№ 58
гр. Варна , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600097 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер СТ. ИВ. АП.,
чрез упълномощения му защитник - адв. Д. Т. Д. /от АК-Варна/ за възобновяване на
наказателно дело.
Защитата на осъд. А. иска, на основание чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде
възобновено наказателно производство по ВНОХД № 142/2020г. на ОС-Варна, с което е
била потвърдена изцяло присъда №262, постановена по НОХД № 4848/18г. на РС-Варна, с
която подзащитният му е бил признат за виновен и осъден по възведеното му обвинение. От
искането могат да се синтезират възражения в две основни насоки: Първото е свързано с
нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт,
тъй като според процесуалния представител, РС-Варна при правилно установена
фактическата обстановка, неправилно е заключил, че е налице обективна съставомерност на
извършеното от подсъдимото лице, квалифицирано като престъпление по чл. 214, ал.1 от
НК в нарушение на материалния закон; Във второто възражение се навеждат доводи за
наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на
мотиви към съдебните актове, постановени от от редовните инстанции. Поради тези
съображения се иска от настоящата инстанция, позовавайки се на разпоредбата на чл. 422,
ал.1 т 5 от НПК, да се възобнови наказателното производство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденото лице нередовно
призовано, не се явява, за него се явява редовно упълномощения му защитник - адв. Д.,
който поддържа искането за възобновяване, като развива подробни съображения в подкрепа
на твърденията си.
1
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за
неоснователно, като счита, че не са налице твърдените от защитата нарушения.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните
констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено
от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК
шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с
датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за
касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК -
решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се
претендира отмяната, но - разгледано по същество - то се явява неоснователно.
Съображенията за това са следните:
С присъда №262, постановена по НОХД № 4848/18г., Варненският районен съд е
признал подсъдимия СТ. ИВ. АП., за виновен в това, че на неустановена дата през месец
септември 2017 г. в гр. Белослав с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А.Т. Д.,
чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му (да му даде парична сума в размер
на 1000 евро) и с това му причинил имотна вреда в размер на 200 евро, в левова
равностойност 391,17 лева, поради което на основание чл. 214, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т.1
НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. Съдът се произнесъл и досежно сторените по делото разноски и веществените
доказателства.
С въззивно решение № 260058/19.08.2020г. постановено по ВНОХД № 142/20г.,
състав на Окръжен съд - Варна е потвърдил изцяло така постановената присъда.
Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените
от защитата пороци при формиране на волята от страна на редовните съдебни инстанция.
Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебни актове, е обхванала
всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката,
като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.
Наред с това изводите на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са
основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да
провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда ВОС е обсъдил внимателно
и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване
доказателствената съвкупност /частично от обясненията на подсъдимия; показанията на
свидетелите Н.Х., А. Д., В. А.ова Д.а,М.Х., А.Т., К.Т., Р. Д.; както и от писмените
доказателства, а именно - справка за съдимост на подс.С.А.; протоколите за разпознаване на
лице от 02.11.2017 г., фотоалбум; разпечатка от „Теленор България“ ЕАД за проведени
входящи и изходящи разговори; разпечатки от „БТК“ ЕАД за проведени входящи и
изходящи разговори (1 – диск и 2 бр. писмени разпечатки от него); писмо от МБАЛ „Св.
Анна - Варна“ АД; заверено копие на страници на журнал за прием на пациенти в спешен
център; лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок- спешно
отделение, 2 бр. дискове и приложените веществени доказателствени средства, получени
при използването на специални разузнавателни средства/. След собствен прочит и верен
анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е споделила изводите на
районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като
е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е
2
въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които
поначало са били направени и пред ВРС, които също са били обект на обсъждане в мотивите
към присъдата. В тази връзка настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че
наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от съда,
състоящо се в липса на мотиви, не се споделя от състава на АС-Варна. Принципно, липсата
на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от
решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на
които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и
незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд.
Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция,
да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд.
Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на ВРС е изложил
съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на
присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК, понеже е
изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за
изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на
деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието. Лишено е от
основание твърдението в искането за възобновяване, за формалност и бланкетен характер на
мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, като са изложени съображения по отношение на тяхното
кредитиране. Направен е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна
кореспонденция между различните групи свидетелски показания с писмените доказателства
са изведени фактите, значими за съставомерността на деянието. Лишени са от основание и
критиките срещу съдебния акт на въззивната инстанция. Съставът на ВОС е изпълнил
задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като е
изложил обосновани съображения, защо възприема за правилна фактическата обстановка,
установена от първия съд, направил е изводи за правилно приложение на материалния закон,
както и е извършил преценка по отношение на наказанието, наложено на осъдения.
Решението на въззивната инстанция отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК,
понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на доказателствата,
съдебният състав е отговорил, правейки задълбочен и логически издържан анализ на
доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното въззивно решение дават
напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение
на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като
втора инстанция по съществото на делото.
Поначало следва да се отбележи, че в искането за възобновяване защитата на осъд. А.
- адв. Д. се базира на доводи, които вече са били изтъквани и пред двете редовни съдебни
инстанции – РС-Варна и ОС-Варна и в мотивите към постановените съдебни актове те са
получили отговор.
Неоснователно е оплакването, наведено в искането за липса на обективна
съставомерност на деянието. От показанията на св. А. Д. се установява обстоятелството, че
на неустановена дата през месец септември 2017 г. подс. А., след като е възбудил страх у св.
А. Д., е отишъл при него и е отправил заплахи - че ако не даде сумата от 1000 евро, ще бъде
съден от св. Р. Д., както и че ще стане много лошо. От показанията на същия свидетел става
ясно и че в резултат на отправеното заплашване, св. А. Д. се е разпоредил със сумата от 200
евро в полза на подс. А.. Съдът правилно не е кредитирал показанията на този свидетел,
дадени в хода на съдебното следствие, в частта, в която заявява, че не е имало заплахи от
страна на подсъдимия преди разпореждането със сумата от 200 евро, тъй като те са в разрез
с последващите му действия – отиването му със св. В. Д.а до участък в гр. Белослав. Там те
са сигнализирали за осъществено спрямо св. Д. заплашване от страна на подс.А. с цел
3
получаване на парична сума. При анализа на показанията на св. А. Д., съдът е взел предвид
и обстоятелството, че още преди даване ход на разпоредителното заседание, св. А. Д. е
заявил, че иска да се прекрати делото, тъй като двамата с подс. А. са се разбрали. Тази
негова позиция правилно е възприета като индикираща нежеланието на св. А. Д. да участва
в наказателното производство, включително в качеството му на свидетел. Това обяснява и
промяната в показанията му, в частта относно отправените заплахи. В подкрепа на
свидетелските показания на А. Д. са и протоколите от СРС, от които се установява
противоречие с обясненията на подсъдимия при проследената комуникация между него и св.
Р. Д.. От тяхното съдържание се установява, че инициативата за предаване на парични
средства не е на св. А. Д., като подс. А. сам заявява, че е взел сумата от 200 евро и е дал срок
на св. А. Д. да даде останалата сума. На следващо място, подсъдимият изрично заявява на
св. Р. Д., че е намерил човека – св. А. Д.. Това недвусмислено налага извода за
недостоверност на обясненията му в частта, в която заявява, че е бил търсен от св. А. Д. за
да получи парите. Следователно, по същите съображения, обясненията му в останалата им
част, в която заявява, че не са отправяни заплахи, се възприема като израз на упражнено
право на защита.
Поради това и липсва твърдяното от защитата противоречие в мотивите на
проверяваните инстанции по отношение на приетите възоснова на показанията на някои от
свидетелите факти. Въззивният съд изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ,
направен от ВРС. Първата инстанция в акта си е анализирала с необходимата критичност
доказателствените източници, касаещи спорните по делото моменти. С необходимото
внимание Районен съд Варна е интерпретирал гласните доказателствени източници и в
частност показанията на свидетелите Р. Д. и А. Д., при това с акцент върху правно
релевантните факти, обусловени от предмета на доказване, а не върху обстоятелствата,
касаещи изобщо отношенията между подсъдимия и свидетелите. В тази си дейност, съдът
правилно е достигнал до извод за липсата на противоречия в свидетелските показания
относно основните и значими факти. Противоречията, касаещи детайлите, не могат да
дискредитират изцяло показанията, по начин, който налага изключването им от
доказателствената съвкупност.
При проверката на въззивната присъда не се откриват нарушения и на материално
правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от проверяваните
съдилища правилно са подведени под нормата на чл. 214 от НК. Съставът на апелативната
инстанция не намира основания, за да се приеме, че вмененото във вина на осъд. лице А.
деяние не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан: за
да е осъществен съставът на чл. 214, ал. 1 от НК, престъпление против собствеността, е
необходимо принудата - упражнена чрез заплашване, да е насочена към мотивиране на
пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане – в случая, да предаде сумата от
200 евро. Твърденията, съдържащи се в жалбата, с които защитникът се опитва да обори
доказаността на обективната страна на деянието, са неоснователни. Конкретиката на
обстоятелствата, при които е извършено деянието, позволяват неговото субсумиране под
разпоредбата на чл. 214 НК, деянието е съставомерно както от обективна, така и от
субективна страна – извършено виновно, с пряк умисъл и специална користна цел – да
набави за себе си имотна облага.
Поради всичко изложено, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати
процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са
налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлото в сила въззивно решение
и връщане на делото за ново разглеждане на ВОС или отмяна на влязлата в сила присъда на
ВРС и признаване на осъденото лице за невинно, каквото искане се прави.
4
Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за
възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 142/2020г. на ОС-Варна, направено от СТ. ИВ. АП., чрез
упълномощения му защитник - адв. Д. Т. Д. /от АК-Варна/.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5