Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав, в публично заседание на тринадесети
януари 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия Дичева
при
секретаря Нина Атанасова, с участието на прокурора Мирослав Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян, к.адм. дело № 2576 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение №
260772/21.10.2021г. постановено по НАХД 696/2021г. по описа на ВРС, с което е
отменено НП № 03-011999/26.02.2020г. на директора на ДИТ Варна.
В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на
оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено
НП.
Ответникът, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е
допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 260772/21.10.2021г. постановено
по НАХД 696/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено НП №
03-011999/26.02.2020г. на директора на ДИТ Варна.
С НП на
„Варненска строителна компания“ ООД ЕИК **** представлявано от управителя А.Б.Р.
е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. на основание чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) за нарушение по чл.275 ал.1 от КТ т.1т.24 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от
Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР.
Въззивният съд е приел, че на 21.01.2020г. при извършване
на изкоп за полагане на тръба на обект „Жилищна сграда“ в к.к.“Св.Св.Константин
и Елена“ Д.А.М, общ работника във „Варненска строителна компания“ ООД , съгласно
трудов договор, струпвал изнасяната земна маса на разстояние не повече от един
метър в зоната на естественото срутване на откоса на изкопа. При свличане
последната го затрупала и му били причинена телесна повреда. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел
констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният съд е преценил, че от даденото описание на нарушението не става
ясно за какво е наказано дружеството. Счел е този недостатък като съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното лице
и е отменил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на ВРС за валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия. Атакуваният съдебен акт е неправилен поради погрешно тълкуване на материалноправните
разпоредби. Погрешно е разбирането на ВРС
за непълнота на административнонаказателното обвинение . Видно от съдържанието
на АУАН и НП описанието на извършеното нарушение е следното: Допускане от „Варненска
строителна компания“ ООД , в качеството
на работодател, до обект „жилищна сграда“, находящ се в к.к.“Св.св.Константин и
Елена“, гр.Варна, с идентификатор 10135.2569.1** в зоната на естественото
срутване на откоса на изкопа на разстояние по-малко от 1м. от горния ръб да
бъде разположена земна маса, с което се излага на риск от затрупване на земна
маса живота и здравето на работниците и поради което е настъпил трудов инцидент
с лицето Д.А.М, изпълняващ длъжността „общ работник“.
Дадената правна квалификация от наказващия орган на това деяние е адм. нарушение по чл. 413, ал.2 КТ. Цитираната разпоредба гласи, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Тази правна норма въвежда като състав на адм. нарушение неспазване на правното задължение по чл. 275, ал.1 КТ , а именно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя.
Повдигнатото административнонаказателно обвинение свидетелства, че наказващият орган не се е задоволил да възпроизведе общото предписание за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд , а подробно е посочил дата на нарушението – 21.01.2020 г., индивидуализирал е мястото на нарушението – строителен обект в ПИ с ид. 10135.2569.1** по КККР на гр. Варна, конкретизирал е изпълнителното деяние, както бе посочено по-горе . Тези признаци на нарушението от обективна страна кореспондират с правилото на т. 1.24 от приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/ 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР . В тази връзка даденото описание не само съдържа изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, но също така подробно възпроизвежда признаци на адм. нарушение , съответстващи на предписанието на т.1.24 от Наредба № 2/2004 г. , като този подзаконов нормативен акт е изрично цитиран както в АУАН, така и в НП.
В тази връзка лишено от обосновка е правното твърдение на районния съд за непълнота на даденото описание на нарушението, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. При тези подробно посочени признаци на правонарушението дружеството е могло не само да узнае за какво деяние е образувано административнонаказателното производство , но също така и ефективно да упражни процесуалното право на защита в пълен обем.
Редът за
извършване на изкопни работи и начина на изпълнение на неукрепени и укрепени
изкопи е посочен в Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 2 на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, поради което
правилно административно- наказващия орган е отразил, че работника е бил
допуснат на неправилно местоположение на изпълненият изкоп, респ. не е съобразен с т. 1.24 на Приложение № 1.
„Разполагането на земна маса, строителни продукти, съоръжения и др., както и
движението на строителни машини се
допускат извън зоната на естественото срутване на откосите на изкопите на
разстояние не по-малко от 1,0м. от горния им ръб. В случай на укрепени изкопи
тези дейности могат да се извършват и в зоната на естественото срутване на
откосите на изкопите, когато при оразмеряване на укрепването им са взети
предвид съответните натоварвания.“
Съгласно
изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и
техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически
обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за хигиена, опазване
на здравето и живота на хората.
Задължението
за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията на чл. 169, ал. 1, както и с правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето
на хората на строителната площадка е задължение на строителя, съобразно
изискванията на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, за изпълнението на което
задължение и последният носи съответната отговорност. В случая не е спорно, че
ответника по касация има качество и на строител на обекта.
Неправилна
е преценката на Районен съд-Варна за незаконосъобразно санкциониране на
дружеството – работодател за „допускане“ до процесния обект – „жилищна сграда“
с позоваване на чл. 10 от ЗАНН , понеже отговорност за допустителство се носи
само в предвидените от закона случаи. Видно от разпоредбата на т. 1.24 на приложение
№ 1 на Наредба № 2/2004 г. , се използва именно термина „допуска“, поради което
правилно е ангажирана юридическата отговорност на нарушителя.
Редовно
съставените АУАН съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ притежават
презумптивна доказателствена сила до доказване на противното, което означава,
че тежестта на доказване се прехвърля на лицето, което оспорва установените със
същите факти. В производството пред въззивната инстанция това не е сторено от
нарушителя. Видно от всички събрани доказателства в досъдебната и съдебна фаза
на процеса нарушението е установено по безспорен и категоричен начин.
Нарушителят също е установен, а вина не се изисква, тъй като отговорността на
дружествата е обективна, безвиновна, съгласно ЗАНН.
Наложената
имуществена санкция в размер на 2500лв.
съответства на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на данни за
други такива нарушения е смекчаващо вината обстоятелство, но тежестта на
извършеното деяние, обществената значимост на засегнатите обществени отношения
по безопасно полагане на труд , както и съществуването на отегчаващо
отговорността обстоятелство - настъпил трудов инцидент с работника Д.М, обуславят определяне на наказание над законоустановения минимум в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
При този изход на спора своевременно направено искане на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции следва да бъде удовлетворено на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН , като се присъди сумата от 160 лв. в полза на ИА“Главна инспекция по труда“ .
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260772/21.10.2021г. постановено
по НАХД 696/2021г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
03-011999/26.02.2020г. на директора на ДИТ- Варна, с което на „Варненска
строителна компания“ ООД ЕИК **** е
наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. на основание чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда във вр. с т.24 от приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
ОСЪЖДА
„Варненска строителна компания“ ООД ЕИК **** да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ сумата от 160 / сто и шестдесет / лева,
представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особенно
мнение на съдия Марияна Ширванян:
Не съм съгласна със становището
на болшинството от решаващият касационен
състав за неправилност на съдебния акт.
Намирам за правилни изводите на
въззивния съд за наличие на нарушение във формата на НП изразяващо се в липса
на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В разглежданото НП са направени изводи
относно качеството на наказаното дружество, но липсва пълно описание на
констатираните факти – имало ли е инструктаж и поставени прегради, зад които
работниците да не престъпват в посоката на изкопа и в този аспект работникът е
изпълнявал заповед на ръководител на обекта или въпреки поставени забрани сам е
извършвал работа там и бил ли е сам или е имало и други работници с него, има
ли констатирани и други нарушения в хода на проверката и ако има какви са те,
както и не е посочен вида на нанесеното увреждане на работника и материалите от
проверката изпратени ли са в Прокуратурата на Р България – установяването на
посочените факти имат значение както за преценката на съставомерността на
деянието, така и за преценката на размера на наложеното наказание. От
съдържанието на НП също не става ясно и има ли започнато производство за
установяване на вида на злополуката.
НП има правораздавателен характер (и това
не се променя в случаите, в които с него се налага имуществена санкция на
юридическите лица), с него се засяга по неблагоприятен начин правната сфера на
лицето чиято административно наказателна отговорност е реализирана и в този
аспект са поставени в закона императивно изискванията по отношение на
производството по издаването му и формата му. Тези изисквания следва да се
спазват от АНО при упражняването на административно наказателните му
правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за спазването на
тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е налице, когато вместо да
бъдат описани фактите, констатирани при проверката на контролните органи и да
бъдат посочени нарушените разпоредби и направени съответните изводи за съставомерност на деянието, АНО описва в НП
фактите бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като
нарушена разпоредба. А това поставя въпроса дали фактите са настъпили в
съответствие с изводите на АНО. Тази проверка няма как да бъде направена от
съда поради липсата на описание на фактите в НП.
Съдия: