РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 18.12.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на шести декември   през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  2076 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от адв.М.П. в качеството  му на пълномощник на Р.К., гражданин на РТурция, против Наказателно постановление № 38- 0001362 от 11.10.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което за административно нарушение по чл.8§6 б.”а” (ii)  във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.11 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.Пълномощникът моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.

      Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

       Жалбоподателят е гражданин на РТурция и правоспособен водач на МПС.На 10.10.2019 г., около 23.00 часа, управлявайки товарен автомобил „Мерцедес” с полуремарке, двете с турски регистрационни номера, жалбоподателят се намирал в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост”, изход от РБългария.В изпълнение на служебните си задължения св.Ю.С.- инспектор при ОО „Автомобилна администрация” Русе, извършил проверка на лицето, като установил, че се касае до осъществяван международен обществен превоз на товар от РТурция за Русия.Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф.Чрез използване на лицензиран софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта на жалбоподателя и в паметта на тахографа, било установено, че водачът е нарушил изискванията за нормална седмична почивка, като намалението на времето е с над 9 часа и 30 минути- 7422 минути, за седмичен период от 11.50 часа на 15.09.2019 г. до 15.32 часа на 26.09.2019 г.По тези констатации било прието, че от жалбоподателя е осъществено административно нарушение на разпоредбата на чл. чл.8§6 б.”а” (ii)  във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561, за което бил съставен АУАН № 270095/10.10.2019 г.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- глоба в размер на 1000 лв.

       В производството пред въззивната инстанция чрез жалбата  се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като вмененото нарушение не е доказано.

       Приетата от съда фактическа обстановка се обосновава  от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 270095 от 10.10.2019 г., разпечатка от карта на водача, акт за назначаване на преводач, показанията на св.С.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства.Св.Ю.С. е очевидец на извършената проверка, като лично е възприел резултатите от техническото средство и непосредствено е комуникирал със соченото като нарушител лице.

       Правни изводи:

       Жалбата е недопустима, тъй като не изхожда от лице, притежаващо процесуална легитимация.В приложеното по делото пълномощно не е изрично отразена волята на упълномощителя Р.К., адв.М.П.  да обжалва издаденото наказателно постановление № 38- 0001362 от 11.10.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, въз основа на което е образувано настоящото производство.Налице е хипотетична възможност пълномощното да е изготвено преди постановяването на акта на наказващия орган, което е недопустимо и неправомерно.

        Извън  посоченото, по същество, в  производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно съотнасянето им към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен материал, при обезпечаване правото на защита.От показанията на св.С. се установява, че лицето е разбрало какво нарушение му се вменява във вина.

           По същество извършването на нарушението е правилно установено.За достигане до констатациите за неправомерни действия е ползвана информация, извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и картата на водача. Известно е, че това устройство се ползва за запис на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими, които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при определени обстоятелства, като например режим „почивка”. Известно е също така, че тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е в движение.В смисъла на изложеното,  проверяващите лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при нормалното му функциониране да се генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е функционирало, т.е.- то е съхранявало показания. Така, в случая нарушението е установено с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от движението на автомобила и дейностите на водача.Всеки водач, изпълняващ международен превоз на товар, получава карта, която следва да ползва през целия период на работата си.Налице е детайлна регламентация на дейността, предвид особения  й предмет  и повишения риск при осъществяването.

          Видно от приложената разпечатка от разчетените данни на софтуерната програма, приложени в материалите на делото, налице е автоматично отграничаване на  периода, за който са налице фактически нарушения на изискванията за почивка на водача на превозното средство и в частност- неспазването на изискванията за нормална седмична почивка, регламентирани от Спогодбата AETR  и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата  са хармонизирани чрез Регламента така, че основните разпоредби на последния се прилагат чрез AETR.Проверяващият е ползвал тази информация, за да заключи за наличието на конкретното нарушение, като неговите изводи не са субективно формирани, а базирани на обективно извлечени данни. В случая съдът намира, че няма спор по естеството на нарушението от гледна точка на фактическите обстоятелства.Водачът не е спазил изискването за нормална седмична почивка, като е намалил същата, без да са налице обстоятелства, позволяващи му това по изключение, както недоказано се твърди от пълномощника.

             Наложеното административно наказание е индивидуализирано в хипотезата на чл.93 б ал.11 т.3 от ЗАвПр, според който текст водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична почивка, определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето на намалената седмична почивка с глоба в размер на 1000 лв., когато намалението е над 9 часа и 30 минути.Наказващият орган  се е произнесъл обосновано и законосъобразно, като не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част. 

         Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

                                                     РЕШИ:           

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38- 0001362 от 11.10.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което на Р.К., роден на *** г., гражданин на РТурция,  за административно нарушение по чл.8§6 б.”а” (ii)  във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.11 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: