№ 16754
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110161175 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Б., с която е предявил срещу ответниците
„Д. и А. М. А. субективно и обективно съединени осъдителни искове за солидарното
осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 9400 лв., представляваща неустойка,
дължима на основание чл. 14 от договор от 07.03.2018г., дължима при разваляне на
договора.
Ищецът твърди, че с „Д. като ползвател и А. М. А. като солидарен длъжник бил
сключен на 07.03.2018 г. договор, по силата на който „Б. предоставил на „Д. за временно
ползване движими вещи, посочени в приемо-предавателен протокол, представен по делото.
Съгласно чл. 4, т. 9 от договора ответната страна се задължила да закупува минимално
месечно количество кафе, което задължение твърди, че не е изпълнявано, поради което на
основание чл. 8 от договора, същият бил прекратен, като на 10.01.2022 г. на ответниците
били връчени нотариални покани, с които ищецът прекратил едностранно договора и ги
поканил да заплатят неустойка – на „Д. чрез управителя била връчена нотариална покана с
рег. № .. била връчена нотариална покана с рег. № .. Счита, че ответниците му дължали
неустойка по чл. 14 от договора в размер на 9400 лв., равняваща се на полученото от
ответника възнаграждение по чл. 13 от договора за извършване на рекламна дейност на
стоките от ценовата листа по приложение № 1. Поддържа, че за неустоечното задължение
двамата ответници отговаряли солидарно – чл. 15 от договора. Ето защо, моли за осъждане
на ответниците да му заплатят солидарно посочената сума, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответниците „Д. и А. М. А. са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, които са с идентично съдържание и с които оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Оспорват да са били налице предпоставките за едностранно
прекратяване на договора. Закупуването на стока от страна на купувача според закона
представлявало една възможност, а чрез клаузите била установена като задължение на
купувача, като така се нарушавал принц.ът на справедливост и добросъвестност при
договарянето, което противоречало на добрите нрави, поради което клаузите, с които се
поема задължение за изкупуване на определено количество стока, се явявали нищожни.
Освен това задължението на купувача да закупи уговореното количество кафе можело да
1
бъде изпълнено и еднократно според договора, а съгласно член 3 срокът на договора се
продължавал до изкупуване на цялото количество от стоката, като поради прекратяването на
договора за купувача ставало невъзможно да изпълни задълженията си по него, но по
причини, които не можели да му се вменят във вина, от което следвало, че за ищеца не е
възникнало вземане за неустойка. Позовава се на непреодолима сила, поради епидемичната
обстановка, заради която ресторантьорският бизнес пострадал силно, като моли посочените
обстоятелства да бъдат отделени като общоизвестни и ненуждаещи се от доказване.
Навежда, че уговорената неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй
като излизала извън т.ичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
създавайки условия за неоснователно обогатяване и нарушавайки принц.а за справедливост.
Твърди, че процесната неустойка представлявала гаранционен депозит за
изпълнението на задължението на купувача да закупи стока. Релевира възражение за
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже твърденията си сключване на
договор от 07.03.2018г. с твърдяното съдържание, включително действителна клауза за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора, а по възражението за
давност на ответниците, че са били налице основания за спиране или прекъсване на
давността.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, че са били налице
обстоятелства, които следва да се квалифицират като непреодолима сила, възникнали след
сключване на договора и попречили за неговото точно изпълнение, както и при
установяване на фактите в тежест на ищеца – че са платили вземането.
Съдът при така разпределената доказателствена тежест и при обсъждане на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че между ищеца „Б. от една страна и ответника „Д. като ползвател от друга
страна бил сключен комплексен ненаименован договор от 07.03.2018г., включващ различни
уговорки, характерни за договор за покупко-продажба, договор за заем за послужване и
договор за реклама. По силата на посочения договор ищецът предоставил на ответното
дружество безвъзмездно, за временно ползване свои движими вещи – машини за приготвяне
на кафе, които ползвателят се съгласил да използва единствено в своя търговски обект: кафе
„В.“ в гр. С. (чл. 1 от договора), а ответното дружество от своя страна се задължило за целия
срок на договора да закупува ежемесечно, еднократно или на части минимални количества
кафе “S. кг общо за целия срок на договора, но не по-малко от 25 кг месечно (чл. 4, т. 9).
Срокът на договора бил уговорен на 2 години, но в случай че до изтичането му ответното
дружество не закупело минималните количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия
срок на договора, той продължавал действието си до изкупуването му. Същевременно в чл.
13 от договора било уговорено и задължение на ползвателя „Д. срещу еднократно
възнаграждение, за целия срок на договора да рекламира в търговския си обект стоките от
ценовата листа по Приложение № 1 чрез поставяне, монтиране или ползване на
предоставени му от „Б. рекламни материали. Материалите се предавали на ползвателя
заедно с вещите по чл. 1, като количеството, вида и стойността им се описвали в приемо-
предавателния протокол по чл. 2. Възнаграждението за рекламната дейност било 9400 лв. с
ДДС, като съгласно чл. 14 от договора, в случай на предсрочно прекратяване на договора по
причина, за която ползвателят отговаря, той дължьв връщане на полученото възнаграждение
като неустойка за неизпълнение. Същата била дължима в 7-дневен срок от прекратяване на
договора.
Страните са се съгласили, че с подписване на договора вторият ответника А. М. А.
встъпва като солидарен съдлъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения
към „Б., включително за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите
неустойки и обезщетения, ако има такива.
2
Установява се от приетия като доказателство двустранно подписан приемо-
предавателен протокол от 07.03.2018г., че ищецът е предал на ответника „Д. уговорените в
чл. 1 движими вещи – оборудване за приготвяне на кафе.
Не е спорно между страните и се установява, че ищецът е заплатил на ответното
дружество уговореното възнаграждение за реклама в размер на 9400 лв. с ДДС на
19.03.2018г.
Установява се и че с нотариални покани с рег. № . връчени на двамата ответници на
10.01.2022г., ищецът е развалил сключения между страните договор поради неизпълнение на
задължението на ползвателя да закупува минималното месечно количество кафе по чл. 4, т.
9 от договора, считано от получаване на поканата, като е дал на ответниците 7-дневен срок
от същата дата да заплатят солидарно неустойката по чл. 14 от договора в размер на 9400 лв.
по посочена от ищеца банкова сметка.
С оглед изложеното установено по делото е сключването на договор между страните
от 07.03.2018г. със съдържанието, посочено в исковата молба, включително уговорката за
неустоечна клауза по чл. 14 от договора.
На следващо място се установи и че ищецът е заплатил на ответното дружество
уговореното възнаграждение за осъществяване на рекламна дейност, което макар и при л.са
на доказателства за предаване на рекламни материали за ползвателя, е индиция, че ищецът е
осигурил възможността на „Д. да рекламира стоките от ценовата му листа.
При носена от ответниците тежест същите не са доказали, че са изпълнявали точно
задълженията си по договора, свързани с изкупуване на минимално количество кафе от вида
на посоченото в договора всеки месец до достигане на общия размер от 600 кг, което е
довело до правото на ищеца да развали договора по причина, за която ответниците
отговарят – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Ответниците не са представили никакви доказателства да са
изпълнявали точно договора през който и да е период от действието му, поради което дори
да се приеме, че са били налице особени непредвидени и непредвидими обстоятелства,
възникнали след сключване на договора (непреодолима сила), каквито безспорно
представляват мерките и ограниченията, свързани с ограничаване разпространението на
вируса на Ковид-19, най-интензивни през периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., същите не
оправдават предходното им неизпълнение, а съгласно чл. 8, т. 3 от договора „Б. е имал право
да развали договора при неизпълнение на кое да е задължение по договора, продължаващо
повече от 7 календарни дни след уговорения падеж. Не се твърди, нито се установява и
ответниците да са уведомили в подходящ срок писмено ищеца, че не са могли да изпълнят
задължението си поради непреодолима сила, в какво се състои непреодолимата сила и
възможните последици от нея за изпълнението на договора, каквото е изискването на чл.
306, ал. 3, изр. 1 ТЗ. С оглед изложеното е неоснователно възражението на ответниците за
наличие на обстоятелства, които ги освобождават от отговорност за изпълнение на
основаните им задължения по договора, респективно които биха ги квалифицирали като
изправна страна по договора.
Основателно е обаче възражението на ответниците за нищожност на неустоечната
клауза, предвидена в чл. 14 от договора. Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване
на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
като съгласно мотивната част на тълкувателното решение при преценката могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или
на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи –
поръчителство, залог, .отека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др.
В случая се касае за неустойка, уговорена при разваляне на договора поради
неизпълнение на задълженията на купувача за закупуване на минималните уговорени в
3
договора количества кафе, изчислено за целия срок на договора, касаещо уговорките на
договора, характерни за договора за покупко-продажба, същевременно за неизпълнението на
това задължение, довело до разваляне на договора, се претендира неустойка, съизмеряваща
се с платеното от страната на ищеца възнаграждение за друга част от същественото
съдържание на договора, характерно за договора за реклама. Едновременно с това в чл. 9 от
договора е уговорена неустойка при разваляне на договора, която е обвързана по стойност
именно с неизпълнение на задължението, за което е развален договорът, неизкупуване на
минимално дължимото количество кафе на месец и като общо количество. Стига се до
кумулиране на двете неустойки и възможност за ищеца да получи две обезщетения при
разваляне вследствие на едно и също неизпълнение, като едното – това, което се претендира
в настоящото производство, е нет.ично, несъответно на неизпълненото задължение. Следва
да се има предвид, че неизпълнението на задълженията на ползвателя е обезпечено и чрез
встъпването в дълга от страна на втория ответник, с което допълнително се охраняват
интересите на ищеца. На последно място, следва да се отчете и фактът, че договорът е
развален след изтичане на два пъти по-дълъг период от време от първоначално уговорения
срок на договора от две години, през което време ответното дружество е изпълнявало
задълженията си да рекламира стоките от ценовата листа на ищеца, поради което и
неизпълнението на това конкретно задължение е несъществено и в крайна сметка не е
довело до предсрочното прекратяване на договора. Макар да е уговорено, че неустойката по
14 от договора ще се дължи при всяко предсрочно прекратяване на договора, за което
ползвателят отговаря, при преценка на действителността на уговорката следва да се отчетат
горепосочените критерии, които я определят като клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед формираните
изводи съдът намира, че ответниците не дължат посочената неустойка, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които са претендирали,
но не са доказали извършване на такива, поради което съдът не им присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
срещу „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. и А. М. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. С. искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците „Д., ЕИК .
и А. М. А., ЕГН ********** да заплатят на ищеца „Б., ЕИК ., сумата от 9400 лв.,
представляваща неустойка, дължима на основание чл. 14 от договор от 07.03.2018г.,
дължима при разваляне на договора.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4