РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. гр. Хасково, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201035 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. Х. Ю. от с. К., обл. Хасково срещу
Наказателно постановление № 21-1253-000826 от 05.07.2021 г. на Началник –
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни
наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за нищожност,
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че наказателното постановление било нищожно,
защото жалбоподателят бил санкциониран за нарушение, за което не бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. Счита, че не
ставало ясно и не било индивидуализирано мястото на нарушението, а така
1
също в санкционния акт били описани две нарушения, които били взаимно
изключващи се, като се развиват подробни съображения по тази група
доводи. Налице били и разминавания, неясноти и противоречия между
изложеното в АУАН и НП и това водело до невъзможност пълноценно да
реализира правото си на защита. Заявява категорично, че не бил извършил
описаното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. Т.Н. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в
хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност и
в подкрепа на искането си за отмяна на санкционния акт. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Началник - група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по
жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да
бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 03.06.2021 г., вечерта, свидетелите Ц. Г. Д. и Д. Д. К., служители към
онзи момент на РУ на МВР - Хасково били на работа и при извършване със
служебен автомобил на МВР на обход в с. К., обл. Хасково възприели
движение на МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
което решили да спрат за извършване на проверка. В хода на проверката
установили, че водач на превозното средство бил жалбоподателят К. Х. Ю., а
в автомобила нямало други пътуващи лица. При проведения разговор с
жалбоподателя, като водач на спряното за проверка на МПС, органите на
МВР констатирали, че същият бил превъзбуден и говорел с висок тон, бил със
2
зачервени очи, поради което решили да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества. За целта бил съпроводен от свидетелите Ц. Г. Д. и Д. Д.
К., със служебния автомобил на МВР до сградата на РУ на МВР – Хасково.
Там било поискано от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково оказване на
съдействие на органите на „Охранителна полиция“ в РУ на МВР – Хасково.
След пристигането на органите на СПП при ОД на МВР – Хасково, включващ
в състава на екипа свидетеля В. Л. К., на длъжност към този момент „младши
автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково,
последният приканил жалбоподателя К. Х. Ю., посочен му от органите на РУ
на МВР – Хасково като водач на лек автомобил марка „****, модел „***“, с
рег. № ****, да бъде тестван с техническо средство – Drager Drug Test 5000
ARJM 0048 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но
същият отказал. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу К. Х. Ю., в
негово присъствие, е съставен от свид. В. Л. К., Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 370786 за нарушение по чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят, след първоначални колебания и
консултация по телефона с адвокат, подписал съставения и предявен акт за
установяване на административно нарушение, а съответната предвидена за
това графа било записано, че няма възражения. В хода на проверката
междувременно, бил издаден талон за медицинско изследване № 082158
жалбоподателят да се в СО при МБАЛ – Хасково, град Хасково в съответното
време, но същият , според направеното отбелязване, не се е явил да даде
кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта, за който
факт също било направено съответно отбелязване.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на препис,
осъществено на дата 03.06.2021 г., според отразяването в приложената
разписка.
На процесната дата, след съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, били предприети от органите на МВР
процесуално – следствени действия, а именно претърсване и изземване в
имоти – язовир в землището на с. К. и къща в с. К., обл. Хасково, за които
били налице данни, че се ползват, респ. обитават от жалбоподателя. В
резултат, били открити вещества, чието притежаване и държане били
забранени от закона. След започване на тези действия, жалбоподателят бил
3
доведен от органите на МВР, за да присъства на извършването им, а след това
– той и баща му били задържани по Закона за МВР.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил
процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушението по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, като изрично било конкретизирано от наказващия орган, че
наказанието се налагало за отказ на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, описано в
АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. Г. Д. и Д. Д. К.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни
с останалия събран доказателствен материал. Всеки от тях има преки и
непосредствени впечатления относно фактите, свързани с изводите налице ли
е било управление на превозно средство и конкретно на това, спряно от тях за
проверка, а двамата - относно самоличността на водача на превозното
средство, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството, и
показанията им са еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви за фактите във
връзка с отказа на това лице да бъде подложено на проба с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози. За този факт – отказа да бъде тестван с техническо средство и за
процедурата по съставяне на процесния АУАН, съдът дава вяра и на
изложеното от страна на актосъставителя, който има преки и непосредствени
впечатления за този кръг обстоятелства, а така също опосредени за факта на
управление на МПС именно от страна на жалбоподателя, добити въз основа
на гласни доказателствени източници, кредитирани от съда с доверие,
съобразно посоченото по – горе. Впрочем, този факт не само не бе отречен, но
тъкмо напротив – бе потвърден от изложеното и от страна на свид. Х. К..,
4
баща на жалбоподателя, като неговите показания в тази част, както и в частта
относно отказа да бъде тестван с техническо средство, се кредитират от съда с
доверие, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Не е налице
противоречие в гласните доказателства и относно факта, че жалбоподателят,
макар и след началния им момент, все пак е бил представен на място и при
извършваните впоследствие процесуално – следствени действия в имоти –
язовир в землището на с. К. и къща в с. К. обл. Хасково и че е бил задържан
впоследствие – както жалбоподателя, така и неговия баща във връзка с
открити вещества, чието притежание и държане са забранени за заповед по
реда на ЗМВР, а интерпретацията на този факт от гледна точка предмета на
настоящото произнасяне ще бъде направена по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Процесният АУАН е бил съставен от компетентно лице, съобразно данните за
заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като възраженията на
5
пълномощника на жалбоподателя са концентрирани за нарушение не само
при привличането към административнонаказателна отговорност, но при
реализирането й. В логическата последователност, необходима по този пункт
от изложението по същество е необходимо да бъде отбелязано, че основание
да се приеме нищожност на съставения акт за установяване на
административно нарушение, освен, че формално не са релевирани в
необходимата конкретика, то не се и установяват. Липсва такъв порок на
акта, с който се повдига административно – наказателното обвинение, което
да сочи на основателност на това конкретно възражение. Процесният АУАН
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Налице е ясно и конкретно
словесно описание на твърденията относно фактите, съдържащи се в
изискванията на фактическия състав на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
годно да обезпечи правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице именно в този аспект - да се гарантира
възможността да узнае за какви факти се цели ангажирането й. В това число и
относно посочването на мястото на извършване на деянието. Ясно в
съставения АУАН е посочено като място на осъществяване на процесното
управление на ППС община Хасково, път Русе – В. Търново – Габрово –
Стара Загора – Димитровград – Хасково – Кърджали – Маказа – граница
Гърция, а след това с. К., посока югозапад, с което освен, че е конкретизиран
участъкът от пътя с посочване на територията на коя община е осъществено
то, ясно е посочено и населено място и посоката на движение, с което
критериите за достатъчно ясни и конкретни твърдения при описание на
нарушението от гледна точка посочване мястото на извършване на деянието
са изцяло удовлетворени, а доводите в обратна насока, изложени от
жалбоподателя е необходимо да се приемат за изцяло несъстоятелни. Не е
налице въвеждане на нови, различни твърдения относно този признак от
състава на нарушение с издаване на наказателното постановление, доколкото
път с направление Русе – В. Търново – Габрово – Стара Загора –
Димитровград – Хасково – Кърджали – Маказа – граница Гърция е идентичен
с път първи клас I-5, като конкретният участък от пътя също е идентичен с
твърденията в съставения АУАН и безпротиворечиво посочен и в
санкционния акт. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На
6
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Това е станало по
негова воля и не променя общия извод, че правото на защита на привлеченото
към административно наказателна отговорност в аспекта да узнае всички
факти от състава на конкретните административни нарушения е обезпечено в
необходимия обем. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието
си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите
реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми на
съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административното наказание, а именно за описаната в съставения акт за
установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е
привлечен към административнонаказателна отговорност. При това
положение, лишени от юридическа основа са и тази група възражения,
отправени в подадената жалба.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средства, при възприемането му от органите на МВР, но и най – вече за това,
че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят К. Х. Ю.. Изводите
на контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково в тази насока намират
необходимата опора в приобщените доказателствени източници,
включително и в гласните такива, ангажирани от санкционираното лице.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници откъм
тяхната достоверност, предложен по – горе, бе потвърдено качеството на
жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се решава основният
въпрос за авторството на нарушението, описано в наказателното
постановление, предмет на обжалване и също така, че той се явява годен
субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. В
тази връзка, доколкото е установено по отношение на жалбоподателя и
съответното фактическо качество на „водач“, съобразно дадената легална
дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, в това качество
7
именно жалбоподателят е следвало, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство от оправомощен орган, да изпълни това си задължение, чийто
адресат се явява. Отказът му се явява съставомерен именно по предложения
текст от закона, по който е квалифицирано и реализирана отговорността.
Оттам, потвърждава се и изводът на съда за съответствието на дейността по
реализиране на административнонаказателната отговорност по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и
материалния закон. Събраните по делото доказателства и техния детайлен
анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на
извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат
извод, различен от възприетия ангажираните по делото гласни
доказателствени средства, а отправените конкретни възражения за липса на
възможност за даване на кръвна проба за химически изследване, се явяват
необосновани, доколкото твърдяното задържане по реда на Закона за МВР на
жалбоподателя е несъмнено установен факт, но то е породено от
обстоятелства и основания, различни от установяване на административното
нарушение и факта на извършването му и най – вече те са следващи ги в
темпорален аспект. Липсва основание за приемане наличието на каквато и да
е причинна връзка на това задържане с обективното неявяване на
жалбоподателя в указания му времеви отрязък в посоченото лечебно
заведение, а съвсем отделен е въпросът за относимостта на този факт с оглед
конкретната форма на изпълнително деяние на нарушението по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, за която всъщност е ангажирана отговорността.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена в рамките на установените факти, след като е съобразен и фактът,
че жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство
за управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство и поради това, би могъл да бъде лишен от права, каквито е
установено, че притежава. Следователно, обосновано е наложено, и
8
кумулативно предвиденото, наред с глобата, административно наказание
лишаване от право да управлява МПС.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна. Атакуваното с нея наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно е необходимо да бъде потвърдено от съда.
По отношение на разноските, необходимо е да се отбележи, че искане за
присъждане на такива е отправено само от една страните, с оглед нормата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., с която такава възможност е
предвидена, но с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат,
като според утвърденото в съдебната практика виждане, в този случай, не е
необходимо произнасяне с изричен диспозитив. Такъв се дължи само при
присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-000826 от
05.07.2021 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
9