Присъда по дело №234/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 37
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20195610200234
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 


                                                       08.10.2019г.                                        гр.Димитровград

 

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

             Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :     

      

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ИВАН МАРИНОВ

                                                                        

при секретаря Т.Радичева и в присъствието на прокурора А.Палхутев, като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов НОХД №234 по описа за 2019г.,

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

                        ПРИЗНАВА подс.Д.В.Д. - роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********

 

за ВИНОВЕН в това, че:

 

От месец март 2014г. до месец май 2019г. включително, в гр.Димитровград, след като бил осъден с влязло в сила на 30.05.2012г. Решение №174/30.05.2012г. по гр. дело №667/2012г. на PC-Димитровград, да издържа свой низходящ – дъщеря си Р.Д.Д. с ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в размер на по 150лв. всяка, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 63 месечни вноски на обща стойност 9 450лв., като преди постановяване на присъдата от първоинстанционният съд е изпълнил задължението си и от това не са настъпили вредни последици за пострадалия - престъпление по чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК,

поради което и на основание чл.183, ал.3 от НК, НЕ МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.

 

                   Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд - Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                             /Ив.Маринов/

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

 


към  присъда  37/08.10.2019г., постановена по НOХД №234/2019г. на Районен Съд- Димитровград

 

Против подсъдимия Д.В.Д. ***, ЕГН **********, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград, за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК – за това, че от месец март 2014г. до месец май 2019г. включително, в гр.Димитровград, след като бил осъден с влязло в сила на 30.05.2012г. Решение №174/30.05.2012г. по гр. дело №667/2012г. на PC-Димитровград, да издържа свой низходящ – дъщеря си Р.Д.Д. с ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в размер на по 150лв. всяка, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 63 месечни вноски на обща стойност 9 450лв.

Прокурора при Районна Прокуратура–Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, като го счита за доказано от обективна и субективна страна. С оглед на доказателствата- постъпили до приключване на делото, а именно, че подсъдимият е внесъл дължимата сума до постановяване на присъдата, счита, че са налице предпоставките на чл.183, ал.3 от НК и деецът след като бъде признат за виновен, не следва да бъде наказван. 

 Подсъдимият Д.Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, заявява че не е имал възможност да изплаща издръжката за дъщеря си, но след като събрал необходимата сума, я внесъл, за което представя надлежни писмени доказателства.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Д.Д. и св.П. М. сключили граждански брак през 2009г. От бракът им се родило дете- Р.Д.Д.- родена на ***г. В течение на съвместния им живот, семейните отношения между двамата се влошили и бракът им бил прекратен през 2012г. с Решение № 174/30.05.2012г., постановено по гр.д. № 667/2012. по описа на PC-Димитровград. С посоченото Решение № 174/2012г. подс.Д. бил задължен да плаща месечна издръжка на св.П.Д.- като майка и законна представителка на малолетното дете Р.Д., в размер на 150 лева месечно. Решението на Pайонен Cъд- Димитровград влязло в сила на 30.05.2012г.

Първоначално подс.Д.Д. плащал издръжката на дъщеря си, макар и с известно забавяния. След влизане в сила на съдебното решение, до месец февруари 2014г. включително, същият привеждал суми на св.М. за дължимите издръжки, за което са налични платежни документи, удостоверяващи направените плащания. Общо направените от подсъдимия плащания за издръжка на малолетната му дъщеря възлизат общо на 3280 лева. Съобразно правилата на ЗЗД за поредността на погасяване на задълженията и в частност на това за издръжка, се отчита погасяването най-напред на най-обременителното задължение, а такова ще е онова, чието неизпълнение би довело до възникване на основание за реализиране на наказателната отговорност.

Така с плащането на сумата в размер на 3280 лева в периода юни 2012г.- 08.04.2019г., се покриват напълно задълженията за издръжка за 21 месечни вноски, всяка по 150 лева, т.е. от влизане в сила на решението за присъждане на издръжка - до месец февруари 2014г. включително, подс.Д. е заплащал задължението си за издръжка на детето си - Р.Д.Д..

От месец март 2014г. до месец май 2019г.,включително, подс.Д.Д. не заплатил нито една месечна издръжка за дъщеря си Р.Д. и с бездействието си не заплатил 63 месечни вноски по 150 лева за дъщеря си - Р.Д., всички вноски на обща стойност 9450 /девет хиляди четиристотин и петдесет лева/.

В с.з. подс.Д.Д. представя декларация от П. М. от 30.09.2019г. за изплатена сума за издръжка до месец март 2014г. до месец август 2019г. - 9 990лв.

         Горната фактическа обстановка съдът възприе на база събраните по делото доказателства- показанията на подсъдимия, както и прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени материали- събрани и съдържащи се в досъдебно производство №416/2018г.- имащи значение за разкриване на обективната истина по делото.

С оглед на събраните доказателства по делото, съдът намира за установено и доказано извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и участието на подс.Д.Д. в него- като извършител.

Безспорно е, че за посоченият в обвинението период, не са били изплащани дължимите издръжки на детето им. Но с оглед събраните доказателства и предвид и становището на прокурора и подсъдимия, съдът намира, че в случая е налице разпоредбата на ал.3 от същия текст, а именно: - до постановяване на присъдата, подсъдимият е изпълнил задължението си. Видно от представената декларация от 30.09.2019г., подс.Д. е изплатил всички дължими суми- произтичащи от дължимата издръжка за детето им Р.Д., и на практика изплатени преди постановяване на настоящата присъда. В тази връзка съдът намира, че са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК- видно е, че подсъдимия не е осъждан и не се е ползвал друг път от привилегията на този текст от закона.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимия Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно: - от месец март 2014г. до месец май 2019г. включително, в гр.Димитровград, след като бил осъден с влязло в сила на 30.05.2012г. Решение №174/30.05.2012г. по гр. дело №667/2012г. на PC-Димитровград, да издържа свой низходящ – дъщеря си Р.Д.Д. с ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в размер на по 150лв. всяка, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 63 месечни вноски на обща стойност 9 450лв., като преди постановяване на присъдата от първоинстанционният съд е изпълнил задължението си и от това не са настъпили вредни последици за пострадалия.

         Подсъдимия Д.В.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни са положителни.

Предвид това, че е налице хипотезата на чл.183 , ал.3  от НК, след като го призна за виновен, съдът не му наложи наказание, каквото е и изискването на въпросната разпоредба. 

                   Съдът приема, че причини за извършване на престъплението са пренебрежителното отношение към задължението си- произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, донякъде и липсата на средства.

 

         Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :