№ 628
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110107311 по описа за 2022 година
Ищецът ,,T‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С е предявил срещу С. А. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С....... установителни искове за следното:
Иска се съдът да признае за установено, че ответника К. дължи на ищеца „T“ ЕАД сума в
общ размер от 723, 50 лв., от които: 655, 19 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 31.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава
в размер на 68 лв. за периода 15.09.2020г. до 17.05.2021г., както и 0,31 лв. законна лихва за
забава върху платена главница за дялово разпределение за времето от 03.03.2020г. до
30.11.2020г., за които суми е издадена заповед № 3410 от 29.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 30596/2021г. по опис на СРС, 30-ти с-в.
Двете страни искат присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответницата С. К. оспорва предявените искове по основание и размер. Чрез пълномощника
си представя копие на платежно нареждане от 30.12.2020г. за платена на ищеца сума в
размер на 3 110, 74 лв. и твърди, че тя включва и сумите, които се претендират по
настоящото дело. Отделно от това, оспорва, че е собственик на процесния имот; че е титуляр
на партидата на топлоснабдения имот; че е в облигационни отношения с ищеца; че е
ползвала топлинна енергия през процесния период; че е битов клиент, купуващ
електрическа или топлинна енергия от топлопреносно предпритие, че е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар. 190 от ДР на ЗЕ.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Д“ ЕООД.
Услугата дялово разпределение на топлинна енергия по отношение на процесния имот е
1
предоставена от „Т“ ЕООД. Дружеството е представило индивидуалната справка за
отопление и топла вода, във връзка с осъщественото дялово разпределение.
Предявените установителни искове са по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от
ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и
правно отношение:
Предявените искове са допустими.
По заявление от 31.05.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 30596/2021г. по описа на СРС, по което на 29.06.2021г. е издадена
заповед № 3410 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет
на установителните искове. Длъжникът С. К. е възразила в срок срещу сумите по заповедта
с твърдение, че същите са платени, поради което на „T“ ЕАД е указано да предяви иск за
установяване на вземанията си, което тя е сторила в срок.
Разгледани по същество исковете са неоснователни, поради следното:
По делото не се установи, че за процесния период от време от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.
ответницата С. К. е била клиент на „T“ ЕАД по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съгласно
който клиент на топлинна енергия е собственик на имот или носител на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение и той е длъжен да монтира средства за дяловото й разпределение
съответно да заплаща цената й.
От представеното и прието като доказателство сверено копие на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ..... на нотариус Г.Д. се установява, че до 14.04.2021г.
ответницата С. А. К. е била собственик на процесния имот. Не е установена, обаче,
началната дата на която тя е придобила собствеността му и дали е била негов собственик
през процесния период от м.05.2019г. до м.04.2020г. Последното не може да се приеме за
установено, тъй като самият ищец е представил писмо от кмета на район „Л“ на СО от
16.11.2017г., от което се установява, че през 1991г. процесния имот е бил продаден на Емил
Атанасов Терзиев. Това е лицето на чието име са издадени всички представени по делото
съобщения към фактури, издадени за задълженията към ищеца за абонатен № ..... Не са
представени доказателства за смяна на титуляра на партидата и основанията за това, както и
бил ли е Емил Терзиев титуляр на право на собственост или е бил носител на вещно право
на ползване на топлоснабдения имот и през какъв период от време. Защото ако е бил такъв,
на осн. чл. 57, ал.1 от ЗС като ползвател той, а не собственика е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа
вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на
правото на ползване.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, разноски се дължат на ответницата.
Пълномощникът й адв. К. С. представя списък по чл. 80 от ГПК за сторени разноски в общ
размер на 443 лв., от които: 400 лв. платено адвокатско възнаграждения за процесуално
2
представителство по делото, 40 лв. депозит за вещо лице и 3 лв. комисионна за внасянето му
по банков път. В исковата молба пълномощникът на ищеца е направил възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че съгласно чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищецът
следва да заплати на ответника минималния размер на предвиденото адвокатско
възнаграждение съобразно общата цена на исковете по делото, а именно 300 лв. Така общо
дължимия размер на сторените от ответницата разноски възлиза на 343 лв.
Воден от горното, на осн. чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ,,Т‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С
срещу С. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С....... искове за признаване за установено по
отношение на ответника С. А. К., с ЕГН **********, че тя дължи на ,,Т‘‘ ЕАД, с ЕИК
********* сума в общ размер от 723, 50 лв., от които: 655, 19 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава в размер на 68 лв. за периода 15.09.2020г. до
17.05.2021г. и 0,31 лв. законна лихва за забава върху платена главница за дялово
разпределение за времето от 03.03.2020г. до 30.11.2020г., за които суми е издадена заповед
№ 3410 от 29.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
30596/2021г. по опис на СРС, 30-ти с-в.
ОСЪЖДА ,,Т‘‘ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С да заплати на С. А. К., с ЕГН
**********сторени разноски по делото в общ размер на 343 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - ФДР
„Д“ ООД – гр. София.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
След влизане в сила на решението по делото, сверен препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 30596/2021г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3