О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на четвърти
януари през две хиляди и деветнайсета година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като съобрази докладваното от
член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 561/2018г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274, вр.с чл.248, чл.78,
чл.355 от ГПК, във връзка с чл.38,ал.2
от ЗАдвокатурата.
Подадена е частна жалба от адв.Д.Д.Н.-ЛАК,срещу
Определение №1121/22.10.2018г.,постановено по
гр.д.№1038/2015г.по описа на РС-Ловеч, по реда на чл.248 от ГПК. Заявява,че не
е доволен от обжалвания акт, като го счита за неправилен,незаконосъобразен и
несправедлив. Излага,че за постановяването му съдът се е позовал на съдебна
практика,касаеща страните в делбения процес,но тя е
неприложима в случая. Твърди,че в качеството си на адвокат не е страна в
производството и спрямо него тези
правила не са приложими. Счита,че погрешно съдът е приел,че по отношение
съделителя Илия Христов Георгиев изходът от спора е
бил неблагоприятен и не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА. Акцентира,че именно срещу Илия Христов Георгиев в първата фаза
искът е бил отхвърлен. С оглед на това счита,че решението в частта за разноските
е неправилно,тъй като нарушава материалния закон-чл.38,ал.2 от ЗА,а също и
трайно установената съдебна практика,която цитира. Счита,че е налице неправилно
тълкуване на закона,което засяга правото на адвоката да получи възнаграждение
за своя труд,оказвайки безплатна правна помощ на посочени от закона лица,както
и правото на такива лица да получават такава помощ. Искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение е направено своевременно, поради което се дължи на
основание чл.38,ал.2 от ЗА,във вр.с чл.7,ал.5,вр.с ал.2,т.4 от Наредба
№1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази
хипотеза размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда
съгласно чл.38,ал.2,изр.ІІ-ро от ЗА и да е в размер
не по-нисък от предвидените минимални размери
съгласно Наредба №1/2004г.на ВАС. Развива,че са налице предпоставките за
това,а именно- указана е безплатна правна помощ и е налице позитивно решение за
страната, представлявана от адвоката. Съгласно цитираните нормативи на адвоката
се дължи възнаграждение за явяването му пред всяка инстанция, съгласно утвърдената
тарифа и счита,че няма основание съдът да приеме,че такова не му се дължи, след
като е извършил нужното процесуално представителство и защита по
делото,явявайки се в две съдебни заседание и защитавайки интересите на
клиентите си.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното
определение и се допълни постановеното Решение №292/21.06.2018г.,пост.по
гр.д.№1038/2015г. на РС-Ловеч, в частта на разноските,като ищците бъдат осъдени
да му заплатят пълният размер на дължим адвокатски хонорар от 6 538лв. за
двете фази на делбата,съгласно приложените списъци по чл.80 от ГПК.
Постъпил е отговор от К.Т.И. и Л.Г.И., чрез адв.Желяскова-ЛАК. Молят да се
остави без уважение частната жалба на адв.Н.,тъй като
оплакванията са неоснователни. Приемат обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Излагат характеристиките на делбеното производство и
спецификите по отношение присъждането на разноски. Сочат,че в това производство
страните имат двойно качество-на ищци и ответници
един спрямо друг и затова законодателят е предвидил, че разноските се понасят
съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните такси и
другите деловодни разноски. В случая ответницата е освободена от държавни такси
и разноски по реда на чл.83 от ГПК. По отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение правилото е, че те се поемат от страните така,както са ги
направили. Когато в делбеното производство са предявени и другжи
искове-например претенции по сметки,тъй като те зависят от поведението на
ответника,не е приложима нормата на чл.355, а на чл.78 от ГПК. Считат,че в
случая нормата на чл.78 от ГПК за разпределение на разноските не се прилага с
оглед двойното качество на страните. Излагат и възражения по представените от адв.Н. списъци по чл.80 от ГПК. Твърдят,че единствено са
посочени разпоредбите на ЗА,без да са конкретизирани претендираните суми. Също
считат,че би следвало да се преценява и сложността на делото,участията в
проведените почти двайсет съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Твърдят,че всички искания за заплащане на адвокатски хонорар се отнасят до дела
с определен имуществен интерес,докато тук е производство по делба,в което с
оглед особеностите му посочените адвокатски възнаграждения са неотносими.
По изложените съображения молят да се остави без уважение
частната жалба.
По допустимостта.
Обжалващият е уведомен за атакуваното определение на 30.10.2018г.,
а частната жалба е подадена на 01.11.2018г.-т.е.при спазване на срока по чл.259,вр.с
чл.248,ал.3 от ГПК. Има правен интерес от обжалването. При тези констатации съставът
приема,че частната жалба е редовна и допустима.
По основателността.
Не се спори,че предмет на разглеждане пред РС-Ловеч е
било делбено производство,със съделители
К.Т.И. и Л.Г.И.,двамата представлявани от адв.Желяскова-ЛАК и ответници Илия Христов
Георгиев и Йорданка Христова Г.-двамата представлявани от адв.Н.-ЛАК.
Предмет на делбата са три поземлени имота, намиращи се в гр.Летница.
Твърденията на ищците са, че е налице съсобственост с ответниците, възникнала
въз основа на закупената ½ ид.ч.от процесните
имоти чрез Постановление от 12.11.2014г.на ДСИ при РС-Ловеч. В отговора си Илия
Георгиев е възразил срещу ангажирането му като съделител
в процеса,с твърдение,че спрямо него искът е недопустим,тъй като вече е изгубил
своя дял от съсобствеността в процесните имоти. В отговора си отв.Йорданка Г. е
заявила,че по отношение на нея искът е допустим и следва да се допусне делба,също
е оспорила и участието на съпруга й Илия Георгиев.
В първата фаза ищците са представили договори за правна
защита и съдействие,сключени с адв.Желяскова и с отразен реално изплатен адвокатски хонорар от
600лв.-от К.И. и 800лв.-от Л.И..
Ответниците са представлявани от адв.Н.,с
представени по делото пълномощни и договори за правна защитна и съдействие,с
отразяване,че е указана безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.3
от ЗА. Не се спори,че пълномощните са надлежни. В хода на първата фаза на
делбата е поставена и приета съдебна експертиза,със задача да проследи
записванията по отношение на имотите в регулационните и кадастрални планове на
гр.Летница. Депозитът за тази експертиза е внесен изцяло от ищеца К.И. и е в
размер на 380лв.
Проведени са общо 10 съдебни заседания, от които адв.Н. се е явил на 5. Представил е Списък по чл.80 от ГПК
(л.125),в който е претендирал определяне на адвокатски хонорар по реда на
чл.38,ал.2 от ГПК за представителството на Илия Георгиев,в размер на 1150лв.-на
основание чл.7,ал.4,във вр.с ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС и още
400лв.-на основание чл.7,ал.8,вр.с ал.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС –за участие
в 6 съдебни заседания.
С Решение № 149/02.05.2017г.,по реда на чл.344 от ГПК е
допуснал делба между К.Т.И., Л.Г.И. и
Йорданка Христова Г., а по отношение на Илия Христов Георгиев е отхвърлил
иска,като неоснователен и недоказан. Делбата е допусната при образуване на два
дяла-един общ за ищците К. и Л. Инджиеви и един дял
за отв.Йорданка Г..
В първото съдебно заседание от втората фаза на делбата
всички страни са направили искане за възлагане на делбените
имоти. За доказване на това им искане е допусната съдебна експертиза,депозита
за която е разпределен по равно между тях. К.И. е внесъл определената му част
от 205лв., а Йорданка Г. е била освободена по реда на чл.83,ал.2 от ГПК от
внасянето на такси и разноски.
В първото съдебно заседание К.И. е представил Договор за
правна помощ и съдействие с адв.Желяскова
и отразен като реално изплатен хонорар за представителство във втората фаза на
делбата,от 300лв.
Йорданка Г. отново е била представлявана от адв.Н.-ЛАК въз основа на пълномощното от първата фаза.
Проведени са 10 съдебни заседания,от които адв.Н. се е явил в 4. Представил е Списък (л.209) по чл.80
от ГПК,в който е претендирал адвокатски хонорар за втората фаза на делбата по
реда на чл.38,ал.2 от ГПК за осъщественото представителство, в размер на
3038лв.-на основание чл.7,ал.4, във вр.с ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС и
още 400лв.-на основание чл.7,ал.8, вр.с ал.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС– за
участие в 6 съдебни заседания.
Представен е списък по чл.80 от ГПК и от адв.Желяскова,с претенция за
възстановяване на ищците на разноски в общ размер на 2 930лв.,включващи
адвокатския хонорар и депозити за вещи лица.
С Решение №292/21.06.2018г. съдът е извършил делбата като
по реда на чл.353 от ГПК е разпределил имотите между съделителите и не е уважил
претенциите им за възлагане по реда на чл.349 от ГПК. По отношение на
разноските съдът е определил и осъдил всяка страна да заплати държавна такса
върху поставените в дял имоти,определил е и сумата за уравнение на дяловете и е
дал указания по реда на чл.349,ал.3 от ГПК. Приел е ,че разходите за адвокатски
хонорари следва да се поемат от страните така,както са направени от тях и няма
основания за прилагане на нормата на чл.38,ал.2 от ЗА. Направените от ищците
разноски,изчислени в общ размер от 965 лв. е приел,че следва да се поделят
между страните съобразно притежаваните дялове, при което е осъдил отв.Йорданка Г.
да заплати на К. и Л. Инджиеви сумата от 482.50лв.
В срок е постъпила молба от адв.Н.
по реда на чл.248 от ГПК,с искане да се измени постановеното в решението по отношение на разноските.
Изложил е,че неправилно не му е присъден хонорар за осъщественото
представителство на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Молба по реда на чл.248 от ГПК е подадена и от
ищците,чрез адв.Желяскова,с
твърдение,че не са съобразени всички направени от тях разноски. И не е
определено адвокатско възнаграждение
С обжалваното Определение № 1451/22.10.2018г.,пост.по
гр.д.№1038/2015г. РС-Ловеч е приел,че молбата на адв.Н.
е неоснователна, тъй като не е налице хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА,налице е
неблагоприятен изход по отношение на страна,освободена от заплащане на такси и
разноски,тъй като искът е уважен и е ликвидирана съсобствеността. Не е уважена
и молбата на адв.Желяскова
за изменение на постановеното по отношение на разноските.
При така установената фактическа обстановка въззивният
състав намира, че частната жалба е частично основателна.
Както сочат страните – настоящето производство е особено
исково производство и има свои правила за разпределение на разноските. Нормата
на чл.355 от ГПК постановява,че страните поемат разноските съобразно размера на
дяловете им. По този начин се разпределят всички разноски,които са свързани с
съдопроизводствените действия,направени по повод признаване и ликвидиране на
съсобствеността, нужните за това съдебно-деловодни разноски, експертизи, за
държавни такси. Разноските за адвокатски хонорар се поемат от страните така, както
са ги направили. Съгласно изр.ІІ-ро на чл.355 от ГПК за
разноските, направени по присъединените искове се прилага разпоредбата на чл.78
от ГПК. В тази хипотеза са и разноските,направени от страните за обосноваване
на заявено оспорване на права на съделители, на
включване на имоти в делбената маса, както и по
отношение на способа за извършване на делбата. Дължими са с оглед изхода на
спора по тези претенции.
При съобразяване на изложените правила и с оглед
пределите на инициирания въззивен контрол, съставът
намира,че неправилно РС-Ловеч не е
присъдил адвокатски хонорар по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв.Н. за осъщественото от него процесуално
представителство на съделителя Илия Георгиев. Както
се установява-предявеният срещу него иск за делба е бил отхвърлен, съответно
–уважено е изцяло направеното от него оспорване на участието му като надлежен съделител в делбата. Поради това и на основание чл.78,ал.1
от ГПК има право на възстановяване на направените разноски. Разноските следва
да се възложат на насрещната страна-в случая на ищците К. и Л.И.. Така е налице
хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА и на адвоката, осъществил безплатно процесуално
представителство следва да се определи хонорар. Размерът му е съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.4,вр.с ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на
данъчната оценка на имотите-общо 19 063.40лв., дължимият хонорар е в
размер на 1102лв. Съгласно нормата на чл.7,ал.8 от Наредбата следва да се уважи
и искането за присъждане на допълнителен хонорар от 400лв. за явяване в повече
от две съдебни заседания. Така общо дължимият на адв.Н.
хонорар за процесуалното
представителство на отв.Илия Георгиев е в размер на 1502лв. Искът по
отношение на Йорданка Г. е уважен,в какъвто смисъл е и заявената от нея позиция
с искане да се допусне делба. Поради това за това представителство не е налице
хипотезата на чл.38,ал.3 от ЗА,а разноските се определят по реда на чл.355 от ГПК-т.е.остават за страната така,както са направени.
Във втората фаза на делбата искането на Йорданка Г. за
възлагане на делбените имоти по реда на чл.349 от ГПК
не е уважено от съда,с оглед на което и за насрещната страна не възниква тежест
да възстанови разноските й. Затова и не е налице хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА
и на осъществилия безплатно представителство адвокат не се следва определяне на
адвокатски хонорар. Не се дължи възстановяване на разноски и с оглед правилото
на чл.78,ал.1 от ГПК,тъй като претенцията й не е уважена (също и на ищците), а съдът
е извършил делбата чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 от ГПК.
По изложените съображения съставът намира,че Определение
№1451/22.10.2018г.,пост.по гр.д.№1038/2015г.на РС-Ловеч,с което съдът се е
произнесъл по реда на чл.248 от ГПК,в обжалваната от адв.Н.
част,с която е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по отношение
на разноските,е неправилно до размера на сумата от 1502 лева. Определението следва
да се отмени и вместо него се постанови изменение на Решение №
292/21.06.2018г.,пост.по гр.д.№1038/2015г.на РС-Ловеч, в частта за разноските, като
К.Т.И. и Л.Г.И. бъдат осъдени да заплатят на адв.Н.-ЛАК
сумата 1502лв.,представляваща дължим на основание
чл.38,ал.2 от ЗА адвокатски хонорар за процесуалното представителство на
отв.Илия Христов Георгиев. В останалата част,с която РС-Ловеч е оставил без
уважение молбата на адв.Н. по реда на чл.248 от ГПК
за сумата над 1502лв.и до пълния претендиран размер
от 6538лв., като правилно и законосъобразно,следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание вр.с чл.248,
чл.78, чл.355 от ГПК, във връзка с
чл.38,ал.2 от ЗАдвокатурата, ОС-Ловеч
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1451/22.10.2018г., постановено по гр.д.№1038/2015г. на
РС-Ловеч, с което съдът се е
произнесъл по реда на чл.248 от ГПК,в обжалваната от адв.Н.
част,с която е отхвърлена молбата му за изменение на постановеното по отношение
на разноските до размера на сумата от
1502 лева.,като неправилно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ
Решение № 292/21.06.2018г.,пост.по гр.д.№1038/2015г.на РС-Ловеч, в частта за
разноските, като ОСЪЖДА К.Т.И. с ЕГН ********** и Л.Г.И. родена на
20.011947г., двамата с адрес гр.Летница,ул.”Витоша”№2, да заплатят на адв.Д. Д.Н.
с ЕГН **********,***, сумата 1502
(хиляда петстотин и два)лева,представляваща дължим на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар за
процесуалното представителство на отв.Илия Христов Георгиев.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№1451/22.10.2018г.,постановено по гр.д.№1038/2015г. на РС-Ловеч в останалата част,с която е оставил без уважение молбата на адв.Н. по реда на чл.248 от ГПК за сумата над 1502 лева и
до пълния претендиран размер от 6538лв., като
правилно и законосъобразно.
Определението може
да се обжалва по реда на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК,при наличие на предпоставките
на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, пред ВКС, с частна жалба в 1-седмичен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.