Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Перник, 11.05.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Мария Х.
При съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик административно дело № 20/2023 година по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 –
161, във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано
е по жалба на Е.Л.Х. – Ц. с ЕГН: **********,***
срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3
от ДОПК, № 22-2673-1/16.11.2022 г., издаден от С.В.А.– главен експерт, отдел
„Ревизии и проверки“ в Дирекция "Местни данъци и такси" /ДМДТ/ при
Община Перник, с който е установен размера на задълженията за данъци, такси и
глоби и лихви за просорочие към 16.11.2022 г. за периода 01.01.2018 г. до
01.12.2022 г., в размер общо на 462,81 лв., в т.ч. задължения за такса битови
отпадъци 377,85 лв. и лихва за просрочие в размер на 84,96 лв., потвърден с
решение № 22/ММО-6474-1/30.12.2022 г., издадено от директор на дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Перник.
С жалбата се иска отмяна на
оспорения акт. Твърди се, че по отношение на процесните имоти не следва да се
дължи такса битови отпадъци. Сочи, че АУЗД е неправилен и незаконосъобразен,
поради неспазване на установената от закона форма, постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречеие с
материалноправните разпоредби и при несъответсвие с целта на закона.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Х., която
подържа жалбата и моли процесният акт да бъде отменен. Подробни аргументи
излага в писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно
приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК, като прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на ответната страна.
В съдебно заседание ответникът - директор на дирекция “Местни приходи и
такси“ при Община Перник, не се явява и не се представлява, с молба депозирана
чрез процесуалния представител адв. Р.К., оспорва жалбата изцяло, намира същата
за неправилна и незаконосъобразна. Искането към съда е да я отхвърли и да
присъди направените разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
С
декларации по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № № 5617, 5619, 5618 и 5620 от 21.09.2016 г.,
подадени до община Перник от Р-Л-Д-, ЕГН ********** е декларирано придобитото
от нея и Е.Л.Х. - Ц., ЕГН **********, при равни дялове /по 1/2 ид. ч./, въз
основа на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на майка им М.Р.Х.,
починала на 30.04.2016 г., право на собственост върху недвижими имоти,
представляващи земя, както следва: планоснимачен ****с площ от 780 кв. м.;
планоснимачен ****с площ от 3500 кв. м.; планоснимачен ****с площ от 1000 кв.
м.; планоснимачен ****с площ от 660 кв. м., всички с административен адрес: гр.
Перник, кв. „****“, местност „****“. В данъчните декларации е отразено, че
имотите са І категория според характеристиките на населеното място; разположени
са в ІV зона спрямо строителните граници на населеното място; представляват
друг терен в строителните граници; попадат в жилищна зона съгласно ЗРП.
На основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, във вр. с чл. 107
от ДОПК – С.В.А.– главен експерт РП, оправомощена със заповед № 64/18.01.2022
г. на кмета на община Перник е издала Акт за установяване на задължение по чл.
107, ал.3 от ДОПК № 22-2673-1/16.11.2022 г., с който по отношение на жалбоподателя са установени задължения
за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2022 г. в размер на 462,81 лв. като от тях:
такса битови отпадъци 377,85 лв. и лихва за просрочие ТБО в размер на 84,96 лв.
Лихвите са изчислени до 16.11.2022 г. Задълженията са за притежаваните ½ ид. части от следните недвижими
имоти: дворно място с площ от 780 кв.м. в гр. Перник, местност „****“, дворно
място с площ 1000 кв. м. в гр. Перник, местност „****“, дворно място с площ от 3500 кв.м. в гр. Перник,
местност „****“ и дворно място с площ от
660 кв.м. в гр. Перник, местност „****“. Недвижимите имоти са придобити по
наследство от наследодателя М.Р.Х. и са декларирани с декларации по чл. 14 от ЗМДТ на 21.09.2016 г. Към издаването на АУЗД е пристъпено поради неплащане на
дължимите суми за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 година.
Видно от известие за доставяне актът за установяване на данъчни задължения
е връчен на адресата на 21.11.2022 г.
Срещу него е подадена жалба с вх. № 22/ММО-6474/ 23.11.2022г. с изложени
съображения за неговата незаконосъобразност. С решение № 22/ММО-6474-1/30.12.2022г.
директор дирекция МДТ при община Перник е приел жалбата за неоснователна и е
потвърдил изцяло акт за установяване на задължения № 22-2673-1/16.11.2022г. Решението
е връчено на Е.Х. - Ц. на 05.01.2023 г. и срещу него е постъпила жалба с вх. № 23/ММО-365/23.01.2023
г. /пощенско клеймо 19.01.2023 г./, предмет на контрол в настоящото съдебно
производство.
В хода на
съдебното обжалване, ответникът е представил писмени доказателства, свързани с
установяването и начисляването на задълженията по подадени по чл. 14 от ЗМДТ
декларации – Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Перник, Решение № 415/22.12.2016г., взето от Общински съвет Перник, заповеди по
чл. 63 от ЗМДТ на кмета на община Перник за процесните години, с № №
1882/26.10.2017г., 1738/30.10.2018г., 1645/17.10.2019г.; 1522/26.10.2020г.;
1973/29.10.2021г, Договор № 119/31.07.2015 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет: Експлоатация и стопанисване на РСУО в регион Перник за
общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, включваща Клетка №
1 на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за предварително сепариране на
отпадъци и инсталация за компостиране и Договор № 8/19.01.2021 г. за възлагане
на обществена поръчка с предмет: Експлоатация и стопанисване на РСУО в регион
Перник за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън, включваща
Клетка № 1 и Клетка № 2 /нова/ на Депо за неопасни отпадъци, инсталация за
предварително сепариране на отпадъци и инсталация за компостиране, Разрешение
за ползване № СТ-05-2612/29.12.2015 г., комплексно разрешително на регионално депо
за неопасни отпадъци., копия от договори за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване на територията на Община Перник.
В хода на съдебно производство по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя се допуснаха свидетелски показания и се разпитаха лицата Л.С.Г.и В.К.З..
Настоящия състав кредитира обясненията на свидетелите, касателно възприятията
им за местността „****“. Не кредитира обясненията на свидетелките, доколкото
същите са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, както и лишени от
каквато и да е било конкретика по отношение на конкретните имоти собственост на
жалбоподателя. Успоредно с това такса за сметоизвозване не е начислена, поради
което „липсата на кофи за боклук“ е иревантна към предмета на спора.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б
от ЗМДТ въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, намери следното:
Съгласно чл. 4,
ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и такси се извършват по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с
тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ изрично е
предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Според чл. 144, ал. 1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и
за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК е
предвидено друго. Съгласно чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК ревизионният акт (или
в случая АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ЗМДТ) не може да се обжалва по съдебен ред в
частта, в която не е обжалван по административен ред или в която част
подадената по административен ред жалба е изцяло уважена. В случая е проведено
задължителното оспорване по административен ред на първоначалния акт –
процесния АУЗД, като с решение № 22-ММО-6474-1/30.12.2022 г. на директора на
ДМДТ при Община Перник, актът е потвърден изцяло. Резултатът от проведеното
задължително обжалване по административен ред на процесния АУЗД, подаването на
жалбата, повод за образуване на настоящото съдебно производство в рамките на
предвидения преклузивен 14-дневен процесуален срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК
във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ и от процесуално легитимирано лице –
адресат на акта, обосноваващо наличие на правен интерес от оспорването, налагат
извод, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Административният
акт е издаден в производство по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.
4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Образувано е служебно от административния орган,
поради неплащане на задълженията, възникнали въз основа на подадени декларации
по чл. 14 от ЗМДТ, № № 5617, 5619, 5618 и 5620 от
21.09.2016 г. Съгласно чл. 4, ал. 3 и ал. 4 и чл. 9б от ЗМДТ компетентен да
проведе производството и да издаде акта за установяване на задължения е
служител от общинската администрация, определен със заповед на кмета на
общината. Видно от т. 4 от Заповед № 64/18.01.2022 г. на кмета на община Перник
издателят на процесния акт за установяване на задължения – главен експерт в ДМДТ
– Силва Василева Атанасова, е определена да изпълнява правомощията на орган по
приходите съгласно ДОПК. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен
орган разполагащ с материална и териториална компетентност.
Същият е в изискуемата от чл. 107, ал. 3 от ДОПК
писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима
на основание § 2 от ДР на ДОПК. Посочени са
издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания за издаването му и
правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно и конкретно разпореждане,
разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Обжалваният АУЗД е мотивиран с фактическите и правни
основания за издаването му, част от които се съдържат в потвърдителното решение
на решаващия административен орган, които мотиви съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК се смятат за част от мотивите на административният акт. В тази връзка
настоящият състав приема за неоснователно възражението на жалбоподатля досежно
допуснато нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
При издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Производството
е започнало при наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 3 от ДОПК –
незаплатени в срок задължения - такси за битови отпадъци за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. и е приключило с издаването на акт, основан на
декларираните от адресата му данни, по реда на чл. 14
от ЗМДТ.
Съгласно
чл. 62, във вр. с чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ собствениците
на недвижими имоти дължат заплащане на такса битови отпадъци за извършваните от
общината услуги по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга .
Със заповеди с №№
1882/26.10.2017г., 1738/30.10.2018г., 1645/17.10.2019г.; 1522/26.10.2020г.;
1973/29.10.2021г. на Кмета на община Перник, издадени по реда на чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги,
както и честотата на сметоизвозване. В тях в т. 3 са посочени
изрично и изчерпателно райони, в които единствено ще се извършват услуги само по
третиране на отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Видно от цитираните заповеди, имотите на жалбоподателя
попадат в изключенията на заповедите на кмета на Община Перник, където са
посочени райони в гр. Перник, сред които е и местността „****“. Предвид
посоченото изключение, по отношение на декларираните имоти не следва да се
събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като
услугата не се предоставя от общината. В следствие на което административният
орган правилно е приложил материалния закон, като не е установил задължения по
този компонент на ТБО. От представените от ответника писмени доказателства се установява,
че останалите две услуги се извършват от Община Перник през процесния период на
територията на гр. Перник.
По отношение на начислената такса в АУЗД за услуга по обезвреждане на
отпадъците в депо, следва да се има предвид, че законодателят предвижда
освобождаване на задължените лица от този вид такса, в случай че няма депа,
респ. съоръжения, в които да се извършва тази услуга. По делото няма спор, че
на територията на общината има изградено депо за събиране, транспортиране,
временно съхраняване и депониране на отпадъци. Този факт се установява и от
приложените по делото Договор № 119/31.07.2015 г., сключен между Община Перник
и "Регионално депо – Перник 2015" ДЗЗД /л. 152 по делото/ и Договор №
8/19.01.2021 г., сключен между Община Перник и "Регионално депо – Перник
2020" ДЗЗД, както и партньори в обединението „****“ ЕООД, „****“ АД и „****“
ЕООД /л. 172 по делото/. Тоест по делото са представени доказателства за
наличие на функциониращо депо на територията на Общината, свързани със
съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Перник, на
чиято територия се намират и имотите на жалбоподателя. В тази връзка дали
имотът генерира отпадъци е въпрос, който няма релевантно значение за
дължимостта на този вид услуга. По смисъла на закона за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса
само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от
използването му, а от наличието на депо и след като на територията на общината
съществува такова, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може да намери
приложение. Таксата за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в
депа" съгласно приложимия закон е обусловена не от ползването на имота, от
предоставянето на конкретната услуга или от принадлежността на имота към
съответното населено място, а единствено от наличието на депо за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които се
ползват от общината. Също така следва да се посочи, че с изм. на чл. 71, т. 3 ЗМДТ/ДВ бр. 88/2017 г. / не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1, когато
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота, а
съгласно т. 2 - когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година
и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от
задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота. По делото липсват данни за това, както и не са
налице твърдения в тази насока от страна на оспорващия. От материалите по
делото е видно, че жалбоподателят не е подавал такива, за визирания период. Налице са достатъчно доказателства
във връзка с предоставената услуга,
поради което и начислената такса за този вид услуги за периода 2018 - 2022
г. по отношение на имотите на жалбоподателя е дължима.
По отношение на начислената ТБО за услугата "поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване" за периода 2018 - 2022 г. от
доказателствата по делото е видно, че същата е извършвана и предоставяна от
общината. Този факт се потвърждава от наличните по преписката доказателства, а
именно приложените договори за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване на територията на Община Перник. Следва да се има предвид,
че услугата по "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване" се предоставя от общината за да гарантира приети от държавата и
обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване,
необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя
включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в
общината, предназначени за обществено ползване /по аргумент и от чл. 66, ал. 1,
т. 3 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за
обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота
или в непосредствена близост до него. Доколкото тази услуга не е обвързана
изцяло с фактическо ползване на имота от задълженото лице по чл. 64 ЗМДТ във
вр. с чл. 11 ЗМДТ, то за нея не е налице възможност предварително да се
декларира неползването й, респективно няма възможност за освобождаване от
заплащане на този компонент на ТБО.
Съдът приема за доказан факта, че услугата е извършвана по отношение на
обществените територии в населеното място, в което се намира недвижимият имот
на жалбоподателя. От доказателствата по делото се приема, че услугата е
предоставяна, поради което събраните доказателства в своята съвкупност
обосновават извод за дължимост на таксата за периода от 2018 до 2022 г.,
респективно не е налице възможност за освобождаване от задължението за таксата
за тази услуга, поради което правилно е определено такова задължение с
оспорения акт. Без правно значение за дължимостта и размера на ТБО е
регулярността и обема на предоставяне на услугата и то точно в района на
процесният имот. Съобразно действащата законова уредба, дължимостта на този
компонент от ТБО не зависи от това дали даден имот генерира отпадъци или не.
Определената такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване е дължима, защото Община Перник е извършвала услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване през периода 2018 - 2022 г.
С оглед на изложеното и доказателствата по делото съдът приема, че за
периода 2018 - 2022 г. жалбоподателя дължи такса битови отпадъци по отношение
на имотите за услугите "обезвреждане на отпадъци в депо" и
"поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Същите
са предоставяни от общината, поради което и правилно в АУЗД са начислени ТБО за
този вид услуги. Не са налице изключенията предвидени в чл. 71 от ЗМДТ.
Размерът на ТБО за тези услуги по отношение на недвижимите имоти на
жалбоподателя е правилно определен в АУЗД, както и лихвата е правилно
изчислена. В случая размерът на такса битови отпадъци за 2018 г., 2019 г., 2020
г., 2021 г. и 2022 г. е определен съгласно Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община
Перник, както и въз основа на Решение № 415/22.12.2016 г. на Общински съвет
Перник. С последното е приета основа за определяне на ТБО и промилите за
съответните услуги. Съгласно решението за жилищните и вилни имоти на гражданите
ТБО е в промил върху данъчната оценка и е общо 2,25 на хиляда, в т.ч. 0.8 на
хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови
отпадъци в депа и 0.45 на хиляда за чистота на териториите за обществено
ползване. С оглед изложеното по-горе за периода от 2018 г. до 2022 г. за
компонент сметосъбиране и сметоизвозване правилно не са начислявани задължения,
а за останалите два компонента таксата за битови отпадъци е дължима, съгласно
изложените аргументи. Същата е начислена в промилите приети в Решението на
Общинския съвет, по данъчна оценка на имотите. При извършено елементарно
пресмятане и съставът получава същите стойности. Невнесените в срок местни
данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания по реда на ДОПК. С неплащането на задълженията в
регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва.
Лихвите са начислени към дата на установяване на задълженията – 16.11.2022 г. и
са дължими в посочените размери. АУЗД е материално законосъобразен.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК
съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на
материалноправните и процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на
закона, поради което следва да се потвърди. Жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък. От страна на
жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което е напълно неоснователно. Преценявайки фактическата и
правна сложност на делото, както и извършените действия от процесуалния
представител на ответника, както и че производството е протекло в две съдебни
заседания съдът приема, че следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на
300 /триста/ лева, което в случая е и под минималното възнаграждение, съгласно
материалния интерес по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Л.Х. – Ц. с ЕГН: **********,*** срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 22-2673-1/16.11.2022 г.,
издаден от С.В.А.– главен експерт, отдел „Ревизии и проверки“ в Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Перник.
ОСЪЖДА Е.Л.Х. – Ц. ЕГН: **********,***, да заплати
на Община Перник сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/п/