РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Кърджали, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500119 по описа за 2023 година
С решение № 15 от 24.02.2023 г., постановено по гр. д. № 221/2022 г. по
описа на Районен съд – К. е признато за установено по отношение на
Териториално поделение на НОИ – К., че Й. Ш. А. е работил по трудово
правоотношение на длъжността „треньор“ през периода от 16.09.1983 г. до
31.07.1985 г. в ДФС „К.“ - гр. К., обл. К. към Български съюз за физкултура и
спорт, което време да бъде зачетено за трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране, като е отхвърлен иска в останалата му част, за признаване за
установено, че Й. Ш. А. е работил по трудово правоотношение на длъжността
„треньор“ през периода от 01.10. 1980 г. до 15.09.1983 г. и от 01.08.1985 г. до
01.09.1986 г. в ДФС „К.“ - гр. К., обл. К. към Български съюз за физкултура и
спорт, да бъде зачетено за трудов стаж и осигурителен при пенсиониране,
като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Й. Ш.
А., който чрез представител по пълномощие го обжалва в частта, с която е
отхвърлен иска за признаване за установено, че през периодите от 01.10.1980
г. до 15.09.1983 г. и от 01.08.1985 г. до 01.09.1986 г. е положил трудов стаж на
1
длъжността „треньор“ в ДФС „К.“ - гр. К., обл. К. към Български съюз за
физкултура и спорт. Излага доводи, че Районен съд – К. неправилно е
тълкувал разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, съгласно която
свидетелски показания не се допускат, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са
издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Респективно се излага, че в разпоредбата не се сочело, че
стажът на свидетеля следва изцяло да се припокрива със стажа на ищеца.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен
съд – К. в обжалваната му част като неправилно и да уважи предявения иск и
в тази му част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Териториално поделение на НОИ – К.
В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез представител по
пълномощие поддържа въззивната жалба. Не претендира за разноски.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба се представлява от
представител по пълномощие, който оспорва жалбата като неоснователна. Не
претендира за разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по повод подадената жалба, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 2, ал. 3
от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред за
признаване за установено при условията на чл. 3, ал. 2, предл. 2-ро от Закона
по отношение на ТП на НОИ, гр. К., тъй като към момента на подаване на
исковата молба работодателят на ищеца не съществува, не съществува и
негов правоприемник, че ищецът Й. Ш. А. за периода 01.10.1980 г. до
01.09.1986 г. се е намирал в трудово правоотношение с БФС „К.“ – гр. К.,
който период да бъде признат за трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране.
Видно от съдържанието на приетото като писмено доказателство по
делото заверено копие на трудовата книжка на ищеца Й. Ш. А. е налице
2
вписване за постъпването му на работа в ДФС „К.“ – гр. К. на длъжността
„треньор“ на 01.10.1980 г. и дата на прекратяване на трудовия договор
01.09.1986 г. Направено е отбелязване за всичко прослужено време от 5
години и 8 месеца.
Видно от уведомително писмо изх. № 364/10.01.2023 г., издадено от
директора на БСФС гр.С., в централния архив няма предоставени ведомости
на въпросното дружество.
От удостоверение №****-**-****#*/**.**.**** г. на ТП на НОИ-К.,
издадено на основание чл. 30, ал.1, т.5 от Инструкция №5/30.06.2005 г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи
на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл.5, ал.2 от
ЗУТОССР се установява, че липсват данни за лицето Й. Ш. А. за периода
01.10.1980 г. – 01.09.1986 г., тъй като разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на ДФС „К.“ към Български съюз за физкултура
и спорт – гр. К. не са предадени в ТП на НОИ гр. К.
Описаните по-горе писмени доказателства обуславят извод за
допустимостта на предявения иск, тъй като съгласно чл. 5 от ЗУТОССР
задължителното условие за това е налице – представено е удостоверение,
издадено от субект, оправомощен да съхранява книжа, ведомости за заплати
и други, от което е видно, че последните са унищожени, загубени или въобще
липсват данни за претендирания стаж, което обстоятелство е налице в
настоящото производство.
С решението първоинстанционният съд е приел искът за частично
основателен за периода от 16.09.1983 г. до 31.07.1985 г. въз основа на
събраната писмена доказателствена съвкупност и показанията на разпитания
от този съд свидетел Х.Я.М. и е отхвърлил иска за периода 01.10.1980 г. до
15.09.1983 г. и от 01.08.1985 г. до 01.09.1986 г. поради липса на доказателства,
установяващи положен труд в този период, който да бъде зачетен за трудов и
осигурителен стаж при пенсиониране.
Предмет на обжалване е решението в частта, с която искът е отхвърлен
за периодите от 01.10.1980 г. до 15.09.1983 г. и от 01.08.1985 г. до 01.09.1986
г., като в останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
Във въззивното производство е допуснато събирането на гласни
доказателства и е прието като писмено доказателство заверено копие на
3
трудовата книжка на допуснатия до разпит като свидетел при условията на
чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК К.Е. (К.Е.М.). В тази връзка се установява, че е налице
отбелязване в трудовата книжка на свидетеля за общо прослужено време в
ДФС „К.“ – гр. К. от 9 години 9 месеца и 11 дни, за периода 23.09.1979 г. до
04.07.1989 г., на длъжността първи зам. председател. В показанията си
свидетелят сочи, че през м. септември 1980 г. е назначил ищеца на трудов
договор като треньор по борба. Тази длъжност той изпълнявал без прекъсване
до месец септември – октомври 1986 г. Сочи, че ищецът работел на щатна
длъжност, с пълно работно време от 8:00 ч. до 17:00 часа. Всеки месец от
заплатата му се удържал данък обществено осигуряване и данък общ доход.
Свидетелят установява още, че всички подписи, които са положени върху
печатите на трудовата книжка на ищеца (стр. 13) са негови, положени в
качеството на негов работодател. Сочи, че в ДФС „К.“ нямало длъжност
„гл.счетоводител“, поради което в трудовата книжка на ищеца срещу
„гл.счетоводител“ не били положени подписи.
С оглед на така установените обстоятелства, съдът приема следното: по
делото са събрани писмени доказателства, че ищецът е работил в БФС „К.“ –
гр. К. в спорния период от време, като треньор, по трудово правоотношение.
Показанията на разпитания от въззивния съд свидетел са за негови
непосредствени впечатления за релевантни за спора обстоятелства.
Показанията му не се опровергават от други доказателства, поради което
следва да бъдат кредитирани и да бъде прието за установено, че ищецът е
работил по трудово правоотношение в БФС „К.“ – гр. К. за спорния период
от време от 01.10.1980 г. до 15.09.1983 г. и от 01.08.1985 г.до 01.09.1986 г. и
искането му този период да бъде признат за трудов и осигурителен стаж е
основателно.
Предвид изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му
отхвърлителна част е неправилно и следва да се отмени, вместо което следва
да се постанови друго, по съществото на спора, с което предявеният иск
следва да се уважи и за спорния период.
Разноски на страните не се следват, тъй като такива не се претендират.
Водим от горното, Окръжен съд – Кърджали
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 15/24.02.2023 г., постановено по гр.д. № 221/2022
г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с която е отхвърлен
предявения от Й. Ш. А. от с. П.Ж. № ****, общ. К., обл. К., с ЕГН
**********, чрез адв. Б. М. от АК – К., със съдебен адрес на призоваване
гр.К., бул.“Б.“ №**, ет.*, офис. №* против Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - К., иск с правно основание чл. 3, ал. 1
от ЗУТОССР в частта за признаване за установено, че Й. Ш. А. е работил по
трудово правоотношение на длъжността "треньор" през периодите от 01.10.
1980 г. до 15.09.1983 г. и от 01.08.1985 г. до 01.09.1986 г. в ДФС „К.“ - гр. К.
към Български съюз за физкултура и спорт, което време да бъде зачетено за
трудов стаж и осигурителен при пенсиониране, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР
по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - К., че Й. Ш. А., с ЕГН ********** е работил по трудово
правоотношение на длъжността "треньор" през периодите от 01.10.1980 г. до
15.09.1983 г. и от 01.08.1985 г.до 01.09.1986 г. в ДФС „К.“ - гр. К. към
Български съюз за физкултура и спорт, което време да бъде зачетено за
трудов и осигурителен стаж при пенсиониране.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5