. Н. незаконосъобразни действия
1
по продажба на недвижим имот, представляващ къща А 15, със застроена площ от 94.61 кв.м., на
два етажа, находяща се в имот УПИ 049010, 049011 - I, кв. 49 по плана на гр.***, с идентификатор
35064.49.16.21 съгласно кадастралната карта на гр.***, върху който в полза на ищеца е имало
учредена договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на „Счетоводна къща Деконт” ООД
към него, които са възникнали по силата на сключен договор за кредит от 27.11.2007 г., които
вреди се изразяват в сумата, получена от публичната продан на имота, която „Общинска банка”
АД е пропуснал да получи за удовлетворяване на вземанията си, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сума в размер на 59 029.05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 193 824 лв., начислено за периода от 18.12.2015 г. до
17.12.2018 г.; а така също жалбоподателят е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. София сума в размер на 350 лв., представляваща
направени по делото разноски и на Н. П. Н. сума в размер на 2 400 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения в
подкрепа на твърденията си, че първоинстанционният съд не бил дал надлежни указания за
подлежащите на доказване обстоятелства и тяхното значение за изхода на спора и неправилно бил
приел, че „Общинска банка“ АД, гр. София не била претърпяла вреди в резултат на действията на
ЧСИ Н. П. Н.. Поради това, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови
ново, с което да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции. Прилага и моли да бъдат приети като писмени доказателства: определение №
141 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 79/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич; определение № 490
от 01.08.2019 г. по ч. гр. д. № 330/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна и определение №
690/22.11.2019 г. по ч. т. д. № 2354/2019 г. на II-ро т. о. на ВКС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подадени отговори на въззивната жалба от ответниците ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. София и Н. П. Н., както и от третото лице-помагач
„Инвестбанк“ АД, гр. София, с които излагат съображения за нейната неоснователност и молят
въззивния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Застрахователното дружество и Н. П. Н. претендират присъждане на разноски за
въззивното производство.
Третото лице-помагач на ответниците – Агенция по вписванията, гр. София в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е подало отговор.
Софийският апелативен съд, по реда на чл. 267 ГПК намира следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да се насрочи съдебно заседание за разглеждането й
по същество, каквото е насрочено с разпореждане от 11.09.2020 г. за 05.10.2020 г. от 14.00 часа.
Във връзка с възраженията по жалбата, че първоинстанционният съд не бил дал надлежни
указания за подлежащите на доказване обстоятелства (относно собствеността на процесния имот) и
тяхното значение за изхода на спора, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения по доклада по чл. 374, ал. 1 ГПК, в частност относно подлежащи на
2
установяване факти и обстоятелство, съответно разпределение на доказателствената тежест.
Градският съд правилно е разпределил доказателствената тежест съобразно наведените от
страните твърдения и с оглед правната квалификация на исковете. Видно от исковата и
допълнителната искова молба, твърденията на ищеца са, че претърпените от него имуществени
вреди се изразяват в това, че в резултат на незаконосъобразно проведена публична продан от
ответника Н. П. Н. в качеството му на ЧСИ, ищецът не е получил сумата от 193 824 лв. Ищецът
обосновава това като сам поставя въпроса относно собствеността на недвижимия имот,
представляващ къща А 15, със застроена площ от 94.61 кв.м., на два етажа, находяща се в имот
УПИ 049010, 049011 - I, кв. 49 по плана на гр.***, твърдейки, че същият не е принадлежал на
длъжника, а на трето лице и за наличието на ипотекарни права, които частният съдебен
изпълнител пренебрегнал. Поради това са неоснователни възраженията по жалбата за
„процесуална изненада“ за страните при постановяване на съдебното решение, доколкото едва с
крайния си съдебен акт, съдът бил разгледал подробно въпроса за собствеността на имота, като
правил изводи в тази насока, без страните да са имали възможност да реагират по отношение на
същата. Освен това и е недопустимо съдът да дава указания на страните относно това какви факти
и обстоятелства следва да твърдят, за да обосноват исковата си претенция.
Предвид гореизложеното, следва да се остави без уважение доказателственото искане на
жалбоподателя за приемане на писмени доказателства, тъй като същото е преклудирано по
смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК, както и не са налице допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения по чл. 266, ал. 3 ГПК.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Докладва делото по смисъла по-горе.
Оставя без уважение доказателственото искане на жалбоподателя „Общинска банка“ АД за
приемане и прилагане по делото като писмени доказателства на следните копия на документи:
определение № 141 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 79/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич;
определение № 490 от 01.08.2019 г. по ч. гр. д. № 330/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна и
определение № 690/22.11.2019 г. по ч. т. д. № 2354/2019 г. на II-ро т. о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3