№ 452 / 19.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 19.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1647 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от А.Н.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 32 - 0000231 издадено на 0..0..2019г. от Н. О. ,. п. О. – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.18 т.5 от Наредба № Н – 8 от 27.06. 2008г. на МТ.
В жалбата си до съда наказаното лице, чрез своя упълномощен защитник, оспорва законосъобразността на наказателното постановление като счита, че същото е било издадено при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложен материален закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба от упълномощения защитник се заявява, че се поддържа жалбата и се моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Н. О. ,. – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено следното:
На 16.08.2019г. около 08:55ч. на Път ІІ – 81 при Район на КПП Ломско шосе, служителите в О. ,. – гр.Монтана инспектор Любен Котев и Александър Александров спрели специален автомобил Ф. Ф. xxxx от категория N3G с рег.№ С. 2. 0. Н.. При проверката същите констатирали, че МПС – то се управлява от жалбоподателя А.Б., който извършва превоз за собствена сметка по маршрут Враждебна – Протитовци, ведно с квитанция за платени пътни такси № 121012170096129/13.08.2019г. Водачът представил карта за квалификация с изтекъл срок на валидност, същата била валидна до 27.08.2018г. Вследствие на констатираното нарушение бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него възражения, относно неговата материално правна законосъобразност. Същото обаче не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена, тъй като същата не се оспорва от жалбоподателя и неговия упълномощен защитник, а и се подкрепя от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП С. издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление обаче не е била съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение, жалбоподателят А.Б. не е извършил вмененото му административно нарушение.
По делото безспорно беше установено, че към момента на извършената проверка, водачът на МПС – то не е представил карта за квалификация на водач. Наличието на това обстоятелство не се оспорва от страна на дееца и неговия защитник, поради което и съдът го намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Възражението на защитата, свързано с наличието на компетентност за издаване на АУАН се явява неоснователно и оборено от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Към кориците на делото С. приложени надлежна длъжностна характеристика и заповед, с които съответните длъжностни лица С. били оправамощени да издават както АУАН, така и НП.
По отношение на неправилното приложение на материалния закон съдът намира, че същото за основателно. На първо място следва да се отбележи, че както в съставения АУАН, така и н в обжалваното наказателно постановление никъде не е посочено какъв товар е бил превозван с въпросния специален автомобил. Административно наказващият орган е посочил единствено, че водачът извършва превоз за собствена сметка. Правната норма, под която е бил подведен под административна отговорност по чл.18 т.5 от Наредба № Н – 8 от 27.06. 2008г. на МТ изисква от водачите, извършващи превоз на товари за собствена сметка, да притежават подробно описаните документи сред които е и въпросната карта за квалификация но водач. В случая обаче е посочено, че жалбоподателят е управлявал специалния автомобил, без да е уточнено дали с него се извършва превоз на товар за собствена сметка и ако да какъв. Понятието ,,превоз на товари” е изрично посочено в &1 т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр. и в него е отразено, че това представлява дейност, свързана с превоз на стоки срещу заплащане, независимо дали С. натоварени или не. В параметрите на административното обвинение обаче не е посочени никъде каква стока е била превозвана с въпросния специален автомобил. Очевидно, цялостната конструкция на управляваното от жалбоподателя МПС, не е била предназначена за превоз на товари, а представлява цялостна техническа композиция. В обратния смисъл също няма ангажирани твърдения и доказателства. От приложения талон на въпросния автомобил и снимка на същия се вижда, че той не е предназначен за превоз на товари. Независимо, че с писмо с изх. № 14 – 00 –5648/1 от 19.0..2012г. на ИАГ ,. е отговорено на управителя на дружеството ,,Б.” ООД, че за въпросните кранове е необходима карта за квалификация на водач, правната норма под която е бил подведен нарушителя, не попада в кръга от дейности, за които същият е бил предназначен. Допълнителен аргумент н тази насока се извежда и от самата характеристика на описаното МПС ,,специален автомобил”. Легалното определение на понятието се съдържа в &6 т.12 б. ,,г” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където изрично е посочено, че автомобилите С. специални, когато С. със специално монтирана апаратура съоръжения или машини, които не позволяват ползването им за други цели.
В този смисъл възражението на защитата на жалбоподателя, че въпросният автомобил не е могъл да извършва превоз на товари, тъй като не е бил предназначен за това, е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид изложените правни аргументи съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 32 - 000231 издадено на 0..0..2019г. от Н. О. ,. – гр.Монтана, с което на основание чл. 93, ал.1 т.1 от ЗАвПр, на А.Н.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл.18 т.5 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: