№ 599
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110151660 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.23 от Единните правила за
договора за международен железопътен превоз на товари (CIM), Притурка В към
Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 09.05.1980г., вр.
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка „Товари по време на превоз“ е заплатил на застрахования ФИРМА сумата
от 2 697,44 лв., представляваща обезщетение за вреди на товар – 101 броя дървени
плоскости, настъпили по време на извършен от ответника ФИРМА превоз на товара от
гр. Ч., Т до гр. Св., Б. в периода от 08.01.2021г. до 12.01.2021г. в резултат на
проникнали атмосферни води в товарното помещение на два вагона. Поддържа, че на
08.01.2021г. ответникът е приел за превоз товар, предназначен за получателя ФИРМА,
представляващ дървени плоскости с меламиново покритие на обща стойност 31 767,06
евро, съгласно фактура №OR020210000004 от 07.01.2021г., издадена от изпращача.
Товарите са били натоварени в общо четири отделни вагона на влак №45138, като за
стоката във всеки вагон е издадена отделна товарителница. Поддържа, че увреденият
товар е бил натоварен във вагон №31753547131-0 с товарителница №37 и във вагон
№31753546237-6 с товарителница №38. Излага доводи, че стоката е била предадена от
превозвача на получателя на 14.01.2021г. и на 15.01.2021г., като на 15.01.2021г. бил
извършен оглед от авариен комисар в складовата база на получателя ФИРМА в гр. Ст.
З., при който е установено, че са увредени 101 броя ламинирани плоскости, като
стойността на щетата е 2 697,44 лв. За извършения оглед е съставен авариен протокол
и е начислена такса за извършения стоков контрол в размер на 420 лв., която била
платена от ищеца на увреденото лице. Ищецът поддържа, че на 19.01.2021г. при него
постъпило уведомление от получателя ФИРМА за настъпилата щета и на 22.03.2021г.
той платил застрахователно обезщетение в размер на 2 697,44 лв. на застрахования
ФИРМА. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3 117,44 лв.,
1
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на
товар – 101 броя дървени плоскости, настъпили по време на извършен от ответника
ФИРМА превоз на товара от гр. Ч., Т до гр. Св., Б. в периода от 08.01.2021г. до
12.01.2021г. в резултат на проникнали атмосферни води в товарното помещение на
вагони №31753547131-0 и №31753546237-6, с включени ликвидационни разноски е
размер на 420 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.09.2021г. до
окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 107,16 лв. за периода от
13.04.2021г. до 02.09.2021г. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че предявяването на
рекламацията на щети на товара не е извършена от правоимащо лице съгласно чл. 43, §
2 CIM, не е заведена поотделно за всеки един от превозните договори и към нея не са
представени в оригинал товарителниците съгласно чл. 43, § 6 CIM, поради което
счита, че предявените искове са недопустими. Излага доводи, че вагони
№31753547131-0 и №31753546237-6 са приети от ФИРМА в общата гранична гара
Капъкуле на 11.01.2021г. в 21:25ч. като част от състава на влак №45138 с вагонна
ведомост № 24 и са пристигнали на гара Св. на 11.01.2021г. в 22:30ч. След
пристигането е извършен извършен търговски преглед на влака от служители на
ответното дружество и е установено, че на три от вагоните има скъсан брезент, но няма
посегателство на товара и той е без видими повреди. Твърди, че посочените от ищеца
вагони са предадени на представител на получателя ФИРМА на 13.01.2021г. в 12:00ч. с
приемо-предавателна ведомост образец ДП-14 №11/13.01.2021г., редовни в търговско
отношение и без забележки. Разтоварването е извършено от получателя без
присъствието на представител на превозвача и празните вагони са върнати обратно на
превозвача на 14.01.2021г. в 10:00ч. редовни в търговско отношение и без забележки.
Поддържа, че доколкото товарът е приет от получателя без забележки и на основание
чл. 47, §1 CIM, правото на иск на получателя е погасено. Оспорва протокола, изготвен
от авариен комисар, доколкото същият е изготвен след връщането на вагоните от
получателя на превозвача и не е ясно дали касае товара, който е бил превозван с тези
вагони. Навежда доводи за неспазена процедура по чл. 42 CIM. Счита, че са налице
предпоставките за освобождаване на превозвача от отговорност на основание чл. 23, §
3, б. „с“ CIM. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска по чл.23 от Единните правила за договора за международен
железопътен превоз на товари (CIM), Притурка В към Конвенцията за
международни железопътни превози (COTIF) от 09.05.1980г., вр. чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, за което ответникът
отговаря, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди;
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството
му на превозвач – настъпване на вредите по време на превоза, извършван от ответника
в резултат неизпълнение на договорните му задължения, произтичащи от договора за
превоз, както и предявена рекламация пред превозвача от правоимащото лице.
Безспорно между страните по делото, а и от представената по делото
застрахователна полица по застраховка „Товари по време на превоз“
№30700100002665 от 21.01.2020г. се установява, че между ищеца и ФИРМА е било
2
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане със срок на застрахователно покритие от 02.02.2020г. до 01.02.2021г. с
предмет пратки на материали /ПДЧ и МДФ/ за мебелопроизводство от Т за Б. чрез
железопътен транспорт, чийто транспорт се извършва изцяло или частично извън
територията на Република Б..
Не се оспорва, а и от приетите по делото като писмени доказателства
товарителница за вагон №31753547131-0 и товарителница за вагон №31753546237-6, се
установява, че на 08.01.2021г. изпращачът Райкам Ложистик Таш. Мад. Орм. Юрн.
Сан. Тидж. Лтд. Шти. е натоварил във вагон № 31753547131-0 12 палета, 360 бр. ПДЧ,
покрито с меламин, с тегло 27 789 кг. и във вагон № 31753546237-6 18 палета, 539 бр.
ПДЧ, покрито с меламин, с тегло 36 068 кг., адресирани до получател ФИРМА, които
превози следва да се извършат чрез железопътен транспорт от турски превозвач от Ч.,
Т до Капъкуле, Т и от български превозвач от Капъкуле, Т до Св., Б.. Видно от
удостовереното в товарителниците, вагоните са пристигнали на гара Св., Б. на
11.01.2021г., като същите са предадени на представител на получателя ФИРМА – Г. И.
Д. на 13.01.2021г. Последното обстоятелство се установява от представената по делото
ведомост № 11 за предаване и приемане на вагон, обр. ДП-14 от 13.01.2021г., както и от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. И.
Д. и К. Д. К..
От показанията на свидетеля Г. Д. се установява, че вагоните, в които е превозван
товарът по цитираните товарителници, са такива с мушама, поради което първо се
проверяват на международния коловоз от гранична полиция. При извършената
проверка са констатирани нарушения по брезента – скъсан, разцепен. Вагоните са
подадени на разтоварен коловоз от служители на ответното дружество на 13.01.2021г.
с товарителниците и протокол ДП-14, в които е записан часът и номерата на вагоните,
след което са пристъпили към процедура по обмитяване на стоката и разтоварване.
След разтоварване на вагоните със същия протокол ДП-14 се връщат на ФИРМА.
Според свидетеля Д. при констатирана щета, същата не се отразява в протокола ДП-14.
Съгласно показанията на свидетеля Д., щетите по товара са констатирани при
отварянето на вагоните на 13.01.2021г. в присъствието и на служители на ответното
дружество и това обстоятелство било отразено в протокол на ответника. Според
свидетеля Д. рекламация пред ответника не е предявявана от ФИРМА, а от
застрахователя.
От показанията на свидетеля К. К. се установява, че при пристигане на вагоните на
гарата в гр. Св. на 12.01.2021г. е извършен оглед на същите от служители на ответното
дружество и Митница, на който свидетелят не е присъствал и при който е
констатирано срязване на брезента на три от вагоните. Свидетелят посочва, че е
присъствал при отварянето на увредените вагони на 13.01.2021г. на гарата в гр. Св. и е
видял срязванията по брезента и намокрени плоскости, които са били вътре в тях.
Излага доводи, че при отварянето на вагоните в гр. Св. е присъствал и представил на
ответното дружество, който също е видял увредените плоскости. Според свидетеля
повредите са били видими. Плоскостите са били пренесени в склада на ФИРМА в гр.
Ст. З. същия ден – 13.01.2021г., а на 15.01.2021г. е извършен оглед от авариен комисар
на намокрените плоскости и е констатирано, че 101 броя са напълно или частично
увредени. Свидетелят К. посочва, че е взел пряко участие при извършването на огледа.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С. Д. Д., Ж. Н. З., М. Г. Н. и Г. М. Ст. – служители на ответното дружество
на гара Св., които заявяват, че не си спомнят за конкретния превоз на товар, но
3
посочват каква е процедурата при такива превози от Т. От показанията на свидетелите
еднозначно се установява, че при пристигане на товар от Т на гара Св. и при
констатирана повредена на вагоните – скъсана мушама, скъсана пломба, се съставя
протокол С20, в който се описва това обстоятелство. Предаването на товара на клиента
се осъществява с документ ДП-14.
Според свидетелите Д. и Ст. след приемане на товара от клиента, ако той има
някакви забележки, те се отразяват в този документ ДП-14 като забележка, а според
свидетелите З. и Н. – вагонът се предава на получателя с ДП-14, отваря се и ако има
повреди по товара се съставя акт – ЧИТ-20, който се подписва от двете страни – от
представител на получателя и от представил на ФИРМА, като в ДП-14 не се отбелязват
вредите.
Съдът намира, че от свидетелските показания безспорно се установява, че щетите
по товара са констатирани при отварянето на вагоните на 13.01.2021г., като същите се
изразяват в намокрени ПДЧ плоскости. Съгласно чл. 42 CIM когато правоимащият
посочи частично повреждане на товара, превозвачът трябва незабавно и по възможност
в присъствие на правоимащия да състави констативен протокол, установяващ
естеството на вредата, състоянието на товара, неговата маса и доколкото е възможно,
размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала, копие от
който се връчва на правоимащия. В настоящия случай ищецът нито твърди, нито
доказва да е съставен такъв протокол след приемане на товара на 13.01.2021г., в който
да са констатирани конкретно претендираните от него щети – 101 броя дървени
плоскости и именно те да са превозвани с вагони №31753547131-0 и №31753546237-6,
както и колко от тях са били предмет на договора за превоз, касаещ вагон
№31753547131-0 и колко от тях за договора, касаещ вагон №31753546237-6. Съгласно
чл. 47, §1 CIM приемането на товара от правоимащия погасява правото на всякакъв иск
срещу превозвача, породено от договора за превоз, в случай на частично изгубване,
повреждане или превишаване на срока за доставяне на стоката, а съгласно §
2 правото на иск не се погасява: в случай на частично изгубване или повреждане, ако
изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с чл. 42 преди
приемането на стоката от правоимащия или констатацията, която е трябвало да се
извърши в съответствие с чл. 42, не е била извършена единствено по вина на
превозвача; в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след
приемането на стоката от правоимащия, ако той поиска констатация в съответствие с
чл. 42 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок от седем дни след
приемането на стоката. От събраните свидетелски показания безспорно се установи, че
в случая се касае за явна вреда /намокрени ПДЧ плоскости/, като товарът е приет на
13.01.2021г. без да бъде съставен при самото приемане протокол по реда на чл. 42 CIM.
По делото не са наведени фактически твърдения от ищеца, а и липсват доказателства
протокол да не е съставен по вина на превозвача, поради което и съдът намира, че
правото на иск /в материално-правен смисъл/ на получателя /вкл. лица, суброгирали се
в неговите права/ е било погасено съобразно разпоредбата на чл. 47, § 1 CIM. Съгласно
4
чл. 41, §1 CIM във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила,
всеки иск за отговорност срещу превозвача, на каквото и да било основание, може да
бъде предявен само при условията и ограниченията на тези Единни правила.
Предвидената процедура в CIM не представлява само форма на доказване, а е условие
за ангажиране отговорността на превозвача, като при неспазване на същата
последицата е освобождаване от отговорност на превозвача. Следва да се посочи, че
изготвеният авариен протокол от 18.01.2021г. /л.22-24 от делото/ не представлява
протокол по смисъла на чл. 42 CIM – същият е изготвен след извършен оглед на
15.01.2021г. в склад на получателя в гр. Стара Загора, а не при предаването на товара
на гарата в Св. /съгласно представените товарителници/. Не съставляват и такива
протоколи по чл. 42 CIM и представените по делото констативни протоколи № 18 и №
19 /л. 20 и л. 21 от делото/, доколкото видно от съдържанието им, същите са съставени
на 12.01.2021г. – дата, предхождаща приемането на товара от получателя и в тях не са
отразени каквито и да било настъпили щети на товара. Посочено, че двата вагона са със
скъсан брезент и е възможен достъп до товара, но улики за посегателство няма. И в
двата протокола липсва отбелязване да се осъществен реален достъп до вагоните и
съответно именно вследствие на него да е нанесена някаква щета на товара и каква е
тя. Следва да се посочи, че описването на тези обстоятелства в случая е и невъзможно,
доколкото видно от отбелязването в констативен протокол № 19, вагон №31753546237-
6 дори не е отворен за проверка.
При тези съображения и доколкото при съвкупната преценка на всички събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че товарът е приет от представител на
получателя ФИРМА на 13.01.2021г. с ведомост № 11, обр. ДП-14 и повреждането на
товара не е констатирано в съответствие с чл. 42 CIM преди приемането на стоката от
правоимащия, както и че констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие
с чл. 42 CIM, не е била извършена единствено по вина на превозвача – чл. 47, §1 CIM
и по аргумент за противното по чл. 47, § 2 , б. „а“ CIM, материалното право на иск на
правоимащия /вкл. лица, суброгирали се в неговите права/ е погасено съобразно
разпоредбата на чл. 47, §1 CIM, поради което искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което исковете
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 220 лв. – заплатен депозит за призоваване на свидетели, както и
5
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК ..........., срещу ФИРМА, ЕИК ............,
искове с правно основание чл.23 от Единните правила за договора за международен
железопътен превоз на товари (CIM), Притурка В към Конвенцията за международни
железопътни превози (COTIF) от 09.05.1980г., вр. чл. 410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за заплащане на сумата от 3 117,44 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди на товар – 101 броя дървени плоскости,
настъпили по време на извършен от ФИРМА превоз на товара от гр. Ч., Т до гр. Св., Б.
в периода от 08.01.2021г. до 12.01.2021г., с включени ликвидационни разноски в
размер на 420 лв., както и за сумата 107,16 лв. , представляваща лихва за забава за
периода от 13.04.2021г. до 02.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ФИРМА, ЕИК ..........., да заплати на
ФИРМА, ЕИК ............, сумата от 220 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6