РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
523/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС от П.Я.П. и И.Г.П., упълномощил като проц. представител адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 13), за установяването на правото им на собственост, придобито въз основа на осъществено в периода: 1981 г. - 2018 г. давностно владение, върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 204 кв. м. (хиляда двеста и четири квадратни метра), съставляващо УПИ VIII - 177 (осем римско сто седемдесет и седем арабско) в квартал 22 (двадесет и втори) по плана на с. Б., общ. Тутракан, при граници и съседи: УПИ X - 178, ПИ XII, УПИ ХХ1-177 и улица.
1.1. Ищците твърдят, че двамата са съпрузи, гражданският им брак бил сключен през 1972 г. През 1977 г. двамата закупили дворно място в с. Б.с площ от 1 300 кв.м., находящо се в квартал 22, парцел X, пл. № 178 по плана на селото, заедно с построената в него къща. За покупко-продажбата бил оформен нотариален акт № 23, том I, дело № 41/ 1975г. по описа на РС - Тутракан.
1.2. Твърди се, че непосредствено до новозакупения имот имало празно дворно място, което по това време никой не бил обработвал. Разпитали съседите и възрастни хора в селото, за да разберат кой е собственик на имота. Като собственик на имота било посочено лицето Е. Х. Х.от с. П., общ. З.. На 08.03.1981 г. в с. Б.сключили с нея Договор за покупко - продажба на недвижим имот. Съгласно същия госпожа Х.им продала собственото си дворно място с площ от 1 300 кв. м., съставляващо парцел VIII в кв. 22 по плана на селото. При сключването на договора заплатили на продавача договорената продажна цена от 200,00 лв. Ищецът П.Я.П. бил посочен в договора като един от съседите на продавания имот. За продажбата по - късно не бил оформен нотариален акт.
1.3. Ищците твърдят, че непосредствено след покупката на имота го оградили откъм улицата, като поставили железни колове и оградна мрежа, еднакви с оградата на другия им имот. Между първоначално закупения имот и новозакупения такъв не били поставили ограда. От другата страна на имота имало ограда, която не били променяли след закупуването му. Още в годината на закупуването на имота изорали дворното място и го засели с кайсиеви дървета - приблизително 40 броя. По - късно в този двор гледали пчели. Не били строили никакви постройки в него. От закупуването на имота през 1981 г. до сега обработвали двора, засели лозе в него, подменяли изсъхналите овощни дървета с нови. Към днешна дата в имота имало засята три реда лозе и овощни дървета.
1.4. Ищците твърдят, че през 2018 г. разбрали, че за имота имало съставен Акт за частна общинска собственост № 384/11.09.2008 г., вписан в Службата по вписванията при РС Тутракан с вх.рег. № 2611, акт 140, т. VII.
1.5. Ищците твърдят, че към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 6 от ЗС (ред. ДВ бр. 92 от 1951 г., отм.) имотът е бил собственост на К. В.Ч. (уточнено в открито съдебно заседание - л. 42).
2.
Ответникът О. Т. е подал отговор на искова молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете. Твърди се,
че имотът е придобит от държавата на осн. чл. 6 от ЗС (ред. ДВ бр. 92 от
1951 г., отм.), тъй като към момента на влизането в сила на разпоредбата имотът
е нямал друг собственик (уточнено в открито съдебно заседание - л. 42).
От
фактическа страна
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
3. На 07.02.1975 г. е сключен договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 23, том I, дело № 41/1975 г., изповядан от Тутракански районен съдия , съгласно който И. Г. П. продава на ищеца П.Я., парцел X, в кв. 22, отреден за имот с пл. № 178, по плана на с. Б.(л. 5).
4. На 08.03.1981 г. е сключен договор за продажба, съгласно който Е. Х. Х.продава на ищците парцел VIII, в кв. 22 по плана на с. Б.(л. 6). Видно от представената скица парцела е отреден за имот с пл. № 177 и е с площ 1 204 кв. м. (л. 10).
5. На 26.03.1984 г. за имота е съставен Акт за държавна собственост № 103/26.03.1984 г. (л. 34).
6. На 11.09.2008 г. за имота е съставен Акт за частна общинска собственост № 384/11.09.2008 г. (л. 11).
7. От разпита на свидетелите Н. Ч., В. С. и Д. Т. (л. 42 и 43) се установява следното:
7.1. К. В.е бил собственик на УПИ VIII-177 и площ южно от него (пресечена към момента от улица съгл. представената скица). Процесният УПИ VIII-177 били „даден” на сестрата на К. В.- П. (П.). К. В.и съпругата му - „баба Р.” живеели в южната част на имота. К. В.починал преди 1960 г., след което „баба Р.” продължила да живее в южната част от имота. Малко след него починала и сестра му П. Последната не обработвала нейната част от имотa.
7.2. УПИ VIII-177, УПИ X-178 се владеели от ищците от седемдесетте години на миналия век до настоящия момент. Първоначално бил закупен и облагороден УПИ X-178, а впоследствие и процесния УПИ VIII-177.
7.3. Около 1980 г. „баба Р.” напуснала имота, граничещ от юг с посочените парцели и нейният имот също запустял.
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
8.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II.
По основателността
9. Относно
придобиването на имота от държавата
9.1. Ответникът се е позовал като придобивно основание на чл. 6 от ЗС (ред. ДВ бр. 92 от 1951 г., отм.), който предвижда, че държавата придобива правото на собственост върху имотите, които нямат друг собственик.
9.2. Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 ЗС. (Решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г., I г. о.).
9.3. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик (Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., I г. о.). С оглед посочената в предходната подточка съдебна практика за доказването на този факт е достатъчно да се установи, че в определени официални документи е отразено, че имота има собственик.
9.4. В конкретният случай тази информация се съдържа в самия АДС № 103/26.03.1984 г., в който изрично е посочено, че имотът е бивша собственост на К. В.Ч.. От страна на ответника е приложен и списък на изоставените дворни места в с. Б., в който под № 16 е включен процесния имот, като срещу имота също е посочено лицето, изоставило имота - К. В.Ч. (л. 37).
9.5. Тези данни кореспондират с твърденията на свидетелите, които сочат също че имотът е бил собственост на К. Ч. (макар и да не могат да уточнят придобивното основание), който го предоставил на сестра си.
9.6. Следователно по делото са налице достатъчно данни, че към 1951 г. имотът не е бил безстопанствен, което не позволява на държавата да придобие собствеността върху него на осн. чл. 6 от ЗС (отм.).
9.7. Действията на държавата по актуването на имота в случая са породени вероятно от факта, че имотът през 1983 - 1984 г. не е стопанисван. Изоставянето на имота от собственика обаче не е равнозначно на липса на собственик към 1951 г.
10. Относно
придобиването на имота от ищците
10.1. Подписаният през 1981 г. договор за покупко - продажба на процесния имот безспорно не поражда вещно прехвърлително действие, тъй като не е сключен под формата на нотариален акт.
10.2. От свидетелските показания се установява, че ищците са изчистили пустеещото дворно място и са владели същото в посочения от тях период (1981 г. - 2018 г.), като свид. Ч.а дори сочи, че владението датира от седемдесетте години на миналия век.
10.3. В тази връзка съдът приема, че на осн. 79, ал. 1 от ЗС ищците са станали собственици на процесния имот през 1991 г. с изтичането на предвидения в разпоредбата десетгодишен срок.
10.4. По делото не се спори, че ищците са съпрузи, поради което следва да се приеме, че собственическите права са придобити в режим на съпружеска имуществена общност съгл. чл. 19, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. - отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.).
11. С оглед гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени.
Разноски
12. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени поравно направените по делото разноски - 650 лв., или по 325 лв. за всеки ищец.
13. Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника О. Т., че ищците П.Я.П., с ЕГН ********** и И.Г.П., с ЕГН **********, и двамата с посочен по делото адрес: общ. Тутракан, с. Б., *******, притежават правото на собственост, придобито въз основа на осъществено в периода: 1981 г. - 1991 г. давностно владение, върху Дворно място с площ от 1 204 кв. м. (хиляда двеста и четири квадратни метра), съставляващо УПИ VIII - 177 (осем римско сто седемдесет и седем арабско), в квартал 22 (двадесет и втори) по плана на с. Б., общ. Тутракан, при граници и съседи: УПИ X - 178, УПИ XII - общ., УПИ ХХI-177 и улица (съгл. Скица изх. № 392/31.08.2018 г., изд. от О. Т.).
ОСЪЖДА ответника О. Т. да заплати на ищците П.Я.П., с ЕГН ********** и И.Г.П.,
с ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на по
325
лв. (триста двадесет и пет лева) за всеки ищец.
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: