Решение по дело №470/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С. И. А., чрез адв.И. Г. срещу Решение № 64/21.01.2025г. постановено по АНД № 4825/2024г. на Районен съд - Варна. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на районния съд за съставомерност на деянието, с които е обосновано потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Оспорва установената фактическа обстановка, като посочва, че контролните длъжностни лица не са очевидци на нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, редовно призован жалбоподателят не се явява, не се предствалява. Претендира присъждане на разноски по делото. Ако ответника претендира разноски, искането не следва да се уважава.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдено заседание. В депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Варна дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Варна е потвърдил Наказателно постановление № 23-0002989/04.06.2024г. издадено от Началник ОО“ АА“ – Варна, с което на С. А. е наложена глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.178а ал.7 т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 43, т. 2, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС във вр. с Приложение № 5 част I, т. 3.4 и 3.5 от същата наредба. Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По същество съдът e обосновал извод за съставомерност на деянието и е приел, че правомерно е ангажирана отговорността на лицето, на соченото правно основание.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на председател на комисия за извършване на периодичен преглед за проверка на техническа изправност на МПС – Пежо с рег. № [рег. номер], извършен на 15.02.2024г. в пункт за периодични прегледи на ППС на „Вита 21“ ЕООД, като е допуснал комисията да даде заключение, че моторното превозно средство може да се движи по пътищата за обществено ползване, поради което и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДВП, му е наложена глоба в размер на 1500 лева.

Разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП, предвижда санкция за председател на комисията, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

На основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, периодичните прегледи и проверките на ППС се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист, като председател на комисия може да бъде всеки технически специалист, който отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 от същата наредба.

В разпоредбата на чл. 43 от наредбата са предвидени задълженията на председателя на комисията за технически прегледи на превозните средства, а именно при извършването на периодичните прегледи на ППС да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не издава документ за техническа изправност, когато ППС-то не е представено на преглед или не отговаря на изискванията, определени в наредбата, не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба и не допуска извършването на периодичен преглед на ППС със съоръжения и средствата за измерване и в материална база, които не отговарят на изискванията, определени в наредбата.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от наредбата предвижда, че периодичните прегледи на ППС следва да се извършват при спазване на методиката по Приложение № 5. Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на пътническа изправност на ППС, съдържа различните изисквания, които следва да се спазват при технически преглед, в частност Част 1, т. 3.4 и 3.5, а именно при проверката на състоянието на устройството за почистване на предното стъкло и устройство за измиване на стъклото, не е извършил проверка на функционирането им чрез задействие.

В случая данните от делото сочат, че касаторът не е проследил пълнообемното провеждане на периодичния преглед по отношение на горепосочената част, които изводи първоинстанционният съд е извел след анализ и съпоставяне на изготвения видеозапис на процесния преглед за проверка на техническата изправност на МПС и данните обективирани в протокол № 34577233/15.02.2024г. Правилно първоинстанционния съд е приел, че с това си поведение С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 43, т. 2, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и правомерно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на соченото правно основание. В този смисъл, неоснователни са възраженията на касатора за несъставомерност на деянието предвид липсата на длъжностни лица - очевидци на административното нарушение, след като за извършения преглед е наличен видеозапис.

В разпоредбата на чл. 41 ЗАНН са уредени веществените доказателства, като е предвидено, че при констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението. Материалният носител, на който е записан видеофайла, представлява именно такова веществено доказателство, а съдържанието на записания видеофайл обективира извършването на конкретно административно нарушение – аргумент от чл. 109 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В случая видеозаписът е направен от камера, предварително поставена на посочения пункт и този видеозапис, може да бъде доказателствено средство в наказателния процес, респ. в административнонаказателния процес, тъй като в тези случаи е налице запис на регламентираното предаване в реално време на извършения технически преглед към информационните масиви на ИААА и доколкото съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, може и следва да бъде ценен, както е процедирал и районният съд. Представения видеозапис от различно позициониране на камери за видеозаснемане позволява да се проследят действията на конкретния член на комисията, във всеки един момент от провеждане на техническия преглед на автомобила. Освен това извършването на техническия преглед има последователност предвид спецификата на проверяваните елементи на автомобила, поради което в конкретния случай няма данни тази последователност да е била нарушена, в каквато насока възразява касаторът. Видеозаписът от двете камери предоставя възможност да се проследи целият процес на извършване на техническия преглед и ясно се установява, че техническият специалист, член на комисията не е извършил проверка на устройството за почистване на предното стъкло и устройството за измиване на стъклото.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнагреждение в размер на 80лв., определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/21.01.2025г. постановено по АНД № 4825/2024г. на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА С. И. А., [ЕГН] да заплати в полза на ОО“ АА“ - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.