РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. В. 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С
УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20231300500279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Б. С. ЕГН **********, адрес: гр. В.,
чрез назначеният особен представител адв.М. А. от АК-В. с адрес на кантората: гр.В.
против Решение № 387/15.05.2023г., постановено по гр.д.№102/ 2022г. по описа на РС-В., в
частта с която са уважени предявените искове срещу жалбоподателката. Решението в
отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С решението в обжалваната част РС-В. е признал за установено по отношение на
въззивницата/ответника/ В. Б. С., ЕГН **********, че дължи на ищеца „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ..
следните суми: 1807.88 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
16155090 от 21.06.2018 г., сключен между „БНП П. П. Ф.“ С.А., ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1403/2021 г. по описа на Районен съд - В. до окончателното издължаване, както и сумата
328.66 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 20.01.2021 г.
Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ищцовото дружество
разноски по производството пред РС-Видин в общ размер от 628.78 лева /42.73 лева -
държавна такса, 358.90 лева - разноски за особен представител, 136.29 лева - разноски за
вещо лице и 90.86 лева - юрисконсултско възнаграждение/, както и разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1403/2021 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер от 88.16
1
лв. /42.73 лв. - държавна такса и 45.43 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Въззивницата изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за уважаване на
исковете и неправилно отхвърлил наведените от нея възражения.
Поддържа се, че ищецът е небанкова финансова институция, поради което по
отношение на сключеният договор за кредит били приложими общите правила установени в
ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за неговото
сключването и действителността.
Твърди се, че по делото нямало доказателства установяващи настъпването на
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, преди подаване на
заявлението.
Поддържа се, че договор за кредит е недействителен: Първо, поради нарушаване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за форма, като твърди, че размерът на шрифта на
договора бил по-малък от 12. Второ, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
договора нямало разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита, т.е как е формиран посочения в договора ГПР от 42.13%,
поради което счита договора за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10
ЗПК.
Твърди се, че договорната клауза и Условия по договора, предвиждащи събиране на
„такса ангажимент” били нищожни, като заобикалящи закона и противоречието им с
добрите нрави. В тази насока посочва, че събирането на такса, за времето от подписване на
договора до усвояването на сумата било нелогично и неоправдано, а би могла да се дължи в
случай, че парите не се усвоят въпреки готовността да бъдат предоставени.
Поддържа се, че нищожност на клаузата за определяне на договорна лихва - 32,61%.,
поради прекомерност и противоречие с добрите нрави.
Излага се, прехвърлянето на вземането е следвало да бъде съобщено на
въззивницата/длъжника/, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което не е спазено изискването на чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД. - цесията не
е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, по аргумент, че
исковата молба не била връчена на въззивницата, а на назначеният особен представител.
Изразява несъгласие с приемането на това връчване. Счита, че не можело да се приравни на
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството.
Моли Съда да отмени решението на ВРС в обжалваната част, вместо което да
постанови друго с което да отхвърли предявените искове. Не представя доказателства и не
прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „Ф.
И.“ ЕАД, ЕИК.. е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез юрисконсулт Е. А., с който
оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Иска
2
потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Отправя искане за определяне на
юрисконсултско възнаграждение.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
РС-В. е бил сезиран с искова молба от „Ф. И.” ЕАД, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника В. Б. С., че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1807.88 лева -
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 328.66
лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.12.2019 г. до 20.01.2021
г., 214.84 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.12.2019 г. до 01.06.2020г.
Претендирани са разноски за производството по делото, както и по заповедното
производство.
Обстоятелствата, на които се основават предявениите искове, са: Сключен на
21.06.2018 г. между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.", ЕИК .. и ответника В. Б. С. Договор за
потребителски паричен кредит с номер РLUS - 16155090 /наричан по-долу Договор за
кредит/, за сумата 3000лв., получени от кредитополучателя, платими на 30 месечни вноски
по 168.21 лв. всяка и с краен срок на договора 20.01.2021г.
Ищецът е кредитор на ответницата по силата на сключен на 22.04.2020 г. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания между кредитодателя „БНП П. П. Ф. С.А.,
клон Б." ЕИК., в качеството му на цедент и ищеца „Ф. И." ЕАД, ЕИК . в качеството му на
цесионер, съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на
договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На 18.06.2020 г.
е подписано Приложение № 1а, с което придобил и станал титуляр на вземанията срещу
ответницата по посочения договор за кредит.
В срока по 131 от ГПК от ответната страна, чрез назначения особен представител -
адв.М. А., е постъпил отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове.
Навежда възражения за: ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита; за
недействителност на договора съгласно разпоредбите на ЗПК - размерът на шрифта е по-
малък от 12 /неспазване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК/; посоченият ГПР не отговаря и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; клаузата предвиждаща събиране на „такса
ангажимент“ е нищожна, поради заобикаляне на закона и противоречието й с добрите нрави;
ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Навежда възражения за изтекла
погасителна давност на вземанията.
3
Страните не спорят, а и от приложеното ч.гр.д. № 1403/2021 г. по описа на Районен
съд - В. се установява, че в полза на въззиваемото дружество /ищеца/ е издадена заповед №
230/02.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу въззивника
/ответника/, за следните сумите: 1807.88 лева - главница, 328.66 лева - договорна лихва за
периода от 20.12.2019 г. до 05.02.2021 г., 214.84 лева - лихва за забава за периода от
21.12.2019 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 29.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 47.03
лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит, цедирано на
заявителя с договор за цесия.
Заповедта е връчена на длъжник /ответника/ по реда на чл.47,ал.5 ГПК. Заявителят е
изпълнил дадените му от ВРС указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок съгласно чл.422 ГПК. Вследствие на
изпълнените указания е образувано настоящото производство.
Между страните пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, а и от
приложените доказателства се установява, че на 21.06.2018 г. e сключен Договор за
потребителски кредит, между „БНП П. П. Ф. ЕАД като кредитор и
въззиваемата/ответницата/, като кредитополучател за сумата в размер на 3000.00 лева,
Страните са сключили договора при следните уговорени параметри и условия на същия и
включващи: размер на кредита за потребителски цели в размер на 3000лв., такса
ангажимент в размер на 105.00 лева, застрахователна премия в размер на 504.00 лева, при
лихвен процент-32,61% и годишен процент на разходите – 42.13%, като
кредитополучателя/въззивницата/ се е задължила да го погасява на 30бр. месечни вноски
всяка от по 168.21лв.съгласно уговорения погасителен план с първа вноска-20.08.2018г. и
последна вноска-20.01.2021г., като е посочена и общата стойност на плащанията по кредита
възлизащи в 5046.30 лева.
След приспадане на уговорената такса ангажимент в размер на 105.00 лева от
размера на отпуснатия паричен кредит /3000.00 лева - 105.00 лева/, остатъка от 2895.00 лева
е преведен с платежно нареждане за кредитен превод на 22.06.2018 г./л.18 от делото на ВРС/
по посочена от ответника лична банкова сметка в „Б. П. с основание „съгл. Договор PLUS -
16155090“, с което кредитодателят е предоставил кредитната сума на кредитополучателя-
ответника.
Съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит ответникът е следвал да погасява в срок,
като прави „задължителна месечна вноска“, която се формира от сбора на дължимата за
месеца главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалба на
кредитора.
4
От заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира, като компетентно изготвено и обосновано се установява,
че въззивницата /ответницата/ е направила общо 16 броя погасителни вноски по 168.21 лева
всяка, в общ размер на 2691.36 лева, като последната вноска е била на дата 03.01.2020 г. и
след това плащане няма други вноски по кредита. При визираните в договора условия,
вещото лице е дало заключение, че оставащия дължим размер на главницата по кредита е
1807.88 лева, договорната лихва е в размер на 328.66 лева, а лихвата за забава е в размер на
97.33 лева за периода от 21.12.2019 г. до 01.06.2020 г.
С приложения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г. сключен между кредитодателя „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б. с ЕИК ., в
качеството му на цедент и въззиваемото дружество „Ф. И." ЕАД, ЕИК., в качеството му на
цесионер страните са уговорили /съгласно параграф 1/, че цедента прехвърля на цесионера
на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1 а, представляващо неразделна част от договора. На 18.06.2020 г. е
подписано Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания, сред които е и вземането спрямо въззивница/ответника/ по
процесния договор за кредит. По силата на договора за цесия и на основание чл. 99, ал. 2
ЗЗД нов кредитор и титуляр на вземанията по процесния договор за кредит, включително
вземанията претендирани в настоящото производство, става ищецът и настоящ въззиваем.
Кредитодателят „БНП П. П. Ф.“ ЕАД в качеството си на цедент писмено е потвърдил
извършената продажба на вземанията на ищеца съгласно Рамковия договор от 22.04.2020г. и
сключеното Приложение №1а/18.06.2020г / л.30 от делото на ВРС/.
По делото е приложено пълномощно, изходящо от цедента „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, с
което упълномощил цесионера „Ф. И." ЕАД, съгласно и в изпълнение разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, да уведоми всички длъжници по прехвърлените вземания съгласно
сключените Рамков договор от 22.04.2020г. и Приложение №1а/18.06.2020г /, сред които е и
въззиваемата/ответника/, като длъжник и кредитополучател за прехвърлянето на вземанията
спрямо него на новия кредитор „Ф. И." ЕАД. Ищецът, в качеството на пълномощник,
изпратил препоръчано писмо, съдържащо уведомление за цесията до въззиваемата на
посочения в договора за кредит адрес, но писмото било върнато в цялост, оформено като
„непотърсено", видно от приложеното известие за доставяне /л.32/ и положеното пощенско
клеймо от 05.08.2020г.
Съдът приема, че в процесния случай въззивницата е надлежно уведомена за
извършената цесия на 05.12.2021г. с връчването на препис от исковата молба на назначения
особен представител, ведно с приложенията, към които е приложено и уведомление за
извършено прехвърляне на вземания с отбелязана дата 19.01.2022г.
За да уважи предявените искове с обжалваната част на решението, ВРС е приел, че
5
сключения на 21.06.2018 г. Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS –
16155090 между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, като кредитор, и въззиваемата/ответницата/, като
кредитополучател е валиден и между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Приел е също така, че ищеца е кредитор на ответника и титуляр на
процесното вземане. Цесията е надлежно съобщена на ответника-кредитополучател с
връчване на препис от искова молба и приложеният, сред които е и уведометилното писмо
за извършената цесия, изходящо от цедента - кредитодател до ответника, чрез
пълномощник-ищеца. ВРС е приел, въз основа на заключението на ССЕ, че след
сключването на договора за цесия ответника не е извършвал плащания нито на стария, нито
на новия кредитор, като в процеса от ответната страна не били наведени такива твърдения.
Изискуемостта на процесното вземане е настъпила с изтичане на договора на 20.01.2021г.
Формирал е извод, че претендираното от ищеца вземане не е погасено по давност, като е
приел, че началото на давностия срок е крайният срок на договора – падежа на последната
погасителна вноска – 20.01.2021г. и до предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-В. на 29.06.2021г., за което е образувано ч.гр.д.
№1403/2021г. на същия съд, не е изтекла 5-годишната погасителна давност за процесните
вземания.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява частично
основателна, поради следните съображения:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че не е надлежно
уведомен за извършената цесия, поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че въззиваемото дружество/ищецът/ е кредитор
по процесния Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS – 16155090, въз
основа на сключения с кредитодателя „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б., ЕИК ., като цедент
рамков договор за продажба на вземания от 22.04.2020 и приложение №1а към договора, по
силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и вземането по процесния договор с
6
кредитополучател /въззивника/.
Съгласно установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/.
В настоящият случай съдът приема, че въззивнкът/ответникът/ е уведомен за
прехвърленото вземане по процесния договор за кредит с връчването на препис от исковата
молба, ведно с приложенията, на 05.12.2022г. Сред приложенията на исковата молба /л.31 от
гр.д. на ВРС/ е приложено и уведомителното писмо на цедента и първоначален кредитор –
„БНП П. П. Ф. С.А., клон Б., ЕИК . за извършената цесия, с което въззивника/длъжника/
изрично е уведомен за новия кредитор – „Ф. И.” ЕАД.
Следователно, на тази дата - 05.12.2022г. длъжникът/въззивникът/ е получил
изходящото от цедента до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, както
правилно е прието и от първоинстанционният съд /в тази насока е и съдебната практика,
съгласно Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС II т.о./.
Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че въззиваемото
дружество/ищецът/ е кредитор по спорното вземане и надлежна страна в процеса,
По отношение на процесния договор - Договор за потребителски паричен кредит с
номер РLUS – 16155090 сключен на 21.06.2018 г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, като
кредитор, и въззиваемата/кредитополучател/, намира приложение ЗПК и ЗЗП.
Настоящият състав констатира, че РС-В. не се е произнесъл по наведеното
възражение с ОИМ от ответника /въззивника/, за недействителност на процесния договор
поради липса на изискуема форма съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, поради съставянето му с
шрифт по-малък от 12, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК
С императивната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК е въведено задължение на съда служебно
да следи за неравноправност на клаузи, съдържащите се в договор, сключен с потребител.
7
С дадените на съдилищата указания с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК относно правомощията на въззивната инстанция, се указва на
съдилищата, че ограниченията в обсега на въззивната дейност не следва да се прилагат в
хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на
някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи
служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало.
Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от
страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа
или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
ВОС съобрази и задължителните за съдилищата указания дадени в мотивите на
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по ТД № 1/2020 г. на Върховен касационен съд,
ОСГТК: Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност,
когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните
трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда,
при спазване на установените в ГПК преклузии. Когато нищожността произтича от формата
или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този
случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.
Безспорно е, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването
на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска
дейност. От друга страна, кредитодателят е търговско дружество- финансова институция
съгласно чл. 3 от ЗКИ.
Следователно, при сключването на договора кредитодателят е действал в качеството
на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а
ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 от ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. На още по-голямо основание, с оглед
засилената защита на потребителите, регламентирана в разпоредбите на ЗЗП, съдът намира,
че следва да се произнесе по релевираните във въззивната жалба възражения за
недействителност на процесния договор от страна на ответника. По аргумент на по-силното
основание, изведен от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът следва да следи служебно
за нарушението на императивни правни норми, регламентиращи условията за валидност на
самия договор.
Процесният Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS – 16155090 има
качеството на договор за потребителски кредит, съобразно дефиницията, дадена чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, доколкото няма данни да е налице отрицателна
предпоставка, предвидена в чл. 4 от ЗПК. Ето защо, разпоредбите на ЗПК намират
приложение в облигационните отношения, възникнали между страните по повод
подписването на сключения договор между кредитодателя и ответника.
8
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови
изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени
в защита на потребителите.
Поради неизследване от ВРС на размера на шрифта на процесния договор и липса на
данни по делото в тази насока, то настоящата въззивна инстанция служебно разгледа
въпроса за големината на шрифта. След сканиране на процесния договор и приложенията
към него /всички приложени към исковата молба/ от въззивната инстанция с програмата
Abbyy Fine Rider от лентата на инструментите се установява, че документите са изписани
действително с шрифт по-малък от 12, като: договорът за потребителски паричен кредит с
номер РLUS – 16155090 е с размер на шрифта - 11 и вид на шрифта - Garamond /л.5-л.7 гр.д.
на ВРС/; съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит,
или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит РLUS – 16155090 е с
размер на шрифта -11 и вид на шрифта - Garamond /л.8 гр.д. на ВРС/; кратък медицински
въпросник за приемане за застраховане и сертификат № PLUS-16155090 са съставени с
различен размер на шрифта – 9, 9.5, 7.5, 4 и вид на шрифта - Тimes New Roman и Arial
Narrow / л.8 и гр.д. ВРС/; общи условия за застраховка “Защита на плащанията" (за
застрахователни пакети "Стандарт ” и "Комбинирана защита ") на кредитополучателите по
договор за потребителски паричен кредит е с размер на шрифта - 9 и вид на шрифта - Arial
Narrow /л.10 от гр.д. ВРС/.
В настоящия случай, съдът констатира, че при съставяне на процесния договор за
кредит не са спазени част от тези императивни изисквания към формата и съдържанието на
договора, а именно: установява се нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
регламентиращ, че всички елементи на договора трябва да са предоставени в шрифт, не по-
малък от 12.
Съдът намира, че в случая не е необходимо назначаването на вещо лице за
установяване на размера на шрифта и неговия вид с оглед на обстоятелството, че за това не
се изискват специални познания от областта на науката по смисъла на чл.195 ал.1 ГПК -
размерът на шрифта може с лекота да бъде установен с инструментите, с които разполагат
текстообработващите програми, с които боравят магистратите.
С оглед на гореизложеното развитите във въззивната жалба доводи относно това, че
договорът е недействителен поради неспазване на чл.10 ал.1 ЗПК и е съставен с размер на
шрифта по-малък от 12 са основателни и доказани.
Поради наличието на констатираните съществени нарушения на изискуемата форма
и съдържание на Договорът за потребителски паричен кредит с номер РLUS – 16155090 от
9
21.06.2018г., на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да
бъде обявен за недействителен.
Настоящият състав счита, че поради приетата недействителност на целия договор, не
следва да се обсъждат оплакванията и възраженията, касаещи недействителността на
отделни клаузи от договора.
На осн. чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи връщане само на
остатъкът от получената главница, след приспадане на заплатените от него по договора за
кредит суми.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза /на л. 91 от
гр. д. ВРС/ и платежно нареждане от 22.06.2018г. /л.18 от гр.д. на ВРС/се установява, че
ответникът е получил и усвоил кредитна сума в размер на 2 895лв. За периода от 20.08.2018
г. до 03.01.2020 г. ответникът е извършил 16 бр. вноски по кредита в общ размер на 2691.36
лв. Плащанията са извършени на първоначалния кредитор „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б. с
ЕИК ., като към ответника-цесионер не е извършвал плащания. По делото няма данни, а и не
се твърди, въззивникът да е извършвал плащания след сключване на договора за цесия.
Следователно, след приспадане от получената кредитна сума от 2 895лв на
извършените от ответника плащания в размер на 2691.36 лв., е останала невърната част от
главницата в размер на 203.64 лв., до който размер предявеният иск за връщане на
главницата се явява основателен, и ще следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца тази сума, ведно със законната лихва, считано
от 29.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1403/2021 г. по описа на Районен съд - В. до окончателното издължаване. За останалата част
от претендираната главница – до размера от 1807.88 лв., както и за претендираните от ищеца
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 20.01.2021 г. в размер на
328.66 лв., предявеният иск се явява неоснователен, и ще следва да се отхвърли.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил частично неправилно решение, което ще следва да се отмени в частта му, с която
е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума над размера от 203.64 лв., до
размера от 1807.88 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски
паричен кредит с номер РLUS – 16155090 от 21.06.2018г., както и да се отмени изцяло за
претендираната от ищеца договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2019 г. до
20.01.2021 г. в размер на 328.66 лв.
С оглед на този резултат, следва да бъде частично отменено и решението на
първостепенния съд в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
628.78 лв.- разноски в първоинстанционното производство и 88.16лв.-разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1403/2021 г. по описа на Районен съд - В., като
посочените суми за разноски следва да бъдат редуцирани пропорционално на уважената
част от иска с решението на въззивната инстанция. Ето защо, решението на първостепенния
съд в частта му за разноските, които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца, следва да
10
бъде отменено за сумата над размера от 59.93 лв., до размера от 628.74 лв. – направени
разноски пред първата инстанция, както и за сумата над размера от 8.40лв., до размера от
88.16 лева разноски в заповедното производство.
По разноските:
Пред настоящата инстанция жалбоподателят е представляван от особен представител,
поради което същият не е извършил разноски и такива не му се дължат, съобразно чл. 78, ал.
1 от ГПК.
На основание чл.78,ал.6 във вр. с чл.83,ал.5 от ГПК въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ОС-Видин държавна такса в размер на 42.73 лв.,
изчислена съобразно обжалваемия интерес /2136.54лв./.
В полза на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство, пропорционално на отхвърлената част от
обжалваемия интерес на ответника. Въззиваемото дружество в настоящото производство е
било представлявано от юрисконсулт, поради което претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед
предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се определи в размер на
100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ във вр.
с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Въззиваемата страна е направила за настоящата
инстанция следните разноски - 358.90лв. за особен представител на въззивната
страна/ответника/, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 42.73лв за държавна такса,
съобразно обжалваемия интерес, или общо разноски в размер на 501.63лв. Следователно, в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 47.81 лева –
разноски за въззивното производство.
Водим от горното Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 387 от 15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 102 по описа за
2022 г. на Районен съд - В., В ЧАСТТА МУ, с която се признава за установено по
отношение на В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., че дължи на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С. следните суми: за сумата над размера от 203.64 лв.
/двеста и три лева и 64 ст./, до размера от 1807.88 лева/хиляда осемстотин и седем лева и
88ст./ - главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS – 16155090 от
21.06.2018г. и 328.66 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2019 г. до
20.01.2021 г., КАКТО И В ЧАСТТА, в която В. Б. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати
на „Ф. И. ЕАД, ЕИК. сумата над размера от 59.93 лв. /петдесет и девет лева и 93 стотинки/
11
до размера от 628.78 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и 78 стотинки/- разноски за
първоинстанционното производство и сумата над размера от 8.40лв., до размера от 88.16
лева - разноски в заповедното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. че дължи на „Ф. И. ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр. С. следните суми: за сумата над размера от 203.64 лв. /двеста и три лева и 64
ст./, до размера от 1807.88 лева/хиляда осемстотин и седем лева и 88ст./ - главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS – 16155090 от 21.06.2018г. и за
сумата от 328.66 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2019 г. до
20.01.2021г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 387 от 15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 102 по
описа за 2022 г. на Районен съд - В. В ЧАСТТА, с която се признава за установено по
отношение на В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., че дължи на „Ф. И. ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 203.64 лв. /двеста и три лева и 64 ст./ -
главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS – 16155090 от
21.06.2018г., сключен между „БНП П. П. Ф. С.А. и ответника, ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1403/2021 г. по описа на Районен съд - В. до окончателното издължаване, КАКТО И В
ЧАСТТА, с която В. Б. С., ЕГН ********** е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „Ф. И. ЕАД, ЕИК. сумата до размера от 59.93 лв. /петдесет и девет лева и 93
стотинки/ - разноски за първоинстанционното производство и сумата до размера от 8.40лв. -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ф. И. ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати
по сметка на Окръжен съд-В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл.83,ал.5 от ГПК
сумата в размер на 42.73 лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплати на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., направените разноски пред въззивната
инстанция в общ размер на 47.81 лева /четиридесет и седем лева и 81 стотинки/.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13